Решение по дело №1349/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на Ф. Х. Р., сирийска гражданка, и Л. А. Л., М. А. Л. и О. А. Л. /всички малолетни деца и граждани на [държава]/, чрез законния им представител Ф. Х. Р. /*/, против Решение № 3638/02.06.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон. Нарушени били нормите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Неправилно било прието, че не са налице основания за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. От твърденията на майката на детето можело да се направи извод, че върху същата е упражнено насилие. Постановеното решение не било мотивирано в достатъчна степен. Моли се оспореното решение да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателите Ф. Х. Р., Л. А. Л., М. А. Л. и О. А. Л., редовно уведомени, не се явяват лично. Процесуалният им представител не поддържа доказателственото искане за изискване на звукозаписите и моли жалбата да бъде уважена, като излага подробни съображения относно наличието на упражнено насилие и това, че децата ставали свидетели на насилието.

Ответникът Председател на ДАБ при МС, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Докладван е писмен отговор, в който ответникът мотивира становището си за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, редовно уведомена, предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание присъства и представител на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, отдел „Закрила на детето“.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 29.09.2024 г. Ф. Х. Р. от [държава] е поискала международна закрила в Република България, лично и като законен представител - майка на Л. А. Л./родена на [дата]./, М. А. Л. /роден на [дата]./, и О. А. Л. /роден на [дата]./,всички малолетни деца към онзи момент. Кандидатът е регистриран като Ф. /собствено/ Р. /бащино/ Х. /фамилно/ от * пол, родена на [дата]. в [държава], [населено място], [ЛНЧ], [държава], етническа принадлежност – *, *: *, семейно положение – [семейно положение].

На 13.01.2025 г. е проведено интервю с Ф. Х. Р., която заявява, че е напуснала [държава] на 15.07.2024 г. със * и *, нелегално за [държава], където останала със семейството си около четиридесет дни. На 26.08.2024 г. преминали над оградата, чрез стълба и нелегално влезли в България. Б. група от около тридесет души. След тридневен преход, били изоставени от трафиканта, но били намерени от международна организация, които ги намерили и се свързали с полицията. Б. откарани в полицейски участък, а после в затворен лагер, от където били откарани в лагера в [населено място]. Майката не била арестувана или осъждана. Сочи, че кюрдите искали да вземат къщата им защото била на стратегическо място. Не сочи да е имала проблеми заради етническата си принадлежност, а единствено заради местоположението на къщата. Не членувала в политическа партия. Заявява, че напуснала [държава] заради многото бомбардировки. Селото им се намирало на стратегическо място и всички воювали там. Многократно била свидетел на насилие включително отрязани глави и трупове. Децата не можели да ходят на училище. Молителката също била възпрепятствана да завърши висше образование, защото на снимката на студентската ѝ книжка се виждало лицето ѝ. През 2014 г. съпругът ѝ бил отвлечен и бит от ДАЕШ, взели му колата и парите и го освободили. Известни ѝ били политическите промени, но не била оптимист заради управляващите в момента, които били фундаменталисти. Около града, в който живеела имало много враждуващи племена, които извършвали отвличания и убийства. През 2012 г. членове на нейното семейство – брат ѝ бил пострадал от разстрел от редовната армия. В [държава] живеели в [населено място], обл. Д. А.. Вече нямала роднини в [държава], съпругът ѝ и децата били в България, а сестра ѝ в Германия. Желаела да остане в България със съпруга и децата си, съответно за да работят и да учат.

На 21.01.2025 г. е било проведено интервю с Л. А. Л. дъщеря на Ф. Х. Р.. В него детето посочва, че са го е било страх от бомбардировките и когато е гледало как убиват хора за назидание. Не можела да спи и сънувала кошмари. Къщата им била полуразрушена и у тях идвали маскирани въоръжени хора да заплашват и бият родителите ѝ. Знаела, че напуснали [държава] заради човек, който заплашил баща ѝ, че или ще слагат момичетата фередже, или ще го убие. Сега се чувствала добре, ходила на училище и имала приятели. Вече не я било страх.

Изготвено е и становище от интервюиращия орган за отказ да бъде предоставена международна закрила на Ф. Х. Р. и * ѝ * Л. А. Л., М. А. Л. и О. А. Л..

Изготвени са социални доклади от социален работник, отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, всички, относно Л. А. Л. от 22.01.2025 г., М. А. Л. от 21.03.2025 г. и О. А. Л. от 21.03.2025 г. Видно докладите основната причина за напускане на [държава] е войната и военните действия. В РПЦ Харманли децата се отглеждали в семейна среда.

