№ 9808
гр. София, 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110142408 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
02.09.2022 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав , в
публично съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесет и втора година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОНСТАНТИН КУНЧЕВ
при секретаря Биляна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Кунчев, гражданско
дело № 42408 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „ТСя“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу СТ. П. СТ., ЕГН **********, с
адрес ГР.СОФИЯ, ЖК НАДЕЖДА III, БЛ. 317, ВХ. А, ЕТ. 5, АП. 12 установителни искове
с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД, с които ищцовото дружество иска да се установи, че СТ. П. СТ.,, дължи на „ТСя“
сумата от 1698,33 лв. , представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 30.3.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 234,26 лв. за периода от 15.9.2018 г.
до 18.3.2021 г., сумата от 16, 55 дялово разпределение за периода то м.2.2018 г. до
м.4.2020, сумата от 5,44 лв. мораторна лихва върху дяловото в за периода от 31.3.2018 г. до
18.3.2021 г. и разноски по делото.
Ищцовото дружество „ТСя“ ЕАД твърди се, че ответникът е потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ЗЕ, който не е упражнил правата си по чл.
1
150, ал. 3 ЗЕ, поради което по отношение на него са влезли в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия.
Моли се да бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато за
установено по отношение на ответниците, че последните дължат на ищцовото дружество
посочените суми.
ОТВЕТНИКЪТ подават отговор в който оспорват вземанията по основание и размер
и правя възражение за давност.
По съществото на делото съдът намира следното:
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.422 ГПК чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ (приложима
редакция в периода м.01.2012 г. – 17.07.2012 г.) и на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Въз основа на правната разпоредба в трайната и непротиворечива практика на
ВКС, отразена в решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ІV Г.О. на
ВКС, решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV Г.О. на ВКС и
решение № 162 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ІV Г.О. на ВКС, следва да се
приеме, че облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата
на закона между предприятието-снабдител и потребителя. За доставената енергия на обекта
отговаря винаги собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имота. В
този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.№2/2017 г. на ОСГК
на ВКС, в което е прието, че Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й.
Следва да се посочи, че тази уредба съответства на правото на ЕС, което
посочено в задължителната практика на СЕС – Решение от 5.12.2019 г. по съединени
дела С‑708/17 и С‑725/17.
1) Член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива
93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за
отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски
2
практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на
Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на
Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува
в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент.
2) Член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия
и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и
член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви
2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в
режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се
изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем
на неговия апартамент.
Видно от представеното по делото писмени доказателства на л. от 14 до л. 17 е, че
ответникът е съсобственик на процесния имот, като притежава 1/ 2 идеална част от
имота. По отношение на фактическото живеене в имота, това няма отношение към
дължимостта на сумата спрямо кредитора, а има значение във вътрешните отношения
между съсобствениците.
Следователно, ответникът се явяват потребител, респ. клиент на топлинна енергия за
битови нужди в имота през процесния период.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл.150, ал.2 от закона). В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в
сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл.142, ал.2 ЗЕ). Според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач. Съгласно нормативната уредба всички собственици на
3
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост независимо дали техния
имот се отоплява или не са длъжни да заплащат пропорционално и такса сграда
инсталация.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 от ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр.74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Като по
делото са представени и отчетите на измервателните уреди, подписани от ответниците.
В задължителната съдебна практика - постановени по реда на чл. 290 ГПК решения
на ВКС се приема, че при наличие на доказателства за основателност на иска, съдът не може
да го отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер. Той е длъжен,
съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПК да определи размера по своя преценка. /решение
№ 133 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 5247/2013 г. на ВКС, III г. о., решение № 253 от 2.07.2012
г. по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о.; решение № 454 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г. на
III г. о.; решение № 175 от 6.06.2011 г. по гр. д. № 1242/2010 г. на ВКС, III г. о. и решение №
91 от 1.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5023/2014 г., III г. о. и др./. В тази връзка съдът взе
предвид представените по делото фактури, справки и изравнителни сметки, които са
надлежно съставени. Съдът взе предвид и обстоятелството, че по отношение на качеството и
количество доставена топлинна енергия няма своевременно направено възражение. В
отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител
индивидуалното отчитане и разпределението на консумираната топлинна енергия в сградата
- етажна собственост, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните
изисквания от топлинния счетоводител документи. Доставчикът на топлинна енергия
във всички случаи има право да получи стойността на отчетената от общия топломер
топлинна енергия в сградата. В този смисъл задължителната съдебна практика - Решение №
162 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6397/2013 г., IV г. о.
Несъмнено е, че през исковия период на ответника са начислени сметки на стойност
3435,37 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г., като са съобразени издадените изравнителни сметки за
процесния период, което е посочено от вещото лице.
Ответникът е направил възражение за давност, което е основателно частично за
периода от м.05.2017 г. до м. 01.2018 г., в който период вземанията са погасени по давност.
Така според вещото лице по ССЧ при съобразяване на давност и извършените
плащания се установява, че дължимо вземане за доставена топлинна енергия е в размер на
1454,12 лв. за периода от м.02.2018 г. до м.4. 2020 г.
По тази причина искът следва да се уважи до този размер и да се отхвърли за
горницата.
Ответникът дължи сумата от 16,55 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение, която съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61, ал.1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл.10 от Общите условия на договорите
между „ТСя” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
4
Лихва върху дяловото не се дължи защото няма отправена покана.
По исковете с правно основание с чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава.
Към 2017 година са действали новите общи условия. Настоящите Общи условия са
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “ТСя” ЕАД
и са одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от
Закона за енергетиката. В случая се претендира лихва само за периода след влизане в
сила на ОУ поради което лихвата е основателна.
В новите оу доставката и забавата се регулират от тези нови общи условия, в тях вече
забавата не е обвързана от публикуване на фактурите. А от издаване на изравнителната
сметка.
Чл. 33. Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.Чл. 33 ал. 4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2.Чл.32, ал. 3 След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Чл.32, ал.2 касае хипотеза ако е направен избор ежемесечно отчитане и фактуриране, която
не е настоящата хипотеза, тъй като очевидно няма доказателства за това. При това
положение е видно, че лихва за забава се начислява от момента на издаване на фактура
следи издаване на изравнителната сметка, като не е необходимо отделна покана.
Следователно лихва се дължи в размер на 164,65 лв. за периода от 15.09.2018 г. до
18.03.2021 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ на основание чл.422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. е чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, СТ. П. СТ., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ,
ЖК НАДЕЖДА III, БЛ. 317, ВХ. А, ЕТ. 5, АП. 12, ДЪЛЖИ на ТСЯ ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 1454,12 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от м.02.2018 г. до м.4.2020 г., ведно със законна лихва от 30.03.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 164,65 лв. за периода от 15.09.2018 г.
до 18.03.2021 г., сумата от 16,55 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.02.2018 г. до м.4 2020 г., за които суми е издадена заповед за
5
изпълнение от 27.04.2021 г. по ч.гр.д. №17957 / 2021 г. на СРС, като
ОТХЪВРЛЯ иска по чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. е чл. 149 ЗЕ за
сумата над 1454,12 лв. до 1681,78 лв. и за периода от 01.05.2017 г. до 30.01.2018 г., както и
иска по чл. 422 ГПК във вр. чл. 86, ЗЗД за сумата в размер на 5, 44лв. мораторна лихва
върху дяловото разпределение за периода от 31.03.2018 г. до 18.03.2021 г. както и иска по
чл. 422 ГПК във вр. чл. 86, ЗЗД за сумата в размер над 164,65 лв. до 234,26 лв., мораторна
лихва за периода от 31.03.2018 г. до 18.03.2021 г
ОСЪЖДА СТ. П. СТ., ЕГН **********, да плати на „ТСЯ” ЕАД, ЕИК *********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, от общата сумата от 748 лв., разноски в исковото и
заповедното производство.
ОСЪЖДА, „ТСЯ” ЕАД, ЕИК *********да плати на СТ. П. СТ., ЕГН **********на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, от общата сумата от 42 лв., разноски в исковото и заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6