№ 5
гр. Варна, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20223001000601 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. № 2559/01.08.2022г. на С. С. С. и С. Х. С., двамата от с. Б., общ.
Търговище, представлявани от адв. П. К. от АК – гр. София, и въззивна жалба
вх. № 2474/22.07.2022г. на ЗД „БУЛ ИНС” АД – гр. София, ЕИК *********,
представлявано от адв. Т. Д. от САК, срещу решение № 36/06.07.2022г.,
постановено по т. д. № 52/2021г. по описа на Търговищки окръжен съд.
С въззивна жалба вх. № 2559/01.08.2022г. се атакува решението на
ТОС в частта, с която са отхвърлени предявени от С. С. С. и С. Х. С.
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, за осъждане на
ответника „Бул Инс“ АД да заплати на всеки от тях сумата 30 000,
представляваща разликата над присъдената от първоинстанционния съд сума
от 150 000лв. до предявения размер от 180 000 лв. - частичен иск от
200 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания, причинени им от смъртта на сина им К. Б. С.,
загинал в ПТП на 29.04.2020г., виновно причинено от водача на л.а. „Форд
Фокус“ с per. № Т 7266 ВТ, застрахован в ЗД „Бул Инс“. Релевирани са
оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД,
1
допуснато при определяне размерите на обезщетенията за неимуществени
вреди, които според жалбоподателите са занижени и не отговаря на принципа
на справедливост и съдебната практика. Искането към въззивния съд е за
отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и уважаване на
исковете за обезщетяване на неимуществени вреди изцяло в предявения
частичен размер от 180 000лв., т. е. за присъждане на още по 30 000лв., ведно
със законна лихва, считано от 15.09.2020г. до окончателното погасяване на
задълженията.
Въззивна жалба № 2474/22.07.2022г., подадена от ответника в
първоинстанционното производство - „Бул Инс“ АД, е насочена срещу
решението в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на ищците С. С.
С. и С. Х. С. сумата от по 50 000, представляваща разликата над 100 000лв. до
присъдения размер от 150 000 лв. за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди от посоченото застрахователно събитие. Конкретните
оплаквания са отново за нарушение на закона - чл. 52 ЗЗД, но по
съображения, че присъдените обезщетения са силно завишени ине отговарят
на принципа за справедливост с оглед установените отношения между
починалото лице и неговите родители и предвид размерите на присъжданите
в подобни случаи обезщетения за този вид вреди. Поддържа се изрично и
възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалото лице, като се оспорва правилността на извода на
окръжния съд за недоказаност на възражението. Направено е искане за
присъждане на съдебно – деловодни разноски.
Процесуалните представители на страните са депозирали отговори в
сроковете по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за
неоснователност на жалба на насрещната страна, с подробно изложени
доводи и съображения.
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно
упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните
части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са
процесуално допустими.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства във
въззивното производство.
2
В проведеното открито съдебно заседание в тази инстанция
процесуалният представител на застрахователя заявява, че поддържа жалбата
и отговора на жалбата на насрещната страна. Пълномощникът на
въззивниците- ищци представя преди датата на съдебното заседание молба вх.
№ 7555/05.12.2022г., в която заявява, че поддържа подадената жалба, оспорва
жалбата на застрахователното дружество, като излага становище по
съществото на спора.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Търговищкият окръжен съд е бил валидно сезиран с осъдителни искове
с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени от С. С. С. и
С. Х. С. срещу Бул Инс“ АД, за присъждане на всеки от ищците на сумата от
180 000 лв. (след допуснато изменение на иска), частичен иск от 200 000 лв.,
претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди– болки
и страдания, причинени им от смъртта на сина им К. Б. С., загинал в ПТП на
29.04.2020г., виновно причинено от водача на л.а. „Форд Фокус“ с peг. № Т
7266 ВТ, застрахован за риска „ГО на автомобилистите“ в ответното
дружество ЗД „Бул Инс“, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2020г.
до окончателно изплащане на задълженията.
Решението на ОС – гр. Търговище, с което осъдителните искове са
частично уважени, ведно с акцесорните претенции за законни лихви, считано
от 14.09.2020г., е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и
съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо в обжалваната
част. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват
процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на
иск, в това число и специални такива, предвидени в приложимия за
процесните отношения КЗ, обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от
01.01.2016г. На 16.06.2020г. ищците, в качеството си на увредени лица по
смисъла на чл. 487, ал. 1 и с оглед разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ, са
предявили чрез пълномощник, писмени претенции пред застрахователя ЗД
„Бул Инс“ за заплащане на застрахователни обезщетения. По образуваните
ликвидационни преписки по щета № ********** и щета № **********
обезщетения и до момента не са определени и не са изплащани на увредените
лица.
3
Тъй като решението на ОС- Търговище не е обжалвано от ЗД „Бул
Инс“- гр. София и е влязло в сила в осъдителната част, с която исковете на
пострадалите лица са уважени за сумата от по 100 000 лв. за всеки от тях,
следва да се приеме, че между страните е безспорно установено, включително
и със сила на пресъдено нещо, наличието на всички елементи от
правопораждащия фактическия състав за основателността на пряк иск на
увредено лице срещу застраховател по чл. 432 КЗ, а именно: валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите”,
сключено с ответното дружество за увреждащия л.а. „Форд Фокус“ с peг. № Т
7266 ВТ, обективирано в застрахователна полица BG/02/119003417506;
настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора –
ПТП от 29.04.2020г., около 2 часа по път ПП I-4, км 210+257 в района на
кръстовището на с. П. К., виновно причинено от неправоспособния водач О.
Б. С., в резултат на което е настъпила смъртта на К. Б. С. – син на ищците;
материално – правна легитимация на ищците – родители на починалото лице,
които са от кръга на лицата, имащи право на деликтно обезщетение по
правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно приетото от Пленума на ВС
Постановления № 4/1961г.; претърпени неимуществени вреди от лицата,
претендиращи обезщетение.
Ищците не са обжалвали първоинстанционното решение в частта, с
която е отхвърлена акцесорната им претенция за присъждане на законна
лихва за периода от 06.05.2020г. до 14.09.2020г., следователно за този период
е отречена, отново със сила на пресъдено нещо, отговорността на
застрахователя за законни лихви за забавено плащане на присъдените
обезщетения.
Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност
и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, за
причиняване на ПТП на 29.04.2020г., в резултат на което е настъпила смъртта
на К. Б. С., са разрешени още преди подаване на исковата молба със
задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413,
ал. 2 и ал. 3 НПК, с влязла в сила на 15.04.2021г. присъда № 2/30.03.2021 г. по
НОХД № 45/2021 г. по описа на ОС - Търговище. С този акт на наказателния
съд подсъдимият О. Б. С., роден на 10.03.2002г. в гр. Омуртаг, живущ в с.
Беломорци, общ. Омуртаг, е признат за виновен в това, че на 29.04.2020 год.
4
на ПП 1-4, в района на с. П. К., при управление на л. а. „Форд Фокус” с рег. №
Т 72-66 ВТ, без да има необходимата правоспособност, нарушил правилата за
движение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като не контролирал непрекъснато
превозното средство, което управлявал, и по непредпазливост причинил
смъртта на К. Б. С. от с. Беломорци, поради което и на основание чл. 343, ал.
3, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“ и чл. 342, ал.1, вр. чл. 36 и чл. 54 НК му е наложено
наказание от три години лишаване от свобода, като на осн. чл. 58а, ал. 1 НК е
намалил с 1/3 наказанието и е определил окончателно наказание в размер на
две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от
четири години, считано от влизане в сила на присъдата, на основание чл. 66,
ал. 1 НК.
Първият от спорните въпроси пред въззивния съд е свързани с размера
на обезщетенията, като оплакванията са сведени до неправилността на
съдебния акт поради необосновани изводи по прилагане на закона при
определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение и
нарушение на чл. 52 ЗЗД. И двете страни в процеса поддържат, че при
определяне размера на обезщетенията е нарушен принципът за
справедливост, като според увредените лица той е занижен, а според
застрахователя - необосновано завишен.
Съставът на ВнАпС намира, че възприетата от окръжния съд
фактическа обстановка относно характера, интензитета и продължителността
на претърпените от ищците болки, страдания и други негативни
преживявания в резултат на смъртта на сина им е резултат от правилна
съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства,
обсъдени по съответните правила на ГПК.
За посочените обстоятелства са ангажирани гласни доказателства, чрез
разпит на свидетеля С. М. Т.ов, без родствени връзки с ищците. Показанията
на свидетеля, който заявява, че е съсед на семейството, са базирани на лични
впечатления, същите са убедителни и не се констатират вътрешни
противоречия или противоречие с останалите събрани доказателства,
следователно няма основание да не се кредитират от съда.
От показанията се установява, че починалият на шестнадесетгодишна
възраст в резултат на ПТП К. Б. С. е бил добро и възпитано дете, не е създавал
проблеми на родителите си, започнал училище на шест години, бил добър
5
ученик, щял да завърши средното си образование през същата година и искал
да продължи да учи. Родителите на момчето работели в Германия от около
три години, а то останало в селото (с. Беломорци, общ. Омуртаг), като грижи
за него полагала баба му по бащина линия. Въпреки разделното живеене през
последните години между пострадалото лице и неговите родители са се
запазили обичайните отношения на привързаност и обич. Семейството се
събирало около Нова година и през лятото, когато родителите били в отпуск и
се връщали в България или синът им им гостувал през ваканциите в
Германия. Ищците приели внезапната смърт на по – малкия си син трагично,
били шокирани, съкрушени, често плачели, не им се работело нищо,
общували с неохота с околните. Около месец преди инцидента ищците се
прибрали в България с намерение да останат за постоянно, но след
сполетялата ги трагедия променили решението си и през лятото на 2021г.
отново напуснали страната. Година и половина след трагедията (към датата
на разпита) родителите все още не можели да се съвземат от случилото се, но
според свидетеля нещата били „малко по- спокойни“.
От заключението на назначения от ОС – Търговище експерт за
изготвяне на съдебно - психологична експертиза, разполагащ с необходимите
за изпълнение на възложената задача специалност и квалификация по
клинична психология, се потвърждава установеното от свидетелските
показания негативно отражение на инцидента върху психическото и
емоционалното състояние на ищците. И двамата родители са реагирали на
травмиращото събитие / смъртта на по – малкия им син, виновно причинена
от по – големия / по типа на Остра стресова реакция, изразяващи се в система
от физиологични, биохимични, психични и поведенчески реакции. Загуба на
сина им освен чисто физически симптоми (плач, тъга), най – силни през
първите месеци след събитието, са довели и до емоционален отговор. Според
вещото лице емоционалното преодоляване на травмата (внезапна смърт) е в
застойност и остава устойчиво в етапа на „отричането”, което означава, че
травматичното събитие все още не е преодоляно. И двамата са организирали
наличните си ресурси за справяне, но при тях преработването става по-
трудно, тъй като в инцидента е участвал и първородният им син О. С., като се
опитват пред него да се „държат”. Експертът счита, че всичко това е признак
за психотравмена симптоматика и дистрес с наличие на повтарящи се
спомени за събитието, сънища, свързани с травмата, и при двамата се
6
наблюдава избягване на места свързани с травмата, раздразнение, гняв,
разстройства на съня, силно изразени вегетативни разстройства (треперене,
изпотяване, прималяване). Отчитат се също нарушения в личностовата и
социалната сфера на функциониране. Развитите и от двамата депресивни
симптоми - раздразнителност, вътрешна напрегнатост, потиснатост, тъга,
мъка, бащата контролира с прием на Ксетанор, а майката предпочита да
възприема актуалното си състояние без медикаменти.
През 2020г., съгласно официалните данни на НСИ,
средностатистическите показатели за едно лице са за общ годишен доход от
7 002 лв. Същевременно, за периода 2020г. и първата половина на 2021г.
инфлацията в страната е в размер на 0.8 %. От 07.12.2018г. и към датата на
застрахователното събитие лимитът на отговорността на застрахователите за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт са в размер на 10 420 000 лв., независимо от броя на пострадалите
лица– чл. 492 КЗ.
Към датата на деликта пострадалото и увредените лица са били с
постоянен адрес в малко населено място – с. Беломорци, Община Омуртаг,
като три години преди това са работили в Германия. Ищецът е работил като
транжор на месо, а за ищцата няма данни за вида извършвана трудова
дейност, но и не се установява полагане на висококвалифициран труд. И на
двамата ищци се оказва безплатна правна помощ от адвокат, в хипотезата на
чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като материално затруднени лица.
