№ 103
гр. Пловдив , 28.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300500995 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите във връзка с чл. 413,
ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. при регистратурата на РС – Пловдив
№ 10363/02.03.2021 г., подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, чрез пълномощника
юрисконсулт М., против разпореждане, постановено по ч. гр. д. № 10657/2020
г. по описа на РС– Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника Д.Н.Г., ЕГН: **********, за следните суми: 103,08 лв. –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, и 45 лв. –
разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.
В жалбата са изложени подробни оплаквания за неправилност на
обжалвания съдебен акт, като се отправя молба до въззивния съд за неговата
отмяна и произнасяне по същество.
Пловдивският окръжен съд, след като се взе предвид наведените от
жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства,
намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК и от надлежна
1
страна, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално недопустима, като съображения за това са следните:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“
ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника Д.Н.Г. за следните суми: 200 лв. – главница по договор за паричен
заем № 3600115 от 08.08.2019 г., сключен между „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД и длъжника, 16,92 лв. – договорна лихва за периода
10.09.2019 г. – 09.12.2019 г. по договор за паричен заем № 3600115 от
08.08.2019 г., 45 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране по договор за
паричен заем № 3600115 от 08.08.2019 г., 103,08 лв. – възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство, сключен между „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и длъжника, 8,65 лв. – мораторна лихва за периода
11.09.2019 г. – 21.08.2020 г., както и законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
С Разпореждане № 59855 от 31.08.2020 г., постановено по ч. гр. д. №
10657 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., първоинстанционният съд е
отхвърлил заявлението в цялост, като е приел, че е налице обоснована
вероятност за наличие на неравноправни клаузи в потребителски договор.
Това разпореждане е обжалвано пред ОС – Пловдив с частна жалба с вх. при
регистратурата на РС – Пловдив № 52293/16.09.2020 г. С Определение №
260300 от 05.02.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 64 по описа на ОС –
Пловдив за 2021 г., разпореждането е отменено в частта, с която е отказано
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата от 200
лв. – главница по договор за паричен заем № 3600115 от 08.08.2019 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателно изплащане на вземането, като делото е върнато
на РС – Пловдив за издаване на заповед за изпълнение за посочената сума,
както и за направените от заявителя разноски пред първата инстанция,
съразмерно на уважената част от претенциите. В останалата част
разпореждането е потвърдено.
След връщане на делото в РС – Пловдив по ч. гр. д. № 10657 по описа на
съда за 2020 г. е издадена Заповед № 1763 за изпълнение на парично
2
задължение по чл. 410 ГПК от 18.02.2021 г. за сумата от 200 лв. – главница,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.08.2020 г. до
изплащане на вземането, както и за сумите от 14,01 лв. – държавна такса, и 50
лв. – юрисконсултско възнаграждение. В издадената заповед са изброени и
вземанията, за които заявлението не е уважено. Заповедта е връчена на
заявителя на 26.02.2021 г., който на 02.03.2021 г. депозира в районния съд
настоящата частна жалба. Така, на практика предмет на обжалване се явява
издадената от първоинстанционния съд заповед за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение не
подлежи на обжалване, освен в частта за разноските. Следователно
единствено в частта за разноските същата може да бъде обжалвана както от
длъжника, така и от подалия заявлението за нейното издаване. На обжалване
с частна жалба съгласно ал. 2 на посочената по-горе разпоредба подлежи
разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението. В
случая в процесната заповед за изпълнение не е обективирано такова
подлежащо на обжалване разпореждане, като извод в обратната посока не
може да бъде направен от наличието в текста на заповедта на изброяване на
вземанията, за които заявлението не е уважено. Отделно от това, въпросът
дали за тези вземания следва да бъде издадена заповед за изпълнение е решен
с влязъл в сила съдебен акт на ОС – Пловдив.
По изложените съображения и доколкото в подадената частна жалба не
се излагат доводи относно присъдените със заповедта за изпълнение
разноски, то същата се явява недопустима и следва да се остави без
разглеждане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. при регистратурата
на РС – Пловдив № 10363/02.03.2021 г., подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********,
против разпореждане, постановено по ч. гр. д. № 10657/2020 г. по описа на
РС– Пловдив, и ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 995 по описа
3
на ОС – Пловдив за 2021 г.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив
в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4