Разпореждане по дело №56/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно-по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по жалба на Р. А. М. с адрес :с.П.,Община Б. чрез пълномощника му-адв.А. против решение №4163/07.06.2010г. на РС-Б. по гр.д.№1273 /2010г.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт и се иска отмяната му,както и да се отмени издадената въз основа на него заповед.В съдебно заседание въззивникът чрез пълномощника си поддържа становище ,че атакуваният съдебен акт е необоснован.Твърди,че не са събрани доказателства,които да установяват прояви на насилие от негова страна по отношение на въззиваемите-негови родители.Поддържа,че причините за създалите се отношения с родителите са във възникналите имуществени спорове.Моли въззивния съд да уважи жалбата му и да отмени наложената ограничителна мярка,макар че вече я е изтърпял ,тъй като срокът за налагането й е изтекъл.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е подаден отговор от въззиваемите.Не са се явили в съдебно заседание и не са изразили становище по жалбата.

Жалбата е процесуално допустима-подадена е в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна в производството при наличие на правен интерес и е насочена против обжалваем валиден съдебен акт.Без значение за правния интерес е обстоятелството,че към момента на разглеждане на делото във въззивната инстанция срокът за наложените ограничителни мерки е изтекъл.Жалбоподателят има интерес да иска отмяната им с оглед твърдението си,че не е извършвал акт на домашно насилие,а споровете между страните имат друга характеристика.

Като разгледа жалбата ,провери законосъобразността на обжалваното решение във връзка с наведените от жалбоподателя основания ,и извърши съвкупна преценка на събраните доказателства ,намира за установена следната фактическа страна:

Производството по делото е образувано по молба на родителите на жалбоподателя –М. И. М. и А. К. М., които са сезирали първоинстанционния съд с искане за налагане на мерки по ЗЗДН .Към молбата са представили декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН.В молбата са посочили,че отношенията им с ответника,който е техен син в последно време крайно са се влошили.Постоянно ги обиждал и подлагал на тормоз,неведнъж налитал на бой,заплашвал и обиждал и сестра си.Семейството работи в собствено заведение и често скандалите са ставали пред клиенти.Така на 28.04.2010г. ответникът отново започнал безпричинно да ги обижда ,отправил унизителни думи към майка си и ги заплашил с убийство.Станал скандал ,от който ищците се почувствали крайно унизени .Тежко изживяват създалите се отношения ,още повече ,че даже и на работното им място агресията от ответника не спирала.Съгласно подадената от двамата декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН на 28.04.2009г.спрямо тях ответникът е извършил акт на насилие .Тъй като декларацията не съдържа конкретика на обстоятелствата по извършения акт на насилие ,по делото са събрани гласни доказателства,като една от разпитаните свидетелки е дъщерята на ищците и сестра на ответника-Н. В. Последната сочи,че всички заедно-родителите,брат й и тя самата работят в семейното заведение –хранителен магазин и барче в Б.,на ул.”.Л.” №24.Св.В. изяснява,че отношенията между нейния брат и родителите им са крайно влошени,че няколко пъти баща и син са се сбивали и поради отправените закани се наложило тя да работи с баща си,а ответникът- с майка им в друга смяна.Въпреки това често се стигало до агресивни изблици от страна на ответника ,който обиждал родителите им ,псувал,обвинявал ги за най-различни неща .Скандалите били почти ежедневни ,поради което свидетелката не си е спомнила какво точно се е случило на 28.04.2010г.Св.Л.-съседка на страните твърди,че многократно се е случвало пред нея отгветникът да обижда и ругае майка си,отправял псувни и закани.Майката плакала,но никога не отговаряла с лоша дума на сина си.Сочи ,че месец преди разпита й –в края на м.април 2010г. отново е присъствала на предизвикан от ответника скандал в търговския обект,който семейството стопанисва.Ответникът отново псувал майка си ,а тя мълчала и плакала.

При така установеното от фактическа страна съдът приема,че поведението на ответника представлява акт на домашно психическо насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН,насочено спрямо родителите,което те не са длъжни да търпят .Приложената декларация ,подкрепена от показанията на св.В.и св.Л. дават достатъчно основание за прилагане на ограничителните мерки по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН.Съдът кредитира показанията на св.В.,като отчита родствената й връзка със страните,но приема,че възможната й заинтересованост от изхода на делото не влияе на обективността на възприятията й.Тя е пряк участник в отношенията между страните и тъй като принадлежи към семейния кръг ,свидетелката е в състояние най-ясно да посочи какви са причините за конфликтите,кой ги предизвиква и какво поведение има ответника спрямо родителите си.Показанията на св.В.,обсъдени в съвкупност с показанията на св.Л. обосновават направения от РС извод за упражнено от ответника домашно насилие по отношение на родителите си.Въззивникът не е провел обратно доказване за опровергаване на декларацията на ищците и събраните по тяхна инициатива гласни доказателства.При наличието на посочените обстоятелства правилно РС е счел,че по отношение на ответника следва да се приложат визираните по-горе ограничителни мерки.

С оглед изложеното съдът счита,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Липсват основания за отмяната му поради което следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 ГПК,БлОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №4163/07.06.2010г. на РС-Б. по гр.д.№1273 /2010г.

На основание чл.17 ал.5 ЗЗДН решението на ОС е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: