Мотиви към присъда по
НОХД № 148/2016 г. по описа на Районен съд Луковит
Съдебното производство по делото е
образувано по повод обвинителен акт, внесен от Районна прокуратура гр. Луковит
против подсъдимите А.А.И. и Ц.Н.И..
След образуване на делото е постигнато
споразумание касаещо подсъдимия Ц.Н.И..
С определение от 26.07.2019 г. по НОХД № 174/2019 г. друг състав на съда е
одобрил споразумението, като на основание чл. 384а, ал. 3 от НПК разглеждането
на делото продължи по обвинението срещу подсъдимия А.А.И. за престъпление по
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК - за това, че на 06.11.2015 г., в с.
Карлуково, обл. Ловеч, от дом на ул. "Б.Т." № 4, в съучастие като
извършител с Ц.Н.И. ЕГН ********** ***, отнел чужда движима вещ - плазмен
телевизор марка "Arielli
40"
модел 418 HD на стойност 475.00 лева, собственост и от
владението на В.Д.И. ***, без съгласието й, с намерение противозаконно да го
присвои.
В хода на съдебните прения представителят на РП Луковит
поддържа обвинението срещу подсъдимия И. така, както е повдигнато с
обвинителния акт, счита, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин
и пледира за осъдителна присъда. По
отношение индивидуализацията на наказанието,
прокурорът предлага на подсъдимия да се наложи наказание една година лишаване
от свобода, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Защитникът на подсъдимия - адв. А. не възразява по фактите и
правната квалифиация на деянието. Счита обвинението за доказано. Изтъква като
смекчаващи отговорността обстоятелства, че подсъдимият е с чисто съдебно минало
към инкриминираната дата, че е обезпечил изцяло причинените от деянието вреди.
Производството по делото е протекло в отсъствие на подсъдимия
И. при наличие на предпоставките по чл. 269, ал. 3, т. 4, б. "в" от НПК. Установено е, че подсъдимият се намира извън пределите на страната - в гр.
Бремен, Германия, където е трудово ангажиран, редовно призован по реда на чл.
180, ал. 3 от НПК чрез упълномощения му защитник, не се явява, депозирал е молба, с която
заявява че е съгласен делото да се разгледа в негово отсъствие, като
същевременно съдът прие, че това няма да затрудни разкриването на обективната
истина по делото.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
А.А.И. е роден на *** ***, постоянен адрес ***, български гражданин, ром, без образование,
неженен, неосъждан към датата на деянието. ЕГН **********.
Към
инкриминирания период подсъдимият А.И. и
св. Ц.И. *** и се познавали.
В
същото село, на ул. "Б.Т." № 4 живеела св. В.Д.И. със сина си - св. Н.И.И..
На 31.10.2015 г. св. И. закупила плазмен телевизор ""Arielli
40"
модел 418 HD, който ползвали със сина си на посочения адрес.
На
06.11.2015 г., около 18.30 ч., подс. И. и св. И. срещнали на центъра на селото св.
И. с личния си автомобил и разбрали, че тя отива в гр. Луковит. Решили да се
възползват от отсъствието й и да извършат кражба на телевизора от дома й. С тях
бил и св. А.Н.К., на когото не споделили намерението си, а му казали да изчака
настрани. Влезли в двора, отключили входната врата на къщата с ключа, който бил
оставен под прага, влезли в къщата и взели плазмения телевизор. Двамата, излизайки
от двора с телевизора, който подс. И. носел, били забелязани от св. А.А.К., св. Г.Г.Т. и
св. Н.И.И., които в същото време отивали към дома на последния. Св. Н.И. се
развикал и тримата подгонили подсъдимия И. и св. И., които започнали да бягат и
тогава подс. И. изпуснал телевизора на земята, където го оставил, а той и св. И.
избягали. Св. Н.И. видял, че екрана на телевизора е счупен, занесъл го в къщи и
там установил, че не работи. Обадил се на майка си по телефона и я уведомил за
случилото се.
Съгласно
заключението на съдебно-оценителната експертиза стойността на плазмен
телевизор ""Arielli 40" модел 418 HD възлиза на
475.00 лева.
Изложената
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните гласни доказателства - показанията на св. Ц.И. /разпитан на основание
чл. 118, ал. 1, т. 1 от НПК/, св. Н.И., св. А.К., св. Г.Т., св. В.И., св. А.К.
/на последния показанията от досъдебното производство, приобщени чрез прочитане
по реда на чл. 281, ал.1, т. 5 от НПК/, заключението на съдебно-оценителната
експертиза /приобщено по реда на чл. 282, ал. 3 от НПК/, както и от приобщените
по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства -
протокол за оглед на местопроизшествие, гаранционна карта, фактура, справка за
съдимост, характеристична справка и др. Гласните доказателства са логични,
еднопосочни, безпротиворечиви и кореспондират със събраните писмени
доказателства, поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Съдът намира, че подсъдимият А.А.И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по 194,
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК - за това, че на 06.11.2015 г., в с. Карлуково,
обл. Ловеч, от дом на ул. "Б.Т." № 4, в съучастие като извършител с Ц.Н.И.
ЕГН ********** ***, отнел чужда движима вещ - плазмен телевизор марка "Arielli 40" модел 418 HD
на стойност 475.00 лева, собственост и от владението на В.Д.И. ***, без
съгласието й, с намерение противозаконно да го присвои.
Подсъдимият е участвал в инкриминираното
деяние като извършител, тъй като е участвал в изпълнението на престъплението -
съвместно с другия участник Ц.Н.И. е
извършил действия по прекъсване на фактическата власт на собственика на
инкриминираната вещ, изнасяйки я от жилището му, където се е намирала, и
установявайки своя такава, с възможност за извършване на разпоредителни
действия с нея. Инкриминираната вещ е
годен предмет, тъй като тя е движима, има определена стойност и е чужда -
правото на собственост върху нея не принадлежи на подсъдимия, а на трето лице.
На съдебното
следствие се установи, че подсъдимият и Ц.И.
са проникнали в къщата, чрез отключване на входната врата с ключ, оставен под
прага. Това обстоятелство обуславя по-тежка квалификация на деянието - тази по
чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро от НК, но доколкото такова обвинение не е
повдигнато, а и прокурорът не направи изменение на първоначално
повдигнатото, съдът не може да признае
подсъдимия за виновен в по-тежко наказуемото престъпление.
От субективна страна подсъдимата е действал с пряк умисъл. Съзнавал
е, че заедно със съучастника си лишава от фактическа власт върху вещта техния собственик,
предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целяла именно това. Действал е с намерение за своене,
тъй като след установяване на фактическата си власт върху вещта, се е разпоредил с нея като със своя.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
За
извършеното от подсъдимия И.
престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до осем години.
Съдът взе предвид смекчаващи вината обстоятелства -
чистото съдебно минало към датата на извършване на деянието, сравнително
ниската стойност на предмета на престъплението, младата му възраст,
отделечеността на деянието във времето, както и обстоятелството, че е обезпечил
възстановяването на вредите от престъплението и определи размера на казанието
при превес на смекчаващи вината обстоятелства, а именно лишаване от свобода за
срок от шест месеца.
Настоящият състав на
съда счете, че изпълнението на така определеното наказание следва да бъде отложено
за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, на основание
чл.66, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият не е осъждан на наказание лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и съдът намери, че за постигане целите
на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не е наложително
същото наказание да бъде изтърпяно.
Така определеното наказание съдът счита, че в най – голяма степен съответства на
личността на виновния и обществената опасност на деянието и би оказало своето
поправящо и превъзпитаващо въздействие.
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3
от НПК подсъдимият А.И. беше осъден да заплати в полза на ОДМВР Ловеч сумата от
32,43 лева, представляваща половината от сторените по делото разноски в
досъдебното производство.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: