РЕШЕНИЕ
№ 1523
гр.Бургас, 19.12.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
28 ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 1054 по описа на съда за 2022г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни
актове по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка
с чл.39, ал.1 от Закона за защита на лични данни (ЗЗЛД).
Жалбоподател е Д.П.Г.
с ЕГН **********, с адрес: ***. В производството жалбоподателят се представлява
от пълномощник – адвокат Т.Д. от Софийска адвокатска колегия.
Ответник по жалбата е Агенция по вписванията-София,
представлявана от изпълнителния директор Д.М.. В съдебното производство
ответникът се представлява от И.И.– юрисконсулт в дирекция ПОЧРД.
Предмет на оспорване е изричен отказ на ответника,
обективиран в писмо с изх. № 66-00-474 от 10.06.2022 г., постановен по
заявление на жалбоподателя с вх. Рег. № 66-00-474/03.06.2022 г., с което е
упражнено право по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД). Със заявлението си
жалбоподателят е направил искане за заличаване на личните му данни (ЕГН, номер
на лична карта, дата на издаването ѝ, дата на валидността ѝ,
постоянен адрес и подпис) от дружествен договор на „Сейфти Бокс“ ООД с ЕИК *********,
публикуван от ответника в Търговски регистър, по партидата на посоченото
дружество, в поле „Актуален учредителен акт“, както и е направено искане да
бъде уведомен кои са лицата, на които личните му данни от дружествения договор,
са били продадени/предоставени, ако такива действия са били извършвани, както и
тези лица да бъдат информирани за заличаването на личните данни. Със
заявлението, при условията на алтернативност, е направен и отказ от съгласие за
публикуване на посочените данни, като част от дружествения договор в Търговския
регистър. В заявлението си Г. е изложил доводи, че чрез публикуване на
дружествения договор, без тези данни да са заличени, е създадена възможност за
достъп до тях на неограничен кръг хора, което създава опасност за личната му
неприкосновеност и възможност за недобросъвестно поведение от трети лица.
В жалбата са направени оплаквания, че отказът е
постановен при неправилно приложение на закона. Изложени са съображения, че с
постановения акт се нарушава правото на жалбоподателя, регламентирано в чл. 17
от ОРЗД, обработваните му лични данни да бъдат изтрити от администратора. Иска
се отмяна на оспорения акт, както и Агенция по вписванията да бъде задължена да
изтрие/да заличи личните му данни, съдържащи се в публикувания учредителен акт по
партидата на дружеството „Сейфти Бокс“ ООД, в Търговския регистър и регистъра на
ЮЛНЦ и на основание чл. 17, §2 от ОРЗД да информира всички частни субекти, на
които е продала личните данни на жалбоподателя, съдържащи се в посочения
учредителен акт, да заличат личните му данни. Представят се доказателства. Претендират
се разноски, като се прави и възражение за прекомерност на претендираното от
ответната страна юрисконсултско възражение.
Органът, издал оспорения акт, редовно призован не се
явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител. В писмена молба
по делото изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.
Излага доводи, че оспореното писмо няма характеристиките на индивидуален
административен акт, както и по същество не представлява отказ да бъде уважено
заявлението на жалбоподателя, а се дават указания за предприемане на необходимите
действия, за да бъде изпълнено заявеното право, т.е. актът не поражда правни
последици за адресата. По същество, се сочи, че учредителният акт е представен
от „Сейфти Бокс“ ООД за публикуване без заличени данни, като в този случай е
приложима нормата на чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ,
в която е въведена законова презумпция, че посочените лични данни, които не се
изискват по закон, но не са заличени при представяне на книжата за публикуване,
се считат за предоставени със съгласието на субектите на данни да бъдат обработвани
от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях. В допълнение излага
съображения, че „Сейфти Бокс“ ООД в качеството си на администратор на
предоставените лични данни за вписване в учредителния акт е лицето, което
следва да предприеме действия по заявлението за заличаване на личните данни на
жалбоподателя. Отбелязва още, че именно дружеството „Сейфти Бокс“ ООД е
следвало да представи препис от учредителния си акт със заличени данни, за
което същото било информирано. Искането е за оставяне на жалбата без
разглеждане, а при условията на евентуалност – същата да бъде отхвърлена.
Представя се административната преписка и се ангажират допълнителни
доказателства. Претендират се разноски, като наред с това се прави възражение
за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът приема за неоснователни възраженията на ответната
страна по спора за недопустимост на жалбата, с която е сезиран. С жалбата се
прави възражение за нарушено право на субекта на данни да иска, обработваните
му без правно основание лични данни да бъдат изтрити, което право е
регламентирано в чл. 17 от ОРЗД. Това право жалбоподателят е упражнил
посредством отправеното до администратора на данни – Агенция по вписванията,
заявление. Действително оспореното писмо не съдържа изричен диспозитив за отказ
да бъде удовлетворено желанието на Г.. Същевременно обаче, в текста на писмото
е отразено, че Агенция по вписванията в изпълнение на задълженията си по
публикуване в Търговския регистър на актове, няма правомощие да извърши
исканото изтриване, тъй като е представен за вписване акт без заличени данни.
Изложено е, че такова задължение има самото дружество, по чиято партида е
публикуван акта. По същество изложеното в писмото сочи, че ответникът е
формирал волеизявление, изразено чрез бездействие, за отказ да бъде
удовлетворено отправеното до него искане. Така постановеният отказ категорично
засяга права и интереси на субекта на данните, доколкото касае реализирането на
негово законоустановено право, и съответно подлежи на оспорване по реда на чл.
39, ал. 1 от ЗЗЛД. Отказът е оспорен от лицето, чието право е засегнато, в
срока предвиден в закона. От данните по делото се установява, че към момента на
издаване на настоящия съдебен акт, не е настъпило изменение във фактическата
обстановка – не е удовлетворено заявлението на жалбоподателя да бъдат заличени
личните му данни в публикувания в Търговския регистър дружествен договор по
партидата на „Сейфти Бокс“ ООД. При тези съображения съдът приема, че е сезиран
с допустима жалба.
За да се произнесе по поставения за решаване спор между
страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото
доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за
установено следното.
В Търговския регистър по партидата на „Сейфти Бокс“ ООД
на 11.07.2019 г. и до настоящия момент е публикуван актуален учредителен акт на
дружеството – Дружествен договор, в който жалбоподателят Д.П.Г. е вписан като
съдружник. Договорът е подаден пред Агенция по вписванията, в изпълнение на
задължение произтичащо от Търговския закон, със заявление А4 от представител на
дружеството, с цел вписване на данни за промяна в съдружниците в резултат на
прехвърляне на дружествени дялове. Договорът съдържа лични данни на
жалбоподателя Г., които не са задължителни съобразно ТЗ (ЕГН, номер на лична
карта, дата на издаването ѝ, дата на валидността ѝ, постоянен адрес
и подпис), не са заличени, и до които, с оглед публичния характер на Търговския
регистър, достъп имат неограничен брой лица.
Със заявление с вх. № 66-00-474 от 03.06.2022 г. Д.Г. е
поискал от Агенция по вписванията, в качеството ѝ на администратор на
лични данни, да бъдат изтрити личните му данни, различни от трите му имена,
посочени в дружествен договор, публикуван в Търговския регистър по партидата на
„Сейфти Бокс“ ООД, в което дружество е съдружник. Изразил е мнение, че няма
законово основание тези данни да бъдат публично достъпни и същите следва да
бъдат изтрити по начин, който не позволява да бъде идентифициран от трети лица.
Посочил е още, че така публикуваните му лични данни са достъпни до неограничен
кръг от трети лица, което създава у него безпокойство, тъй като това създава опасност
за личната му неприкосновеност и възможност трети недобросъвестни лица да използват
данните му за противозаконни цели. Отбелязал е, че Агенцията няма законово
основание да обработва чрез публикуване до неограничен кръг лице следните му
лични данни: ЕГН, номер на лична карта, дата на издаването ѝ, дата на
валидността ѝ, постоянен адрес и подпис. При тези съображения е поискал личните
му данни, съдържащи се в публикувания дружествен договор, да бъдат изтрити/заличени
по начин, който да не дава възможност за идентифицирането му от трети лица. Посочил
е още, че в случай, че Агенцията приеме, че тези лични данни са предоставени
при условията на чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ, то да се счита, че със заявлението
се оттегля съгласието същите да бъдат обработвани чрез публикуването им в дружествения
договор по партидата на „Сейфти Бокс“ ООД до неограничен кръг от хора и да
бъдат заличени. Наред с това е поискал, Агенцията да уведоми всички лица, на
които е предоставил достъп (чрез продажба) до личните му данни да бъдат
уведомени, че следва тези данни да бъдат изтрити.
