№ 4027
гр. София, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110127595 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „А Б“ АД, с
която срещу ЗАД „ОЗК-З“ АД са предявени иск с правно основание чл.411 КЗ
за сумата от 4 211, 10 лв., представляваща регресно вземане по щета №
..........., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД
за сумата от 430, 49 лв., представляваща мораторна лихва за периода
11.05.2020 г. – 13.05.2021 г.
Ищецът твърди, че на 29.01.2020 г. около 07:30 часа в с. Старосел, общ.
Хисаря е реализирано ПТП с участието на автомобил „Форд Транзит“ с рег.
№ ...... и т.а. „Пежо 3008“ с рег. № ........... СА при следния механизъм: водачът
на автомобила „Форд Транзит“ внезапно е отворил вратата на своя автомобил,
без да се увери, че няма да създаден опасност, при което е реализирал ПТП с
движещия се в този момент т.а. „Пежо 3008“. Твърди, че към момента на
ПТП за увредения автомобил „Пежо 3008“ е била сключена застраховка
„Каско на МПС“ с ищеца, който в качеството на застраховател е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 4 196, 10 лв. за
настъпилото застрахователно събитие – ПТП, реализирано по вина на водач,
гражданската отговорност на който е застрахована при ответника. Счита, че с
оглед изложеното е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на
изплатеното обезщетението и обичайните разноски за определянето му в
размер на 15 лв. Твърди, че в негова полза е възникнало и вземане за
мораторна лихва върху главницата за периода 11.05.2020 г. (30 дни след
получаване на регресната покана) – 13.05.2021 г. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати процесните суми.
Претендира разноски.
1
С депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба
ответникът ЗАД „ОЗК-З“ АД оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва механизма на произшествието. Оспорва наличието на причинна
връзка между вредите на автомобила и процесното ПТП. По отношение на
размера на иска за главницата, счита, че същият е завишен и не отговаря на
действително претърпените вреди. С оглед доводите за неоснователност на
главния иск, счита за неоснователен и иска за мораторна лихва предвид
акцесорния му характер. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от представения по делото препис от застрахователна полица №
..........., на 22.11.2019 г. между ЗАД „А Б“ АД и „ЛИЗИНГОВА КЪЩА
СОФИЯ ЛИЗИНГ“ ЕАД – клон Пловдив е сключен договор за застраховка
„Каско“ за автомобил „Пежо 3008“ с рег. № ........... СА с период на валидност
от 00:00 часа на 30.12.2019 г. до 24:00 часа на 29.12.2020 г.
Не е спорно между страните, че на 29.01.2020 г. около 07:30 часа в с.
Старосел, общ. Хисаря е настъпило ПТП с участието на автомобил „Форд
Транзит“ с рег. № ...... и т.а. „Пежо 3008“ с рег. № ........... СА. Горното
обстоятелство се потвърждават от представения по делото двустранен
констативен протокол за ПТП от 29.01.2020 г. Съгласно данните от
последния, на посочената дата в 07:30 часа в с. Старосел е настъпило ПТП с
участието на автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ......, собственост на „Р С“
ЕООД, управляван от П.К., и товарен автомобил „Пежо 3008“ с рег. № ...........
СА, собственост на „ЛКСЛ“-клон Пловдив, управляван от Д.К., като е
изготвена схема на ПТП, протоколът е подписан от водачите без възражения,
а водачът на автомобила „Форд Транзит“ е посочил, че е виновен за
произшествието.
На 29.01.2020 г. собственикът на т.а. „Пежо 3008“ с рег. № ........... СА е
депозирал уведомление за щети пред ЗАД „А Б“ АД по визираната
застраховка „Каско“, причинени му при настъпилото същия ден
произшествие. По образуваната щета № ........... е извършен опис на
претенцията от 12.03.2020 г.
Застрахователят е предал автомобила за ремонт във „София Франс Ауто“
АД. Съгласно фактура № **********/21.02.2020 г. стойността на ремонта на
автомобила възлиза на 4 196, 10 лв.
С приемо-предавателен протокол от 20.02.2020 г. автомобилът е
предаден на собственика.
С платежно нареждане от 27.02.2020 г. застрахователят ЗАД „А Б“ АД е
превел на „София Франс Ауто“ АД сумата от 4 196, 10 лв., представляваща
стойност на извършения ремонт на автомобила.
Към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на водача
на автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ...... е била застрахована при ЗАД
2
„ОЗК-З“ АД по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със срок на валидност 01.03.2019 г. –
29.02.2020 г., което обстоятелство не се оспорва от ответника и се
потвърждава от представената справка от базата данни на Информационния
център към Гаранционен фонд.
С покана за доброволно изпълнение на регресна претенция, получена на
27.03.2020 г., видно от представено известие за доставяне, ищецът е поканил
ответника да му заплати сумата от 4 196, 10 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение, и сумата от 15 лв. ликвидационни разноски, на
основание чл.411 КЗ.
От заключението на АТЕ, изготвено от вещото лице Й. Й., което съдът
кредитира като компетентно дадено, се установява, че ПТП е настъпило при
следния механизъм: водачът на т.а. „Форд Транзит“ с рег. № ...... е отворил
предна дясна врата на превозното средство, вследствие на което е реализирал
ПТП с преминаващия от дясно т.а. „Пежо 3008“ с рег. № ........... СА.
Констатира се, че причина за настъпване на произшествието в поведението на
водача на „Форд“-а, който при отваряне на предна дясна врата не е осигурил
безопасна странична дистанция, вследствие на което е настъпило
съприкосновение с преминаващия от дясно т.а. „Пежо“.
Вещото лице е посочило, че описаните в протокола за ПТП видими щети
на т.а. „Пежо 3008“: предна лява врата, задна лява врата, заден калник и др.,
се намират в пряка причинно-следствена връзка с произшествието.
Стойността, необходима за възстановяване на товарния автомобил, на база
средни пазарни цени, е изчислена на сумата от 3 514, 21 лв. В проведеното на
30.09.2021 г. открито съдебно заседание пред СРС вещото лице е пояснило по
реда на чл.200, ал.2 ГПК, че „София Франс Ауто“ е официален представител
на марката „Пежо“ за България, както и че разликата между стойността по
фактура и тази по среди пазарни цени е в стойността на сервизната част,
която при официалния представител е по-висока, както и че автомобилът е
над три години, считано от дата на първа регистрация.
От показанията на свидетеля П.К., посочен в констативния протокол като
водач на участвалия в произшествието автомобил „Форд Транзит“ с рег. №
......, се установява, че е карал буса на ремонт, спрял е в насрещното
движение, плътно до бордюра, от лявата му страна. Свидетелят депозира
показания, че бусът е с обратен волан и че в момента, в който е отворил
вратата откъм шофьора, е настъпил ударът с преминаващия покрай него
автомобил, както и че са съставили двустранен протокол, в който се е признал
за виновен.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в
3
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск
на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице
/в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение
по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1
ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка
между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената
застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и ответника по спора – изисквания, които в
дадената хипотеза са налице.
Настъпването на процесното ПТП със сочения от ищеца механизъм се
установява от ангажираните писмени доказателства – констативен протокол
за ПТП, заключението на АТЕ и показанията на свидетеля К., с оглед на което
неоснователно се явява възражението на ответника за недоказаност на
механизма на произшествието. Ответникът е оспорил съдържанието на
представения двустранен констативен протокол. В тази връзка следва да се
има предвид следното:
За установяване на механизма на произшествието ищецът е представил
двустранен констативен протокол за ПТП от 29.01.2020 г., съставен от
участниците в него по реда на чл.5, ал.1, вр. чл.2, ал.1, т.3 от Наредба № Iз-41
от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд. Съгласно чл.5, ал.1, изр.1 от Наредбата, когато при
произшествието са причинени само материални щети и между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП –
приложение № 3. В тази хипотеза органите на „Пътна полиция“ - МВР нямат
задължение да посещават местопроизшествието и съставеният двустранният
констативен протокол по своята правна природа няма характер на официален
документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, поради което не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила. Той се съставя от
водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили
факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното
фактическо положение може да бъде проверявано от застрахователя, респ.
подлежи на доказване на общо основание в процеса. Обстоятелството, че
представеният протокол не се ползва с материална доказателствена сила, не
го лишава от доказателствена стойност. В него се съдържа и изрично
4
признание на водача на т.а. „Форд Транзит“ с рег. № ...... относно неговата
вина за настъпване на процесното ПТП. В случая се касае за извънсъдебно
признание на неизгоден факт, което следва да бъде преценявано от съда с
оглед на всички обстоятелства по делото. Следва да се съобрази също така и
обстоятелството, че във връзка с извършването на преценка на
удостоверените в протокола за ПТП факти, от значение за установяването на
механизма на ПТП, е изслушана авто-техническа експертиза, чието
заключение кореспондира с данните от констативния протокол за ПТП.
Механизмът на ПТП се потвърждава и от ангажираните гласни доказателства
– показанията на водача на т.а. „Форд Транзит“ –
П.К..
По изложените съображения съдът счита, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи настъпилото ПТП, неговия
механизъм, както и настъпилите в резултат от него имуществени вреди.
Действията на водача на автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ......, който е
предприел отваряне вратата на автомобила, без да се увери, че не създава
опасност за останалите участници в движението, при което е реализирал ПТП
с преминаващия в този момент покрай него т.а. „Пежо 3008“ с рег. № ...........
СА, съставляват граждански деликт. Установи се от заключението на АТЕ, че
описаните в протокола за ПТП увреждания на автомобила са в пряка
причинна връзка с процесното ПТП, поради което възражението на ответника
в обратния смисъл се явява неоснователно.
Не се спори между страните, че към момента на ПТП гражданската
отговорност на виновния водач е била застрахована при ответника.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното
вземане на застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия
причинител на вредите, респ. срещу неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, са изрично определени в закона, съгласно който
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото
застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянетото му. Размерът на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с
клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на
уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване
подлежи действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. При пълно или частично унищожаване на вещта,
действителната стойност се определя от пазарната цена, по която
застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде купено.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от
своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
5
стойност.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на
сумата от 3 514, 21 лв. С оглед изложеното в полза на ищеца е възникнало
регресно вземане към ответника до размера на сумата от 3 514, 21 лв. и
сумата от 15 лв. ликвидационни разноски, или общо за сумата от 3 529, 21 лв.
До посочения размер искът следва да се уважи, а над тази сума до пълния
предявен размер – да се отхвърли.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже наличието на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на претенцията си.
Съгласно чл. 412 КЗ застрахователят по имуществената застраховка, който е
встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно е причинило
вредата на застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този
застраховател, като прилага доказателствата, с които разполага. С писмо,
получено от ответното дружество на 27.03.2020 г., ищецът е предявил
регресна претенция пред ответното дружество, но плащане не постъпило.
Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ с изтичане на 30-дневния срок от
представянето на всички доказателства, ответникът е изпаднал в забава за
изпълнение на задължението си за регресно плащане на застрахователно
обезщетение по процесната щета.
При съобразяване на горното и при спазване принципа на
диспозитивното начало за исковия период 11.05.2020 г. – 13.05.2021 г. ищецът
има вземане за мораторна лихва в размер на 360, 79 лв., определен по реда на
чл.162 ГПК. До посочения размер искът се явява основателен, а над него до
пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 923, 18 лв. разноски по делото (от общо
направените разноски в размер на сумата от 1 101, 55 лв.), съобразно
уважената част от исковете.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл.78, ал.5
ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, доколкото същото е в минимален размер по чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с вкл. ДДС.
На ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8
ГПК, сумата от 72, 87 лв. разноски и юрисконсултско възнаграждение по
делото (от общо направените разноски и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 450 лв.).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З“ АД, ЕИК .............. да заплати на ЗАД „А Б“ АД,
ЕИК ............, както следва:
на основание чл.411 КЗ – сумата от 3 529, 21 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски за определянето му по образувана при ищеца щета
№ ........... във връзка с настъпило на 29.01.2020 г. ПТП в с. Старосел, общ.
Хисаря, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 18.05.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата, и
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 360, 79 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 11.05.2020 г. – 13.05.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за сумата над 3 529, 21 лв. до пълния
предявен размер от 4 211, 10 лв. и иска за мораторната лихва за сумата над
360, 79 лв. до пълния предявен размер от 430, 49 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З“ АД, ЕИК .............. да заплати на ЗАД „А Б“ АД,
ЕИК ............, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 923, 18 лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА ЗАД „А Б“ АД, ЕИК ............ да заплати на ЗАД „ОЗК-З“ АД,
ЕИК .............., на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 72, 87 лв.
разноски и юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7