№ 74
гр. К., 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря Д. ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20235510100062 по описа за 2023 година
Гражданско дело ***2/2023 г. по описа на РС- К. е образувано по молба
с правно основание в чл. 12 от ЗЗДН.
Молителката Д. Ц. Г., ЕГН ********** моли съда да й издаде Заповед
за зашита от лицето Б. Т. Б., ЕГН ********** с адрес: с. Е., улица “********”
*** с когото живели съвместно в продължение на 2 години до месец август
2022 година в жилището на баба й на адрес: град Ш. улица "'*****” ***,
заедно с двете й деца от предишното й съжителство - близнаци Ц. и Д..
Имали дъщеря С. Б.а на 1 година.
Твърди, че след раздялата и по време на съжителството им,
нееднократно била подлагана на психически и физически тормоз и насилие.
Сочи, че на ******* година около 16.00 часа ответникът влязъл в дома
им без предупреждение и й нанесъл побой пред децата и баба й. Потърсили
помощ и съдействие на телефон 112 и Полицейски служители се озовали
незабавно. Описали фактите и обстоятелствата в преписка и й препоръчали да
се обърне към Съдебна медицина, лекар или Бърза помощ при влошаване на
състоянието й, да подаде жалба към полицейския служител в град Ш. и молба
към Районен съд град К. за разглеждане на ситуацията и вземане на решение
за издаване па ограничителна заповед, за да бъде прекратено насилието към
нея. Децата й били силно обезпокоени след побоя, на който станали
свидетели, за което щяла да се обърне към детски психолог.
Моли съда да разгледа молбата й и да издаде Заповед за незабавна
защита на нея и децата й съгласно чл. 3, ал.3, чл. 5, ал.3 и чл. 18, ал. 1 от
ЗЗДН. Местата, на които моли да получи защита са дома на баба й в град Ш.
улица “*****” ***, дома на майка й, който се намира в град Ш. улица
“*******” *** /два съседни имота/ и жилището, което получила като дарение
от родителите си в град К. - квартал “********* вход *********. Места за
1
социални контакти и отдих: *******, ********* и *********** в град Ш..
Моли съда да определи по своя преценка условията, срока и
продължителността на мярката за защита.
В откритото съдебно заседание молителката Д. Ц. Г., редовно
призована, не се явява.
В съдебно заседание ответникът Б. Т. Б. - редовно призован, се явява
лично и заявява, че съжалява за случилото се.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Безспорно по делото е, че молителката и ответникът са живеели на
съпружески начал, като от съвместното си съжителство имат едно родено
дете.
В Декларация по чл.9 от ЗЗДН, молителката твърди, че на ******* г.
ответникът осъществил акт на домашно насилие над нея, изразяващ се в
следното: удари, обиди пред баба й и трите й деца.
По делото е представено Съдебномедицинско удостоверение на жИ.
лице ***0****** г. В заключението на същото е описано, че: „При
извършения преглед на Д. Ц. Г. се установи: Болезнен оток по окосмената
част на главата. Оток и кръвонасядане по челото и дясна слепоочна област на
лицето. Кръвонасядане по горния клепач на дясното око. Контузия на дясно
рамо. Описаните и установени травматични увреждания добре отговарят да
са от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по
начин и време, както се съобщава в предварителните сведения.Тези
травматични увреждания са причинили болки и страдание.“
Видно от справка за съдимост рег. № *********/13.01.2023 г.
ответникът Б. Т. Б. е осъждан.
По делото е постъпила от РП-С.З., ТО-К. справка относно извършена
проверка по преписка с № *********г. по описа на РУ – К., от която е видно,
че същата била образувана по повод постъпило в РУ - К., заявление от Д. Ц.
Г. за това, че на *******г., на настоящия й адрес в гр. Ш. отишло лицето Б.
Т. Б. /живели на семейни начала, имат дете на една година, което имало
рожден ден/, влезли в словесна саморазправа, защото заявителката завела
дело за изплащане на издръжка за детето и Б. ударил Г. в областта на
главата.
В снетото писмено сведение, Б. Б. заявил, че занесъл подаръци и торта
по случай рождения ден на детето им, но Д. Г. не го посрещнала добре и
хвърлила тортата под маса.
На Б. бил съставен протокол за предупреждение, на основание чл.65 от
ЗМВР.
След случилото се между двете страни, Д. Г. подала сигнал на тел. 112
като на място пристигнал екип от гр."ООР" при РУ-К., като полицаите в
докладна записка описали гореизнесеното, като споделили, че тьжителката
отказала да бъде прегледана от екип на ФСМП, миришела на алкохол, леко
залитала и също така отказала да даде писмени сведения за случилото се.
От така приетото за установено съдът прави следните правни
2
изводи:
Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица по см. на
чл.3, т.2 ЗЗДН и чл.8, т.1 от ЗЗДН, като няма спор по делото, че страните са
съжителствали на семейни начала и съществува правна възможност да търси
защита по предвидения в ЗЗДН ред.
Закона от защита от домашното насилие има за цел да даде защита
срещу една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица,
които се намират в най-близки взаимоотношения по между си – съпружески,
родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското.
Характерно за деянията от този тип е и обстоятелството, че те биват
извършени най-често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които ще
могат да ги установят с показанията си пред съда.Тъкмо поради тази причина
законодателят изрично е предвидил, че при липса на други доказателства,
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН разполага със самостоятелна правна сила /
чл.13, ал.3 ЗЗДН/.
Тази норма обаче не създава някаква презумция за виновност на
ответника, нито пък дерогира общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тази насока ЗЗДН не
съдържа специални норми, поради което и на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН
следва да се прилагат общите правила на ГПК, т.е. молителката следва да
установи, в условията на пълно и главно доказване, извършените от
ответника актове на домашно насилие с техните обективни признаци – време,
място и извършване на деянието.
В случая фактическите твърдения, заявени в молбата по чл.8 от ЗЗДН са
доказани посредством представените писмени доказателства
/Съдебномедицинско удостоверение на жИ. лице ***0****** г. , справка
относно извършена проверка по преписка с № *********г. по описа на РУ –
К./.
Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага
установяване по делото на следните обстоятелства, които в съвкупността си
да обуславят извод за осъществен спрямо молителката акт на домашно
насилие: наличие на морално укоримо поведение от страна на конкретния
ответник по отношение на пострадалото лице, което да се квалифицира като
акт на домашно насилие по см. на чл.2 от ЗЗДН; същото да е извършено от
посочения в молбата ответник и то на твърдяната дата.
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която
се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо,
сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на
личния жИ.т, извършено от и спрямо определена категория лица, които се
намират в тясна роднинска връзка или във фактическо съжителство.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, е необходимо
молителката по делото чрез предвидените в ГПК и ЗЗДН доказателствени
способи да проведе пълно и главно доказване, въз основа на което да може да
се направи еднозначен извод за осъществяване от посочения автор на
твърдения акт на домашно насилие и при твърдения акт на домашно насилие
и при твърдения механизъм на извършване и последици.
Съответно за отхвърляне на молбата, ответникът следва да ангажира
3
доказателства, които да оборват изложеното от молителката.
Съдът приема, че в хода на настоящото производство от събраните
писмени доказателства беше установено по един безспорен и категоричен
начин, че ответникът е извършил акт на домашно насилие по отношение на
молителката, както и че именно той е автор на твърдения в молбата акт на
домашно насилие. С тези си действия Болислав Б. е нанесъл описания от
молителката вредоносен ефект върху здравето и психиката ѝ.
При обсъждане на събраните доказателства може да се направи извод,
че поведението на ответника към молителката може да се квалифицира като
домашно насилие и да обуслови по отношение на ответника да се използва
държавна принуда под формата на мерки по ЗЗДН.
Поведението на ответника на ******* г. представлява физическо и
психическо домашно насилие спрямо молителката. Искането за налагане на
мярка за защита е основателно. Б. Т. Б. следва да се задължи да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо молителката Д. Ц. Г., да не я
приближава на разстояние по-малко от 50 метра в жилищата им: в град Ш.,
улица “*****” ***; град Ш., улица “*******” *** /два съседни имота/ и
жилище в град К. – кв. “*********, ********, както и местата им за социални
контакти и отдих - *******, ********* и *********** в град Ш., за срок от 3
месеца.
Съдът е наложил най-кратките срокове, предвидени в ЗЗДН и не счита,
че следва уважи исканите от молителката „възможно най-дълъг срок мерки“,
тъй като от приложената справка за извършена проверка по пр.№ У*********
г. по описа на РУ-К. изрично е отразено, че във връзка с подадения сигнал от
Д. Ц. Г. на тел. 112 и пристигналия екип на полицая при РУ-К. е
констатирано, че молителката е отказала да бъде прегледана от екип на
ФСПМ, излъчвала мирис на алкохол, залитала е и отказала да даде писмени
сведения по случилото се, т.е. настъпилият конфликт между нея и
ответника е от личен характер и за него също има вина молителката.
Наложените мерки за закрила следва да бъдат единствено и само за
молителката, а не по отношение на децата й, тъй като изрично предходният
съдия-докладчик с определение от 13.01.2023 г. е дал указания на
молителката да заяви дали желае издаване на заповед по отношение на
малолетните й деца, ката в тази връзка да посочи трите имена и ЕГН на
децата. До настоящият момент молителката не е изпълнила указанията на
съда.
От упражненото физическо и психическо насилие не са настъпили
последици създаващи сериозна опасност за физическото или психическото
здраве на молителката. Няма основание за насочване на молителката или на
ответника към специализирани програми за пострадали от насилие или за
извършители на домашно насилие.
На осн. чл.5, ал.3 от ЗЗДН на ответник Б. Т. Б. следва да се наложи
глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева.
Ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 25.00 лв.
/двадесет и пет лева/ по сметка на Районен съд – К..
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА за установено, че на ******* Б. Т. Б., ЕГН ********** с
адрес: с. Е., общ. К., ул. “********” *** е извършил спрямо Д. Ц. Г., ЕГН
**********, действия, представляващи акт на домашно насилие.
ЗАДЪЛЖАВА Б. Т. Б., ЕГН ********** да се въздържа от домашно
насилие спрямо Д. Ц. Г., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА Б. Т. Б., ЕГН ********** да не приближава
пострадалата Д. Ц. Г., ЕГН ********** на разстояние по-малко от 50 метра от
жилищата й в: град Ш., улица “*****” ***; град Ш., улица “*******” *** /два
съседни имота/ и жилище в град К. – кв. “*********, ********, както и
местата й за социални контакти и отдих: *******, ********* и ***********
в град Ш., за срок от 3 месеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита.
ОСЪЖДА Б. Т. Б., ЕГН ********** с адрес: с. Е., общ. К., ул.
“********” *** да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд – К. ГЛОБА в размер на 200,00 лв. /двеста лева/ и държавна
такса в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/.
КОПИЕ от заповедта и решението да се връчат на РУ Полиция К. и на
страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- С.З. в
едноседмичен срок от обявяването му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5