По подробно изложени съображения и предвид справка от 08.04.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно Сирийска арабска република с Решение № 3638/02.06.2025 г. Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Ф. Х. Р., Л. А. Л., М. А. Л. и О. А. Л..

Решението е връчено на майката на 11.06.2025 г.

По делото е приет като доказателство социален доклад от16.07.2025 г. на служители към Агенция социално подпомагане, видно от който децата споделят, че основната причина за напускане на [държава] е войната и военните действия. Децата споделили че преди да напуснат [държава] мъж с маска заплашил баща им, че ако момичетата не сложат фередже ще бъде убит. Децата заявили че много им харесвало тук.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирани лица - адресати на акта и засегнати неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на чужденците по подадена молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от ДАНС съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ по отношение на майката и трите деца. В действителност това становище е задължително за органа, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. Подобно възражение не е обективирано. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба органът изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведени са интервюта, в хода на които се посочват от молителя майка факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същата е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервютата, проведени в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/, а на второто и на социален работник, и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, са съставени протоколи /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в които е отразено, че молителят майка няма какво да допълни към казаното, като същата се подписва и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за нея език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/. За всяко дете е изготвен социален доклад.

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на молителите се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/.

Съдът констатира, че в действителност е налице разместване на имената на молителите – бащино и фамилно, които, обаче, се извеждат като изрично вписани в оспорения административен акт, както и от представената по делото административна преписка. Не е налице грешка, която да опорочи волята на административния орган, доколкото по безспорен начин се индивидуализират лицата чужденци, подали молба за международна закрила и жалба срещу индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за тях.

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицата, и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да се извърши преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителите, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай Ф. Х. Р. не е обосновала твърденията си за осъществено спрямо нея преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира и, че на същата са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните й права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост, вкл. и по отношение на децата й. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си или религиозната си принадлежност в страната по произход. Сочи че е била тормозена заради стратегическото място на къщата им, а не по религиозни причини и желанието да вземат собствеността им, което пък се разминава с твърдението на малолетната молителка Л. Л., която твърди че са напуснали заради лице, което заплашвало баща ѝ заради други причини. Не са представени доказателства в никоя насока. Не са заявени от Ф. Х. Р. конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група е достатъчно основание за опасения от преследване. Молителят не бил и политически ангажиран, не бил и арестуван, осъждан. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ.

Действително след напускане на държавата си по произход са настъпили значими за политическата сцена и местното население събития, но от същите не може да се обосноват опасения от преследване конкретно за жалбоподателя и неговите деца. Липсват данни, че е извършена от чужденеца дейност след отпътуването му, която може да обоснове опасения от преследване. Действията на молителя изцяло и единствено са насочени към получаване на международна закрила, което се следва като извод и от напускането не само на Турция, но и на България. Не намира приложение чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Напускането на [държава], е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила.

Следва да се акцентира и върху изявленията на Ф. Х. Р., дадени пред интервюиращия орган, от които се обуславя извод, че доброволно, по собствено желание са напуснали [държава]. Молителят не изразява намерения за завръщане в държавата си по произход. Предвид това и доколкото лицето е преминало нелегално границата между България и Турция, се обезпечава извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ.

Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали закрилата спрямо него и неговите деца въобще може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, вкл. международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия по смисъла на чл. 8, ал. 7 от ЗУБ. Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали има част от държавата по произход, в която чужденецът заедно с неговите деца да могат сигурно и законно да пътуват и да получат достъп, както и да се установят там по смисъла на чл. 8, ал. 8 ЗУБ.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/.

2. Извършена е при това от компетентния орган и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ „хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като:

1. смъртно наказание или екзекуция, или

2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или

3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.“.

Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо Ф. Х. Р. или децата ѝ като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че не е била арестувана или осъждана в страната си по произход, която е установена да е [държава], макар и същата да е родена в [държава] /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се установява, да е била подложена на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 „Забрана за изтезания“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ бежанската история се изследва с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Е. С. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. С т. 39 от решението на СЕС „се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му“ /така вж. Решение по адм. дело № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. Видно от оспореното решение, в [държава] се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация, изследва се влиянието на международни организации, не можело да се говори за наличие на безогледно население. Към датата на подаване на молбата за закрила и проведените интервюта не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, поради което и оспореният акт е издаден при спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК с оглед фактическата обстановка, която е установено да е осъществена към датата на издаването му. В действителност са налице данни за промяна в обстановката в [държава], но майката не заявява по какъв начин тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК конкретно за тях като личности представляват реална опасност съгласно чл. 9, ал. 3 ЗУБ. Липсата на стабилност и яснота какво ще се случи в следващия ден е напълно естествена последица от осъществилите се събития, която би предизвикала безпокойство у молителите, но в случая е невъзможно да се установи как настъпването й пряко ще рефлектира върху тяхната правна сфера. Предвид горното не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо Ф. Х. Р., следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 ЗУБ/. В допълнение, следва да бъде отбелязано, че видно от доказателствата по делото и разказаната бежанска история, не се констатира наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1 ЗУБ относно малолетните към датата на постановяване на оспореното решение лица.

Не се установява, че оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Б. А. променя положението в [държава] в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източни става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по-скоро положителни. Освен това, в някои медии се публикуват и материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А.. Сред новинарския поток относно [държава] е и информацията за това, че новият премиер на страната е отправил апел към сънародниците си да се завърнат в страната, като е обещал стабилност и спокойствие на сирийския народ, изтощен от продължила над 13 години война. Съобщава се за редица страни, сред които САЩ, Великобритания, [държава], Турция, Катар, които осъществяват контакти с новата власт, като е налице явно изразяване на воля на редица водещи държави по света за установяване на трайни отношения с новите лидери на страната по произход на жалбоподателя. В редица източници се появиха и данни, че Европейският съюз обсъжда спиране на санкциите срещу [държава], свързани с енергетиката и транспорта, че Министерството на отбраната на САЩ е започнало разработване на планове за изтегляне на всички американски войски от [държава], както и, че от страна на Турция е направено изявление за превръщането на [държава] в стабилна и мирна страна, което ще бъде в интерес на всички в региона, за да се гарантира, че процесът на преход е приобщаващ и основан на върховенството на закона. От изявленията на лидерите на водещите държави в света се формира обща цел борбата срещу тероризма и справяне с тежката хуманитарна криза, като Германия предвижда значителен бюджет за подпомагане, вкл. чрез агенции на ООН и неправителствени организации, за възобновяване на къщи и разчистване на отломки и развалини, вкл. и за осигуряване на краткосрочна работа на вътрешно разселени лица, за възстановяване на училищата, за осигуряване на психологическа и социална подкрепа за травматизирани деца.

Горното се потвърждава и от представената справка вх. № МД-02-200 от 08.04.2025 г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС, видно от която след провеждане на преговори Сирийските демократични сили се съгласяват да интегрират своите военни сили и граждански институции в структурите на новото сирийско правителство; новите власти на [държава] обявяват сформиране на комитет за изготвяне на конституционна харта за управление на прехода към демокрация; подписана е декларация за уреждане на разделение на властите и съдебна независимост, гарантиране правата на жените, свободата на изразяване и свободата на медиите; посочен е броят сирийски бежанци, завърнали се в [държава], като има данни и за около 1,05 млн. вътрешно разселени лица, които са се завърнали в домовете си; ВКБООН поддържа ежедневно присъствие на ГКПП, продължава да предоставя помощ чрез своите обществени центрове – хуманитарна, раздаване на нехранителни артикули, психосоциална подкрепа. В този смисъл не представляват въоръжен вътрешен или международен конфликт спорадичните сблъсъци в райони на [държава], за които сочат справките от 08.04.2025 г. и 01.07.2025 г., вкл. и атентатите, престъпността и други дейности на насилие, за които има данни, тъй като те не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история. Налице са и данни, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 ЗУБ.

Анализът на сигурността в страната по произход на чуждия гражданин е извършен въз основа на представената и обсъдена от административния орган справка за актуалната обстановка в страната от 08.04.2025 г., която представлява официален документ, чиято материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК не е оборена. Не е оборена и материалната доказателствена сила на приетата в открито съдебно заседание като писмено доказателство справка от 01.07.2025 г. Не са налице никакви данни или доказателства, които да опровергават по съдържание информацията в изготвените справки, които на основание чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет се изготвят от Дирекция „Международна дейност“ и включват обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, както и за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Още повече и, че в тези справки са цитирани независими източници на информация, вкл. и чрез посочване на интернет-страници, в които се съдържа тази информация.

Ситуацията в [държава] е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в [държава], желанието на сирийци, напуснали страната си да се завърнат в нея, както и положителните засега сигнали в поведението на новите сирийски власти. От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен, и на второ – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна, поради което се следва неприложимост на разрешенията, дадени в решенията по дело С-465/07 и дело С-285/12 на СЕС. Не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място молителите ще бъдат изложени на тежки заплахи срещу живота или личността им поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Още повече, че нито един от тях в съдебното или административното производство не изразява преки впечатления от ситуацията в [държава] такава, каквато е била към годината на напускане на [държава], и към сегашния момент. Твърдението, направено пред социален работник и отразено в интервюто, социалния доклад, че в [държава] е много опасно, е неподкрепено с доказателства, вкл. и не се сочи в какво се изразява именно тази опасност спрямо жалбоподателите, предвид настъпилите промени.

Административният орган е формирал волята си въз основа на сходна от установената към момента фактическа обстановка и по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, с оглед изложеното по-горе и предвид личната бежанска история на жалбоподателите, съдът приема, че правилно искането за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ е отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ/.

3. Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от семейството по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ да има предоставена международна закрила, нито с оглед разпределената доказателствена тежест се сочат доказателства от страна на жалбоподателите, въз основа на които да се опровергае горното твърдение.

Основание за предоставяне на хуманитарен статут не представлява тежката хуманитарна криза в [държава] и района, тъй като не попада в обхвата на понятието други причини от хуманитарен характер по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. „Под „други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват“ /така вж. Решение по адм. дело № 4725/2023 г. на ВАС/.

4. Предвид горното за жалбоподателите не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.

5. Следва да се добави и че молителят майка доброволно е напуснал [държава], за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. Същият извод може да се направи за всички молители при напускането им на Турция.

6. Съдът е длъжен да отбележи, съобразявайки промяната в политическата и икономическата обстановка в [държава] от началото на месец декември 2024 г., че в [държава] са се заврънали над 988 хиляди сирийски бежанци в страната , като в действителност обаче призовава държавите да се въздържат от принуждаване на тези сирийски бежанци да го направят. В този смисъл, дори и съдът да възприеме позицията на ВКБООН, касаеща действията на държавите спрямо сирийските бежанци, игнорирайки събитията от началото на месец декември 2024 г., с оглед бежанска история на жалбоподателя и липсата на конкретни факти и обстоятелства, които да могат да бъдат приети за основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ и на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, подкрепени с допустими, необходими и относими доказателства, се формира извод, че с твърденията си в случая молителят цели получаването на международна закрила единствено по лични причини.

7. По отношение на малолетните следва да се обсъди и техният най-добър интерес /чл. 6а във връзка с § 1, т. 11 ДР ЗУБ във връзка с § 1, т. 5 ДР на ЗЗдетето/, вкл. и като лица в уязвима група /§ 1, т. 17 ДР ЗУБ/, и предвид разпоредбите на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 във връзка с § 1, т. 3 ДР на ЗУБ.

Принципът за „висшия интерес на детето“, установен в Конвенцията на ООН за закрила на детето, е от основополагащо естество и всички публични органи следва да му отдават първостепенно значение, когато предприемат мерки, свързани с деца. Този принцип е залегнал в актовете на ЕС по въпросите за убежището, като малолетните и непълнолетните лица се разглеждат като уязвима група, нуждаеща се от засилени средства за защита и за гарантиране на правата.

Административното производство е проведено при спазване на принципа за осигуряване най-добрия интерес на децата. В най-добър интерес на всяко едно от децата е то да бъде със своето семейство - с майка си и неговите братя и сестри. Следва да се има предвид че при определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на малолетното и непълнолетното лице, на съображенията, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението му, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. Правата на децата жалбоподатели не са нарушени и по отношение на тях като деца не съществуват рискове за тяхното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Децата биха могли да живеят спокойно и да се развиват в [държава] в семейна среда. Административният орган е обсъдил доказателствата, относими към изискванията да бъде защитен най-добрият интерес на детето, но съпоставени с приложимите за хуманитарен статут норми, като правилно е преценено, че тези доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че са налице предпоставките за предоставяне на молителите на такъв статут. Съблюдаването на най-добрия интерес на детето се изразява в система от специфични мерки, съпътстващи производството, и не би могло да се интерпретира като императив за предоставянето на закрила без оглед на изискванията по специалния закон /така вж. Решение по адм. дело № 3843/2024 г. на Трето отд. на ВАС/.

Заключение: оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 4 във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗУБ Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф. Х. Р., действаща лично, и Л. А. Л., М. А. Л. и О. А. Л. /всички малолетни деца/, чрез законния им представител Ф. Х. Р. /*/, всички – граждани на [държава], против Решение № 3638/02.06.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.