РЕШЕНИЕ
№ 5463
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА Г. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20231110211440 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл. 647, ал. 4 от Кодекса за застраховането КЗ).
Образувано е по жалба на Застрахователно дружество „Лев Инс” АД с ЕИК срещу
Наказателно постановление (НП) № Р-10-142/19.07.2023г., издадено от Заместник
председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление
„Застрахователен надзор”, с което на застрахователното дружество на основание чл. 644, ал.
2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането, вр. § 1, т. 51 от Допълнителните
разпоредби /ДР/ на КЗ са наложени две имуществени санкции – всяка в размер на по 3000
лева за две нарушения на чл. 108, ал. 1 КЗ.
В жалбата са направени възражения за незаконосъобразност на НП. Направено е
искане за неговата отмяна.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата, на основанията, изложени в нея. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и навежда
доводи за законосъобразност на атакувания акт, като моли същият да бъде потвърден.
Подобни доводи излага в писмени бележки. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото
доказателства и направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
фактическа страна следното:
Застрахователно дружество „Лев Инс” АД е вписано в Търговския регистър
1
юридическо лице с изключителен предмет на дейност по осъществяване на застрахователна
дейност.
С НП № Р-10-739/17.09.2021г. ЗД „Лев Инс” АД било санкционирано на основание чл.
644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 КЗ за извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ.
Наказателното постановление било обжалвано по съдебен ред, като същото е потвърдено с
решение на СРС, НО, 18-ти състав по НАХД № 14350/2021г. Решението на СРС влязло в
сила на 29.10.2022г.
На 03.04.2023г. в КФН, управление „Застрахователен надзор” постъпили жалби с вх. №
91- 02-302, вх. № 91-02-303 и вх. № 91-02-304 от 03.04.2023 г., подадени от адв. Г Б Х -
пълномощник съответно на В А Д, на В А П и на П Й П.
В жалбите било направено оплакване във връзка със заведени пред „ЗК ЛЕВ ИНС” АД
претенции за изплащане на застрахователни обезщетения на основание на договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в
полица № BG/22/119001231494, и липса на произнасяне от страна на дружеството.
По повод подадените жалби, с писма с изх. №91-02-302 от 04.04.2023г. и от
25.04.2023г., от „ЗК ЛЕВ ИНС” АД били изискани подробни писмени обяснения по случая,
както и заверени преписи от всички документи по трите претенции. Отговорът на
застрахователното дружество постъпил в КФН с писма вх. № 91-02-302 от 19.04.2023г. и от
05.05.2023г.
Проверката във връзка с постъпилите жалби била извършена от свидетеля Румен Ш. на
длъжност главен експерт в КФН, управление „Застрахователен надзор”.
По време на проверката било установено следното:
На 29.12.2022г. пред „ЗК ЛЕВ ИНС” АД била предявена претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение от В А П по повод настъпило застрахователно събитие -
причинени неимуществени вреди, вследствие на пътнотранспортно произшествие, в
резултат на което била настъпила смъртта на М Й Д (дъщеря на В П). Завеждането на
претенцията била удостоверена с № 0000-1000-02-20-7418 на основание договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
застрахователна полица № BG/22/119001231494. На датата на завеждане на претенцията
пред застрахователя били представени писмени доказателства, необходими за установяване
основанието и размера й, включително и данни за банковата сметка, по която да бъде
изплатено застрахователно обезщетение. След 29.12.2022г. от увреденото лице не били
изисквани допълнителни документи, които да са необходими за установяване на
основанието и размера на претенцията, съгласно чл. 106, ал. 3 от КЗ.
С писмо, изх. № 4189 от 04.05.2023г. по описа на „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, застрахователят
се е произнесъл с отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по тази претенция.
Съгласно чл. 108, ал. 1 от КЗ, застрахователят бил длъжен да се произнесе по
претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1-3, 8-10 и 13-18,
раздел II, буква „А” от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок
до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като: определи и
изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже
плащането.
В конкретния случай срокът за произнасяне започнал да тече от деня, следващ
постъпване на претенцията /предявена на 29.12.2022 г./ и изтекъл на 20.01.2023г.
Било установено също така, че на 29.12.2022 г. пред „ЗК ЛЕВ ИНС” АД била предявена
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от П Й П по повод настъпило
застрахователно събитие - причинени неимуществени вреди, вследствие на
пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е настъпила смъртта на М Й Д (сестра
на П П). Завеждането на претенцията било удостоверено с № 0000-1000-02-20-7418 на
2
основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по застрахователна полица № BG/22/119001231494. На датата на
завеждане на претенцията пред застрахователя били представени писмени доказателства,
необходими за установяване основанието и размера й, включително и данни за банковата
сметка, по която да бъде изплатено застрахователно обезщетение. След 29.12.2022г. от
увреденото лице не били изисквани допълнителни доказателства, необходими за
установяване на основанието и размера на претенцията, съгласно чл. 106, ал. 3 от КЗ.
С писмо, изх. № 4191 от 04.05.2023г. по описа на „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, застрахователят
се е произнесъл с отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по тази претенция.
Срокът за произнасяне и по тази претенция бил до 20.01.2023г.
При така установеното, на 12.05.2023г. свидетелят В. Ш. съставил срещу
застрахователното дружество АУАН № Р-06-131 от 12.05.2023 г. за извършени две
нарушения на чл. 108, ал. 1 КЗ. Актът бил съставен в присъствие на пълномощник на
нарушителя – Д Д. Препис от акта бил връчен на представителя.
Въз основа на акта на 19.07.2023г. било издадено атакуваното НП.
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетеля Р Ш. –
участник в проверката и съставил впоследствие АУАН. Показанията на свидетеля се
отличават с логичност, последователност и вътрешна безпротиворечивост, което мотивира
настоящия състав да им се довери изцяло. Твърденията на свидетеля за направените
констатации намират подкрепа и в останалия, събран по делото доказателствен материал,
касаещ образуваната в застрахователното дружество щета.
Така, от приложеното по делото молби за предявяване на претенции, е видна датата, на
която двете процесни претенции са предявени – 29.12.2022г. Видно е, че след посочената
дата не са изисквани допълнително доказателства от заинтересованите лица. В преписката
се съдържат и писмата от застрахователя до заинтересованите лица, предявили двете
претенции, от които се установява датата на произнасяне на застрахователя и по двете
претенции – 04.05.2023г.
По отношение на писмените доказателства, приобщени по делото, съдът не намери
основание да дискредитира което и да е от тях, като не се усъмни относно тяхната
достоверност. Същата не се оспорва и от страните по делото, като претенциите на
жалбоподателя за нарушение на материалния и процесуалния закон, касаят правната страна
на спора, която ще бъде обсъдена по-долу.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита, които да обосновават отмяна на
последното само на това основание, като възраженията на дружеството – жалбоподател
следва да бъдат оставени без уважение.
АУАН е съставен от оправомощено лице по смисъла на чл. 647, ал. 1 КЗ. В тази насока
по делото е представена заповед № З-353 от 09.12.2022г., съгласно която свид. Ш. е
оправомощен от заместник председателя на КФН – ръководещ управление „Застрахователен
надзор” да съставя АУАН за нарушение на КЗ.
АУАН отговаря на императивните изисквания за съдържание, заложени в чл. 42 ЗАНН.
Спазени са сроковете по чл. 34, ал.1, изр.2-ро ЗАНН. В тази насока съдът съобрази
обстоятелството, че нарушението е установено по време на извършена проверка, като прие,
че най-ранната дата, на която на контролния орган е могло да стане известно нарушението
(респективно нарушителя) е датата – 19.04.2023г., когато в КФН е постъпил първият отговор
с документи, касаещи процесната проверка. Спрямо тази дата АУАН е съставен в сроковете,
предвидени в чл. 34 ЗАНН – на дата 12.05.2023г.
3
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла
на чл. 647, ал. 2 от КЗ. Посочените норми пряко делегират правомощия на заместник-
председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор” да налага глоби и
имуществени санкции за нарушенията на Кодекса за застраховането и на нормативните
актове по неговото прилагане, поради което същият не се нуждае от допълнително
оправомощаване в тази насока.
Съдът след служебна проверка не установи липса на някой от задължителните
реквизити по чл. 57 ЗАНН в атакуваното НП. Административнонаказващият орган се е
произнесъл по преписката в рамките на 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. В тази
връзка съдът ще посочи, че едномесечният срок по чл. 52, ал. 1 ЗАНН е инструктивен такъв,
а не преклузивен или давностен.
Най-сетне, описаната в АУАН фактология съотвества изцяло и на тази, обективирана в
НП, която отговаря на визираната от административнонаказващият орган квалификация на
нарушението, като същата съдържа всички относими факти и обстоятелства, очертаващи
правната квалификация, посочени в АУАН и НП.
По съществото на спора съдът намира следното:
Съдът счита, че така установената фактическа обстановка изпълва състава на две
административни нарушения, всяко от което може да бъде субсумирано под нормата на 644,
ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 108, ал. 1 КЗ, вр. § 1, т. 51 от ДР на КЗ.
Разпоредба на чл. 108, ал. 1 КЗ вменява задължение за застрахователите в срок до 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ да се произнесе по
претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18,
раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, като: 1.
- определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или 2. -
мотивирано откаже плащането.
С оглед на това, правилно е определена датата, от която е започнал да тече 15-дневния
срок /работни дни/ за застрахователя, доколкото всички доказателства, които са били нужни
за произнасяне по двете предявени пред застрахователя претенции, са били налице към дата
29.12.2022г.
При това положение от следващия ден е започнал да тече 15-дневния срок /работни
дни/, визиран в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ. Срокът е изтекъл на 20.01.2023г. С оглед
на горното, правилно е прието, че и двете нарушения са извършени на 21.01.2023г. Това е
така, тъй като едва на 04.05.2023г. - извън законоустановения срок, застрахователят се е
произнесъл, отказвайки изплащане на обезщетение на заинтересованите лица и по двете
претенции.
Правилно е определено и мястото на извършване на нарушението – гр. София, предвид
факта, че произнасянето, с което е нарушен предвидения от законодателя срок, е постановен
от застраховател, чието седалище и адрес на управление е гр. София.
Съдът не счита, че са налице и условията на чл. 28 ЗАНН, като и двата случая не биха
могли да бъдат определени като маловажни.
За да достигне до този извод, съдът съобрази естеството на обществените отношения,
които се регулират от КЗ, и които касаят финансови отношения между заинтересованото
лице и застрахователно дружество. Неизпълнението на основната функция от страна на
застрахователя в законоустановените срокове засяга винаги имуществената сфера на
заинтересованите лица и обезсмисля целта на застраховането – обезщетение на вредите,
настъпили вследствие на застрахователно събитие. Най-сетне, заинтересованото лице,
ползващо се от сключената застраховка „ГО”, винаги има интерес да получи отговор при
настъпило застрахователно събитие, доколкото именно от него зависят по-нататъшните му
действия, които в повечето случаи са свързани и със спазването на давностни или
4
преклузивни срокове.
Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, която е обективна, не следва да
бъде обсъждан въпроса за субективната страна на деянията.
Законосъобразно за нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ административно-наказателната
отговорност от застрахователното дружество е потърсена по реда на чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр.
ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. § 1, т. 51 от ДР на КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 644, ал. 1, т. 2 КЗ – на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение на разпоредбите на този кодекс, на актовете по прилагането му
или на пряко приложимото право на Европейския съюз, извън случаите по чл. 635 – 643, на
разпореждане или на заповед на комисията, на нейния председател или на заместник-
председателя й, се налага ...т. 2 - имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв. – за юридическо
лице или едноличен търговец.
В ал. 2 на същия текст на закона законодателят е предвидил по-тежкото санкциониране
с имуществена санкция от 2000 до 40 000 лева при повторност на нарушението.
Безспорно, и двете нарушения са извършени повторно, доколкото към дата
21.01.2023г., дружеството е било санкционирано за същото нарушение с НП № Р-10-
739/17.09.2021г., влязло в сила на 29.10.2022г.
В случая е санкционирано юридическо лице, като правилно е определен вида на
наказанието.
И двете, наложени санкции, са към предвидения в закона минимум в закона, като
определеният размер от 3000 лева отговаря на степента на обществена опасност на
конкретните нарушения, при които произнасянето е станало със значително закъснение –
повече от три месеца. С оглед на това, съдът счита, че имуществените санкции не следва да
бъдат намалявани.
Всичко изложено мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че атакуваното НП е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото претенцията на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно.
Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че
юрисконсултското възнаграждението следва да се определи в предвидения в разпоредбата
на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ минимален размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен
съдия, НО, 114 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-142/19.07.2023г., издадено от
Заместник председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което
на „Лев Инс” АД с ЕИК на основание чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Кодекса за
застраховането, вр. § 1, т. 51 от ДР на КЗ са наложени две имуществени санкции – всяка в
размер на по 3000,00 лева за две нарушения на чл. 108, ал. 1 КЗ.
На основание чл. 63д, ал. 3, вр. ал. 1 ЗАНН ОСЪЖДА „Лев Инс” АД с ЕИК , със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „С ш” № , ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за
финансов надзор с адрес: гр. София, ул. „Б” № сумата от 80 лева /осемдесет лева/ -
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне на основанията, предвидени
5
в НПК, по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6