С оспорения отказ, обективиран в писмо с изх. № 66-00-474
от 10.06.2022 г., Агенцията е уведомила жалбоподателя, че същата обработва
личните данни като „получател“, а дружеството, за което документите се отнасят,
е администратор на личните данни на физическите лица, съдържащи се в подаваните
в агенцията документи за целите на вписването по смисъла на чл. 4, § 1, т. 7 от
ОРЗД и същото носи отговорност да предостави за вписване актове, които са със
заличени данни, съответно да предприеме действия за съобразяване на данните с
принципите за минимализъм и пропорционалност, уредени в чл. 5 от ОРЗД.
Последното е аргументирано с нормата на чл. 13, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно
която заявителят представя и заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване
в търговския регистър, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон,
са заличени. Посочено е още, че Агенцията няма право да извършва действия по
вписвания и заличавания, извън дадените ѝ по закон правомощия в рамките
на регистърното производство, т.е. не разполага с възможност да откаже
приемането на документи за обявяване, поради обстоятелството, че в тях се
съдържат лични данни, които не се изискват по закон и не са заличени, или да
заличи такива данни от представени за вписване документи. В тази връзка
Агенцията се е позовала и на становище на КЗЛД рег. № ПНМД-01-116(20)/2021 г. Отбелязано
е в писмото още, че базата данни на Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ се
предоставя на основание чл. 113 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене,
съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел, във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 6 и ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ и съгласно
утвърдените Общи условия на Агенция, без информация за ЕГН/ЛНЧ/дата на раждане
на физическите лица, както и други лични данни, извън законоустановените. На
жалбоподателя е указана възможността, като представляващ дружеството „Сейфти
Бокс“ ООД да заяви последващо обявяване на препис от дружествения договор със заличени
лични данни, който да бъде обявен в Търговския регистър. Писмото е връчено на Д.Г.
на 10.06.2022 г.
По делото, със сезиращата съда жалба, са представени
документи, които удостоверяват, че Агенция по вписванията предоставя достъп до
данните от регистъра с цел включването им в регистрите на Апис Европа АД, Сиела
норма АД и Лакорда АД срещу заплащане на съответните такси. Сред документите са
приложени решение № РД-01-345/28.07.2020 г. на изпълнителния директор на
Агенция по вписванията за предоставяне на достъп до обществена информация;
договор от 09.01.2008 г. за предоставяне на достъп до данни от Търговския
регистър на Апис Европа АД; договор от 14.09.2009 г. за предоставяне на достъп
до данни от Търговския регистър на Лакорда АД; договор от 25.06.2008 г. за
предоставяне на достъп до данни от Търговския регистър на Сиела софт енд
паблишинг АД. Представена е и извадка от Апис регистър по партидата на „Сейфти
Бокс“ ООД, от която е видно, че към 20.06.2022 г., в регистъра са обявени освен
трите имена на жалбоподателя, като съдружник в дружеството и управител, но и
неговият единен граждански номер. Представен е и отговор от Апис Европа АД,
изготвен по повод отправено от жалбоподателя искане да му бъдат заличени
личните данни, освен законоустановените, по партидата на Джи Ди Пи Мениджмънт
ООД. В същия е посочено, че данните от регистъра са от публичен източник и се
съдържат във вида, в който са подадени. От Апис Европа АД е поето задължение
личните данни на жалбоподателя да бъдат заличени от поддържания от дружеството
регистър.
От ответната страна е представено становище на КЗЛД рег.
№ ПНМД-01-116(20)/2021 г., в което комисията приема, че Агенцията по
вписванията е администратор по отношение на Търговския регистър, но се явява
„получател“ на данните от физическите лица, които се обработват чрез обявяване
в лично, а не служебно качество на представляващ/управляващ, поради което
същата няма правна възможност или правомощие, служебно или по искане на субект
на данни, да ограничава обработването на вече оповестени данни. Администраторът
на личните данни в обявените актове според становището е лицето, заявило
данните (документите, в които се съдържат) за обявяване и именно то носи
задължението за изпълнение на принципа за свеждане на данните до минимум. В
този случай, според становището, Агенция по вписванията дължи актуализиране
(заличаване) на данните при постановено съдебно решение, като в тази връзка
следва да уведоми администратора и физическото лице.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Предмет на съдебна проверка е отказ на Агенцията по
вписвания да удовлетвори искането на Д.Г., с което е упражнил правото си на
изтриване на лични данни установено в чл. 17 от ОРЗД. Според цитираната
разпоредба субектите на данни имат право да поискат от администратора изтриване
на свързаните с него лични данни, а администраторът е задължен да ги изтрие,
когато субектът на данните оттегли своето съгласие, върху което се основава обработването
на данните, и няма друго правно основание за обработването (б. „б“ от §1 на чл.
17 от ОРЗД) и личните данни са били обработвани незаконосъобразно (б. „г“ от §1
на чл. 17 от ОРЗД).
Не е спорно по делото, че дружественият договор на „Сейфти
Бокс“ ООД е обявен в Търговският регистър и в него се съдържат и са видими за
трети лица лични данни на жалбоподателя, достатъчни да го идентифицират – трите
имена, ЕГН, адрес и др.
В случая, Агенция по вписванията е постановила своя отказ
с мотивите, че не се явява администратор на личните данни на жалбоподателя,
както и че в регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ няма правомощие да извършва
действия по заличаване на данни, посочени в представените актове за вписване.
Разликата между „администратор“ на лични данни и
„получател“ на такива се установява от дефинициите на двете понятия, дадени в
чл. 4, т. 7 (администратор) и т. 9 (получател) от ОРЗД. Основната разлика се
изразява в това, че администраторът сам определя целите и средствата за
обработване на лични данни, а получателят е това лице, пред което личните данни
се разкриват. Според нормата на чл. 2, т. 2 от ОРЗД „обработване“ на лични
данни е всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или
набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване,
организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране,
употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните
стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.
В текста на чл. 2, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ е посочено, че Търговският регистър и
Регистърът на юридическите лица с нестопанска цел представлява обща електронна
база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени
по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци, юридическите
лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска
цел. Чрез посочените регистри се осъществява, в изискуемите от закона случаи,
обявяване на конкретни обстоятелства и актове по отношение на регистрираните
търговци. Съгласно чл. 11 от ЗТРРЮЛНЦ Търговският регистър и регистърът на юридическите
лица с нестопанска цел са публични, като всеки има право на свободен и безплатен
достъп до базата данни, съставляваща регистрите. С нормата на чл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ
воденето на ТР и РЮЛНЦ е възложено на Агенция по вписванията към министъра на
правосъдието. Следователно, в случая, Агенция по вписванията не само получава
личните данни на физическите лица, посочени в актовете за вписване, но и ги
обработва, включително и чрез публикуване на общодостъпен интернет сайт, т.е.
същата не може да бъде определена само като получател на личните данни на
физическите лице, включени в обявяваните актове. При тези съображения съдът
приема, че Агенция по вписванията има качеството и на администратор на лични
данни при упражняване на дейността си по чл. 3, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.
В случая обаче, Агенцията е сезирана в качеството ѝ
на администратор на лични данни, а не като орган компетентен да проведе
производството по регистрацията, воденето, съхраняването и достъпа до търговския
регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и действието
на вписванията, заличаванията и обявяванията в тях. Заявлението е подадено от Д.Г.
в лично качество, като субект на данни по смисъла на чл. 4, §1 от ОРЗД, а не
като представляващ дружеството „Сейфти Бокс“ ООД. С подаденото заявление Агенция
по вписванията, като администратор на лични данни, е сезирана с искане за
провеждане на процедура по чл. 17 от ОРЗД, която процедура е самостоятелна и различна
от регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ. Не е възможно в регистърното
производство по ЗТРРЮЛНЦ, субекта на данни да упражни правото си на изтриване
на данни на основание ОРЗД. Упражняване на това право на субекта на данни и задълженията
на администраторите в тази връзка са уредени в Закона за защита на личните данни
и в посочения ОРЗД. Следователно Агенцията необосновано се е позовала на
разпоредби касаещи провеждането на регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ, като
същевременно не са изложени съображения относно приложимото в случая право по
ЗЗЛД и ОРЗД. Следователно неприложими се явяват в случая и указанията дадени с
оспореното писмо за представяне на нов препис от дружествения договор, тъй като
тези указания биха могли да бъдат дадени единствено в процедурата по ЗТРРЮЛНЦ.
Като администратор на лични данни за Агенция по
вписванията стои нормативно въведеното с чл. 17 от ОРЗД задължение, при отправено
конкретно искане от субекта на данни, да изтрие тези данни, за които е
оттеглено съгласието на субекта на данните, ако няма друго правно основание за
тяхното обработване, както в случай на установяване на незаконосъобразно
обработване. Обработването на лични данни ще бъде винаги незаконосъобразно, ако
липсват цел и правно основание за обработването, както и в случаите на
обработване на данните в противоречие с принципите въведени в ОРЗД.
В чл. 5,
§1, б. „в“ от ОРЗД е въведен принципа на свеждане на данните до минимум, който
изисква обработването на данни да включват само такива лични данни на техните
субекти физически лица, който са подходящи, свързани със и ограничени до
необходимото във връзка с целите, за които се обработват. Спазването на този
принцип, в рамките на регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ, е въведен с
нормата на чл. 2, ал. 2 от с.з., съгласно която обстоятелствата и актовете,
съдържащи се базата данни на ТР, се обявяват без информацията, представляваща
лични данни по смисъла на чл.
4, т. 1 от ОРЗД, с изключение на информацията, за която със закон се изисква да
бъде обявена. В случая съгласно нормата на чл. 115, т. 3 от ТЗ в изготвените
дружествени договори, съдружниците- физически лица, се обозначават само с
техните имена, съответно това е и информацията, която съобразявайки принципа на
свеждане на данните до минимум, следва да бъде публикувана. Публикуването на
акт, в който са вписани данни, различни от тези посочени в чл. 115 от ТЗ, води
до извод, че обработването на лични данни е в нарушение на принципа на свеждане
на данните до минимум. Нарушаването на посочения принцип обосновава и извод, че
данните, които не са необходими за постигане на целите на обработването
(данните, които не са изискуеми от закона), се обработват и без правно
основание (ако липсва съгласие на субекта на данни). В случая, не е спорно по
делото, че обявеният в ТР дружествен договор на „Сейфти Бокс“ ООД съдържа лични
данни на Д.Г., различни от неговите имена, а именно: ЕГН, адрес и др. При тези
съображения, съдът приема, че Агенция по вписванията обработва лични данни на Д.Г.
(ЕГН, адрес, номер на лична карта и др., вписани в публикувания дружествен
договор на „Сейфти Бокс“ ООД) в противоречие с принципа за свеждане на данните
до минимум, т.е. незаконосъобразно.
Следва да
се има предвид, че при условията на евентуалност, с подаденото пред Агенция по
вписванията заявление от 03.06.2022 г. Г. е заявил, че оттегля съгласието си
личните му данни да бъдат обработвани чрез публикуването им в дружествения
договор по партидата на „Сейфти Бокс“ ООД до неограничен кръг от хора.
Оттеглянето на съгласието е направено, в случай че администраторът приеме, че е
налице хипотезата на чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно цитираната норма,
когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични
данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са
дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на
публичен достъп до тях. Дори да се приеме, че цитираната норма е произвела
действие, то с ясно заявеното оттегляне на това съгласие, за администратора е
възникнало задължение да изтрие данните, за които се отнася съгласието, в
случай че липсва друго правно основание за обработване (чл. 17,§1, т. „б“ от
ОРЗД). Това задължение е реципрочно на правото на субекта на данни, визирано в
чл. 7, §3 от ОРЗД за възможност за оттегляне на съгласието по всяко време.
От друга страна следва да се
има предвид, че нормата на чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ въвежда презумпция за дадено съгласие от
субекта на данни. Тази норма противоречи на разпоредбите на чл. 4, т. 11 и чл.
6, т. 1, б. „а“ от ОРЗД, които изискват „свободно изразено, конкретно, информирано
и недвусмислено указание за волята на субекта на данните, посредством изявление
или ясно потвърждаващо действие“, за да се приеме наличието на действително съгласие
на лицето свързаните с него лични данни да бъдат обработени. При установена
колизия между нормите на вътрешното законодателство и разпоредбите на Съюза, по
силата на чл.249, §2 от ДЕО и чл.5, ал.4 от КРБ, предимство имат разпоредбите
на Съюза. Представянето на учредителния акт на дружеството за обявяване без заверен
препис от него със заличени данни не може да бъде определено като ясно потвърждаващо
действие, което изразява съгласието на определено лице да бъдат обработени свързаните
с него лични данни. След като
съгласието на субекта на данните не е изразено недвусмислено, то обработването на
данните му е незаконосъобразно по аргумент от чл.6 и чл.7, §2 от ОРЗД. Ето защо, дори да не
е представен препис от учредителния акт със заличени данни, администраторът в изпълнение
на законовата забрана по чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ и задължението си по чл.7, §1 от
ОРЗД е длъжен да заличи данните или преди обявяване на акта да изиска недвусмислено
изразено съгласие от субекта на данните, каквито действия не са извършени.
При наличието
на изрично заявено оттегляне на съгласието на субекта на данни, както и
установените данни за незаконосъобразно обработване на тези данни, надлежно
отправено искане за изтриване на тези лични данни от свързания с тях субект, и при
липсата на някое от изключенията, предвидени в чл.17, §3 от ОРЗД, ответникът в нарушение
на разпоредбите на чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ и чл.17, §1, б. „б“ и б. „г“ от ОРЗД е
отказал да изтрие/заличи публикуваните лични данни на жалбоподателя. Вместо
това, от страна на администратора, чрез постановения отказ и изискването на
представяне на учредителен акт със заличени данни, недопустимо са смесени
регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ и предвидените в чл.15 – 22 от ОРЗД по
реализиране на права на субектите на лични данни.
Сумирайки
изложеното, съдът приема, че оспореният отказ е незаконосъобразен, като
постановен в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде
отменен. На основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на
Агенция по вписванията като администратор на лични данни за ново произнасяне по
Заявлението съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени
с настоящото решение. При новото разглеждане на заявлението,
администраторът дължи посочване на лицата, на които са предадени данните,
предмет на заявлението, както и уведомяване на същите за предприетите действия
по изтриване на съответните лични данни.
При този изход от спора, на основание чл.143 ал.1 от АПК
и своевременно направено искане, на жалбоподателя следва да се заплатят
разноски по делото в размер на 510 лева, от които 10 лева – заплатена държавна
такса, 500 лева –– заплатен адвокатски хонорар. Съдът намира за основателно
възражението на процесуалният представител на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. С разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален
интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 500 лева. Според съда,
предвид фактическата и правна сложност на спора, справедлив се явява именно
размера на минималното адвокатско възнаграждение, определен в цитираната
Наредба.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.П.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, отказ на Агенцията по вписванията, обективиран в писмо с
изх. № 66-00-474 от 10.06.2022 г., постановен по заявление на жалбоподателя с вх.
Рег. № 66-00-474/03.06.2022 г.
ИЗПРАЩА преписката на Агенция
по вписванията за ново произнасяне по заявление с вх. Рег. №
66-00-474/03.06.2022 г. на Д.П.Г., в сроковете по чл.12, ал.3 Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския
парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във
връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни
и за отмяна на Директива 95/46/ЕО, съобразно указанията по тълкуване и прилагане
на закона, дадени с настоящото решение.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията
да заплати на Д.П.Г. с ЕГН
**********, направените по делото разноски в размер на 510 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок
от връчване на преписа.
СЪДИЯ :