Посочените обстоятелства са показателни за социалния статус на
семейството, който е относим към първия от спорните въпроси, тъй като
справедливостта не допуска застрахователното плащане да се превръща от
средство, заместващо загуба, в средство за извличане на неоправдано
обогатяване и промяна в социалното положение и стандарта на живот на
получателя на обезщетението - ППВС № 4/68 г.
По въпроса за размера на обезщетенията, подлежащ на определяне по
правилото на чл. 52 ЗЗД.
С Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени
указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от
съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
причинена смърт в резултат на деликт. В т. II на постановлението е разяснено,
7
че понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат
значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на
обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички
случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на
указаните от Пленума на ВС общи критерии- момент на настъпване на
смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на
родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира
обезщетение, действително съдържание на съществувалите между
пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените
критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК
практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че задълбоченото
изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни
факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, е
гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на
причинените от деликта неимуществени вреди. Също в постановено по реда
на чл. 290 ГПК практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД е възприето
и становището, че удовлетворяването на изискването за справедливост налага
при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се
отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента
на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на
застрахователно покритие по задължителната застраховка „ГО на
автомобилистите“.
Посочените по – горе в мотивите, надлежно и своевременно
релевираните и установени в процеса факти и обстоятелства, явяващи се
релевантни за определяне размера на обезщетенията, съобразно указанията
дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число
начинът, по който загубата се отразява върху живота на ищците в личен,
психологически, социален и емоционален план, обосновават извод за
значителни негативни емоции и преживявания, които увредените лица са
претърпели и продължават да търпят като последица от смъртта на сина си.
При съвкупната преценка на гореизложеното, съставът на въззивния
съд приема, че при определяне по справедливост на паричния еквивалент на
претърпените неимуществени вреди в размер на 150 000лв. за всеки от
8
ищците, първоинстанционният съд е оценил в пълнота фактите и
обстоятелствата, които могат да се извлекат от събраните доказателствата. Не
се установяват обстоятелства в подкрепа на извод, че претърпените страдания
и негативни преживявания от ищците са с по – висок или по – нисък
интензитет и продължителност, включително и в бъдеще, от този,
обосноваващ определяне на обезщетение по справедливост, различно от
присъденото от окръжния съд. Определеният от ОС– Търговище размер на
обезщетенията е справедлив и отчитащ всички релевантни факти и
обстоятелства съгласно ППВС № 4/1968г.– възрастта на ищците съответно
37г. и 35г. към датата на ПТП, възрастта на починалия-16г.,
преждевременността и внезапността на настъпилата смърт, интензитета и
продължителността на претърпените болки и страдания от родителите,
постоянният характер на вредите поради загубата на син, с когото ищците са
имали обичайна емоционална връзка, която не е нарушена въпреки
разделното живеене през последните три години и отглеждането на момчето
от неговата баба. Така определените обезщетения отговаря и на етап на
социално – икономическото развитие в страната към датата на деликта,
ориентир за която са както официално оповестените статистически данни за
средна работна заплата, инфлация и пр., така и нормативно установените нива
на застрахователно покритие за неимуществени вреди при застраховка
„Гражданска отговорност“, макар последните да се явяват само помощен
критерий.
Обстоятелството, че деликвентът О. Б. С., който е управлявал
застрахованото МПС, без да има необходимата правоспособност, и виновно е
причинил пътно – транспортното произшествие, е по – големият син на
ищците С. и С. С., не е обуславящо за размера на обезщетенията, тъй като
неимуществените вреди от това, че едното им дете е отговорно за смъртта на
другото не са такива, за които се иска обезщетение и са извън обхвата на
застраховката „ГО на автомобилистите“. Личността на водача на
застрахования автомобил, който е причинил вреди по непредпазливост, не е
сред фактите и обстоятелства във връзка с критериите, по които се определя
размера на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост,
определени с ППВС и допълнени със съдебна практика на ВКС по чл. 290
ГПК.
Въз връзка с оплакванията за неправилно определен размер на
9
обезщетенията за неимуществени вреди поради несъобразяването им с
каузална съдебна практика, въззивният съдебен състав съобрази следното:
По въпроса за релевантността на обезщетенията за неимуществени
вреди, присъждани от съдилищата на други увредени лица, в период близък
до процесния, но от различни застрахователни събития (деликти), като
критерий за определяне на паричния еквивалент, дължим на ищците, е
даденото разрешение в постановеното, по реда на чл. 290 ГПК, решение №
204/07.11.2016г. по т. д. № 3568/2015г. на ВКС, I т. о. С това решение е
прието, че релевантна е обществената оценка за баланс и еквивалентност,
която следва да намери отражение при обосноваването, съобразно принципа
на чл. 52 ЗЗД, на конкретния размер на обезщетението. Субективната
преценка за справедливо определени суми за подобни, причинени в близък
период вреди от деликт, следва да има за коректив формираната обща оценка
за пропорционалност, защото справедливостта е елемент от правната
реалност. Присъдените от състава на съда обезщетения за подобен вид
неимуществени вреди от други деликти, настъпили в период близък до
процесния, при неидентичност на установените релевантни обстоятелства, не
могат да имат самостоятелно значение за формиране на критерия за
справедливост и да бъдат отделен фактор за определяне на паричния
еквивалент, дължим по конкретното дело. Той следва да отговаря на
общественото разбиране за справедливост на съответния етап от развитието
на обществото, защото само в този случай обезщетението би било обективно
справедливо. Даденото задължително разрешение от ВКС по приложение на
материалния закона е пряко относимо към разглеждания правен спор и се
възприемат изцяло от настоящия съдебен състав.
В резултат на преглед на цялата публикувана практика на съдилищата
в информационен продукт АПИС, по чл. 432 КЗ /2016г./, относима към
деликти с аналогични увреди, с оглед размерите на присъжданите от
съдебните състави обезщетения, съдебният състав установи, че определеният
от ОС- Търговище по справедливост паричен еквивалент на претърпените от
ищците неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., няма основание да се
коригира въз основа и на този допълнителен коректив за формирана от
практиката обща оценка за пропорционалност, както в посока на намаление
на размера, така и в посока на увеличение.
10
По оплакване в жалбата на застрахователя срещу извода на окръжния
съд за липса на съпричиняващо поведение на пострадалия за настъпване на
вредоносния резултат.
Своевременно релевираното защитно възражението на застрахователя
е основано на твърденията, че пострадалият пътник в застрахованото МПС не
е бил с поставен предпазен обезопасителен колан. Следователно твърди се
нарушение на правилото на чл. 137а от ЗДвП, довело до тежки телесни
увреждания, несъвместими с живота, които не биха настъпили, в случай че
лицето е било с поставен предпазен колан.
По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта на доказване на
фактическите твърдения, на които е базирано възражението по чл. 51, ал. 2
ЗЗД, е на застрахователя, тъй като той цели благоприятни правни последици
за себе си с отричане на отговорността му за обезщетяване на част от вредите,
съразмерно с приноса на пострадалото лице. Приносът на пострадалия следва
да бъде доказан по категоричен начин, при условията на главно пълно
доказване. Недопустимо е приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ако приносът е
само предполагаем.
Съгласно заключението по първата от поставените задачи, на
изслушаната от първоинстанционния съд съдебно- автотехническа
експертиза, възложена на вещото лице инж. М. Х., което се кредитира от
настоящия съдебен състав, застрахования л.а. „Форд Фокус“ с per. № Т 7266
ВТ е бил оборудван с предпазни колани на всички места, включително и
такъв за задържане пътника на задна лява седалка, където се е возел
пострадалият К. С.. От заключението на експертизата в част по останалите
поставени задачи, както и от разпита на свидетеля М. О. Е. – третия пътник в
катастрофиралия застрахован автомобил, който се е возил на предната дясна
седалка, се установява по безспорен начин, че К. С. е бил без поставен
предпазен колан.
С оглед механизма на движението на тялото на пострадалото лице,
получените травми от него и деформациите по автомобила, вещото лице д- р
В. Г., изготвил заключение по назначената от окръжния съд съдебно–
медицинската експертиза, заявява пред съда, че не може да направи
категоричен и обоснован извод дали травматичните увреждания, които са
причина за смъртта на К. С., биха могли да бъдат избегнати при правилно
11
поставен предпазен колан, както и че в конкретния случай който и да е
експерт би могъл само да предполага какъв щеше да бъде резултатът. Вещото
лице, което несъмнено разполага с необходимите специалност и
квалификация за изпълнение на задачите и чиято компетентност не е
оспорена, в съдебното заседание, в което е изслушано заключението,
пояснява, че водещото травматично увреждане, довело до леталния изход на
пострадалото лице, е съчетаната черепно- мозъчната травма - счупване на
черепа в областта на челната кост вляво и тилната кост вдясно, с обширен
травматичен излив на кръв по изпъкналата част на двете голямо мозъчни
полукълба, мозъчна контузия, мозъчен отток. Според него ударите, довели до
черепно-мозъчната травма са вътре в интериора на купето върху твърди, тъпи
предмети, а не извън автомобила. Счупването на челната кост в ляво може да
се е получило от удар в лявата половина на автомобила - врата, колонка, а при
подобни странични удари силата им не зависи от поставянето на колана.
Малко вероятно е също обезопасителният колан да предпази пътника от
получената травма в дясната тилна област, ако причината е удар на тилната
кост в тавана на автомобила, в момента на хлътването му при преобръщането
на колата.
Въз основа на гореизложеното съдът прави извода, че нарушение на
правилото на чл. 137а от ЗДвП от пострадалото лице е доказано, но не е
установена по безспорен начин причинно – следствената връзка между
непоставяне на предпазен колан и настъпилите телесни увреждания, довели
до смъртта на К. С.. Следователно, по възражението на застрахователя по чл.
51, ал. 2 ГПК за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия не е
проведено успешно доказване и няма основание за редуциране на
определените обезщетения за неимуществени вреди.
Предявените от С. С. С. и С. Х. С. осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477 КЗ са доказани по основание до
размерите, до които са уважени от окръжния съд, ведно с акцесорните
претенции за законна лихва от началната дата, от която са присъдени.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по
предмета на спора пред въззивната инстанция, първоинстанционното решение
следва да се потвърди в обжалваните части.
Ищците не са направили съдебно – деловодни разноски за въззивно
12
производството, тъй като са освободени от заплащането на държавни такси и
разноски, на основание чл. 83, ал.1 т. 4 ГПК, а процесуалният им
представител адв. П. К. от САК им е предоставила безплатна процесуална
защита. В приложените по делото договори за правна защита и съдействие
изрично е отбелязано, че адвокатското възнаграждение е дължимо при
условията на чл. 38 от ЗАдв, с посочване на конкретно основание от кръга на
визираните в чл. 38, ал. 1, т. 1 – т. 3 ЗАдв, при които законът допуска
осъществяването на безплатна адвокатска защита.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, по силата на
който при осъществена безплатна правна помощ в някоя от хипотезите по чл.
38, ал. 1 ЗАдв, адвокатското възнаграждение се присъжда на процесуалния
представител, съгласил се да поеме безплатна защита, на адв. П. К. от САК
следва да се присъди за осъщественото представителство на ищците за тази
инстанция сумата 10 575лв., определена въз основа на Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно с
материалния интерес по неоснователната жалба на „Бул Инс“ АД.
Съобразно представения от ответното дружество списък за разноските
по чл. 80 ГПК за въззивна инстанция са направени разходи за адвокатски
възнаграждения в размер на 18 720 лв. и за заплатена държавна такса в размер
на 2 000 лв. Тъй като таксата е платена по приета от въззивния съд за изцяло
неоснователна въззивна жалба, по арг. от чл. 78, ал. 3 ГПК, разходът или част
от него не подлежи на репариране от насрещната страна, а от платеното
адвокатско възнаграждение ищците дължат заплащане на част, съразмерно с
материалния интерес по тяхната въззивна жалба, в размер на сумата 7 440лв.
Воден от горното, съставът на ВнАпС, ТО,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 36/06.07.2022г., постановено по т. д. №
52/2021г. по описа на Търговищки окръжен съд, в обжалваните части.
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН **********, и С. Х. С., ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес: с. Б., общ. Търговище, ул. „И. С.“ № 5, да заплатят
на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
13
гр. София, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87, общо сумата 7 440лв. (седем хиляди
четиристотин и четиридесет лева), представляваща част от направени съдебно
– деловодни разноски от насрещната страна за въззивна инстанция, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87, да заплати на адвокат
П. К. от САК, служебен адрес: гр. Казанлък, ул. „Славянска” № 6, офис 10,
сумата 10 575лв. (десет хиляди петстотин седемдесет и пет лева),
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на С. С. С. и С. Х. С. по в. т. д. № 601/2022г. по описа на ВнАпС, ТО, на
основание чл. 38, ал. 2, във вр. чл. 38, ал. 1 от ЗАдв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14