Решение по дело №4390/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8451
Дата: 9 май 2024 г.
Съдия: Десислава Стоянова Влайкова
Дело: 20221110104390
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8451
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Д СТ. В
при участието на секретаря И Д. К
като разгледа докладваното от Д СТ. В Гражданско дело № 20221110104390
по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на П. Г. Н. да заплати на
„***********“ ЕАД сумите, както следва: сумата от 2893.57 лева, представляваща цена на
потребена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 5, находящ се в гр. София, ж.к. „*******“, бл. 100, вх. Б, сумата от 483.19
лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия
за времето от 15.09.2019г. до 10.01.2022г., сумата от 6.54 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 11.2019г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 1.20 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 15.09.2019г. до 10.01.2022г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
28.01.2022г., до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът „***********“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение,
възникнало между него и ответника в качеството му на собственик на горепосочения имот
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през исковия
период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга
дялово разпределение. Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2014г., в
сила от м. 03.2014г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 30-
дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача,
като законна мораторна лихва се начислява след изтичане на 30- дневен срок, считано от
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че
1
поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът
изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира
присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК от името на ответника, с който предявените срещу него искове се оспорват с довод
за недоказаност ответникът, респ. негов наследодател да е/бил собственик на процесния
имот, П. Н. да е приел наследството на своя наследодател Л. П. Н., както и да е ползвал
топлинната енергия, чиято цена се претендира в настоящия процес. Оспорва се ответникът
да е поставен в забава съобразно правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В условията на
евентуалност е релевирано възражение за погасяване на част от процесните вземания по
давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване през исковия период на облигационно (продажбено) отношение между ищеца
и ответника, респ. негов наследодател, по силата на което топлофикационното дружество се
е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя
на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално
изпълнение на задължението на „***********“ ЕАД да предостави съответното количество
топлоенергия до имота; 3/ настъпилото наследствено правоприемство, легитимиращо
ответника като носител на процесните задължения.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Установява се от приобщения като писмено доказателство и неоспорен от името на
ответника Договор от 10.12.1985г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти, че на посочената дата Л. П. Н. е придобила правото на
собственост върху процесния партамент № 5, находящ се в гр. София, ж.к. „*******“, бл.
100, вх. Б, а от удостоверение за наследници изх. № СОА22-ВУ51-861/20.10.2022г. по описа
на Столична община се установява, че същата е починала на 29.01.2021г., като е оставила
като свой единствен наследник по закон своя син- ответника в настоящото производство П.
Г. Н.. Доколкото по делото не се установява, а и не се твърди след придобИ.е на правото на
собственост върху процесния имот и преди смъртта си Л. Н. да е отчуждила това право от
правната си сфера, следва да се приеме, че от началото на исковия период до деня преди
смъртта си същата е била единствен собственик на жилището и като такъв съобразно
дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ- потребител на доставяната до него топлинна
енергия, задължен да запалаща цената й. След смъртта й на 29.01.2021г. вече формираните
до тази дата парични задължения на Л. Н., както и правото й на сосбтвеност върху
2
процесния апартамент са преминали към патримониума на наследника й по закон-
ответника Н.- арг. чл. 5, ал. 1 ЗН, поради което и при липсата на данни, а и твърдения
същият да се е разпоредил с правото си на собственост върху имота преди края на исковия
период следва да се приеме, че именно ответникът е материално легитимиран да отговаря по
предявените искове- като наследник на задълженията на своята майка, респ. като
собственик на имота след смъртта на последната.
Във връзка със съдържащото се в отговора на исковата молба възражение, че по делото
няма доказателства ответникът да е приел наследството на Л. П. Н., следва да се изясни, че
съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, а
приемането произвежда действие с открИ.е на наследството, т. е. въвежда се законова
презумция, по силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН
от открИ.е на наследството по смисъла на чл. 1 от закона до доказване приемане на
наследството по опис или отказ от наследство /в този смисъл е постановеното по реда на чл.
290 ГПК Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. дело № 70/2011 г., III Г. О., ВКС/. В случая
ответникът не твърди и не доказва да е приел наследството на Л. Н. по опис или да се е
отказал от него, поради което следва да се приеме, че след смъртта й на 29.01.2021г. на
основание наследствено правоприемство ответникът е придобил наследственото й
имущество, в т. ч. включените в него задължения.
Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени
доказателства- договор № 489-III/14.10.2002г. с предмет извършване на дялово
разпределение в сградата, в която се намира процесният имот, протокол от проведено общо
събрание в тази сграда, както и списък на етажните собственици към него, от документите,
представени от третото лице- помагач на ищеца, касаещи извършваното в имота дялово
разпределение, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което,
преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено,
даващо пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с
който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна
собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода през процесния период е извършвано от конституираното на основание чл. 219
ГПК като трето лице- помагач на страната на ищеца „МХ Елвеко“ ООД.
