Р Е Ш Е Н И Е
№ 903
26.02.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина
Латунова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №611 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.220, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано е по
жалба на „Евротекс” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Д.****, представлявано
от управителя Я.Е.П., подадена чрез пълномощника му адв.С.Ж., срещу Решение към
MRN 20BG002002024783R7/10.02.2020 г.,с Рег.№32-187994/01.07.2020 г., на
Директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници“.
В жалбата се твърди, че обжалваното Решение,
с което на дружеството е увеличена митническата стойност, съответно дължимите
държавни вземания за стоки по MRN
20BG002002024783R7/10.02.2020 г. на основание чл.74, параграф 2, б.„б“ от
Регламент 952/2013 г., вр. чл.140 от Регламент 2015/2447, било
незаконосъобразно и следвало да бъде отменено изцяло.
Излагат се съображения, че за да
пристъпят към определяне на по-висока стойност, митническите органи трябвало да
обосноват наличието на съмнения относно достоверността на митническата
стойност, и после да докажат, че са спазили процедурата по нейното увеличаване.
Твърди се, че в Решението пространно място било заето за описание на т.нар.
„справедливи цени“, дефиниция, вкарана в закона на 01.01.2020 г. с параграф 1,
т.40 от ДР на ЗМ, но въпреки всичко т.нар. „справедливи цени“ били
статистически стойности, извлечени от база данни на ЕС за период от 4 години,
но същите не можели да бъдат вменени на отделния вносител, тъй като не попадали
в дефиницията на „митническа стойност“, дадена в чл.70 и 74 от МК.
В Решението на стр.6 административният
орган се позовал на Решение по дело №291/15 на СЕС, но в същото се говорело за
„договорна стойност, която е необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки“ и в
тази връзка в Решението нямало изложени мотиви относно изчислена
средностатистическа стойност на сходни стоки и доказателства за това, че т.нар.
„справедливи цени“ касаят „сходни стоки“, тъй като един и същ тарифен номер и държава
на произход не означавало, че стоките са сходни по смисъла на МК.
Според текста на стр.4 в Решението, основателни
съмнения можели да съществуват конкретно, когато декларираната стойност е
по-ниска от определената рискова прагова стойност. Единственият извод, който
можело да се направи от този текст бил, че определената рискова прагова
стойност, изчислена на базата на тези „справедливи цени“, всъщност
представлявала минимална митническа стойност, а съгласно чл.144 от Регламент за
изпълнение 2015/2447 на ЕС било забранено митническата стойност да се основава
на минимални митнически стойности.
Във връзка с описанието, възниквал и
въпросът как е определена като стойност тази „справедлива цена“, тъй като не
било достатъчно да има дефиниция в закона, а трябвало да бъдат посочени
конкретни стойности за всеки отделен артикул и в кой нормативен акт били
записани тези стойности. По повод цитираната система „THESEUS“
следвало да се има предвид, че нямало достъп до тази информация на официалния
сайт, нито имало заповед, която да определя тези стойности и съдът не можел да
провери как е формирана цената за стоките по тарифните номера, обхванати от
решението.
Твърди се, че не било ясно защо
административният орган е пристъпил към определяне на митническата стойност по
чл.74, параграф 2, б.„б“ от МК, тъй като жалбоподателят бил представил на
митническите органи фактура, платежни документи за заплащане на цената на
стоките, фактура за транспортните разходи, с което доказал декларираната
митническа стойност. Обратното, митническите органи не били извършвали проверка
в счетоводството на дружеството относно платената или подлежаща на плащане
цена, а само изложили твърдение, че тя била недоказана, защото не били
отпаднали съмненията им относно декларираната стойност. Сочи се, че по аргумент
от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni,
C-263/06, EU:С:2008:128,
т.52, съгласно процедурата по чл.140, пар.1 от Регламента за прилагане на МК,
за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
достоверността на декларираната митническа стойност следвало да са надлежно
мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко
свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Лицето следвало
и да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията,
за да се гарантира в пълен обем правото му на изслушване. Това императивно
изискване в случая не било спазено, тъй като нямало изслушване на дружеството,
а процедурата се водела съвсем формално с крайна цел – издаване на решението.
Твърди се, че в Решението не се
съдържали данни, от които може да се направи обоснован извод, че така
определената от митническите органи стойност отговаря на всички изисквания на
закона, за да бъде приложена, а именно дали са спазени разпоредбите на чл.141,
параграф 1 и на чл.1, параграф 2 от Регламента за изпълнение 2015/2447. Сочи
се, че когато такива продажби не могат да се установят, се използвала
договорната стойност на сходни стоки, продадени на друго търговско равнище
и/или в други количества, като се направи корекция, за да се отчетат разликите
в търговското равнище и/или количествата, както и вида на транспорта, при
условие, че такава корекция може да бъде направена на базата на доказателства,
които ясно установяват основателността и прецизността на корекцията. Нищо от
посоченото по-горе като условие за прилагане на чл.74, параграф 2, б.„б“ от МК,
вр. чл.141 от Регламент 2015/2447, не било описано в административния акт. Само
бил посочен номерът на митническата декларация, която е послужила за определяне
на по-високата митническа стойност, но тази декларация била от друг внос на
жалбоподателя и касаела други видове стоки, различни от процесните.
Жалбоподателят твърди, че стоките, които митническите органи са ползвали за
определяне на по-висока митническа стойност, внесени от жалбоподателя, не
отговаряли на изискването за „сходни стоки“, тъй като били различни по вид от
внесените с процесната митническа декларация. В същото време нямало мостри нито
от процесната стока, нито от тази, която е ползвана за увеличение на
стойността, но жалбоподателят разполагал с подробна фактура, която
индивидуализирала стоките по всеки внос. Трябвало да се обърне внимание, че
двата вноса на жалбоподателя се различавали във времето с около 7 месеца, което
правело цените на стоките несъпоставими, с оглед дългия период между двата
вноса.
Претендира се обжалваното Решение да
бъде отменено изцяло.
Ответникът, Директор на Териториална
дирекция (ТД) Северна морска
към Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител по делото и в писмено
становище, развива подробни съображения за неоснователност на жалбата и
претендира същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като
прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 04.02.2020 г. от жалбоподателя „Евротекс”
ЕООД, гр.Д., чрез упълномощен (л.110-111) митнически представител „Ес – Пи
Консулт“ ООД, гр.В., са декларирани пред
митническите органи на Митническо учреждение на внос Варна (МУ на подаване BG002002) и представени документи за поставяне на
стоки под митнически режим „Допускане за свободно обращение и специален режим –
употреба за специфични цели – декларация за специфична употреба“.
На 10.02.2020 г. е регистриран е ЕАД MRN: №20BG002002024783R7 (л.51; л.52-57) за пристигнала
с морски транспорт, идентификационен номер на контейнера TGHU6606435, с държава на изпращане/износ – Пакистан и
държава на получаване България, местонахождение гр.Варна, стоки – 1 брой, общо
опаковки 540, брутна маса 24840.000000 кг., на обща фактурна стойност 11007,00 USD (обменен курс 1.76392),
с продавач/износител РЕТЕКС ГЛОБАЛ ПВТ, гр.Карачи, и купувач/вносител
„Евротекс“ ЕООД гр.Д..
В кл.31 на ЕАД-Внос е направено описание
на стоката, като „употребявани дрехи – 540 пакета“. В кл.33 е посочен Тарифен
код **********. Посочени са и: брутна и нетна маса; разходи за транспорт след
пристигане на мястото на въвеждане; транспортни и застрахователни разходи и
разходи за товаро-разтоварни и обработващи операции от мястото на въвеждане на
територията на страната до местоназначението на стоките в страната, както и
номерата на представените документи: Товарен манифест Референтен номер 24190U5/31012020, номера на стокова позиция – 98;
Търговска фактура SHC/192/2019-20/04122019;
Търговска товарителница Референтен номер MEDUPK591162
и Търговска фактура Референтен номер **********,615/2020.
Съставен е Протокол за извършена
митническа проверка №20BG9940М006744, код
на МУ-9940/12.02.2020 г. (л.106-108), за извършена на 12.02.2020 г. в гр.Варна,
от служители в Отдел МРРСМ проверка по ЕАД N: №20BG002002024783R7/10.02.2020 г.
При проверката е констатирано, че от контейнера е свалена пломба с видимо
ненарушена цялост, от контейнера са разтоварени всички колети в склада на
фирмата получател, всички представляващи опаковани и прозрачни бали. За
проверка са отворени 5 бали, като вътре се констатират дрехи втора употреба
различни размери и цветове. Предвид естеството на стоката, мостри не са взети.
До управителя на „Евротекс“ ЕООД е изпратено
писмо изх.№32-46476/11.02.2020 г. (л.46) на МП Варна запад (представено
по делото в непълнота само от първата му страница),
с което същият се уведомява, че за нуждите на допълнителната проверка на
горепосочената митническа декларация, съгласно чл.188 „б“ от Регламент (ЕС) №952/2013 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на
Митнически кодекс на Съюза и чл.140, пар.1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447
на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013 г., поради съмнения
относно декларираната стойност на стоката/ите, следва в 7-дневен срок от
връчване на писмото да представи подробно изброени документи и информация, в
подкрепа на декларираната митническа стойност.
В изготвеното Становище Рег.индекс
32-116944/21.04.2020 г. (л.38-45) от Началник сектор „Митнически процедури“, отдел
„Митническа дейност“ до Началника на МП Пристанище Варна Запад, се съдържат
данни, че в определения от митническите органи 7-дневен срок дружеството
вносител с писмо №32-52489 от 17.02.2020 г. (непредставено
по делото) представя изброени документи, касаещи проверката на
декларираната митническа стойност на стоката по процесната декларация.
Началникът на МП Варна запад е изпратил
до Началника на Отдел „Митническа дейност“ ТД Северна морска, Служебна бележка
Рег.индекс 32-55232/19.02.2020 г. (л.50), в която го уведомява, че за стока №1
по МД 20BG002002024783R7/10.02.2020 г., описана като „Употребявани дрехи – 540
пакета“, 24340 кг. нето тегло, е активиран рисков профил №8715-08/02/2019 „Съгласно указания към
Заповед №ЗАМ-1746/27.11.2019-32-341402“, като е посочено, че за стока в код по
КН ********** справедливата цена за ЕС за обезпечаване на вземанията е 7,51
лв./кг нето тегло.
Като част от административната преписка
е приложено писмото от „Евротекс“ ЕООД до ТД Северна морска с вх.№32-87195/18.03.2020
г. (л.60-61), с което също,
във връзка с писмо с изх.№32-46476/11.02.2020 г., се представят подробно изброени
документи.
До управителя на „Евротекс“ ЕООД, гр.Д., е изпратен писмо Рег.№32-119707/24.04.2020 г. (л.31-37)
от Директора на ТД Северна морска, с което по реда на чл.22, пар.6 от Регламент
(ЕС) №952/2013, вр.
чл.8 от Делегирания регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446, го уведомява за мотивите, на които ще се
основава решение на митническия орган относно митническа декларация с MRN:
№20BG002002024783R7/10.02.2020 г. В писмото
се сочи, че са налице обстоятелства, които обосновават основателно съмнение
относно реалността на декларираната митническа стойност по цитираната
митническа декларация, поради което не следва да бъдат приложени разпоредбите
на чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013.
В писмото е посочено, че за целите на
проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки, освен
сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна
система, митническите органи използват оценки на групи месечни агрегирани
данни, извлечени от COMEXT база данни на
Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки
продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период,
обикновено четири последователни години – т.нар. „справедливи цени“ (съгласно
нормата на параграф 1, т.40 от допълнителните разпоредби на Закона за
митниците). Същите се предоставят на разположение на държавите членки на ЕС
чрез системата „ТЕЗЕЙ“ (THESEUS) на Съвместния
изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre).
Посочено е също, че предвид, че
декларираната цена на стоките е по-ниска от посочената справедлива цена,
валидна за тях в ЕС и на база извършения сравнителен анализ, възникват съмнения
относно декларираната митническа стойност. Подробно са развити съображения, че
за стока №1 по цитираната митническа декларация следва да се определи нова
митническа стойност в размер на 91518,40 лв.
С писмото дружеството се уведомява на
основание чл.26, ал.1 от АПК за започване на административното производство,
като му се предоставя възможност да се запознае с документите по преписката и
за изразяване на становище по посочените мотиви в тридесетдневен срок от
получаване на писмото.
По преписката липсват данни за датата,
на която писмо Рег.№32-119707/24.04.2020 г. е получено от адресата си, но е
представен писмен Отговор (л.28-29) на същото, подаден от „Евротекс“ ЕООД до
Директора на ТД Северна морска, заведен под вх.№32-134590/12.05.2020 г. В същия
се изразява несъгласие с констатациите и със започналото производство по
издаване на решение за увеличаване на митническата стойност на стоките, като се
развиват съображения, че дружеството е декларирало правилно стойността,
съобразно договореното и платеното за стоките, и се развиват съображения, че
визираните „справедливи цени“ представляват статистически стойности, които
могат да служат за определяне на обезпечение съгласно чл.195а от ЗМ, но не и
като основа за определяне на по-висока митническа стойност, доколкото в чл.70 и
чл.74 от МК на Общността, в които са заложени начините за определяне на
митническата стойност, не фигурира способ за нейното увеличение, основан на
„справедливи цени“.
С процесното Решение към MNR
20BG002002024783R7/10.02.2020 г., с Рег.№32-187994/01.07.2020 г., подписано от
Директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници“, на
основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, вр. чл.66в от ЗМ, във връзка с чл.74, пар.2, буква
„б“ от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447, чл.5, т.39 и чл.29 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. чл.77, пар.1,
буква „а“, вр. чл.85, пар.1, вр.чл.101, пар.1, вр. чл.102 от Регламент (ЕС)
№952/2013, вр. с чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ и чл.19, ал.1 и ал.7 от ЗМ, вр. чл.54,
ал.1 и чл.56 от ЗДДС, вр. чл.59 от АПК, по митническа декларация MNR
20BG002002024783R7 от 10.02.2020 г. се отказва
приемане на митническата стойност на стока №1 „употребявани дрехи – 540 пакета“
и се определя нова митническа стойност на тази стока в размер на 91518,40 лв.
Разпоредено е да се коригира данните в митническата декларация в определените части,
да се вземе под отчет начисления с решението размер на държавните вземания –
мито 1029,02 лв. и ДДС – 4260,80 лв., които са заплатени, и са установени дължими
суми за доплащане от длъжника „Евротекс“
ЕООД, гр.Д.: мито – 3821,46 лв. и ДДС – 15184,88 лв., ведно с
лихва за забава върху размера на дължимите мита на осн. чл.114, пар.1 от
Регламент (ЕС) №952/2013.
На основание чл.77, пар.2 от Регламент
(ЕС) №952/2013 за дата на възникване на митническото събитие се определя
16.12.2019 г.
С писмо Рег.№32-188766/02.07.2020 г. на
Директора на ТД Северна морска (л.17), Решение №32-187994/01.07.2020 г. е
изпратено до „Евротекс“ ЕООД, гр.Д., и видно от
Известие за доставяне на Български пощи (л.16), писмото е получено от адресата
си срещу подпис на 03.07.2020 г.
Жалбата срещу Решението е подадена чрез
ТД Северна морска, където е регистрирана под вх.№32-199063 от 10.07.2020 г.
С Решение Рег.№32-196632/09.06.2020 г. (л.15) за поправка на
очевидна фактическа грешка в решение рег.№32-187994/01.07.2020 г. към MNR
20BG002002024783R7/10.02.2020 г., издадено от Директора на Териториална
дирекция Северна морска към Агенция „Митници“, на основание чл.59, вр. чл.62,
ал.1 и ал.2 от АПК е поправена допусната в диспозитива на решението техническа
грешка относно датата на възникване на митническото задължение, като е
определена 10.02.2020 г. Това решение е изпратено до „Евротекс“ ЕООД, гр.Д. с писмо Рег.№32-198253/10.07.2020 г. (л.14), и при липса на
данни за обжалването му, съдът приема, че е влязло в сила и е станало
неразделна част от процесното Решение.
По делото са приети като доказателства
представените в превод на български език
документи от административната преписка, включително цитираните в
проверяваното решение фактури.
По искане на оспорващия по делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която (л.238-256) е изготвено
от вещо лице Х.В..
В отговор на въпрос №1 вещото лице е
извършило анализ на счетоводната информация в „Евротекс“ ЕООД, а именно
хронологичен счетоводен регистър с доставчик Retex Global (PVT) Limited (Хронологична ведомост аналитична). Посочило е, че от нея става ясно, че преди тази
доставка, „Евротекс“ ЕООД има остатъчно задължение към доставчика по предходни
доставки в размер на 4.32 USD. На дата
04.12.2019 г. е отразена процесната фактура 192/2019/20 на обща стойност
11 007 USD. След нея на дата 10.12.2019 г. е отразена
процесната фактура 197/2019/20 на обща стойност 10 226 USD. По двете
фактури е извършено общо плащане на дата 13.12.2019 г. в размер, съответстващ
на сбора от задълженията по двете фактури, а именно 21 233 USD, с което са
платени изцяло. Други плащания по посочената фактура не са извършвани, тъй като
задължението по фактурата е платено в пълен размер. Стоката по втората плетена
фактура 197/2019/20 е внесена в страната с Митническа декларация MNR
20BG002002024789R1 от 10.02.2020 г. По нея също не са извършвани други
плащания.
В отговор на въпрос №2 вещото лице е
констатирало, че е извършено банково плащане на дата 13.12.2019 г. в размер на
21 233 USD от разплащателна сметка в долари при банка Райфайзен Банк ЕАД, като
доказателство за извършеното плащане от счетоводството на жалбоподателя е
предоставен SWIFT и банково извлечение, от които се виждат датата на
извършване (нареждане) на плащането,
сумата на превода, че плащането е извършено от разплащателна сметка на
„Евротекс“ ЕООД, основанието на превода е: inv.SHC-*********/04-12-2019 и inv.SHC-*********/10-12-2019,
получател RETEX GLOBAL (PVT) LIMITED, номер на
получателя при банка BANK AL HABIB
LIMITED,
клон KARACHI PK – К., П.. Сумата е получена по сметка
на доставчика на 17.02.2020 г., което е видно от SWIFT съобщението.
В отговор на въпрос №3 експертизата е
анализирала митническата декларация и приложените към нея документи. В
митническата декларация е посочена фактура SHC/192/2019-20/04.12.2019 г., който
номер съвпада и с осчетоводения такъв, а декларираната сума на фактурата в МД
съвпада с платената сума.
В отговор на въпрос №4 вещото лице е
посочило, че от митническата декларация се вижда, че стоките са с обобщено
наименование „употребявани дрехи“ 540 пакета и тарифен код **********. От
съставения Протокол за извършена митническа проверка се локализирали „дрехи
видимо употребявани, различни размери и цветове.“ Вещото лице изискало от
„Евротекс“ ЕООД фактурите по процесната декларация и по тази, ползвана от
митническите органи –
19BG002002011762R1/16.07.2019 г., като за всяка от тях получило обобщена
фактура и подробна фактура. Количествата, номерата на контейнера и крайната
стойност съвпадала между двата документа по всяка доставка.
От направения
анализ на подробна фактура 192/2019-20 от 04.12.2019 г. станало ясно, че се
касае за 2 вида артикули дрехи втора употреба, всеки с индивидуално
наименование, посочена ед.цена, количество и стойност, а именно:
- Adult Jogging Pants #2 – Панталони за
бягане за възрастни #2 – 270 пакета,
с ед.EXW цена 0,397 USD/kg; SIF цена – 0,482
USD/kg;
- Adult Jogging Suits #2 – Екипи за бягане за възрастни #2 – 270 пакета,
с ед.EXW цена 0,331 USD/kg; SIF цена – 0,416 USD/kg;
Посочило е, че
според обясненията на главния счетоводител на „Евротекс“, видно от
наименованието, двата артикула са второ - #2.
От направеният
анализ на подробна фактура 360/2018-19 от 24.05.2019 г. станало ясно, че се
касае за 65 вида артикули дрехи втора употреба, всеки с индивидуално
наименование, посочена ед.цена, количество и стойност.
Вещото лице
извършило засичане на внесените артикули по двете доставки. Констатирало е, че
за внесените два артикули по фактура 192/2019-20 от 04.12.2019 г. няма пълно
съвпадение с артикулите, описани в подробна фактура 360/2018-19 от 24.05.2019
г., използвана от митническите органи в МД. Най-близките по наименование стоки
във фактурата, използвана от митническите органи, са:
- Adult Jogging
Pants – Панталони за бягане за възрастни – EXW цена – 1,764 USD/kg; SIF цена –
1,93 USD/kg;
- Adult Jogging
Suits – Екипи за бягане за възрастни – EXW цена – 1,433 USD/kg; SIF цена –
1,599 USD/kg;
Посочило е, че EXW цените във фактура 192/2019-20 от 04.12.2019 г. са
0,397 USD/kg и 0,331 USD/kg. EXW
цените във фактура 360/2018-19 от 24.05.2019 г. варират в зависимост от
конкретния артикул в диапазона от 0,419 USD/kg до 3,086 USD/kg. Отбелязало е,
че голяма част от стойността на фактурата, ползвана от митническите органи за
сравнение се дължи на стока „Summer Oversize
mix (XL and XXL)“
– 22695 долара, което е 65% от стойността на фактурата, а в процесната
митническа декларация такава стока няма и следователно е некоректно да се
вземат средни цени на килограм за определяне на митническата стойност.
Направено е
заключение, че платената цена от „Евротекс“ ЕООД за процесните стоки е в размер
на 11007 USD, няма други подлежащи на плащане суми по посочената
фактура, няма налични данни за други плащания по сделката и посочената цена
може да се приеме за реално платена, плащането по фактурата е извършено по
банков път, като експертизата счита, че има съответствие между платената цена
за стоките и декларирана стойност по процесното ЕАД. Вещото лице дава заключение,
че извършеното сравнение на стоките – Панталони за бягане за възрастни (#2) и Екипи
/комплекти/ за бягане за възрастни (#2) – е направено само на база наименование
на стоките, без да се отчитат качествени им характеристики.
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена
при спазване на 14-дневния срок за обжалване от датата, на която решението е
получено от дружеството – жалбоподател и е депозирана от надлежна страна,
адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК,
счита жалбата за основателна.
Обжалваният акт е издаден от Директора
на Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници“, който притежава
качеството „митнически орган“ по смисъла на член 5, т.1 от Регламент (ЕС)
№952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза (по-нататък Регламент (ЕС) №952/2013).
Към датата на издаване на обжалваното Решение – 01.07.2020 г., същият спада към
митническата администрация на Р.България, която отговаря за прилагането на
митническото законодателство, както и има качеството на орган, оправомощен
съгласно националното законодателство да прилага определени митнически
законодателни разпоредби. В чл.19, ал.1 от ЗМ (редакция изм.ДВ, бр.98 от 2018
г., в сила от 07.01.2019 г.) изрично е предвидено, че решенията по прилагане на
митническото законодателство се издават от директора на Агенция „Митници“ или
от директорите на териториални дирекции, а според ал.7 на същия член, решения,
взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната
дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането
на решение, освен ако не е предвидено друго.
С оспореното решение се извършва промяна
на обстоятелства в ЕАД във връзка с последваща проверка, от което възникват
задължения за дружеството жалбоподател и се определя размера на възникнало
данъчно задължение. Тъй като съгласно чл.56 от ЗДДС начисляването на данъка при
внос по чл.16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се
взема под отчет по реда, определен за митническото задължение, то актът и в
двете му части е издаден от материално и териториално компетентен
административен орган.
Решението е валидно издадено по
прилагане на митническите разпоредби, поражда правни последици за адресата си и
представлява административен акт, който на основание чл.220, ал.1 от ЗМ подлежи
на обжалване по реда на АПК.
Актът е обективиран в писмена форма и в
него са посочени фактически и правни основания за издаването му.
Като фактическо основание
административният орган е посочил установеното от него обстоятелство, че на
10.02.2020 г. с митническа декларация №20BG002002024783R7 от дружеството
вносител „Евротекс“ ЕООД, гр.Димитровград, са декларирани за режим „Допускане
за свободно обръщение“ стока „употребявани дрехи – 540 палета“, 24840 кг.
бруто, 24340 кг. нето, държава на износ Пакистан, с деклариран произход
Пакистан, условие на доставка CFR Варна. Представената търговска фактура
№SHC/192/2019-20/10.12.2019 г. от Retex
Global (Pvt) Ltd.
е на стойност 11007 USD, като за Стока
№1 по митническата декларация, с код по ТАРИК **********, е декларирана
митническа стойност за кг. в размер на 0,80 лв., условие за доставка CFR Варна.
В решението е посочено, че след извършен
сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна
система, митническите органи установяват, че за процесната стока са декларирани
по-високи стойности, които съществено се различават от декларираните. Вписано
е, че прави впечатление, че за периода юни 2019 г. до февруари 2020 г.
дружеството „Евротекс“ ЕООД регулярно е внасяло стока „употребявани дрехи“, от
същото пакистанско дружество, в приблизително същото количество, с декларирана
митническа стойност в размер на 3,50 лв. – 4,34 лв./кг. Посочено е, че за
целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки,
освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата
информационна система, митническите органи използват оценки на групи месечни
агрегирани данни, извлечени от COMEXTбаза данни на
Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки
продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период,
обикновено четири последователни години – т.нар. „справедливи цени“ (съгласно нормата на параграф 1, т.40 от
допълнителните разпоредби на Закона за митниците).
Основателни съмнения може да съществуват конкретно, когато декларираната
стойност е по-ниска от определена рискова прагова стойност. За целите на
управление на риска рисковата прагова стойност може да бъде определена на
базата на тези справедливи цени, същите се предоставят на разположение на
държавите членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ (THESEUS) на Съвместния
изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre).
Предвид това, че декларираната цена на стоката
е по-ниска от посочена справедлива цена, валидна за тях в ЕС, и на база
извършения сравнителен анализ в Система за предоставяне на информация за
управленски цели от митнически и акцизни документи – МИС3А за сходни стоки,
възникват съмнения относно декларираната митническа стойност. Развити са
съображения, въз основа на които е направен извод, че „декларираната договорна
стойност на стоката „употребявани дрехи“ за килограм е необичайно ниска в
сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност при сходни стоки
в ЕС“.
След представянето на някои от
поисканите от дружеството вносител документи, съмненията, че декларираната
стойност на внесените стоки представлява цялата платена или платима за тези
стоки сума, продължавали, поради което митническите органи считат, че е налице
достатъчно основание за отхвърляне на декларираната по реда на чл.70 от
Регламент (ЕС) №952/2013 митническа стойност, без да бъде оспорвана
автентичността на предоставените документи, в резултат на което следва да се
определи нова митническа стойност по един от вторичните методи.
В мотивите на решението е вписано, че
когато митническата стойност на стоките не може да се определи на основание
чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013, тя се определя по реда на чл.74, параграф 2
от Регламента. Посочено е, че при изследване на метода, регламентиран в чл.74,
параграф 2, буква „а“ от Регламент (ЕС) №952/2013 е достигнат извод, че не може
да се определи митническа стойност въз основа на идентични стоки, тъй като
описанието на стоките в Е.Д. 6/8 на митническите декларации за допускане за
свободно обращение, регистрирани в приблизително същия период, е недостатъчно.
То не включва качество на изделията, изчерпателно описание на артикулите,
състава на материала и т.н., което от своя страна не позволява прилагането на
метода за идентичност на стоките по смисъла на определението, посочено в чл.1,
параграф 2, т.4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. При допълнително
проучване и анализ не е открита достатъчно информация за показателите,
необходими за да се приложи методът.
Посочено е, че при прилагане на втория
вторичен метод за определяне на митническа стойност, регламентиран в чл.74,
параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) №952/2013, въз основа на сходни стоки,
следва да бъде анализирана информация за стоки с приети договорни стойности,
произведени в същата държава, които въпреки, че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали с декларираните стоки, което им дава
възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско
отношение, които са били допуснати до свободно обращение в приблизително същото
време. При изследване на този метод е направен анализ в митническата база данни
за декларации за допускане за свободно обръщение с крайно потребление на сходни
стоки „по същото или приблизително същото време“. Намерени са резултати за
декларирани и приети митнически стойности, от същия вносител и от същия
пакистански изпращач, които не са необичайно ниски. Посочено е, че митническата
стойност на Стока №1 от процесната декларация, следва да бъде определена, като
се вземе предвид декларираната митническа стойност по МД с MRN 19BG002002011762R1/16.07.2019 г. за стока „употребявани дрехи“ – 3,76
лв./кг.
При така изложената фактическа обстановка
административният орган е счел, че декларираната от вносителя митническа
стойност за стоката не може да бъде определена по метода на договорната
стойност, а същата следва да се определи съобразно чл.74, параграф 2, буква „б“
от Регламент (ЕС) №952/2013, като при определения нов по-висок размер на
митническата стойност на стоката за дружеството възникват допълнителни
задължения за мито и ДДС.
В Дял II, Глава 3 от приложимия
Регламент (ЕС) №952/2013, озаглавена „Стойност на стоките за митнически цели“,
с член 69 е предвидено, че митническата стойност на стоките във връзка с
прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от
разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със
стоки, се определя в съответствие с членове 70 и 74.
В член 70 е регламентиран Метод за
определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, като в
параграф 1 е предвидено, че „базата за митническата стойност на стоките е
договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, коригирана при необходимост“, а в параграф 2, че
„действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът
е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или
трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и
включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие
за продажбата на внасяните стоки. Изрично в параграф 3, букви „а“ до „г“ са
изброени условия, които следва да са изпълнени кумулативно, за да се прилага
договорната стойност.
В член 74 са регламентирани Вторични
методи за определяне на митническата стойност. Съгласно параграф 1, когато
митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се
определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2,
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките.
Правила относно стойността на стоките за
митнически цели са уредени и в Дял II, Глава 3 на Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза
(по-нататък Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447).
В член 140 „Неприемане на декларираните
договорни стойности“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 са определени
подробни правила за прилагането на член 70, параграф 1 от Кодекса. Съгласно
параграф 1 на член 140, „Когато митническите органи имат основателни съмнения
дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща
на плащане сума, посочена в член 70, параграф 1 от Кодекса, те могат да поискат
от декларатора да предостави допълнителна информация“. Според параграф 2, ако
съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на
стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса.
В процесното Решение, за да мотивира
основателно съмнение, че декларираната от жалбоподателя договорна стойност на
стоката представлява общата платена сума, митническият орган се е позовал на
Решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 година по дело C‑291/15 Hungary Kft.
срещу Nemzeti Adó-és Vámhivatal
Nyugat-dunántúli Regionális Vám-és
Pénzügyőri Főigazgatósága. Цитираното
решение е постановено по преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на
член 181а от Регламент (ЕИО) №2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за
определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) №2913/92 на Съвета за
създаване на Митнически кодекс на Общността. Според диспозитива на същото, член
181а от Регламент (ЕИО) №2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска
практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на
внесени стоки се определя въз основа на договорната стойност на сходни стоки –
метод, който фигурира в член 30 от Регламент (ЕИО) №2913/92, изменен с
Регламент (ЕО) №82/97 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996
г., когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно
ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса
на сходни стоки, при положение че митническият орган не оспорва, нито по друг
начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за
извършен банков превод, представени като доказателство за действително
платената цена за внесените стоки, и вносителят не представя, в отговор на
искането в този смисъл на митническия орган, допълнителни доказателства или
сведения за установяване на точността на декларираната договорна стойност на
тези стоки.
Доколкото член 181а от Регламент (ЕИО)
№2454/93 е сходен по своето съдържание с член 140 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447, то така направено тълкуване е приложимо и в настоящата
хипотеза, при която за митническите органи е допустимо да сравняват
средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки и да
мотивират основателните си съмнения дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена сума, макар да не поставят под съмнение
автентичността на представената като доказателство за заплащането ѝ
фактура, както е в процесния случай.
Съгласно определението, дадено в член 1,
параграф 2, точка 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, „сходни стоки“
означава – в рамките на определянето на митническата стойност – стоки,
произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
Според постоянната съдебна практика на
СЕС, цитирана в Решение от 15 юли 2010 г. по дело С-354/09 Gaston Schul BV
срещу Staatssecretaris van Financiën и Решение от 19 март 2009 г. по дело
C‑256/07 Mitsui & Co. Deutschland, правната уредба на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности.
При прилагането на методите за
определяне на митническа стойност митническите органи имат задължение да
положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните
стоки, а не произволно определена или фиктивна такава, а според член 15, параграф
1 от Регламент (ЕС) №952/2013, всяко лице, което участва пряко или косвено в
извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на
митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната
изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото
необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
На това принципно положение е основана и
процедурата по член 140, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447,
като се има предвид, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа
стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора
допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с
възможностите му – аргумент от Решение от 28 февруари 2008 г. на СЕС по дело
C-263/06 Carboni e derivati Srl/Ministero dell'Economia e delle Finanze,
Riunione Adriatica di Sicurtà SpA.
Задължението за мотивиране на решението
за стартиране на процедурата по член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило
на член 22, параграф 7 от Регламент (ЕС) №952/2013, изискващо митническите
органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение.
Освен това зачитането на правото на
защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се
прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме
акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 2008 г. на
СЕС по дело C-349/07 Sopropé – Organizações de
Calçado Lda срещу Fazenda Pública.
Доколкото производството по член 140 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е специфично и цели преодоляване на
съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем
правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за
обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е
изискана обосновка на договорната стойност.
Въз основа на изложеното, в тежест на
митническия орган е да обоснове на първо място „основателността“ на своите
съмнения, неприемането на декларираните договорни стойности на внасяните стоки
и решението си по член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 – че стойността
на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса,
поради което я определя по вторичните методи на член 74 от Регламент (ЕС)
№952/2013, вр. член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Съгласно член 22, параграф 6 и 7 от
Регламент (ЕС) №952/2013 митническите органи са длъжни преди да вземат решение,
което би било неблагоприятно за заявителя, да му съобщят мотивите, на които ще
се основа решението, съответно са длъжни да мотивират всяко решение, което е
неблагоприятно за него.
Съответно в процедурата по член 140, вр.
член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, лицата, адресати на решения
за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да
представят по надлежен и подходящ начин становището си относно елементите, на
които административният орган възнамерява да основе своето решение. За целта
тези лица следва да са надлежно уведомени за обстоятелствата, на които се
основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на
договорната стойност. Нарушаването на правото им на изслушване е особено
съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното
решение – Решение от 13 март 2014 г. на СЕС по обединени дела C-29/13 и
C-30/13, Глобъл Транс Лоджистик.
При регламентиране на общата процедура
във връзка с правото на изслушване, в член 8, параграф 1, буква „а“ от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е предвидено, че в съобщението,
упоменато в член 22, параграф 6, първа алинея от Кодекса, се посочват:
документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват
като основание за своето решение.
Такива документи и информация не са
посочени в отправеното до дружеството – жалбоподател писмо изх.№32-46476/11.02.2020
г., с което от митническите органи му се изискват документи за нуждите на
допълнителна проверка по декларацията. В цитираното писмо на МП Пристанище
Варна Запад е посочено само, че за нуждите на допълнителната проверка по
конкретни митнически декларации, „поради съмнения относно декларираната
стойност на стоката/ите“, следва да бъдат представени изброени в шест точки
документи, сведения и данни, удостоверяващи стойността на декларираните стоки,
но не са посочени никакви документи и информация, въз основа на които адресатът
може да получи представа за обстоятелствата, на които се основават съмненията
на митническите органи.
Този процесуален пропуск в случая не
може да се счита преодолян с последващо изпратеното
до управителя на „Евротекс“ ЕООД писмо Рег.№32-119707/24.04.2020 г. от
Директора на ТД Северна морска, с което административният орган на основание член 22, параграф 6 от Регламент
(ЕС) №952/2013 е съобщил на дружеството мотивите, на които ще се основава
бъдещото му решение и е предоставил на същото предвидения в член 8 от Делегиран
регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 година, срок за изразяване
на становище. В това писмо е посочено, че „декларираната договорна стойност на
стоката „употребявани дрехи“ за килограм е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия
размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС“ и че „справедливата цена
на ЕС е в размер на 7,51 лв./кг“.
