№ 5615
гр. София, 03.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110153289 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …/ …
03.02.2025 г., гр.София
Софийски районен съд, 165-и граждански състав, в закрито заседание, проведено на
03.02.2025г., в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №53289 по описа за
2024 г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
В законен срок в съда е постъпила искова молба от ......., чрез адв.Б. С. от АК- гр.К.,
срещу А. В. Д., във връзка с указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, с която се
претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на
ответника на следните суми – сума от 602 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит .....г., сключен по ел. път от разстояние, сума от 165 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 27.07.2022 г. до 10.10.2022 г. и сума от 30,32
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 11.10.2022 г. до 28.03.2023 г., като
за процесните суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
№ 16673/2023 г. на СРС, 165 състав. Ищецът твърди, че на 27.07.2022 г. между страните бил
подписан горния договор за потребителски кредит от разстояние между страните по делото,
чрез уеб сайта ....., за сумата от общо 2 000 лв., платим на една месечна погасителна вноска,
с краен срок на издължаване – 10.10.2022 г. Сочи, че по процесния договор ответникът е
извършил плащания в размер на 1 398 лв., като дължимият остатък е в размер на 602 лв.
Договорната лихва била начислена и дължима за целия период на договора. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че договорът за потребителския кредит е
1
недействителен поради противоречие с изискванията на ЗПК за точното определяне на
възнаградителна лихва и на ГПР. Оспорва клаузата, уреждаща заплащането на такса за
експресно разглеждане, като нищожна поради противоречието й с добрите нрави, тъй като
се нарушава принципа на справедливост. Същата имала за цел да доведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя. Твърди, че страните са подписали три
анекса за удължаване срока за плащане на главницата по кредита, във връзка които
ответникът е извършил три плащания по 466 лв. Била нарушена забраната за заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. С
уговарянето на процесните такси се постигало едно допълнително възнаграждение за
ползване на кредита и се заобикалял нормативния ред за определяне на обезщетението при
забава. Поддържа, че процесната клауза за заплащане на такса за удължаване срока на
договора не е уговорена индивидуално. При недействителност на договора сочи, че се
държи само чистата стойност на кредита, поради което следвало да се приспаднат
заплатените от ответника суми. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на
разноски.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА предявени установителни искове от ......., срещу А. В. Д. за следните
суми:
- сума от 602 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит .....
г., сключен по електронен път от разстояние,
- сума от 165 лв., представляваща договорна лихва за периода от 27.07.2022 г. до
10.10.2022 г., и
- сума от 30,32 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 11.10.2022 г.
до 28.03.2023 г.
Правната квалификация на исковете е по чл.422 ГПК, вр чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи, че между страните
е възникнало валидно правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (договор за потребителски кредит) – при спазване изискванията на ЗПК и
ЗПФУР, по което заемодателят е предоставил на ответника в заем посочената сума, а
последният се е задължил да я върне в посочения срок, както и постигната действителна
уговорка за заплащане на възнаградителна лихва и нейния размер, както и на действителни
уговорки за такса за експресно разглеждане и на удължаване срока на кредита и размера на
таксите; наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
УКАЗВА на ответната страна, че в нейна тежест е да установи при доказване на
горните факти положителния факт на погасяване на дълга на падежа, за който не сочи
доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в процесния договор.
ПРИЕМА за ненуждаещи се от доказване, като безспорни между страните следните
обстоятелства:
- на 27.07.2022 г. между страните бил подписан Договор за потребителски кредит ......
г., сключен по ел. път от разстояние между страните по делото, чрез уеб сайта ....., за сумата
от общо 2000 лв., платим на една месечна погасителна вноска, с краен срок на издължаване
– 10.10.2022 г.
- по процесния договор ответникът е извършил плащания в размер на 1398 лв.
2
ПРИЕМА представените писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. д. №16673/2023 г. по описа на СРС.
УКАЗВА на страните за възможността най- късно в първото по делото открито
съдебно заседание да посочат и представят доказателства във връзка с изготвения
проектодоклад.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 19.03.2025 г. от 14:20 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от настоящото определение на страните, а на ищеца- и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3