Реалното изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави
топлинна енергия до процесния имот, както и на третото лице- помагач да извърши услугата
дялово разпределение, както и техните стойности за исковия период се установяват от
заключението на съдебно- техническата експертиза, както и от представените от
подпомагащата ищеца страна документи, касаещи извършваното по отношение на имота
дялово разпределение.
Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението на съдебно-
техническата експертиза през исковия период в имота е имало два броя радиатори с ИРРО
(индивидуален разпределител на разходите за отопление), за които поради липса на
осигурен достъп и за двата включени в исковия отчетни периода служебно е начислявана
топлинна по МСРС (максимален специфичен разход на сградата). Поради липсата на достъп
до имота в края на всеки от двата процесни отчетни периода на абоната е начислявана
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване служебно на база брой лица- по 140
л/денонощие на потребител за трима живущи. Наред с това, на абоната е начислявана и
3
топлинна енергия за отопление на общите части, както и топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички
абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Изрично
вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество
топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз
основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът е установил,
че монтираният на 31.10.2017г. в процесната абонатна станция общ топломер, преминал
преди това- на 26.10.2017г., метрологична проверка, е бил демонтиран след изтичане на
двугодишния срок на валидност на проверката- на 12.02.2020г., след което не е изпращан за
метрологична проверка, а е бракуван поради изтичане на експлоатационния му срок, а на
негово място е монтиран нов топломер, който не се нуждае от метрологична проверка, тъй
като е произведен в ЕС и проверката, извършена от производителя му, важи и в Република
България. Въз основа на тези данни експертът е изяснил, че за периода след изтичане на
метрологичната проверка на първия монтиран в абонатната станция за исковия период
топломер до монтиране на новия, тоест за периода от 27.10.2019г. до 11.02.2020г.,
начисляването на топлинната енергия не може да бъде потвърдено от техническа гледна
точка, тъй като е извършено при монтиран в абонатната станция топломер с изтекла
метрологична проверка и с неясна експлоатационна годност. Съгласно изводите на вещото
лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово
разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, с изключение на начислената за
посочения период, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент
нормативна уредба и общи условия на продавача. В заключение, вещото лице е определило
стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 4053.74
лева, в случай че се възприеме за обосновано начисляването на топлинна енергия и след
изтичането на метрологичната проверка на първия монтиран за периода топломер до
подмяната му с нов, респ. на сумата от 3275.58 лева, в случай че последното бъде счетено за
необосновано, като и в двете хипотези е съобразило и издаваните през исковия период
изравнителни сметки.
Настоящият съдебен състав намира, че при формиране на правосъдната си воля по
отношение на количеството потребена топлинна енергия в процесния имот през исковия
период следва да възприеме изчисленията на вещото лице, при които е изключен периодът
на потребление от 27.10.2019г. до 11.02.2020г., доколкото, след като необосновано от
техническа гледна точка е начисляването на количество топлинна енергия за посочения
период, правно необосновано би било възлагането на отговорността за заплащане на
обусловената от подобно начисляване цена на топлинната енергия.
Реалното предоставяне на услугата дялово разпределение в сградата, в която се намира
процесното жилище, се установява от неоспореното заключение на съдебно- техническата
експертиза, както и от представените от третото лице- помагач на ищеца документи за
извършван в сградата главен отчет и издаваните въз основа на него изравнителни сметки.
При тези съображения и като съобрази данните по делото относно цената на услугата
дялово разпределение през исковия период, съдът намира за установено задължението за
заплащане на стойността на услугата, предоставена в периода от м. 11.2019г. до 04.2020г., в
претендирания от ищеца размер от 6.54 лева.
С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца
вземания за стойността на предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение на
обсъждане подлежи своевременно релевираното от името на ответника възражение за
погасяване на тези вземания по давност.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК
„периодично“ по смисъла на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е
4
еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи.
Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един
път в течение на определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези
множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и
падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението
за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е
необходимо той да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и
давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни
задължения, имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен
юридически факт /прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно
действие. Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният
и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да
бъде изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане
притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи
като периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца „***********“ ЕАД
приложима се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, като началният момент, от който започва течението на този давностен срок е
изискуемостта на всяко месечно задължение за заплащане стойността на потребената
топлинна енергия и на цената за предоставената услуга „топлинно счетоводство“.
В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на цената на топлинната
енергия и на услугата дялово разпределение, предоставени съответно в периода от м.
05.2018г. до м. 04.2020г. и в периода от м. 11.2019г. до м. 04.2020г., през които отношенията
между страните по продажбеното правоотношение са били регламентирани съобразно
Общите условия за продажба на топлинна енергия от „***********“ ЕАД на потребители за
битови нужди, в сила от м. 07.2016г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно начислено
количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното количество топлинна енергия,
в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период (месечен по ал. 2 и годишен
по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение
за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи условия обезщетение за
забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се извършва месечен реален отчет
на потребеното количество топлинна енергия, или върху сумата по изравнителната сметка,
когато месечните суми са начислявани прогнозно, а реален отчет е извършен в края на
отоплителния сезон.
