Присъда по дело №505/2023 на Районен съд - Карлово

МОТИВИ ПО НЧХД № 505 ПО ОПИСА НА КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН
СЪД ЗА 2023 ГОДИНА

Частният тъжител Д. К. К. е повдигнал срещу подсъдимия В. Й. Р.
обвинение за това, че на 16.08.2023 г. в гр. К. му е причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128
и 129 от НК- престъпление по чл.130 ал. 1 от НК.
Частният тъжител К. е предявил срещу подсъдимия, а съдът е приел за
съвместно разглеждане граждански иск за претърпените от него в резултат от
престъплението по чл. 130 ал. 1 от НК неимуществени вреди в размер на 6000
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 16.08.2023г.
до пълното изплащане на сумата.
В съдебно заседание частният тъжител чрез повереника си – адв. М.
поддържа предявената тъжба. Предлага на съда да признае подсъдимия за
виновен по повдигнато обвинение и да го осъди. Моли съда да уважи
предявения и приет за разглеждане граждански иск в пълния му размер.
Частния тъжител К. поддържа изложеното от повереника му.
Защитникът на подсъдимия – адвокат Д. пледира подзащитния й да бъде
признат за невинен и оправдан по повдигнато обвинение. Счита, че същото е
останало недоказано.
Подсъдимият Р. поддържа изложеното от защитника му. Моли съда да го
оправдае.
Съдът, като обсъди на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК всички събрани
по делото доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите В. Р., Н. И., К. К.а, П.Ч., Х. Ч., А. М., Д. М., депозирани пред съда,
изготвената и приета на основание чл. 282 от НПК съдебно медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р М. С., предявения чрез
възпроизвеждането му ВДС от обаждане на номер за спешни обаждания 112,
прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства –
съдебно-медицинско удостоверение № ***/***г., допълнение към същото,
епикриза, медицинско направление, 4 бр. амбулаторен лист, резултат от
извършени изследвания, справка от РЦ112 К*, фиш за спешна медицинска
помощ, разпечатка от електронната система на ЦСМП П., писмените
доказателства от приложеното в препис досъдебно производството №
319/2023г. по описа на РУ на МВР Карлово, 2 броя снимки на електронен
картон, справка от РП П., ТО- Карлово, заверен препис от споразумение по
НОХД № 247/2024г. по описа на КрлРС, писмените доказателства от
1

приложеното гр. д. № 2027/2021г. по описа на КрлРС, характеристични
справки на частния тъжител и на подсъдимия, справка за съдимост на
подсъдимия, намери за установено следното:
Подсъдимият В. Й. Р. ЕГН ********** ***.
Частният тъжител Д. К. живее във втори жилищен етаж на къща,
находяща се в гр. К., ул. „Б.Б. №* на който е собственик, както и на 1/2
идеална част от дворното място, по силата на договор за доброволна делба от
12.11.1997г.
Сестра му Л. Р.а, съпруга на подсъдимия В. Р., била собственик от
******** г. на останалата 1/2 идеална част от дворното място и на първия
жилищен етаж от двуетажната къща в имота на ул. „Б.Б. №* в гр.К..
Тъй като не успели доброволно да уредят въпроса относно ползването
на общия двор и в тази връзка имали спорове, понеже К. го ползвал почти
целия, по искова молба на Л. Р.а било образувано гр.дело № 2027 по описа за
2021 г. на Районен съд - Карлово, с искане да се разпредели ползването на
дворното място. С протоколно определение № 210 от 20.03.2023г., влязло в
сила от 28.03.2023г. била одобрена спогодба, съгласно която Л. Р.а ще ползва
85.00 кв.м. южно от къщата, след приспадане на площта за общо ползване и
застроената част, а на частния тъжител 85.00кв.м., южно и странично, от
частта, определена на Р.а. Били отредени 60 кв.м. за общо ползване на
страните, които били западно и източно от къщата.
В отредената за ползване от Р.а част от двора, имало пристройка, която
била долепена до къщата от южна страна и вкопана в земята, като покрива бил
на нивото между първи и втори етаж на къщата. Покривът представлявал
конструкция от термопанели с размери: дължина 4 м., ширина 1 метър и
дебелина 4 см.
Въпреки постигнатата спогодба отношенията между К. и Р. продължили
да бъдат обтегнати, като частният тъжител продължил да изразява несъгласие
с ремонтни дейности в двора и по къщата, извършвани от подсъдимия, който
бил извикал геодезист и съобразно поставените от него колчета, съгласно
спогодбата, започнал изграждане на ограда. На 14.08.2023г. подсъдимият
пристигнал в имота и констатирал, че К. е изкъртил част от новоизградената
бетонна колона за врата, която смятал да постави на оградата, както и е
складирал дърва в общата част по начин, че му е затворил вратата там. Частите
от изкъртената колона били изхвърлени в отводнителната му шахта.
Констатирал още, че в антрето, собственост на съпругата му, осветителната
инсталация е изкъртена, кабелите отрязани, от разклонитeлната кутия ключът
бил изваден от розетката. Помещението било затрупано с вещи на К..
Установеното от него го накарало да се обърне към районния инспектор, на
който на следващия ден показал извършеното от тъжителя.
На 16.08.2023г. К. и Р. се видели на двора, като тъжителят, явно ядосан
от разговор с районния инспектор, вдигнал скандал на Р., като му казал, че не
2

е никакъв, че дворът е на сестра му и няма право да се оплаква на полицията и
да дели двора. Скандалът бил преустановен с намесата на дъщерята на
тъжителя, която казала на баща си да се прибере.
На същия ден, след 21.00 часа, частният тъжител К. взел една кирка с
дървена дръжка и се качил на покрива на пристройката на Р.и. Започнал да
нанася удари с кирката, като я забивал откъм острата част в термопанелите,
при което кирката пробивала същите в цялост. По същото време подсъдимият
бил в стая на първия етаж на къщата и гледал телевизия. Чувайки шума от
ударите, първоначално помислил, че са гърмежи, каквито често имало в гр. К.,
но след като чул и че се изтрополило, разбрал, че нещо се случва на двора.
Излязъл навън и видял, че К. е на покрива на пристройката и нанася удари с
кирката по термопанелите. Подсъдимият му извикал „ какво правиш ,бе?“, но
тъжителят нанесъл още няколко удара след тази реплика. С последния удар, от
общо нанесени 31 удара, кирката била забита в средната част на покрива на
около един метър от улука. Докато правил последната дупка К. политнал и
паднал от покрива, от височина около 1.40 метър, на една страна върху
пътеката до стълбите, водещи към входа на пристройката, след което се
завъртял на гръб и се изправил. Видимо бил пиян. Мястото, на което паднал
било пътека, подготвена за отливане и с положена арматура, като част вече
била отлята. Р. се върнал и взел телефона си, като се обадил на НС112 и
съобщил за случилото се. Връщайки се при пристройката, заварил К. да стои
на същото място, като се опитвал да издърпа кирката от покрива, но не успял.
Докато се опитвал да извади кирката казал на Р., че ще го „откопае“/ да го
удари с копача/, нарекъл семейството му изроди, обвинил го за раздялата със
съпругата му, както и че за парите, дадени по адвокати за двора, щял да го
направи златен. Тогава при тях отишла св.К. К.а, дъщеря на тъжителя, която
се опитала да разбере от баща си какво се е случило, но той не отговорил на
въпросите й. Тя установила, че тъжителят има кръвотечение от лицето, затова
се обадила на братовчед си - св. Ч., след което отишла при К., който бил
седнал на стол в работилницата, находяща се в неговата част от двора.
На сигнала на подсъдимия до НС 112 се отзовали полицейските
служители при РУ - МВР К. — свидетелите Р. и И.. Те заварили частния
тъжител в работилницата, с окървавено лице, поради което св. Р. повикал
линейка от ФСМП - К.. Полицейските служители огледали мястото и
констатирали, че има забита кирка в покрива на пристройката, на около 1
метър от улука, както и че има следи от кръв както по земята до пристройката
така и в началото на покрива около улука и по дръжката на кирката. Пред
свидетелите Р. и И., К., който бил наранен и видимо в нетрезво състояние,
заявил, че непознат го е ударил и е изчезнал. Въпреки, че подсъдимият бил
там, по никакъв начин не казал, нито показал, че Р. има отношение към
нараняванията. С оглед състоянието на тъжителя, свидетелите Р. и И. огледали
подсъдимия, като по него, включително по дрехи и ръце, не забелязали
каквито и да било следи от кръв или зачервяване, от които да е видно, че е
съпричастен към телесните увреждания на К.. Полицейските служители
3

разговаряли и с дъщерята на частния тъжител и от нея узнали, че се е
занимавала с детето си на втория етаж и чула, че навън се тропа, след това
слязла и видяла баща си наранен. Заявила, че не е видяла как са се получили
нараняванията на тъжителя. Пристигналият екип на Спешна помощ извършил
преглед на К., след което същият бил транспортиран в УМБАЛ Св. Георги П.,
където бил приет на лечение. При прегледа на тъжителя, от медицинските
работници били изказано мнение, че нараняванията на К. не са причинени от
падане, каквито били първоначалните данни, а изглеждат като такива,
причинени от побой.
На 17.08.2023г. бил извършен оглед на МП на навеса, при който била
фиксирана и иззета забитата в покрива кирка /в пети термопанел/. Фиксирани
били 31 отвора с размери 6x6 см, по повърхността на общо 7 термопанела от
покривната конструкция, както и следи от кръв пред пристройката и по ръба
на покрива пред забитата кирка.
На 21.08.2023г. частният тъжител се снабдил с медицинско
удостоверение № ***, издадено от д –р Т., а на ********г. с допълнително
такова.
Видно от заключението на вещото лице д-р С. по назначената съдебно-
медицинска експертиза, на Д. К. К. е било причинено: счупване на
външната стена на ляв максиларен синус на носни кости и носна преграда;
кръвонасядания, травматични отоци и разкъсно-контузна рана по лицето;
контузия на гръдния кош; охлузвания по двата горни крайника; контузия,
травматичен оток, кръвонасядане и охлузване по левия долен крайник;
травматичен оток, охлузване и кръвонасядания по десен долен крайник.
Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп
предмет и е възможно по начин и време да се получат така както се съобщава
в данните по делото. Счупването на външната стена на ляв максиларен синус
на носни кости и на носната преграда са довели до разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и 129 от НК. Останалите травматични увреждания
по отделно и по съвкупност са довели до болка и страдание, без разстройство
на здравето.
Възстановителният период за такъв вид травматични увреждания е
около 20-25 дни, през който период пострадалия е изпитвал нормални за
гореописаните увреждания болки и страдания.
Изслушано в съдебно заседание, вещото лице заявява, че разкъсно-
контузна рана по лицето също е довела до разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и 129 от НК. Пояснява, че уврежданията на тъжителя
могат да се получат както от няколко удара с ръце, предвид, че не са
локализирани в една анатомична област, така и в резултат от падане върху
земната повърхност, в конкретния случай пътека и стъпала. Твърди, че ако
уврежданията са причинени по начина, описани в тъжбата, върху подсъдимия
следва да е имало следи.
Твърди се в частната тъжба от частния тъжител К., че подсъдимият е
4

съпруг на сестра му Л. Р.а, с която притежавали къща в гр. К. с дворно място.
Със спогодба по гр.д.2027/21 по описа на Районен съд Карлово си
разпределили ползването на дворното място. Въпреки, че имуществените
отношения, свързани с имота касаели него и сестра му, подсъдимият само по
силата на брака смятал, че има права и макар да не бил пряк наследник
непрекъснато влизал в спорове с жалбоподателя и семейството му. Между
него и Р. имало непрекъснати конфликти, породени винаги от последния.
Опитвал се да не влиза в спорове и да не се срещам пряко с него, но той
винаги влизал в пререкания, обиждал го, псувал го и го заплашвал.
След поредното дело поведението на Р. станало още по- агресивно.
Въпреки постигнатата съдебна спогодба приемал, че са губеща страна, за
което неоснователно му вменявал вина.
На 16.08.2023 работейки в къщата на клиент пристигнал Н.С., полицая
на гр. К.. Казал му, че срещу него е подадена жалба от Р., който бил недоволен
от действията му. Р., който идвал в имота само няколко пъти месечно, твърдял
в жалбата, че вещи на тъжителя му пречели да си ползва спокойно имота. На
обяд се опитал поговори с него защо подава неоснователни жалби и се опитва
да го клевети, на което той отговорил, че всичко ще се реши в прокуратурата.
Същата вечер -16.08.2023г. около 20.00ч. се прибрал вкъщи. Преди това купил
найлон, за да завие детската количка и да я държи навън, за да не се дразни Р..
Тогава забелязал, че един от комарниците на прозорец на къщата му е
провиснал. Качил се на навеса, който бил непосредствено до провисналия
комарник, за да го поправи. Закачил комарника, който се бил откачил от
пантата на прозореца. В момента, в който слизал от покрива, като краката ми
висели надолу и се спускал с облегнат гръб към улука, видял подсъдимия
непосредствено пред себе си. Същият с дясната си ръка го хванал и го бутнал
на земята, при което паднал на стълбите, защото още нямал опора. При
падането си ударил главата в областта на лявото слепоочие и лявото око.
Почувствал много силна болка. Ударил си левия крак в областта на глезена от
външна страна, който по-късно отекьл. Когато вече бил на земята,
подсъдимият започнал да му нанася удари и ритници по цялото тяло.
Първоначално тялото му поело ударите и ритниците в дясната част, после се
завъртял и се ударил и в лявата част на тялото. При падането по стълбите си
ударил двете ръце в областта на лактите, както и дясната половина на челото.
В момента, в който Р. го ритал, усетил и силна болка в дясната част на крака,
отзад между коляното и глезена. Когато бил по гръб видял, че подсъдимият го
натиска с лявата си ръка в гърдите. Натискът бил силен и не можел да
помръдне. Р. с другата ръка го ударил с юмрук в областта на носа и лявата
част на лицето, при което загубил съзнание. Спомените му се върнали в
работилницата, седнал на стол, а около него имало полицаи.
В последствие разбрал, че по време на инцидента дъщеря му била на
прозореца на къщата, от който имало видимост и видяла как подсъдимият го
бута и той паднал земята. Бил откаран в УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД гр. П., където
престоял пет дни на лечение.
5

От събраните по делото доказателства не се установява изложената в
тъжбата фактическа обстановка. От обясненията на подсъдимия и показанията
на свидетелите К.а, П.Ч., Х. Ч., А. М., Д. М. се установяват влошени
отношения между страните, които не са и спорни. Същите не се доказва да се
дължат на поведението на подсъдимия.
По никакъв начин по делото не се установи нито с преки, нито с
необходимия обем косвени доказателства, че подсъдимият на процесната дата
е бутнал от покрива на пристройка, навес тъжителя по време, когато
последният е закрепвал комарник, както и че след това му е нанесъл побой. За
това данни се съдържат само в тъжбата. За участие на подсъдимия в
причиняване на уврежданията на К., съобщават свидетелите К.а, Ч., Ч., М., М..
Съдът не ползва показанията им при постановяване на присъдата.
Единственият от тези свидетели, за които се твърди да е очевидец, е К.а. Пред
съда същата излага сведения, че докато хранела бебето си, без повод и без да е
чула шум, погледнала през прозореца на стая, ползвана от баща й, към двора,
при което видяла как подсъдимият хванал с ръка рамото на баща й, който бил
седнал с лице към него върху покрива на навеса и го бутнал на земята.След
петнадесет минути слязла и видяла баща си наранен, седнал в работилницата.
След като К. се прибрал в дома им след престоя в болницата й разказал, че
подсъдимият след падането му нанесъл побой. Показанията на свидетелката са
отречени от тези на посетилите инцидента полицейски служители Р. и И.,
пред които, въпреки, че била изрично запитана, отрекла да е видяла
причината, поради която баща й има наранявания, тъй като е полагала грижи
за детето си, пеленаче. Пред свидетеля Ч. същата вечер споменала, че баща й
се наранил при падане, а на свидетелите М.и, с които разговаряла няколко часа
след като баща й постъпил в болница, съобщила, че К. се лекува, тъй като е
бил бит от подсъдимия. Същевременно свидетелят Ч., който заедно с К.а
придружавал баща й при приемането му в болницата, заявява, че поради
състоянието му, с него комуникация не била възможна, лекарите обаче
обяснили, че нараняванията му не било възможно да възникнат при падане, а
се дължат на побой. Имайки предвид, че свидетелката не е такава, лишена от
заинтересованост от изхода на делото и липсата на еднопосочност на
даваните от нея сведения, а и изцяло лишено от логика е свидетелката
значителен период от време да не се заинтересува от състоянието на баща си,
ако е видяла той да пада от покрива на навес, съдът не кредитира показанията
й. Свидетелката Ч. черпи сведенията, които съобщава от частния тъжител, а
Ч., М. и М. – от свидетелката К.а, поради което показанията им не допринасят
съществено за доказване на главния факт по делото. Видно от показанията на
полицейските служители, както К., така и дъщеря му, въпреки, че на място са
били запитани, не са посочили Р. по някакъв начин да е съпричастен към
състоянието на тъжителя. От друга страна дадената им първоначална
информация от подсъдимия е изцяло еднопосочна с депозираните пред съда
обяснения. Същите се подкрепят и от обективната находка, установена при
извършения оглед на местопроизшествие. При същия е установено наличието
6

на кирка и поражения по покрива на навеса, ползван от семейството на Р., за
причиняването на които К. е осъден с влязъл в законна съдебен акт, при все, че
твърди в тъжбата, че е фиксирал комарник.
Съдът ползва и кредитира обясненията на подсъдимия Р., който дава
подробни такива, в които отрича да е имал участие в причиняване
уврежданията на частния тъжител, доколкото обясненията му се потвърждават
от кредитираните от съда доказателства.
Доказателство за причинена телесна повреда от Р. на К. не е и
изготвеното от вещото лице д-р С. заключение на приетата съдебно-
медицинска експертиза, доколкото според същото уврежданията на тъжителя
могат да се дължат както на удари, така и само на падане от височина. Вещото
лице отрича по тъжителя да е имало наличие на видимо нараняване по
гърдите, каквото твърди да е възприела лично свидетелката К.а.
Обсъдените доказателства нито пряко, нито косвено установяват
обвинителната теза на частния тъжител. От тях не се доказват в необходимата
степен фактите, изложени в тъжбата, предмет на доказване по делото съгласно
чл. 102 от НПК. Затова съдът призна подсъдимия за невинен и на основание
чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл. 130, ал. 1 от НК.
Предвид отсъствието на виновно извършено деяние, от което да са
причинени имуществени и неимуществени вреди на частния тъжител, съдът
прие, че не са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за уважаване на
предявения граждански иск, поради което го отхвърли изцяло като
неоснователен.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК осъди частният тъжител да заплати
на подсъдимия направените по делото разноски в размер на 1000 лева за
адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
КБ

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	18
Дата:	3 юни 2025 г. (в сила от 19 юни 2025 г.)
Съдия:	Анна Петкова Донкова-Кутрова

Дело:	20235320200505
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	5 октомври 2023 г.

Присъда по дело №505/2023 на Районен съд - Карлово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите