№ 38
гр. Момчилград, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20235150200044 по описа за 2023 година
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Д.Д.И. с
ЕГН- **********, управител на „*******“ ЕООД с ЕИК- *******, против
Наказателно постановление № 21- 0303- 000484/ 16.11.2021г., издадено от
Началника на РУ- Момчилград, към ОДМВР- Кърджали, с което на
дружеството е било наложено административно наказание- „имуществена
санкция“ в размер на 2 000 лева на осн.чл.638 ал.1 т.2 вр.чл.461 т.1 от Кодекса
за застраховане /КЗ/- за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.
Със подадената жалба се изразява недоволство от процесното
наказателно постановление, с което е наложена горната санкция на основание
чл.638 ал.1 т.2 от КЗ, за липса на сключен договор за застраховка „ГО“ като
твърди, че при издаването са били допуснати съществени процесуални
нарушение, което го правело незаконосъобразно и иска отмяната на същото.
В съдебно заседание– управителят на дружеството- жалбоподател,
редовно уведомен, не се явява лично, и се представлява от адв.А. П. от АК-
Хасково, който поддържа жалбата, като посочва, че е налице маловажен
случай на деянието по смисъла на чл.28 от ЗАНН и твърди, че застраховката е
сключена веднага след констатиране на нарушението, а самото то се дължало
на пропуск, който веднага е бил поправен със сключването на застраховката.
1
Иска отмяна на обжалваното НП.
Ответната страна. Административно-наказващият орган /Началник на
РУ към ОДМВР- Кърджали,/ не се явява и от същият е представено писмено
становище, със която се оспорва жалбата, както е представено и писмено
становище- молба от юрисконсулт. Намира, че жалбата за неоснователна и
иска потвърждаване на атакуваното постановление, претендира ю.к.
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адв.хонорар.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
На 31.10.2021г., полицейският служител от РУ- Момчилград към
ОДМВР-Кърджали, св.И. Т., в присъствието на св.С. Т., е съставил АУАН
серия GA № 521904 против жалбоподателят ИЛИЕВ, за това, че на същата
дата в 13,51 часа на територията на община Момчилград, на път I-5, разклон
Балабаново, е управлявал л.а.„БМВ Х 5“ с рег. № ******, което няма
сключена задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, валидна към
момента на проверката. В акта е отразено, че посоченото съставлява
нарушение на чл.481 ал.1 т.1 КЗ и е изписан и текстът на нормата, която
съдържа самото нарушение на ЕТ и ЮЛ, което притежава МПС, което е
регистрирано на територията на Р.България и не е спряно от движение, не е
сключило договор за застраховка „ГО“ на автомобилистите. Актът е предявен
на водача на МПС, който го е подписал без възражение на същата дата.
По делото е приложена справка от Централна база данни КАТ, от която
се установява, че л.а.„БМВ Х 5“ с рег. № ******, и описан № на рама, е
собственост на „*******“ ЕООД-Хасково с ЕИК- *******. Със служебно
приложено по делото извлечение от Търговският регистър се установява, че
управител на посоченото дружество е Д.Д.И. с ЕГН- **********. Със
служебно приложена справка- извлечение от Гаранционен фонд се
установява, че за процесното МПС- л.а.„БМВ Х 5“ с рег. № ****** има
сключен застрахователен договор „ГО“, и който е бил сключен на същата дата
с ЗК „Лев инс“ с валидност за 1 година, считано от 31.10.2021г. 15,25 часа,
т.е. договорът е сключен час и половина след извършената проверка.
Въз основа на посоченият по-горе акт, Началникът на РУ- Момчилград/
Упълномощен с Заповед № 8121-з-825/19.07.2019г.- която е приложена по
делото/, е издал процесното № 21- 0303- 000484/16.11.2021г., с което на
2
дружеството- жалбоподател със посоченият законен представител, е било
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2 000 лева, на основание чл.638 ал.1 т.2 вр.чл.461 т.1 от КЗ за нарушение
на чл.481 ал.1 т.1 КЗ. В наказателното постановление е описана горната
фактическа обстановка, и е изписан нарушеният законов текст /ЕТ или
юр.лице, което притежава МПС, регистрирано на територията на Р.България,
и не спряно от движение, без да има сключена задължителна застраховка
„ГО“ на автомобилистите/. НП е било връчено на жалбодателя на
06.02.2022г.
По делото са събрани следните писмени доказателства- описаните
АУАН, НП- описани и обсъдени по-горе; Извадка от извършена проверка в
Гаранционен фонд за сключена застраховка „ГО“ на МПС- процесното,
извлечение от търговски регистър, от които е видно, че към момента на
проверката на 31.10.2021г. в 13,51 часа за управляваното от жалбоподателя
МПС /собственост на наказаното дружество с законен представител
жалбоподателят/ няма сключена застраховка „ГО“, а такава е сключена на
същата дата с ЗК „Лев инс“ с начален срок на действие- 31.10.2021г. в 15,25
часа.
Представената е Справка от базата данни на КАТ, с която се установи,
че управляваното от жалбоподателят МПС /описаното по-горе/ е собственост
на наказаното дружество, чийто законен представител е той.
В съдебно заседание е разпитан актосъставителят, който потвърждава
горната фактическа обстановка, а именно, че на посочената дата и място
жалбоподателят с управляваното от него МПС- описаното, е бил спрян за
проверка на разклон Балабаново, при която се установило, че МПС е без
валидна застраховка „ГО“.
Съдът, като съобрази горното, намира, че жалбата е подадена в
преклузивния седемдневен срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, до въззивният
първоинстанционен съд, чрез административнонаказващият орган, от
надлежна легитимирана страна, имаща правен интерес да обжалва издадените
против нея актове на административнонакзаващи органи, поради което се
явява процесуално допустима за разглеждане, и разгледана по същество, се
явява основателна.
При извършената проверка на обжалваното наказателно постановление
3
съдът установи, че не са допуснати нарушения на императивните изисквания
на ЗАНН, които да са от категорията на съществените, и които да водят до
отмяна на атакуваното НП, а приложението на материалният закон е
правилно. Действително, както атакуваното НП, така и актът за установяване
на административно нарушение въз основа на който е издадено то, са
издадени от компетентни органи, на които им е делегирано правомощие за
това- в този смисъл е цитираната в процесното наказателно постановление
административна заповед /което е ноторно известно обстоятелство, а и на
съда е служебно известно./. При извършена служебна проверка и по повод на
направено възражение, съдът установи, че АУАН и обжалваното НП са
издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН от материално компетентни лица по
смисъла на закона. Съгласно чл.647 ал.1 от КЗ актовете за установяване на
административно нарушение по чл. 638 ал. 1 – 3 и 5 и чл. 639 от КЗ се
съставят от длъжностните лица на службите за контрол по ЗДвП, а съобразно
ал. 2 наказателните постановления се издават от директора на областната
дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е
установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице.
Видно от посочената в нак.постановление Заповед, Началникът на
посоченото РУ към ОДМВР- Кърджали е оправомощен да издава наказателни
постановления за констатирани административни нарушения по КЗ. В случая
АУАН е съставен от служител в съответното РУ, а НП е издадено – от
Началник на РУ при ОД на МВР- Кърджали. Поради и това съдът приема, че
посочените актове изхождат от компетентни за това органи.
Процесното НП отговаря на изискуемото по закон съдържание, а
именно, при определена установена фактическа обстановка /с посочени дата,
място на извършване на нарушението, и точно описано нарушение със
неговите обективни и субективни признаци, АНО за допуснатото нарушение
е посочил приложимата материално правна норма.
По делото се установи, че наказаното дружество, чийто законен
представител е жалбоподателят, е собственик на МПС, представляващо лек
автомобил, същото е регистрирано на територията на Р.България, и не е
спряно от движение, и в този смисъл на думата за същият /за физическото
лице/ съществуващо задължение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, изразяващо се в
това управляваният автомобил да има сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
4
Предвид изложеното съдът достигна до извода, че съставеният акт за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, както и че в хода на административно-наказателното производство не
са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на
оспорения акт на процесуално основание. След анализ на събраните по
делото доказателства и при извършена проверка относно правилното
приложение на материалния закон, съдът приема, че описаното деяние е
извършено от лицето, сочено за нарушител, че установените по делото факти
покриват всички обективни и субективни елементи от състава на
административното нарушение по чл. 483 ал. 1 т. 1 от Кодекса за
застраховането, за което правилно е ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателят.
Относно законосъобразността и справедливостта на наложеното
наказание съдът е приема, че правилно е приложена санкционната разпоредба
на чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от КЗ, както и че на дружеството-
жалбоподател е наложено предвиденото в нея по вид и размер наказание,
което е определено в абсолютен размер, съответстващ на наложеният такъв с
наказателното постановление – „имуществена санкция“ в размер на 2 000
лева. Отразената в наказателното постановление фактическа обстановка е
безспорно установена от събраните по делото доказателства. Същата покрива
състава на нарушението по чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането.
Административното наказание за него е предвидено в нормата на чл. 638
ал.1 т.2 от КЗ по абсолютен начин– „имуществена санкция“ в размер на 2
000 лева. В посоченият в закона вид и размер, то е наложено на основание
чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от КЗ на дружеството- юридическо лице, в
качеството му на собственик на МПС, с което е извършено нарушението.
Административнонаказващият орган при квалифициране на
нарушението не е изложил съображения за възможността за приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, от което следва, че е преценил, че не са били
налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
При преценка на възможността за приложение на тази разпоредба
следва да се вземе в предвид, че настоящият случай по никакъв начин не се
отличава от другите случаи на извършено такова административно
5
нарушение и в този смисъл и съдът не намира основания за приложение на
чл. 28 от ЗАНН. От фактите по делото не се установява липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
вината обстоятелства деянието да представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. Нарушението е на формално извършване и за реализация на
състава не е необходимо настъпването на определен резултат. Формалният
характер на нарушението сочи, че законодателят е окачествил обществените
отношения, свързани с уреждането на гражданската отговорност при
пътнотранспортни произшествия, като нуждаещи се от особена закрила и в
този смисъл не би могло да се твърди, че извършеното се явява маловажен
случай. В случая, процесното МПС е било без сключена застраховка „ГО“ и
следва да се има предвид и фактът, че няма данни преди 31.10.2021г. в 13,51
часа да е била налице такава застраховка, като в тази насока не са ангажирани
никакви доказателства. Ето защо не са налице предпоставките за приложение
нормата на чл.28 ЗАНН.
Съобразно това съдът приема, че обжалваното нак.постановление е
правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Направено е искане от ю.к. на АНО за присъждане на ю.к.
възнаграждение, което е неоснователно, т.к. по делото АНО не се
представлява, като от същото е постъпило само писмена молба, без да има
участие в производство по делото.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21- 0303- 000 484/
16.11.2021г., издадено от Началника на РУ- Момчилград към ОДМВР-
Кърджали, с което на „*******“ ЕООД- Хасково с ЕИК- *******, с управител
Д.Д.И. с ЕГН- **********, на основание чл.683 ал.1 т.2 вр.чл.461 т.1 от
Кодекса за застраховането, е било наложено административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2 000 лева, за нарушение на
чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
6
Административен съд- Кърджали, в 14-дневен срок, считано от деня на
получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
7