№ 425
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Г. Ст. Мулешков
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500737 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 71/14.06.2024 г., постановено по гр. дело №
58/2024 г. по описа на РС – Пирдоп е изменена, на основание чл. 150
от СК, размера на определената по гр. дело № 773/2017 г. по описа на
Районен съд - Пирдоп, издръжка за детето С. Г. Р., ЕГН **********,
родена на ............ г., като Г. Т. Р., ЕГН **********, с адрес: село Ч., О.
Ч., област С., ул. „Г. Д.“ № .. е осъден, на основание чл. 143, ал. 2 от
СК, да заплаща на непълнолетната си дъщеря С. Г. Р., ЕГН
**********, с постоянен адрес: село Ч., О. Ч., област С., ул. „.-. с.“ №
., със знанието и съгласието на нейната майка и законен представител
Л. З. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: село Ч., О. Ч., област С.,
ул. „.-. с.“ № ., месечна издръжка в размер на 350.00 лева (триста и
петдесет лева), считано от 29.01.2024 г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното
й изплащане, и до настъпване на основания за изменение или
прекратяване на издръжката. С решението ответникът е осъден да
заплати по сметка на районния съд държавна такса в размер на 245.00
1
лева (двеста четиридесет и пет лева) върху увеличената издръжка.
Ответникът обжалва решението на районния съд в частта, в
която е увеличен размер на издръжката за сумата над 250.00 лева до
уважения размер от 350.00 лева, с доводи за неправилност и
незаконосъобразност. Изложено е, че направените от РС-Пирдоп
изводи не кореспондирали със събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Не било отчетено обстоятелството, че записването на
детето от страна на майката в скъпо частно училище не правело
автоматично ответника задължен в това отношение, при наличие на
добри редовни училища. Не било отчетено също така
обстоятелството, че още на тази възраст детето се стимулирало и към
записване на шофьорски курсове. Не било отчетено и
обстоятелството, че бащата изтеглил кредит в размер на 30 000 лева за
ремонт на жилището и помещенията, които ползва другото дете на
страните Теодора, чиито родителски права са възложени на
жалбоподателя. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част.
Въввиваемата страна С. Г. Р., действаща със съгласието на майка
си Л. З. Л. е подала отговор на въззивната жалба в законоустановения
срок като е изразила становище за неоснователност. Излага, че учи в
частно училище, записана от своя баща като са се увеличили
потребностите й за социално и културно развитие. За закупуване на
учебници, помагала и всякакви други материали се грижела само и
единствено майка й. Излага, че не отговаряло на истината, че баща й е
изтеглил кредит в размер на 30 000 лева за ремонт. Стаята на сестра й
била обзаведена с лични средства на нейната майка, по време на
съвместното съжителство с баща й.
Решението в частта, в която искът е уважен за разликата над
180.00 лева до 250.00 лева не е обжалвано от страните, поради което в
тази части е влязло в сила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на оспорения съдебен акт.
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
2
същество е неоснователна.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо
в обжалваната част.
По силата на императивната правна норма, уредена в чл. 143 СК,
бащата, въззивник във второинстанционното съдебно производство,
има право и е задължен да полага грижи за нормалното физическо,
психическо и нравствено развитие на непълнолетното си дете С. Г. Р..
В чл. 142, ал. 1 СК са установени два критерия, съобразно които се
определя размерът на дължимата издръжка – нуждите на детето и
възможността на родителя да я предоставя, като той не може да се
освободи от изпълнението на това правно задължение независимо от
доходите, имуществото, здравословното състояние и
работоспособност, в случай че право на издръжка имат ненавършили
пълнолетие деца.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни
разяснения, дадени в ППВС № 5/1970 г., за да се уважи искът за
изменение на присъдената издръжка, е необходимо трайно
съществено изменение на нуждите на издържаните или трайна
съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
С Решение № 182 от 11.12.2017 г. по гр.дело № 773/2017г. по
описа на РС-Пирдоп, бащата е осъден да заплаща ежемесечна
издръжка на дъщеря си С. Г. Р., чрез нейната майка и законен
представител Л. З. Л. от 180 лв., считано от 12.10.2017 г., ведно със
законна лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до
изплащането и до настъпването на законна причина за изменението
или прекратяването на издръжката.
Непълнолетното дете С. Г. Р. –лично и със съгласието на своята
майка и законен представител Л. З. Л., е предявило иск с правно
основание чл. 150 СК за изменение на така присъдената месечна
издръжка чрез увеличение на нейния размер на 350.00 лева, като
поддържа, че неговите нужди са се изменили, предвид възрастта.
Според задължителна съдебна практика на ВКС нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
3
значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които
дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на
всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи са
установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК.
Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на
детето, се вземат предвид при определяне размерът на издръжката,
която този родител дължи - т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на
Пленума на ВС.
Понастоящем детето е на 17 години, учи в Частна профилирана
гимназия с чуждоезиково обучение „Челопеч“, за което се заплаща
годишна такса в размер на 500.00 лева.
Д. ”С. п.”- П. е представила социален доклад, от който се
установява, че основни грижи за детето С. Г. Р. полага майката като
задоволява основни битови, здравни и образователни потребности на
детето. Бащата е бил поканен на среща в отдел „Закрила на детето“,
на която не се е явил.
От приложеното съдебно решение по в.гр.д.№ 449/2023г. по
описа на СОС, се установява, че майката Л. Л. дължи издръжка на
непълнолетно дете-Теодора Г. Р. в размер на 250.00 лева.
Следва да се съобрази разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК,
съгласно която минималният размер на издръжката, дължима на
ненавършили пълнолетие деца, е ¼ от минималната работна заплата.
С Постановление № 193 от 12.10.2023 г. за определяне нов размер на
минималната работна заплата за страната, размерът на последната е
фиксиран на 933 лв., считано от 01.01.2024 г. и, съответно,
минималният размер на издръжката е 233, 25 лв.
Бащата Г. Т. Р. работи на длъжност шлосер-монтьор, вулканизатор
н „А. Б.“ АД и за периода 05.2023-02.2024 г. е получил нетно
възнаграждение в размер на 19 925.88 лева или средно месечно по
1992,58 лева.
Представен е договор за потребителски кредит от 03.06.2024 г.,
сключен между „ОББ“ АД и Г. Т. Р., от който е видно, че ответникът е
4
получил кредит в размер на 30 000 лева, със срок на договора 60
месеца, издължаван с месечни анюитетни погасителни вноски, като не
е представен погасителния план към договора.
Пред въззивната инстанция е представена разписка,
удостоверяваща заплатена от майката Л. Л. такса за обучение за първи
срок на учебната 2024/2025 г. в Частна профилирана гимназия с
чуждоезиково обучение „Челопеч“, в размер на 250.00 лева.
Неоснователни са възраженията в жалбата, че записването на детето
от страна на майката в скъпо частно училище не правело ответника
задължен, тъй като според настоящия състав годишната такса в размер
на 500.00 лева е в изключително нисък размер. Основните разходи по
отношение на учебния процес са свързани не със заплащането на
таксата за частното училище, а с необходимите средства за закупуване
на учебни помагала и пособия.
Настоящата съдебна инстанция счита, че минималният доход на
детето, който да му позволи да задоволява неговите потребности, е в
размер на сумата от 700. 00 лева. За да достигне до този правен извод,
съдът съобрази обстоятелството, че средният месечен разход на едно
дете на възраст от 14 години до навършване на пълнолетие, е в размер
на 554. 40 лв., съгласно критериите, уредени в чл. 49, ал. 2, т. 3
ППЗЗкД /до 1,1-кратния размер на линията на бедност за съответната
година/.
В тази връзка не е без значение обстоятелството, че е изминал
дълъг период от време от определяне на първоначалния размер на
издръжката, през който период детето е пораснало и по дефиниция
постепенно се е разширил обхватът на обществените и лични
отношения, в които то участва, нараснал е интензитетът и
наситеността на ежедневните му нужди. Следва да се отчете и
настъпилото в изминалия период от определяне на предходната
издръжка увеличение на цените на всички стоки и услуги. От
доказателствата по делото се установява, че детето С. Р. учи в частно
училище и има доказани специфични потребности за учебни
материали и помагала.
С оглед на факта, че бащата Г. Т. Р. не дължи издръжка на други
ненавършили пълнолетие деца, при определена месечна издръжка на
5
детето в размер на 700. 00 лева, той трябва да поеме 350. 00 лв. от
необходимата издръжка. Останалата част от дължимата месечна
издръжка в размер на 350. 00 лв. трябва да бъде поета от майката.
При така установените обстоятелства настоящата съдебна
инстанция приема, че въззивникът следва да бъде осъден да заплаща
месечна издръжка за непълнолетното си дете в размер на 350. 00 лева.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който
въззивната инстанция достигна, съответства изцяло с правните изводи
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
Тъй като въззиваемата страна не е направила искане за
присъждане на разноски пред настоящата инстанция, произнасяне по
този въпрос съдът не дължи.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 71/14.06.2024 г., постановено по
гр. дело № 58/2024 г. по описа на РС – гр. Пирдоп, в частта, в която на
основание чл. 150 СК, във вр. с чл. 143, ал. 2 СК е изменена
издръжката на непълнолетното дете С. Г. Р. , ЕГН **********, родена
на ............ г., заплащана от неговия баща Г. Т. Р., ЕГН **********, с
адрес: село Ч., О. Ч., област С., ул. „Г. Д.“ № .., определена с решение
№ 182/22.12.2017 г. по гр. д. № 773/2017 г. по описа на РС – гр.
Пирдоп, за сумата над 250. 00 лв. до присъдените 350. 00 лв., считано
от 29.01.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане, и до
настъпване на основания за изменение или прекратяване на
издръжката.
В останалите части решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7