№ 397
гр. Пловдив, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание
на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело №
20225300900436 по описа за 2022 година
Иск по чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ.
Ищецът Национална агенция за приходите е предявила иск за установяване на
поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ на публични вземания в общ размер от
38 140,07 лв., от които главници от 11 057,48 лв. и лихви от 27 082,59 лв., включени в
одобрен от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания на кредитори на
„ОЛТЕХ“ ООД, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, като обезпечени със запори, наложени
по реда на ДОПК и вписани в ЦРОЗ.
Твърди се исковата молба, че с Решение № 260406/21.10.2021 г., постановено по т.
д. 816/2020 г. на Пловдивския окръжен съд на осн.чл.632, ал.1 ТЗ, е открито производство
по несъстоятелност срещу „ОЛТЕХ“ ООД с ЕИК *********, като производството е спряно.
С Решение № 260438 от 16.11.2021 г. по същото дело производството по несъстоятелност е
възобновено на осн.чл.632, ал.2 ТЗ, което решение е вписано в ТРРЮЛНЦ на 18.11.2021 г.
Ищецът поддържа, че с молба изх. № М-24-15-1238/20#12/16.12.2021 г.е предявил
публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски в общ размер на
50 358,11 лв. Част от посочените вземания в общ размер от 38 140,07 лв., от които главници
от 11 057,48 лв. и лихви от 27 082,59 лв. били претендирани с поредност на удовлетворяване
по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, тъй като били обезпечени с издадено по реда на ДОПК
Постановление изх.№ С170016-023-0003645/17.10.2017 г. за налагане на предварителни
обезпечителни мерки от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив. Вземанията били
включени в списъка на приетите вземания, обявен по партидата на длъжника „ОЛТЕХ“
ООД, но с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ- за главниците и лихвите,
възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производство по
1
несъстоятелност, и по чл.722, ал.1, т.9 от ТЗ- за лихвите, възникнали след 22.10.2021 г.,
вместо претендираната поредност по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. Твърди, че е депозирал възражение
изх. № м-24-15-1238/20#18/07.04.2022 г. срещу определената от синдика поредност на
удовлетворяване на част от приетите публичните вземания, което е оставено без уважение с
определение № 260634 от 14.07.2022 г., постановено по т. д. 816/2020 г. по описа на
Пловдивски окръжен съд, обявено под № 20220715155038 в ТР. Предвид горното е предявен
настоящия иск, като ищецът твърди, че тези публични вземания са за данъци и
задължителни осигурителни вноски и са от категорията на обезпечените по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и като такива се ползват от
предвидената в чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ привилегия на удовлетворяване. За обезпечаване
събирането на част от предявените публични вземания са наложени обезпечителни мерки,
вписани в Централния регистър на особените залози. Ищецът поддържа, че съгласно
разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ кредитор, чието вземане е обезпечено със запор,
вписан в Централния регистър на особените залози, има право на предпочтително
удовлетворяване при разпределение на суми, получени при реализация на обезпеченото
имущество.
Ответникът "ОЛТЕХ " ООД не е подал отговор на исковата молба и не е взел
становище по иска.
Ответникът – синдик на дружеството А. А. оспорва иска като неоснователен по
доводи, подробно изложени в писмения отговор . Счита, че процесните вземания не се
ползват от привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, като сочи, че същността на запора като
обезпечителна мярка е насочена към това да запази имуществото в патримониума на
длъжника, а вписването в ЦРОЗ урежда само конкуренцията с други кредитори, които биха
могли да изпълняват по друг ред, извън производството по несъстоятелност (в случая - чрез
частното изпълнение по ЗОЗ, на основание чл. 43 от ЗОЗ).
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С Решение № 260406/21.10.2021 г., постановено по т. д. 816/2020 г. на Пловдивския
окръжен съд на осн.чл.632, ал.1 ТЗ, е открито производство по несъстоятелност срещу
„ОЛТЕХ“ ООД с ЕИК *********, като производството е спряно. С Решение № 260438 от
16.11.2021 г. по същото дело производството по несъстоятелност е възобновено на
осн.чл.632, ал.2 ТЗ, което решение е вписано в ТРРЮЛНЦ на 18.11.2021 г.
С молба изх. № М-24-15-1238/20#12/16.12.2021 г. / приложена по настоящото дело/
и в срока по чл.685 , ал.1 ТЗ, НАП е предявила в производството по несъстоятелност
публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски в общ размер на
50 358,11 лв. Видно е от молбата, че част от посочените вземания в общ размер от 38 140,07
лв., от които главници от 11 057,48 лв. и лихви от 27 082,59 лв. , са били претендирани с
поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, тъй като били обезпечени с издадено
по реда на ДОПК Постановление изх.№ С170016-023-0003645/17.10.2017 г. за налагане на
2
предварителни обезпечителни мерки от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив,
вписани в ЦРОЗ. Под № 20220322074430 по партидата на "ОЛТЕХ " ООД в ТРРЮЛНЦ е
обявен списък на приетите вземания на кредитори на търговеца, предявени в срока по чл.
685, ал. 1 от ТЗ, приложен в копие и по настоящото дело, в който са включени публичните
вземания, като поредността им е по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т.9 от ТЗ. С представеното
възражение на стр. 40 и следващите от делото, НАП е оспорил списъка, като с определение
№ 260634 от 14.07.2022 г., постановено по т. д. № 816/2020 г. по описа на ПОС, обявено под
№ 20220715155038 по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ, възражението е оставено без
уважение.
С исковата молба е представен ревизионен акт от 27.03.2018 г., поправен с
ревизионен акт от 17.04.2018 г., с който са установени публичните задължения на
несъстоятелния длъжник. Съгласно представеното постановление изх. № С170016-023-
0003645/17.10.2017 г. за налагане на обезпечителни мерки, издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП Пловдив, на осн.чл.121, ал.1 ДОПК е наложен запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително
управление, в търговски банки на територията на страната, като вземанията са в
предполагаем размер от 53000 лв., във връзка с ревизията / приключила с издаването на
горепоменатия ревизионен акт/. С постановление с № С180016-139-0000720/10.04.2018 г. е
продължено действието на наложените предварителни обезпечителни мерки . Видно от
представеното удостоверение № 1478519/24.11.2021 г. от Централния регистър на
Особените залози, наложените с горното постановление обезпечителни мерки за вписани на
19.01.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск по чл. 694 от ТЗ е допустим, тъй като са налице специалните
процесуални предпоставки за неговото разглеждане- ищецът-кредитор НАП е предявил в
производството по несъстоятелност вземания срещу несъстоятелния длъжник, заявени като
обезпечени с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. Вземанията са включени
в списъка на приетите вземания, но с определена от синдика поредност по чл.722, ал.1, т.6 и
т.9 ТЗ. В срок от обявяване на списъка е постъпило възражение от НАП срещу определената
поредност на вземанията му, а именно по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ, вместо претендираната по
чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като с определение на съда по несъстоятелността, възражението е
оставено без уважение. Исковата молба е подадена в законоустановения двуседмичен срок
от обявяването на акта в ТР.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Спорният въпрос е дали приетите вземания на кредитора –ищец следва да са с
поредност за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, както се претендира от него или с
приетата от синдика поредност по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т.9 от ТЗ.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. в ред първи се удовлетворяват
вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на
Закона за особените залози – от получената сума при реализация на обезпечението.
В разглеждания случай наложените обезпечителни мерки са такива по чл.121, ал.1
ДОПК. В посочената разпоредба е предвидено, че в хода на ревизията или при издаване на
ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния
изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които
събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба
мерките се налагат с постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 4 ДОПК, когато в
срок до четири месеца от налагането на първата предварителна обезпечителна мярка не е
издаден ревизионен акт, наложените обезпечителни мерки се смятат за прекратени, освен
ако е направено искане за продължаването им пред административния съд по
местонахождението на органа, наложил обезпечителната мярка.
Вземанията върху имущество, за което е наложен залог, ипотека, запор или
възбрана, както и запор, вписан по реда на ЗОЗ, се удовлетворяват предпочтително когато се
реализира продажбата на обезпеченото имущество по силата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. В
доктрината и съдебната практика съществува становище за корективно тълкуване на
нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, което отрича привилегирования характер на вземанията,
обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, по съображения, основани на
тълкуването на чл. 12, ал. 2 от ЗОЗ. Приема се, че последица от вписването на запора е
противопоставимостта на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в
чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество, а не
привилегированото удовлетворяване на кредитора с вписан обезпечителен запор от
стойността на запорираните вещи, доколкото в тази хипотеза, при принудително
изпълнение заложният кредитор има качеството на хирографарен, а не на обезпечен. Така
възприетото тълкуване изхожда от целта на вписването на обезпечителните мерки по реда
на ЗОЗ, което не е насочено към възникване на право на предпочтително удовлетворяване, а
към разрешаване на конкуренцията между различните способи на принудително
реализиране на заложното право, тъй като насочването на принудително изпълнение по реда
на ГПК или ДОПК осуетява пристъпването към изпълнение от страна на заложния
кредитор, ако то не е вписано от заложния кредитор преди това (арг. от чл. 32а от ЗОЗ). С
оглед на така възприетото в съдебната практика, вкл. от съставите на Върховен касационен
съд , което непълно се споделя от настоящия състав на съда, се налага извода, че след като
от вписания по реда на ЗОЗ запор не произтича привилегия за удовлетворяване вземането на
кредитора, в чиято полза е вписан, от него не възниква такова право на кредитора и в
производството по несъстоятелност. Възприетият извод се подкрепя и от уредбата на
обезпечителния запор в ГПК, от който произтича само качеството на обезпечения кредитор
на присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на
4
обезпечението, както и задължение на съдебния изпълнител да запази припадащата му се от
изпълнението сума и да му я предаде, след като представи изпълнителен лист (чл. 459 от
ГПК). Той кореспондира и на разпоредбите на чл. 217, ал. 1 и 3 и чл. 194, ал. 5 от ДОПК,
които също не регламентират привилегия на вземанията, обезпечени със запор, наложен от
публичния изпълнител, както и от нормата на чл. 724 от ТЗ, която третира като
привилегировани само заложният и ипотекарният кредитор, но не и кредиторът, в чиято
полза е наложен обезпечителен запор (в този смисъл определение № 519 от 15.11.2019 г. по
т. д. № 515/2019 г., Т. К., І т. о. на ВКС).
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че предявените от НАП
публични вземания не са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, тъй
като не попадат в хипотезата на горепосочената разпоредба. С оглед горното искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора на ищеца не се следват разноски, а ответникът не е
заявил претенция за присъждане на такива. Доколкото производството е с предмет публични
държавни вземания, макар да не е събирана ДТ предварително, по аргумент от чл. 84 от ГПК
такси не се дължат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 694 от ТЗ, предявен от Национална
агенция за приходите /НАП/ с адрес – гр. София, бул. "Княз Дондуков“ № 52 срещу "ОЛТЕХ
" ООД- в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес – гр. Пловдив, район
"Централен", ул. Гео Милев № 14, ет.4 и синдика на дружеството – А. Л. А., с адрес – ***, за
признаване за установено, че публични вземания в общ размер на 38 140,07 лв., от които
главници от 11 057,48 лв. и лихви от 27 082,59 лв., включени в списъка, обявен под №
20220401090615 по партидата на "ОЛТЕХ " ООД в ТРРЮЛНЦ на приетите вземания,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т.9 от ТЗ, са с
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5