РЕШЕНИЕ
№…………
град ПЛЕВЕН, 27.01.2020година
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение ,
в публично заседание на двадесет и трети
януари , през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Д.Б. и в присъствието на прокурора Пламен
Райнов,като разгледа докладваното от съдията
Данчев в.гр.д. № 1089 по описа на съда за 2019 година, и за да се
произнесе съобрази следното:
Въззивно обжалване.
С решение № 2081 / 22 .10.2019г. постановено по
гр.д.№5128/2019г. ,Плевенски районен съд
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В.П.Г. от гр. П., ЕГН **********,
против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. С., бул. „***” № **, иск
по чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 22. 07. 2019 год. до окончателното изплащане на
сумата.
Това решение е
съобщено на В.П.Г.,чрез пълномощника му адв. В. В. на 04.11.2019г.,откогато тече двуседмичният
срок за неговото обжалване.
На 14.11.2019 г. е подадена въззивна жалба В.П.Г.,чрез пълномощника му
адв. В. В. срещу това решение на РС-Плевен. Решението се обжалва изцяло като
неправилно ,незаконосъобразно и постановено в противоречие с доказателствения
материал ,според изложеното във въззивната жалба.
При проверка, на основание чл.267, ал.1 ГПК
съдът установи следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен
интерес от въззивно обжалване, в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК,
срещу подлежащ на обжалван съдебен акт, поради което е допустима.
Същата е и
редовна.Внесена е дължимата д.т. Жалбата съдържа твърдения в какво според жалбоподателя се състои
порочността на обжалваното решение и какво е искането, подписана е от
пълномощника на жалбоподателя.
Представен е бил препис за връчване на другата страна по делото и той е бил
връчен.
Срещу тази въззивна жалба не е подаден
писмен отговор по реда на чл.263 ал.1 ГПК от насрещната въззиваема
страна.В съдебно заседание пред ПлОС представителят на Окръжна прокуратура
–Плевен – прокурор Пламен Райнов
изразява становище ,че жалбата е
неоснователна.
С въззивната жалба
не са представени нови писмени
доказателства и не са направени искания за събиране на други доказателства.
Плевенски окръжен съд
,като разгледа въззивната жалба
при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на
обжалваното първоинстанционно решение в
рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК и според наведените в жалбата
оплаквания ,намира ,че РС-Плевен е
постановил едно валидно и допустимо,а по съществото на спора
и правилно решение ,което по тази причина следва да бъде
потвърдено.
Особено съществено е
да се посочи ,че специалният Закон за отговорността на държавата и общините за
вреди урежда изчерпателно хипотезите за
ангажиране отговорността на разследващите органи , прокуратурата или съда в чл. 2 , ал.1 т.1 – 7 от ЗОДОВ,като заедно
с това няма основание за разширително тълкуване на която и да било от
посочените в тези текстове на закона хипотезиq като основание за ангажиране
отговорността на посочените по –горе органи, извън тези изчерпателно изброени
хипотези. Това според съда означава ,че фактически е възможно да се стигне до причиняване на
вреди на граждани от разследващите
органи , прокуратурата или съда,които обаче не се обхващат от никоя от хипотезите на чл. 2 , ал.1 т.1- 7 от ЗОДОВ
,поради което няма да може да се ангажира тяхната отговорност.Този начин на
законодателно уреждане на материята за отговорността на разследващите органи ,
прокуратурата или съда в чл. 2 , ал.1 т.1 – 7 от ЗОДОВ изисква от ищеца да
формулира , а след това и да установи в хода на исковия процес ,че е
осъществена някоя от конкретните хипотези на чл. 2 , ал.1 т.1 – 7 от ЗОДОВ или
пък част от тях или всички заедно. Ако
,обаче , описаната от ищеца и съответно доказана от него фактическа обстановка
не покрива никоя от посочените по –горе хипотези ,то дори да се претърпени вреди от ищеца ,
същите няма да има основание да бъдат обезщетени .
В конкретния случай
самият ищец е дал правна квалификация на предявения от него иск по чл. 2 , ал.1
т.2 от ЗОДОВ .Дадената от ищеца правна
квалификация на иска му не се обосновава от изложената в исковата молба
фактическа обстановка и в т.см. въззивната инстанция изцяло споделя изложените
от ПлРС съображения ,свързани с тълкуването и прилагането на нормата на чл. 2 , ал. 1 т.2 от ЗОДОВ
,която съдържа препратка към чл. 5,§2-4 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи. Всички хипотези на чл. 5, §2-4 от Конвенцията предполагат
да има арестувано лице или лишено от свобода лице ,докато изложената в исковата
молба фактическа обстановка не съдържа твърдения за арест или лишаване от
свобода на В.Г. , а и събраните по
делото доказателства не дават основание
да се направи извода ,че е било осъществено арестуване на лицето или неговото
лишаване от свобода. Самият пълномощник на ищеца –адв.В.И. в о.с.з. на
23.01.2020г. изрично уточнява в отговор на въпрос на съда, че с исковата молба
„ не е имал предвид хипотезите на арест „ в посочената Конвенция. Уточнява също
,че „вредите произтичат от необоснованото искане на Прокуратурата за
настаняване на задължително лечение
,както и от действията на съдебната охрана по принудителното му довеждане.„
ЗОДОВ , обаче не
предвижда хипотеза на отговорност на Прокуратурата на РБ за отправяне на
необосновано искане по чл. 157 във вр. с чл. 155 от Закона за здравето , а
единствената хипотеза за ангажиране отговорност,свързана със задължително
настаняване и лечение или с прилагане на принудителни медицински мерки е
предвидена само за съда /не и за
прокуратурата / и то когато задължителното настаняване и лечение вече е било
приложено от съда , а впоследствие е било отменено.
В конкретния случай е безспорно ,че не се е стигнало до прилагане
на поисканото от Прокуратурата задължително настаняване на В.Г. , тъй като
прокурорът в с.з. на 19.07.2019г. по ч.н.д.№1516/2019г. на РС- Плевен не е поддържал искането за
задължително настаняване на В.Г. , а е заявил ,че производството по делото
следва да бъде прекратено на осн. чл. 147 ,ал.2 от ЗЗ , а съдът пък е прекратил
производството на осн. чл. 159,ал. 4 от Закона за здравето –т.е. ,установил е ,че
не са налице обстоятелства по чл. 155 от ЗЗ и че не е налице психическо
разстройство на лицето . Поради това се
налага извод ,че не е налице хипотезата на чл. 2 , ал. 1 т. 1 от ЗОДОВ ,нито
пък е налице хипотезата на чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ ,която формално е посочена
в исковата молба от самия ищец.Не са налице също така и хипотезите на чл. 2 ,
ал.1 т. 3-7 от ЗОДОВ,тъй като изложената в исковата молба фактическа обстановка
не покрива нито една от тях.
Що се отнася до
твърдяното от ищеца посещение на работното му място от органите на ОЗ „Охрана „
– гр.Плевен за принудителното му довеждане за насроченото за
19.07.2019г. съдебно заседание по ч.н.д.№1516/2019г. на РС- Плевен,то се установява ,вкл. и от
неговите обяснения пред РС-Плевен , а и от показанията на разпитания като
свидетел Й. И. ,че в действителност разпореденото от съда принудително
довеждане на В.Г. фактически не е било осъществено ,тъй като служителите на ОЗ“
***„ –Плевен са се съгласили той сам да
се яви в Плевенски районен съд в часа за който му е било съобщено ,че ще се
гледа делото.Освен това ,правилни са в т.вр. и съображенията на РС-Плевен в
обжалваното решение ,че действията на съдебната охрана не са извършени в
изпълнение на акт на ответника -Прокуратурата , а в изпълнение на разпореждане
на ПлРС от 18.07.2019г.,основано на нормата на чл. 158, ал. 5 от Закона за
здравето. Разбира се ,тук следва да се има предвид и това ,че съгласно нормата
на чл. 158, ал. 5 от ЗЗ лицето ,чието
настаняване се иска , се довежда принудително ,ако възникне необходимост . От
редакцията на тази норма според съда следва извода ,че правилото е лицето,
чието настаняване се иска ,да бъде призовано за да се яви доброволно за да
бъде разпитано лично от съда , а принудителното довеждане се прилага по
изключение – когато възникне необходимост от това . Обичайната практика на
районните съдилища ,обаче, при разглеждане на исканията по чл. 157 във вр. с
чл. 155 от ЗЗ е поначало да се постановява принудително довеждане на лицето
,което трябва да бъде изслушано от съда за да се гарантира провеждането на
насроченото съдебно заседание за това изслушване. От изложеното по този въпрос следва ,че се
касае за действия на служители на ОЗ „*** „ , а не до действия на
Прокуратурата , а и тези действия са
били предприети от ОЗ „Охрана „ в изпълнение на съдебно разпореждане от
18.07.2019г. , а не в изпълнение на акт на Прокуратурата. Като споделя изцяло
мотивите на РС- Плевен ,изложени в обжалвания съдебен акт и като излага и
посочените по –горе допълнителни съображения , Плевенски окръжен съд счита ,че
обжалваното решение на ПлРС е правилно и не страда от посочените във въззивната
жалба пороци,поради което следва да бъде потвърдено.
Поради изложеното ,
Плевенски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното
решение № 2081 / 22 .10.2019г.,
постановено по гр.д.№5128/2019г. на Плевенски
районен съд.
Решението може да се
обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :