№ 653
гр. Перник, 17.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Съдия:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20241700500265 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 231 от 11.03.2024 г., постановено по гр.д. № 1622/2023 г. Районен
съд – Перник е осъдил а основание чл. 49, вр. чл.45, вр. чл.86 от ЗЗД Агенция „Пътна
инфраструктура“, ЕИК *********, с адрес : гр.София , бул. „Македония“ № 3 да
заплати на И. А. И., ЕГН **********¸ с адрес: *** сумата от 2086.31 лева,
представляваща имуществени вреди – щети по ***, от ПТП, станало на 05.08.2021 г., в
14:48 часа, в с. Драгичево, общ. Перник, на път І-1, в участъка на кръстовището с ул.
„Кракра“, изразяващи се в: счупено челно стъкло, лайсна на челно стъкло – лява,
колонка лява на челно стъкло, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 09.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. На осн. чл.
78, съдът се е произнесъл и относно разноските.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от
Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от Управителния съвет, чрез юрк.
Силвия Тодорова, с която постановеното от първоинстанционния съд решение се
обжалва като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че същото е
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В допълнение се
излагат подробни съображения, че атакуваното решение е постановено при неизяснена
фактическа обстановка, без да са налице безспорни доказателства и конкретни факти,
при които да е настъпило ПТП. На първо място се сочи, че още с отговора на исковата
молба е възразено, че процесният участък не се поддържа от АПИ. В продължение се
твърди, че механизмът на реализиране на ПТП не е установен категорично. На
следващо място се излага, че от събраните по делото доказателства е безспорно е
установено, че в района на Драгичево, където попада процесния участък в момента на
ПТП е имало значителна облачност, духал е умерен поривист вятър със средна скорост
около 11 км/ч., като се твърди, че подобна скорост на вятъра не би могла да причини
ПТП по описания в исковата молба механизъм. За неустановена при пълно и главно
доказване се сочи причинно-следствената връзка между описания в исковата молба
механизъм на ПТП и претърпените вреди. Счита, че неправилно решаващият съд не е
1
приел възражението, че в случая е налице природно явление и непреодолима сила.
Намира за неправилно и неподкрепено от доказателствения материал заключението на
първата инстанция, че в случая не може да се говори за „непреодолимо
обстоятелство“. Въз основа на изложеното се моли съда за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявените искови
претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените
по делото разноски, включително юрисконсулско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 1
вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК. В условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждението на ответната страна. В случай, че
процесуалният представител на ответната страна е юрисконсулт, се моли съда да се
съобрази с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. С въззивната жалба не се представят и
не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от И. А. И., чрез адв. Д. М.,
с който изложените във въззивната жалба оплаквания се оспорват като неоснователни.
Твърди се, че постановеното от първата инстанция решение е правилно,
законосъобразно и обосновано, постановено при задълбочена оценка на наличните по
делото доказателства. Въз основа на изложените аргументи се моли съда за
постановяване на решение, с което въззивната жалба и изложените в нея съображения
да бъдат оставени без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено. Прави се
искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията на
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в
процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има
характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 13.06.2024г. от 11.10 часа, за която дата и час страните
да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане, а на въззивния
2
жалбоподател – и с препис от писмения отговор.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага
да продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване,
ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3