Съгласно нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. А съгласно § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
обн. в бр. 44/2020г. на ДВ, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
5
При съобразяване на периода, за който се претендира заплащане стойността на
предоставените топлинна енергия и услуга дялово разпределение, и на приложимите в
случая общи условия, както и на цитираните разпоредби от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, и на § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
предвиждащи специална хипотеза на спиране течението на давностните срокове за периода
от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., съдът намира, че вземанията на ищеца за времето от м.
05.2018г. до м. 09.2018г. са погасени по давност, по отношение на тях е погасено правото на
иск (в материалния смисъл на понятието) на ищеца. Така, за последното включено в
посочения интервал от време месечно задължение- това за м. 09.2018г., погасителната
давност е изтекла на 21.01.2022г.- три години два месеца и седем дни (през които два месеца
и седем дни е спряло течението на давността съобразно цитираните разпоредби от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение и на ЗИД на Закона за здравето)
след настъпване на изискуемостта му съобразно правилата на приложимите в случая общи
условия на ищеца от 2016г., т. е. 7 дни преди подаване на исковата молба в съда.
Следователно, непогасени по давност и поради това подлежащи на съдебно
установяване и принудително изпълнение са вземанията на търговеца за цената на
топлинната енергия за периода от м. 10.2018г. до м. 04.2020г., чиято стойност, определена от
съда по реда на чл. 162 ГПК въз основа на данните по делото, вкл. в заключението на
съдебно- техническата експертиза, възлиза на сумата от 2829.38 лева, както и изцяло
вземанията му за цената на услугата дялово разпределение за целия исков период- от м.
11.2019г. до м. 04.2020г.
С оглед на така установеното предявеният срещу П. Н. иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 153 ЗЕ, имащ за предмет цената на топлинната енергия, следва
да бъде уважен за сумата от 2829.57 лева и за периода от м. 10.2018г. до м. 04.2020г., и
отхвърлен за разликите до пълните предявени размер и период, а искът за цената на услугата
дялово разпределение следва да бъде изцяло уважен.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца, в сила от м. 07.2016г., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за
прогнозно начислено количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното
количество топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период
(месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като обезщетение за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32,
ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи
условия обезщетение за забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се
извършва месечен реален отчет на потребеното количество топлинна енергия, или върху
сумата по изравнителната сметка, когато месечните суми са начислявани прогнозно, а
реален отчет е извършен в края на отоплителния сезон.
Страните не спорят, а и се установява от заключението на съдебно- техническата
експертиза, че за процесния имот топлинната енергия е начислявана по прогнозен дял, като
в края на едногодишния отчетен период е издавана изравнителна сметка, поради което в
случая приложимо се явява правилото на чл. 32, ал. 3 от общите условия на ищеца, в сила от
2016г., предвиждащо съставяне на изравнителна сметка, а въз основа на нея- на обща
фактура за отчетния период. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от общите условия от
6
2016 г., обаче, цитираната по- горе разпоредба на чл. 33, ал. 4 от тези общи условия не би
могла да се приложи, тъй като в случая издаването на общите фактури за 2018г.- 2019г. и за
2019г.- 2020г. е извършено след предвидения в общите условия от 2016 г. 45-дневен срок за
плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът, респ. неговият праводател, изпада в забава
след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до когото и да е от
двамата.
При тези съображения следва да се приеме, че в правната сфера на ищеца не е
възникнало вземане за обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на
главните задължения, поради което искът за законна мораторна лихва върху цената на
топлинната енергия подлежи на отхвърляне в неговата цялост.
При идентични мотиви в цялост следва да бъде отхвърлена и претенцията за
обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово разпределение. По отношение
на цената й липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по
делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
При този изход на спора пред настоящата инстанция по правило разноски се следват и
на двете страни.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 800.53 лева, представляваща част от сторените от него разноски за
държавна такса, депозити за възнаграждения на особения представител на ответника и на
вещото лице, както и от определеното от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или
правна сложност на делото, която част е съответна на уважената част от исковете.
В полза на ответника в случая разноски не следва да бъдат присъждани, доколкото не
е заявявана претенция такива да са извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ П.
Г. Н., ЕГН **********, да заплати на „***********“ ЕАД, ЕИК ******, сумите, както
следва: сумата от 2829.38 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 10.2018г.
до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в гр.
София, ж.к. „*******“, бл. 100, вх. Б, както и сумата от 6.54 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 11.2019г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда- 28.01.2022г., до окончателно изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1
ГПК- сумата от 800.53 лева, представляваща разноски за настоящото производство, като
ОТХВЪРЛЯ иска за цената на топлинната енергия за разликата над присъдената сума до
пълния предявен размер от 2893.57 лева и за периода от м. 05.2018г. до м. 09.2018г., както и
изцяло исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на П. Г. Н., ЕГН
**********, да заплати на „***********“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от 483.19 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2019г. до 10.01.2022г., както и сумата от 1.20 лева, представляваща законна
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2019г.
7
до 10.01.2022г.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„МХ Елвеко“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8