Тези твърдения са възпроизведени от
административния орган и в процесното решение, но в същото за пръв път в
административното производство са изложени съображенията, че съмненията относно
декларираната митническа стойност на стоката произтичат от това, че
декларираната цена на стоките е по-ниска от посочената справедлива цена,
валидна за тях в ЕС. В решението е посочено, че за целите на проверката на
декларираната митническа стойност на внасяните стоки, освен сравнителен анализ
на база наличната информация в митническата информационна система, митническите
органи използват оценки на групи месечни агрегирани данни на сходни стоки,
извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на
международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка
на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни
години – т.нар. „справедливи цени“ (съгласно нормата на параграф 1, т.40 от
Допълнителните разпоредби на Закона за митниците). Посочено е, че основателните
съмнения може да съществуват конкретно, когато декларираната стойност е
по-ниска от определена рискова прагова стойност. За целите на управление на
риска рисковата прагова стойност може да бъде определена на база на тези
справедливи цени. Същите се предоставят на разположение на държавите членки на
ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ (THESEUS) на Съвместния изследователски център на
Европейската комисия (Joint Research Centre). Посочено е, че за Стока № от МД с
MRN 20BG002002024783R7/10.02.2020 г. с код по КН 63090000,
декларираната митническа стойност е 0,80 лв./кг., или 0,41 EUR/kg при курс 1,95583 лв. за 1 EUR, а средностатистическата
стойност на стоки с код по КН 63090000 с произход Пакистан, изчислена на база
вноса във всички държави членки на ЕС, е 4,40 EUR/kg за 2017 г.; 4,55 EUR/kg за
2018 г. и 4,44 EUR/kg за 2019 г., или съответно 8,68 лв./кг. за 2017 г.; 8,90
лв./кг. за 2018 г. и 8,61 лв./кг. за 2019 г., като митническата стойност на
процесните стоки в Р.България запазва тенденцията да е най-ниска от тази на
сходни стоки в останалите държави членки (2,06
EUR/kg за 2017
г.; 2,22 EUR/kg
за 2018 г. и 1,86 EUR/kg
за 2019 г.). Данните са от сайта на Европейската комисия, като
посочените в колона „EUR/kg“ стойности представляват митническата стойност на
стоката в EUR, включваща цената на стоката при условие на доставка FOB Пакистан, разходите за транспорт и застраховка,
както и всички останали разходи до въвеждането на стоката до митническата
територия на ЕС.
Въз основа на изложеното съдът намира,
че в хода на административното производство е било нарушено правото на защита
на дружеството жалбоподател, което макар да е уведомено с писмо Рег.№32-119707/24.04.2020
г. за предстоящото издаване на решение за определяне на нов размер на данъчни и
митнически задължения, не е било информирано за цитираните по-горе
обстоятелства, залегнали в обжалваното Решение като обосноваващи съмненията на
административния орган в справедливостта на декларираната от него митническа
стойност на стоката. Съответно административният орган не е изискал
допълнителна информация от дружеството по такъв начин, че на последното да
стане ясно, че тя е пряко свързана с тези съмнения. При уведомяването на
дружеството вносител му е посочено, че след направен анализ на митническата
стойност на стоката по процесната ЕАД се установява, че декларираната им
договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер
на митническата стойност при вноса на сходни стоки, но не са посочени никакви
документи и информация, въз основа на които адресатът може да получи представа,
на какъв средностатистически размер на митническа стойност се позовава
констатацията, по отношение на кои стоки е този размер, и съответно имат ли те
характеристиките на сходни стоки.
Както вече беше отбелязано, за пръв път
цитираните в Решението данни, извлечени
от сайта на Европейската комисия, като представляващи митническата
стойност на стоката в EUR, включваща цената на стоката при условие на доставка
FOB Пакистан, разходите за транспорт и застраховка, както и всички останали
разходи до въвеждането на стоката до митническата територия на ЕС, са станали
известни на жалбоподателя след издаване на обжалвания административен акт.
Освен това цифровите стойности са
няколко на брой – посочени са
средностатистическата стойност на стоки с код по КН 63090000 с произход
Пакистан във всички държави членки на ЕС за три отделни години, митническата стойност
на процесните стоки в Р.България за същите три години, а освен това е възприета
и „справедливата цена на ЕС е в размер на 7,51 лв./кг“. Така изложените мотиви
не позволяват да бъде преценено по какъв точно начин митническите органи са
обосновали „основателни съмнения“
относно декларираната стойност на стоките, респективно дали надлежно са сторили
това, съобразно разпоредбата на член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, за да достигнат до извод за неприемане на тази декларирана договорна
стойност. Не е ясно с кои стойности са сравнявани декларираните от
жалбоподателя стойности на стоката, и защо например последната е приета за
необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени
при вноса на сходни стоки, при отразените данни за митническа стойност на
стоките в Р.България, многократно по-ниски от
средностатистическата стойност на стоки с код по КН 63090000 с произход
Пакистан във всички държави членки на ЕС (например 4,44 EUR/kg в ЕС при 1,86
EUR/kg в Р.България за 2019 г.) При така изложените в Решението мотиви,
неприемането от страна на митническите органи на декларираните договорни
стойности на стоката, се явява немотивирано и незаконосъобразно.
В приетото по делото и неоспорено от
страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира
изцяло като компетентно и безпристрастно изготвено, изрично се посочва, че
платената цена от „Евротекс“ ЕООД за процесните стоки е в размер на 11007,00
USD, няма други подлежащи на плащане суми по посочената фактура, няма налични
данни за други плащания по сделката и посочената цена може да се приеме за
реално платена, плащането по фактурата е извършено по банков път, като
експертизата счита, че има съответствие между платената цена за стоките и
декларирана стойност по процесното ЕАД. С това заключение се опровергава като
неоснователно съмнението на митническите органи, че декларираната стойност на
стоките представлява тяхната действително платена цена при продажбата им за
износ с местоназначение в митническата територия на Съюза.
Като немотивирано е пристъпил към
определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74,
параграф 2 от Регламент (ЕС) №952/2013, вместо на базата на договорната им
стойност, административният орган е постановил обжалваното Решение и в
нарушение на материалния закон.
Настоящият съдебен състав намира за
необходимо да отбележи, че дори да се приемат за доказани предпоставките,
визирани в член 140 на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при които
стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от
Кодекса, то изложените по-горе съображения за немотивираност на
административния акт са относими и към тази част от процесното Решение, с която
митническата стойност на стоките е определена съгласно вторичния метод по член
74, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) №952/2013. Цитираната буква би
намерила последователно приложение, с оглед посочването в акта, че описанието
на стоките в ЕАД не е достатъчно, за да може да се определи митническа стойност
въз основа на идентични стоки и след допълнителен анализ не е открита
достатъчно информация за показателите, необходими за да се приложи методът на
идентичните стоки.
За да бъде определена обаче митническата
стойност по буква „б“ – като „договорната стойност на сходни стоки, продадени с
цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в
същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на
остойностяване“, административният орган следва да установи и изложи данни относно
договорната стойност на стоки, които са „сходни стоки“ по смисъла на член 1,
параграф 2, точка 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, както и да
съобрази разпоредбите на член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Съгласно член 141, параграф 1 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при определяне на митническата стойност
на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса,
се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в
продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като
стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава
продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната
стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище
или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да
се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или
количествата. Съобразно параграф 2, прави се корекция, за да се вземат предвид
значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните
идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете
транспорт. В параграф 5 е посочено, че договорна стойност за стоки, произведени
от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи
договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което
е произвело стоките, чиято стойност се определя.
В обжалваното Решение е посочено, че в
националната база данни за оформени митнически декларации за допускане на
свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки са
намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности от същия
вносител и от същия пакистански изпращач, които не са необичайно ниски.
Посочено е и, че митническата стойност на Стока №1 по процесната митническа
декларация следва да бъда определена, като се вземе предвид декларираната
митническа стойност по МД с MRN 19BG002002011762R1/16.07.2019 г. за стока „употребявани
дрехи“ – 3,76 лв./кг.
Липсват изложени данни, от които да е
възможно да се установи дали тези стоки
имат подобни характеристики и подобни съставни материали, да се прецени
качеството и репутацията им, включително съществуването на търговска марка.
Няма възможност да бъде преценено и установено дали стоките се търгуват на
същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято
стойност се определя. В случая не е извършен какъвто и да било анализ на
условията по доставката по процесната декларация и тези по взетата предвид
друга митническа декларация. При тези установени обстоятелства, Решението се
явява недостатъчно мотивирано, тъй като не съдържа изложени достатъчно факти,
от които да се направи обосновано предположение, че посочените в него стоки са
именно сходни стоки, за да се приложи хипотезата на член 141, параграф 3 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
При изготвяне на заключението по
съдебната експертиза вещото лице е съпоставяло представените му от дружеството
обобщена и подробна фактура по процесната митническа декларация и по
митническата декларация, ползвана от митническия орган. От направения анализ на подробна фактура
192/2019-20 от 04.12.2019 г. е установило, че се касае за 2 вида артикули дрехи
втора употреба, всеки с индивидуално наименование, посочена ед.цена, количество
и стойност, а именно: Adult Jogging Pants #2 – Панталони за бягане за възрастни
#2 – 270 пакета, с ед.EXW цена 0,397 USD/kg; SIF цена – 0,482 USD/kg и Adult
Jogging Suits #2 – Екипи за бягане за възрастни #2 – 270 пакета, с ед.EXW цена
0,331 USD/kg; SIF цена – 0,416 USD/kg, като видно от наименованието им и двата
артикула са второ качество. От направения анализ на подробна фактура
360/2018-19 от 24.05.2019 г. вещото лице е установило, че се касае за 65 вида
артикули дрехи втора употреба, всеки с индивидуално наименование, посочена
ед.цена, количество и стойност, като при засичане на внесените артикули по
двете доставки е констатирало, че за внесените два артикули по фактура
192/2019-20 от 04.12.2019 г. няма пълно съвпадение с артикулите, описани в
подробна фактура 360/2018-19 от 24.05.2019 г., използвана от митническите
органи в МД, като най-близките по наименование стоки във фактурата, използвана
от митническите органи, са: Adult Jogging Pants – Панталони за бягане за
възрастни – EXW цена – 1,764 USD/kg; SIF цена – 1,93 USD/kg и Adult Jogging
Suits – Екипи за бягане за възрастни – EXW цена – 1,433 USD/kg; SIF цена –
1,599 USD/kg. Експертизата е установила, че EXW цените във фактура 192/2019-20
от 04.12.2019 г. са 0,397 USD/kg и 0,331 USD/kg, а EXW цените във фактура
360/2018-19 от 24.05.2019 г. варират в зависимост от конкретния артикул в
диапазона от 0,419 USD/kg до 3,086 USD/kg., като е отбелязано, че голяма част
от стойността на фактурата, ползвана от митническите органи за сравнение, се
дължи на стока „Summer Oversize mix (XL and XXL)“ – 22695 долара, което е 65%
от стойността на фактурата, а в процесната митническа декларация такава стока
няма, и следователно е некоректно да се вземат средни цени на килограм за
определяне на митническата стойност. Достигнато е до заключение, че извършеното
сравнение на двата артикула стоки по процесната фактура е направено само на
база най-близко наименование на стоките, без да се отчитат качествените им характеристики.
Въз основа на неоспореното заключението
на експертизата следва извода, че административният орган незаконосъобразно е
определил митническата стойност по отношение на изброените стоки.
По изложените съображения, оспореното
Решение се явява незаконосъобразно по смисъла на чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК.
Като немотивирано, постановено при липса на материалноправните предпоставки за
издаването му и при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, същото следва да бъде отменено.
Предвид изхода на спора, на основание
чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите
и действително извършени разноски за производството, платими от ответника. Направени
са разноски от 50 лева – внесена държавна
такса, 250 лв. – внесен депозит за изготвяне на експертиза и 1200 лева –
заплатено по фактура (л.11) възнаграждение за един адвокат, съгласно
Договор за правна защита и съдействие от 08.07.2020 г., което по своевременно
направеното възражение на ответника съдът не намира за прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, събрания обем
доказателствен материал и осъщественото процесуално представителство.
Водим от изложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение към MRN
20BG002002024783R7/10.02.2020 г., с Рег.№32-187994/01.07.2020 г., на Директора
на Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да
заплати на „Евротекс” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Д.****,
направените по делото разноски в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: