№ 21290
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20251110109201 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени с искова молба, уточнена с молба с вх. №
312406/25.09.2025г., от „**********“ ЕАД срещу С. В. К. установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 68,46 лв.,
представляваща неплатени месечни абонаментни такси за предоставени електронни
съобщителни услуги по Рамков договор № *********/31.08.2018 г. за периода от 27.09.2022
г. до 18.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 24.10.2024 г., до окончателното
плащане, сумата от 500 лв., представляваща неустойка за невърнато оборудване при
предсрочно прекратяване по вина на абоната на Рамков договор № *********/31.08.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от 24.10.2024 г., до окончателното плащане, и сумата от
110,62 лв., представляваща мораторна лихва върху главниците за периода от 13.10.2022 г. до
23.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 63186/2024 г. по описа на СРС, 113 състав.
Ищецът твърди, че на 31.08.2018 г. сключил с ответника Рамков договор №
*********/31.08.2018 г. и съответните приложения към него, по силата на който предоставил
на ответника електронни съобщителни услуги - двойна пакетна услуга за фиксиран интернет
и фиксирана телевизия в периода от 27.09.2022 г. до 18.11.2022 г. на обща стойност от 68,46
лв., начислена по партида № ***********, за което издал Фактура № **********/27.09.2022
г. и Фактура № **********/27.10.2022 г., но ответникът не заплатил дължимото на
съответния падеж. Излага, че на 04.10.2022 г. поради виновното неизпълнение от страна на
ответника рамковият договор бил предсрочно прекратен по реда на чл. 54.12 от
1
приложимите общи условия. На ответника била начислена и неустойка за невърнато
оборудване при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната на обща стойност
от 500 лв., представляваща сбор от 5 бр. вземания за неустойки, всяко в размер по 100 лв.
съгласно издадените от ищеца счетоводни документи на 04.10.2022 г. Твърди, че
неустойката също не е заплатена от абоната. Поради забавата в плащанията ищецът
претендира и мораторна лихва върху вземанията на обща стойност от 110,62 лв., от които
13,82 лв. върху главницата за неплатени месечни абонаментни такси за периода от
13.10.2022 г. до 16.10.2024 г. и 96,80 лв. върху главницата за неустойка за периода от
19.11.2022 г. до 16.10.2024 г. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Твърди, че претендираната от ищеца сума за месечни
абонаментни такси за предоставените електронни съобщителни услуги не фигурирала сред
задълженията на абоната в EasуPay. Възразява, че претендираната неустойка за невърнато
оборудване дублирала неколкократно включените в нея компоненти, като за първото от
цитираните устройства неустойката била начислена два пъти, а за другото – три пъти.
Твърди, че на 04.10.2022г. за същия адрес бил сключен договор с нов абонат, като
представител на ищцовото дружество отказал да състави протокол за върнатото оборудване
с аргумента, че такъв не бил необходим с оглед липсата на съставен протокол при
първоначалното предаване.
В първото по делото заседание страните уточняват във фактическите си твърдения, че
договорът е бил прекратен с едностранно предизвестие от страна на абоната на 04.10.2022г.,
от която дата бил сключен договор с друг абонат за същия адрес.
Ищецът уточнява, че сумата от 68,46 лв., която претендира, включвала само
стойността на предоставените услуги до датата на прекратяване на договора. В тази връзка
изяснява, че периодът, с който е индивидуализирал това вземане в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и исковата молба, отразявал не датите на потребление на услугите,
а датите на изискуемост на заълженията за потреблението до 04.10.2022г., като за отчетния
период в непълния месец на прекратяване на договора било издадено кредитно известие, с
което това обстоятелство било съобразено.
Ответникът признава, че до 04.10.2022г. ползвал услугите на насрещната страна по
договора. Признава, че получил две устройвства по договора, но твърди, че същите били
предадени обратно без приемо-предавателен протокол поради отказа на служителите на
ищеца да оформят такъв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното от правна и фактическа страна:
По допустимостта:
Видно от приложеното гр.дело №63186/2024г. по описа на СРС, 113 състав, по
2
същото съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която
е разпоредено длъжникът С. В. К. да заплати на кредитора „**********“ ЕАД сумата от
68,46 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси за предоставени
електронни съобщителни услуги по Рамков договор № *********/31.08.2018 г. за периода от
27.09.2022 г. до 18.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 24.10.2024 г., до
окончателното плащане, сумата от 500 лв., представляваща неустойка за невърнато
оборудване при предсрочно прекратяване по вина на абоната на Рамков договор №
*********/31.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 24.10.2024 г., до
окончателното плащане, и сумата от 110,62 лв., представляваща мораторна лихва върху
главниците за периода от 13.10.2022 г. до 23.10.2024 г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение в срока
по чл. 414 ГПК, a установителният иск в хипотезата на чл. 415 ал. 1, т. 1 ГПК е предявен в
законовия срок за това.
С оглед идентитета в размера на претендираните суми в исковото и заповедното
производство и в основанието, от което същите произтичат, съгласно посоченото в
заповедта за изпълнение и исковата молба, съдът намира, че предявените искове са
процесуално допустими.
По основателността на предявените искове, съдът намира следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС
За уважаването на този иск в тежест на ищеца е да докаже съществуването на
твърдяното правоотношение по договор за доставка на електронни съобщителни услуги,
предоставяне на услугите по договора на ответника в твърдяното количество, както и цената
на доставените услуги.
С доклада по делото е отделено като безспорно и от съвкупния анализ на
представените договор №********* от 31.08.2018г., Приложение №1 от 14.07.2020г. и 2 бр.
заявления за прекратяване на договор по делото се установява, че между страните е
съществувало твърдяното правоотношение по договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги с предмет активирани услуги – фиксиран интернет и телевизия.
Страните не спорят и с доклада по делото съдът е отделил като безспорно и
обстоятелството, че след изтичане първоначално уговорения срок на договора с едностранно
писмено предизвестие от абоната от 04.10.2022г. договорът е бил прекратен, считано от
същата дата. В тази връзка съдът съобрази изявлението на процесуалния представител на
ищеца в проведеното открито съдебно заседание по делото, който заявява, че не оспорва, че
за същия адрес е било подадено заявление от наследник на абоната, с когото ищцовото
3
дружество е сключило нов договор. Това признание намира надлежна опора в приемо-
предавателен протокол от 04.10.2022г. /на л. 110 от делото/ за същия адрес.
На следващо място ответникът признава и по делото се доказва предоставянето на
услугите от ищеца на ответника, съответното фактуриране на същите (с оглед приетите по
делото фактури) поради което съдът приема за доказано, че ищецът е доказал предоставяне
на услугите по договора на ответника в твърдяното количество, за което му се следва сумата
от 68,46 лв.
Ответникът не твърди и не доказва погасяването на това задължение с плащането му,
поради което съдът намира този иск за изцяло основателен и доказан. За първи път
ответникът навежда възражение за изтекла погасителна давност едва в първото по делото
заседание, поради което и оглед настъпилата процесуална с изтичането на срока за отговор
на исковата молба съдът не дължи рзглеждането му.
Ето защо искът ще се уважи изцяло.
Като законна последица от уважаването на иска в полза на ищеца ще се присъди
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за зипълнение
в съда – 24.10.2024г. до окончателното плащане.
По исковете по чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване наличието
през исковия период на твърдяното облигационно правоотношение с ответника и неговото
съдържание; настъпване на предпоставките за предсрочно прекратяване на рамковия
договор и приложенията към него, вкл. предоставяне на твърдяното оборудване на
ответника и довеждане на волеизявлението за прекратяване до знанието на ответника;
наличие на валидна уговорка, предвиждаща задължение на абоната за заплащане на
неустойка за невърнато оборудване при предсрочно прекратяване на договора и
приложенията към него; размера на неустойката.
На първо място, ищецът не доказва твърденията си, че договорът е прекратен поради
забава в плащането от страна на абоната – т.е. не е налице хипотазата на чл. 54.12 от
Общите условия, на която ищецът се позовава, което обосновава самостоятелен извод за
неоснователност на предявения иск. За пълнота съдът намира за необходимо да посочи
следното:
От доказателствата по делото не се установява кога, колко и какъв вид устройства са
били предадени на ответника, поради което и по арг. от чл. 175 ГПК съдът не ползва
признанието на страната, че са й били предадени 2 бр. устройства като основа за
доказателствените си изводи. За да достигне до този изовод, съдът съобрази, че по делото е
представен договор № 50361739 от 31.08.2018г. между страните по делото. Видно от
приемо-предавателен протокол от 05.09.2018г. в същия няма описание на инсталирано
оборудване, а в графа „Забележки“ е посочено „Абонатът ползва НЕТ на ЛАН Технология
(А1), ще мине в наш офис да подмени технологията“.
4
Представено е Приложение № 1 към Договор № 50361739, за срок от 2 години,
подписано на 14.07.2020 г. между представител на оператора „**********“ и ответника С.
В. К. за услугата фиксиран интернет и телевизия. В т. 6.1 е посочено, че като част от
услугите в пакета А1 предоставя на абоната за временно ползване в зависимост от
технологията рутер или *********** устройство и ТВ приемник. Посочено е, че
предоставянето на оборудването се удостоверява с протокол за инсталация, като същото се
предоставя за срока на действие на договора, след изтичането на който, абонатът се
задължава да върне оборудването, което се удостоверява с приемопредавателен протокол. В
т.9.2 е посочено, че ако при прекратяване на договора абонатът дължи връщане на
оборудването в изправно състояние, а при неизпълнение операторът има право да получи
обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис.
Като доказателства са приети: сметка № ********** от 04.10.2022 относно неустойка
за устройство ********* на стойност 100 лв., сметка №*********** от 04.10.2022 относно
неустойка за устройство ********** на стойност 100 лв., сметка №********* от 04.10.2022
относно неустойка за устройство ******** на стойност 100 лв., сметка № ********* от
04.10.2022 относно неустойка за устройство ********** на стойност 100 лв. и сметка №
********** от 04.10.2022 относно неустойка за устройство fake.********** на стойност 100
лв.
Представен е и ценоразпис на оператора.
От никое от гореизброените не се установява кога и какво оборудване е било
предадено на абоната.
Ето защо съдът приема, че предявените искове за неустойки следва да се отхвърлят
изцяло като неоснователни.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
От приложените по делото общи условия (чл. 26. 5 от общите условия приложими
към договор за предоставяне на обществени мобилни наземни мрежи) е видно, че всяко едно
отделно плащане е било обвързано със срок - не по-късно от 15 дни след датата на издаване
на съответната фактура. Следователно задълженията на ответника за заплащане стойността
на абонаментните такси по договора са възникнали като срочни. Предвид това приложение
намират правилата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато деня за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Ето защо обезщетение за забава
върху задължение за заплащане на сумите посочени в съответните фактури, се дължи от
ответника едва след изтичане на 15-дневен срок от издаването на съответната фактура, тъй
като едва тогава абонатът изпада в забава. В настоящия случай при съобразяване на датата
на издаване на всяка двете фактури, в която е включено задължение за заплащане, с помощта
на онлайн калкулатор за законна лихва на основание чл. 162 ГПК съдът изчислява, че за
периода от 13.10.2022г. до 23.10.2024г. размерът на дължимата се законна лихва върху
главницата от 51,44 лв. по фактура № ********** е 13,37 лв. а размертр на дължимата се
5
законна лихва върху главницата от 17,02 лв. по фактура № ********** за периода от
12.11.2022г. до 23.10.2024г. е 4,29 лв. С оглед на крайния извод за неоснователност на
исковите претенция за неустойки, неоснователна и е акцесорната претенция за мораторна
лихва върху същите.
Ето защо съдът намира, че дължима е мораторна лихва върху главницата от 68,46
лева, за периода 13.10.2022 г. – 23.10.2024 г. в размер от 17,66 лева, а за разликата до пълния
претендиран размер от 110,62 лева, искът следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход от спора право на присъждане на съдебни разноски възниква и за
двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
настоящото производство в размер на сумата от 22,19 лева от общо 175 лева, от които 25
лева за държавна такса и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Съобразно изхода от спора и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на страната се следва сумата от 9,51 лева от общо 75лв., от които 25 лева за
заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски, поради което такива
не му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
“**********”ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Кукуш“ №1 искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. В. К. с ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. „**********“ № 7А,
ет. 5, ап. 9 ДЪЛЖИ на “**********”ЕАД с ЕИК ********* сумата от 68,46 лв.,
представляваща неплатени месечни абонаментни такси за предоставени електронни
съобщителни услуги по Рамков договор № *********/31.08.2018 г. за периода от 27.09.2022
г. до 18.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
/24.10.2024 г. / до окончателното плащане и сумата 17,66 лева – мораторна лихва върху
главницата от 68,46 лева за периода 13.10.2022 г. – 23.10.2024 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
63186/2024 г. по описа на СРС, 113 състав, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска по чл. 92 ЗЗД за
сумата от 500 лв., представляваща неустойка за невърнато оборудване при прекратяване
договора, и ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 17,66 лева до пълния
6
предявен размер от 110,62 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. В. К. с ЕГН ********** с адрес гр.
София, ул. „**********“ № 7А, ет. 5, ап. 9 да заплати на “**********”ЕАД с ЕИК
********* сумата от 9,51 лв. за разноски в заповедното производство и сумата от 22,19 лв.
за разноските в настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7