ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3152
гр. София, 21.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В.СТ. П.
като разгледа докладваното от В. СТ. П. Наказателно дело от общ характер №
20221110214251 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
Инициирано е по молба на Националното бюро за правна помощ /НБПП/, с която се
иска присъждане в полза на НБПП на разноските, направени за процесуално
представителство от адв. Ж.И. Д. от САК спрямо И. М. Х. в производството по НОХД №
14251/2022 г. по описа на СРС, НО, 95-ти състав. Към молбата e приложено решение на
НБПП относно определения размер на адвокатското възнаграждение.
След преценка на данните по делото и доводите на молителя, съдът прие от фактическа
и правна страна следното:
С присъда № 143/19.03.2024 г., постановена по НОХД № 14251/2022 г. по описа на СРС,
НО, 95-ти състав, подс. И. М. Х. е признат за виновен в извършването на престъпление по
чл. 183, ал. 1 НК. Присъдата не е обжалвана или протестирана и е влязла в законна сила. В
производството пред СРС Х. е бил представляван от адв. Д.
Съобразно предоставената от адв. Д. правна помощ е постановено решение на НБПП, с
което на основание чл. 16, т. 2 вр. чл. 9, ал. 4 от Наредбата за заплащане на правна помощ й е
определено възнаграждение за процесуалното представителство по делото в размер на 420
лв.
Съдебният състав намира, че предвид осъществената правна помощ по цитираното
дело, осъденият Х. следва да бъде осъден да заплати определените от НБПП разноски за
възнаграждение за предоставена правна помощ от адв. Д.. В този смисъл са задължителните
указания, дадени с Тълкувателно решение № 4/2010 г. от 19.02.2010 г. на ОСНК на ВКС, с
което изрично е посочено, че „Подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл.
189, ал. 3 НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в
полза на Националното бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна защита“.
Осъденият Х. е бил представляван от адв. Д. като служебен защитник по цитираното дело в
хипотезата на задължителна защита, предвид факта, че спрямо него производството е
проведено задочно. Поради това не е налице хипотезата на чл. 23, ал. 2, изр. 2 ЗПП.
Съдебният акт е влязъл в законна сила, в следствие на което осъденият следва да заплати
разноските за служебния защитник в полза на НБПП.
С оглед изложеното молбата на НБПП е основателна, като И. М. Х., ЕГН **********
следва да бъде осъден да заплати в полза на НБПП сумата от 420 /четиристотин и двадесет/
1
лв., представляваща определено от НБПП възнаграждение на адв. Д. за осъщественото
процесуално представителство по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК вр. чл. 189, ал. 3 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА И. М. Х., ЕГН ********** да заплати в полза и по сметка на Националното
бюро за правна помощ сумата от 420 /четиристотин и двадесет/ лв., представляваща
направени разноски за правна помощ в хипотезата на процесуално представителство от адв.
Дончева по НОХД № 14251/2022 г. по описа на СРС, НО, 95-ти състав.
Определението подлежи на обжалване и протест по реда на Глава XXII НПК пред
Софийски градски съд в 7-дневен срок от връчване на преписа.
Преписи да се връчат на СРП, осъдения и НБПП.
След влизане на определението в сила, да се издаде изпълнителен лист в полза на
НБПП.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2