№ 22561
гр. София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110149843 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са два обективно кумулативно съединени осъдителни иска с правна
квалификация чл. 45 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД, от Н. Н. А. срещу адв. Б. А. Т., САК,
за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 1 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на осъществен деликт за
периода от 19.07.2023 г. до 30.08.2023 г.,, по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД
мораторна лихва върху главницата за неимуществени вреди за периода от 19.07.2023 г. до
30.08.2023 г., както и сумата в размер на 100 лева, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, вследствие на осъществен деликт на 19.07.2023 г.; по
иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД мораторна лихва върху главницата за
имуществени вреди за периода от 19.07.2023 г. до 30.08.2023 г., ведно със законната лихва
върху двете главници от датата на подаването на исковата молба до окончателното
погасяване на задължението.
В исковата молба се твърди, че ответникът е имал качеството процесуален
представител на ищеца по адм.д. № 1833/2023 г. по описа на АССГ, 37 състав. Излагат се
доводи, че във връзка с възложената му процесуална роля ответникът противоправно е
бездействал, необжалвайки решението, поради което правната сфера на ищеца била
засегната негативно.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
се оспорват предявените искове по основание и размер.
Приложено е препис от протокол от проведено о.с.з. на 16.05.2023 г. по адм.д. №
1833/2023 г. по описа на АССГ, 37 състав.
1
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно
право с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 100 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в задължението на ищеца да
заплати съдебни разноски по адм.д. № 1833/2023 г. по описа на АССГ, 373 състав, както и по
иска с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 1 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
психическо безпокойство и нарушен битов режим, за периода от 19.07.2023 г. до 30.08.2023
г., които вреди са породени от противоправното бездействие на ответника, изразяващо се в
непредприемането на действия по обжалване на Решение № 4144/21.06.2023 г. по адм.д. №
1833/2023 г. по описа на АССГ, 373 състав, ведно със законната лихва от предявяването на
иска до окончателно погасяване на задължението.
Правопораждащият отговорността на ответника, респективно притезанието на
увреденото лице, фактически състав включва следните елементи: наличие на 1) виновно и 2)
противоправно 3) действие и/или бездействие на ответника, което е в 4) пряка причинно-
следствена връзка с 5) претърпените от увредено лице имуществени и/или неимуществени
вреди.
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване наличието
на противоправно деяние, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди,
а в тежест на ответника в условията на обратно и пълно доказване е да обори
презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, т.е. да установи липсата на вина.
Настоящият съдебен състав е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответникът е имал качеството на процесуален представител на ищеца по
адм.д. № 1833/2023 г. по описа на АССГ, 37 състав., както и че Решението №
4144/21.06.2023 г. по адм.д. № 1833/2023 г. по описа на АССГ, 373 състав е влязло в сила,
тъй като не е обжалвано в срок от процесуалния представител.
За да бъде основателна претенцията за репариране на твърдените вреди е необходимо
поведението на ответника да бъде преди всичко противоправно, т.е. при твърдения за
виновно бездействие следва да се установи в условията на пълно и главно доказване, че
ответникът има нормативното задължение да предприеме точно определено действие и
то в конкретната хипотеза, като непредприемането, т.е. виновното му бездействие нарушава
определена императивна материално правна норма, което обуславя и настъпването на
вредите. Константно в практиката на ВКС се приема, че поведението е противоправно,
когато са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила. В този смисъл виж:
Решение № 657 от 9.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 500/2008 г., III г. о.; Решение № 567 от
24.11.1997 г. на ВКС по гр. д. № 775/96 г.; Решение № 532 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. №
90/2008 г., III г. о.,; Определение № 135 от 30.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6890/2014 г., IV г.
о.,; Решение № 242 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4432/2008 г., IV г. о., ГК,; Решение №
2
189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о., ГК.
Поведението е противоправно когато са допуснати нарушения на предписани или
общоприети правила, а в тази характеристика не може да бъде вместена хипотезата на
необжалване на съдебен акт, тъй като назначеният особен представител като
професионалист (вписан адвокат в съответната колегия) има необходимата експертиза, която
му позволява, след преценка на конкретните факти и обстоятелства, да направи обоснован
извод дали да обжалва или не определен съдебен акт. Тъй като това бездействието на
особения представител не е противоправно, дори да са последвали за ищеца вреди, то те не
могат да бъда обезвъзмездени по реда на чл. 45 ЗЗД, защото липсва елемент от фактическия
състав, а именно противоправността на деянието. Деликтната отговорност предполага да
бъдат обезщетение виновно причинените вреди, но само ако действието или бездействието
което ги е причинило е противоправно, каквато противоправност в случая не се установява.
По отговорността за разноски:
Право на разноски има ответника, който не е представил доказателства за сторени
такива.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Н. А. срещу адв. Б. А. Т. осъдителни искове с правна
квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за сумата от от 100 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в задължението на ищеца да заплати
съдебни разноски по адм.д. № 1833/2023 г. по описа на АССГ, 373 състав, както и по иска с
правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 1 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
психическо безпокойство и нарушен битов режим, за периода от 19.07.2023 г. до 30.08.2023
г., които вреди са породени от противоправното бездействие на ответника, изразяващо се в
непредприемането на действия по обжалване на Решение № 4144/21.06.2023 г. по адм.д. №
1833/2023 г. по описа на АССГ, 373 състав, ведно със законната лихва от предявяването на
иска до окончателно погасяване на задължението.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3