№ 44935
гр. София, 28.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110149834 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 118, ал. 2 ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 346217 от 23.10.2025 г., подадена от Е. Л. Б., чрез
адв. Л. - П., срещу „Ю Б ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД, 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба ищецът е посочил, че на 19.12.2022 г. и 14.07.2023 г. е сключил с
ответника договори за кредит, които моли да бъдат прогласени за нищожни, както и да бъде
установено, че не дължи на ответника сумата в размер на 1038,75 лв. В условията на
евентуалност предявява искове за нищожност на клаузи от договорите, както и за връщане
на платена без основание сума.
Съгласно чл. 113 ГПК (изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.), исковете на
и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес
на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК
(изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) възражение за неподсъдност на делото
по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за
отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по
делото заседание. Или в случая се касае за задължителна местна подсъдност, за която съдът
следи служебно.
В случая в правоотношенията с ответника ищецът безспорно има качество потребител
по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно цитираната разпоредба, "потребител" е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Потребителската защита и в частност благоприятната за
потребителя специална местна подсъдност по чл. 113 ГПК, ще намери приложение не само
когато е предявен иск, произтичащ директно от правата в ЗЗП, т. е. само когато спорът
произтича от уредените изрично възможности с ЗЗП. Потребител по договор за кредит,
какъвто очевидно е настоящият ищец, може да се ползва от особената местна подсъдност.
Аргумент съдът намира и в това, че съгласно общите принципи на ЗЗП и общностни актове,
е предвидена засилена защита на правата на потребителите, вкл. по съдебен ред. Израз на
тези принципи е и нормата на § 1 от ДР на ЗЗП (при противоречиви разпоредби се прилагат
тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите). Поради това, с оглед
изложените в исковата молба факти и обстоятелства, съставляващи основанието на иска,
ищецът води исковете срещу ответника именно в качеството си на потребител на финансова
услуга като страна по сключени с кредитна институция договори за кредит по смисъла на
пар. 13, т. 1 вр. с т. 12 от ДР на ЗЗП. В този смисъл, релевантно за определяне на местната
подсъдност е качеството на ищеца на потребител на финансова услуга. Подсъдността по чл.
113 ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а за всички
спорове между търговци и потребители (в този смисъл са Определение №241/05.04.2013 г.
1
по ч.т.д.№1395/2013 г. на ВКС-ІІ т.о., Определение №1019/09.11.2012 г. по ч.т.д.№783/2012 г.
на ВКС-II т.о. Определение № 607/23.11.2015 г. по ч. т. д. № 2314/2015 г. по описа на ВКС,
ТК, I т. о., както и Определение № 160 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1101/2017 г., IV г.
о., ГК). Също така, съгласно константната практика на ВКС, физическото лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, не губи качеството си потребител, дори когато търси защита на
правата си на извъндоговорно основание, както и други свои права извън основанията по
съответния специален закон – в този смисъл е Определение № 160 от 30.03.2017 г. по гр. д.
№ 1101/2017 г. по описа на ВКС, IV г.о.
В случая от извършената справка за адресна регистрация се установява, че както
настоящият, така и постоянният адрес на ищеца са в с. С, община О
Ето защо и съобразно чл. 113 ГПК производство следва да бъде прекратено, а делото да
бъде изпратено на Р с -О
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 49834/2025 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 167 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Р с -О
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок,
считано от връчването му на ищеца.
След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати на Р с -О
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2