№ 12618
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110168561 по описа за 2023 година
Предявени са от „. СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София,
ул. . № 23Б, представлявано от . – изпълнителен директор, срещу Е. Д. Г. с ЕГН: **********
и адрес: гр. София, УЛ.ЦАР САМУИЛ 16, вх.А, ет. 1, ап.2, чрез адвокат Н. И., със съдебен
адрес: гр.София, ул. Гургулят № 31, офис-партер, иск с правна квалификация чл.422 от ГПК
във връзка с чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца за главница за доставена
топлинна енергия сумите 4571,13 лева (четири хиляди петстотин седемдесет и един лева и
13 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
21.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 744,66 лева (седемстотин четиридесет и
четири лева и 66 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
13.09.2023 г., сумата от 31,75 лева (тридесет и един лева и 75 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 21.09.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 6,90 лева (шест лева и 90 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
16.10.2020 г. до 13.09.2023 г., както и държавна такса в размер на 107,09 лева (сто и седем
лева и 09 стотинки).
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. СОФИЯ,
ул. ЦАР САМУИЛ № 16, вх.А, партерен етаж, ап.2, аб.№342493 за процесния период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., включително, но не е изпълнил задължението си да заплати
доставената в имота му топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за
присъждане на разноски.
1
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
като оспорва иска като неоснователен. Оспорва твърдението, че ответникът е потребител на
топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката и че между него и ищеца има
облигационно правоотношение. Оспорва, че е бил собственик или ползвател на процесния
топлоснабдяем имот през процесния период – за част от него или за целия имот. Оспорва
иска за лихви върху главницата за доставена топлинна енергия като неоснователен, а за
лихви върху услугата дялово разпределение, като недопустим. Иска спиране на
производството по делото с оглед постановеното от ВАС Решение № 7276 от 3.7.2023 г. по
адм.д. № 746/2021 г., с което е отменена методиката за изчисляване на суми за дялово
разпределение. Прави възражение за погасяване на вземанията, станали изискуеми преди
27.08.2018 г. по давност. Оспорва дължимостта на претендираните суми за услугата дялово
разпределение, тъй като тази цена се дължала на фирмата, извършваща дялово
разпределение, а не на топлофикационното дружество. Счита, че на същото основание е
недължимо и претендираното вземане за лихви върху сумите за дялово разпределение.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице-помагач (ТЛП) „Бруната България“ ООД не оспорва предявените
искове. Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 21.09.2023 г. срещу ответника за
вземанията си, като е образувано ч.гр.д. № 52206/2023 г. на СРС, 120 състав. Заявлението е
било уважено, издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
като длъжникът е възразил по реда на чл. 414 от ГПК в законовия срок, поради което съдът е
дал указания на заявителя за възможността да установи вземането си по исков ред. Това
обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответницата е
собственик на процесния топлоснабдяем имот, придобит с Нотариален акт № 195 от
17.09.1970 г., като лицето е подало декларация по чл. 14 от ЗМДТ на 27.03.1998 г.
Ответникът е вписан в списъка на етажните собственици в сграда, находяща се в гр. София,
ул. Цар Самуил № 16, където се намира и процесният имот. Ответникът не оспорва тези
доказателства, поради което съдът приема, че качеството на лицето като собственик на
процесния топлоснабдяем имот се установява по безспорен начин по делото.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на
който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на
ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е
сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Бруната
България“ ООД, която е извършвала разпределението на топлинна енергия след отчет на
2
уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на
абонатите в СЕС. През процесния период не е бил предоставен достъп на фирмата за дялово
разпределение за отчет на водомера за топла вода в имота, поради което е начислен
служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела, съгласно чл. 61, т. 6.5. от
НТ. По време на отчетите са попълнени протоколи за неосигурен достъп. В имота не е
имало отоплителни тела и топлоразпределители, но има две щранг лири в банята и
тоелатната в имота, за които се начислява топлинна енергия, отдадена от щранга, съгласно
НТ. Вещото лице установило, че за процесния период сумата за изразходвана топлинна
енергия за отопление е 495.76 лв., сума за подгряване на топла вода – 4150.88 лв., или
общата сума за доставената топлинна енергия в имота възлиза на 4646.64 лв. за процесния
имот.
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в
счетоводството на ищеца сумата не е погасена. Непогасената главница за периода възлиза на
4571.13 лв. за топлинна енергия, както и главница за такса дялово разпределение – 31.75 лв.
Съответно лихвите за периода възлизат общо на 744.66 лв., а лихвата върху таксата за
дялово разпределение в размер на 6.90 лв.
Констатациите на двете вещи лица се подкрепят и от писмените документи,
представени от третото лице-помагач, конституирано по делото.
Съгласно Закона за енергетиката, когато едно лице е собственик, титуляр на вещно
право на ползване на имот в сграда с режим на етажна собственост, присъединена към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, се явява клиент на топлинна
енергия (чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката) и е длъжен да заплаща топлинната енергия
при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (НТ). Липсват данни ответникът да е подал възражение срещу приетите
Общи условия на ищцовото дружество за доставяне на топлинна енергия за битови клиенти,
поради което лицето е приело същите и е задължен да заплаща суми за топлинна енергия,
отдавана от щранг-лирите в банята и тоалетната на жилището му, както и тази, отдадена от
сградната инсталация. В действителност, главницата за доставената топлинна енергия в
имота е начислена служебно и на база, като този начин на изчисление на дължимите суми се
е наложил след неосигуряване на достъп за отчет на индивидуалните уреди за дялово
разпределение на топлинната енергия, доставяна в имота, което се установява от
документите, депозирани от третото лице-помагач и от заключението по техническата
експертиза, които са приети като неоспорени от страните. Като не е осигурил достъп до
имота си за отчет на уредите в него и не е монтирал водомер за отчет на разхода на топлата
вода, ответникът сам се е поставил в това положение, поради което начисленото по
посочения от наредбата методи следва да се приеме за реално потребеното. Никой не може
да черпи права от собственото си неизправно поведение в конкретния случай по договор за
доставка на топлинна енергия. Служебното начисляване на суми за топлинна енергия,
доставяна в имота на ответника е извършено, съгласно нормативната уредба, действаща към
3
процесния период. Ответникът не е оспорил начислените му суми при извършване на
годишните отчети от третото лице-помагач. Ето защо, съдът счита, че са доказани
претендираните от ищцовото дружество главници за топлинна енергия в размерите,
установени от двете експертизи, изслушани и приети по делото като неоспорени, а именно –
за доставена топлинна енергия в размерите, установени от вещото лице по техническата
експертиза.
По отношение на претенцията за лихви върху главницата за доставена топлинна
енергия и върху главницата за услугата дялово разпределение не са доказани, тъй като
потребителят изпада в забава 45 дни след публикуване на задълженията за съответния месец
в интернет страницата на Дружеството-ищец (съгласно Общите условия от 2016 г.).
Доказателство за датата на публикуване на интернет-страницата на дружеството за
месечните задължения на ответника, съотносими към процесния период, в случая не са
ангажирани, поради което съдът приема, че вземането за лихвите върху двете главници е
недоказано и следва да бъде отхвърлено.
Ответникът е навел възражение за погасяване по давност на част от вземанията,
поради което съдът извърши проверка дали същото е основателно. Предвид това, че
исковото производство по чл. 422 от ГПК се явява продължение на заповедното
производство за същите вземания, проведено по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
52206/2023 г. по описа на СРС, 120 състав, поради което давността е спряла с подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК на 21.09.2023 г. С оглед характера на вземанията, които са
периодични, същите се погасяват с кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Следва да се има предвид и спирането на теченето на давностните срокове по време на
обявеното извънредно положение със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
В конкретния случай, съобразявайки горните обстоятелства, погасени по давност
биха били всички вземания с падеж преди месец юни 2020 г., или сумата от 57.34 лв. за
главница за топлинна енергия, като непогасена и дължима остава сумата от 4513.79 лв. за
доставена в имота топлинна енергия, както и сумата от 31.75 лв. за услугата дялово
разпределение.
При така установеното, съдът приема, че непогасени и дължими са главница за
доставена топлинна енергия в имота в размер на 4513.79 лв., както и сумата от 31.75 лв. за
услугата дялово разпределение. В тези размери следва да се уважи исковата молба за
главници, а над тези размери да се отхвърли, като неоснователна. Следва да се отхвърлят
изцяло претенциите за лихви, като недоказани. Върху така уважените размери на главници
се дължи лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението – 21.09.2023 г. до
окончателното плащане.
При този изход от спора и двете страни имат право на разноски, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски в общ
размер на 157.09 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
4
производство, както и в исковото в общ размер на 717.09 лв., в това число за държавна
такса, за депозити за вещи лица, държавна такса за издаване на съдебни удостоверения и 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, определено по реда на
чл. 78, ал. 8 от ГПК. Общо разноските на ищеца възлизат на 874.18 лв., като от тази сума му
се следва съразмерно на уважената част от иска срещу ответника сума в размер на
742.09 лв. за двете производства.
Ответникът не е ангажирал доказателства за извършени разноски в двете
производства. Същият е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в
полза на адвоката, който е предоставил безплатна за него правна защита и съдействие по
реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Съдът определи размера на възнаграждението за
адвокат . предоставил правна защита и съдействие на ответника в заповедното
производство, съобразно Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет в размер на
468 лв., като съразмерно на отхвърлената част от иска на адвокат Любомиров следва да се
присъди сумата от 70.20 лв. В исковото производство следва да се определи възнаграждение
за предоставената от адвокат И. безплатна правна защита и съдействие в размер на 835.44
лв., като съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция следва да му се присъди
сумата от 125.32 лв. Съдът не е обвързан с представения списък по чл. 80 от ГПК и с
претендираната от страната сума, предвид това, че не се касае за реално извършени
разноски, а такива, които съдът определя съобразно характера на производството, неговата
фактическа и правна сложност, цената на иска, респективно стойността на вземането по
заповедното производство. Възнаграждението за адвоката, предоставил правна помощ по
реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата се определя от съда, съобразно размерите,
предвидени в Наредба № 1 от 2004 г. при спазване изискванията на ГПК, като се определя
едно общо възнаграждение, съобразно цената на иска, предвид разпоредбите на ГПК, а не
съобразно разпоредбите на Наредбата за определяне на отделно възнаграждение за всеки
отделен иск, доколкото последните разпоредби касаят сключване на договор между адвокат
и клиент, а не определяното от съда възнаграждение при предоставена безплатни правни
услуги по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните “. София” ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. . № 23Б, представлявано от . и Е. Д. Г. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. София, УЛ.ЦАР САМУИЛ 16, вх.А, етаж 1, ап.2, чрез адвокат
Н. И., със съдебен адрес: гр.София, ул. Гургулят № 31, че ответникът Е. Д. Г. с ЕГН:
********** дължи на “. София” ЕАД, ЕИК ., на основание чл. 422 от ГПК във връзка с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 4513.79 лв. (четири
хиляди петстотин и тринадесет лева и седемдесет и девет стотинки) - цена на доставена от
5
дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 21.09.2023 г. до изплащане на
вземането, за периода месец юни 2020 г. - 30.04.2022 г., включително, сумата от 31.75 лв.
(тридесет и един лева и седемдесет и пет стотинки) - главница за такса за услугата дялово
разпределение за периода от представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 21.09.2023 г. до изплащане на вземането, като отхвърля исковете над тези суми и
до пълните размери, както следва: за главница за топлинна енергия над сумата от 4513.79 лв.
и до пълния размер от 4 571,13 лв., поради погасяване на тази сума по давност, като
отхвърля изцяло исковете за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в
размер на 744,66 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 13.09.2023 г. и за мораторна лихва върху
главницата за услугата дялово разпределение за периода от 6,90 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 13.09.2023 г., като недоказани и
неоснователни.
ОСЪЖДА Е. Д. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, УЛ.ЦАР САМУИЛ 16,
вх.А, етаж 1, ап.2, да заплати на “. София” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. . № 23Б, представлявано от ., сумата от 742.09 лв. (седемстотин четиридесет и
два лева и девет стотинки) за разноски в исковото производство и заповедното
производства, съразмерно на уважената част от иска срещу ответницата и на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК.
ОСЪЖДА “. София” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. . № 23Б, представлявано от . да заплати на адвокат Михаел Любомиров Любомиров от
САК с адрес на кантората в гр. София, ул. Гургулят № 31, ет. 1, офис-партер, за
предоставена безплатна правна защита и съдействие на длъжника по реда на чл. 38 от ЗАдв
в заповедното производство сумата в размер на 70.20 лв. (седемдесет лева и двадесет
стотинки), съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА “. София” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. . № 23Б, представлявано от . да заплати на адвокат Н. И. И. от САК, ЕГН **********, с
адрес на кантората в гр. София, ул. Гургулят № 31, ет. 1, офис-партер, за предоставена
безплатна правна защита и съдействие на ответника по реда на чл. 38 от ЗАдв в исковото
производство сумата в размер на 125.32 лв. (сто двадесет и пет лева и тридесет и две
стотинки), съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Бруната България“ ООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и на третото лице–помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6