Номер 6630.10.2020 г.Град Пазарджик
Районен съд – ПазарджикVI Граждански състав
На 28.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Николинка Попова
Секретар:Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Попова Гражданско дело
№ 20205220102467 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
на второ поименно повикване в 10:32 часа се явиха:
Молителката Н. С. М. , редовно призована, чрез пълномощника си адв.
Николай Кобаков, се явява лично и с адв. Кобаков, редовно упълномощен, с
пълномощно приложено по делото.
Ответникът С. В. Б. , редовно призован, не се явява. За него се явява
адв. Мирослава Иванова, редовно упълномощена, с пълномощно днес
представено по делото.
Явява се единият от допуснатите по делото двама свидетели, при режим
на довеждане от молителката.
По свидетелите в депозирания писмен отговор съдът ще се произнесе
след произнасянето му по хода на делото.
АДВ. КОБАКОВ: - Да се даде ход на делото.
АДВ. ИВАНОВА: - Да се даде ход по делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
1
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ. КОБАКОВ: - Поддържаме молбата, приложили сме жалбата,
нямам представа дали са пристигнали другите документи от полицията, но
жалбата е пусната.
МОЛИТЕЛКАТА (ЛИЧНО): - Миналата седмица ми се обадиха от
полицията, извикаха ме, казаха, че трябва да отговоря на три въпроса, точно и
конкретно, и че прокурорът ми ги задава тези въпроси – това е, аз не съм
запозната.
АДВ. КОБАКОВ: - Да се приеме жалбата. Към настоящия момент няма
да правим допълнителни доказателствени искания, достатъчна е жалбата,
която сме представили и с която сме сезирали полицията. Ще изразим
допълнително становище с оглед доказателствените искания на ответната
страна. Доверителката ми ще посочи имената на свидетеля, който водим.
МОЛИТЕЛКАТА (ЛИЧНО): - Водим свидетелката Стефанка Запринова
Герчева.
АДВ. КОБАКОВ: - За другия свидетел допълнително ще взема
становище. Виждам, че тук има писмен отговор, аз нямам възможност да се
запозная с него. Считам, че този отговор е твърде закъснял – в днешно
съдебно заседание ли е, кога се депозира, нямам представа. Считам, че
специално трудовият договор, заповедта тук която е, длъжностната
характеристика, които са приложени, съдебно-медицинските удостоверения,
2
лист за преглед – нямат отношение, рентгеново изследване – нямат
отношение към това дело, моля да оставите без уважение тези
доказателствени искания. По отношение, виждам тук, че има доказателствено
искане за допускане на трима свидетели, считам, че това е прекалено много, а
освен това не е посочено за какви обстоятелства всеки един от тях ще се
разпитва, и считам, че не е необходимо такова голямо количество свидетели
да бъдат разпитвани. Относно въпросът поставен към доверителката ми – не
оспорваме, моята доверителка има сключен граждански брак.
МОЛИТЕЛКАТА (ЛИЧНО): - Имам сключен граждански брак на
05.06.2004 г. Имената на съпруга ми са В. Т. М. .
АДВ. ИВАНОВА: - Госпожо съдия, поддържам писмения отговор,
поддържам и доказателствените си искания направени в него, с изключение
на това, което е формулирано в точка първа, предвид току-що казаното от
молителката. Моля да приемете писмените доказателства представени, които
представяме с отговора ни, тъй като същите са в подкрепа на обстоятелствата,
които излагаме в отговора си. Моля да ни бъдат допуснати до разпит и
тримата души свидетели, мога да посоча и имената им – С. И. С. е свидетелят,
който искаме да бъде призован, а другите двама са Б*** И*** О***, и М***
Г*** Б***. Последната е днес пред сградата на съда, може да бъде разпитана,
ако прецените да се допусне като свидетел, тя е майка на ответника.
МОЛИТЕЛКАТА (ЛИЧНО): – Тя от 20 години е в Г*** тази жена.
Съдът указва на молителката да не прекъсва адв. И***а, както и, че ще я
информира, кога може да вземе становище.
АДВ. ИВАНОВА: - Искането в т. 4 е направено във връзка с
3
твърдението ни, че молителката е депозирала жалба против съпруга си Васил
Маринов за времето, в което се е намирала в жилището на моя доверител, тъй
като по същото време са били спукани гумите на личния й автомобил.
АДВ. КОБАКОВ: – По отношение на свидетелката, какво казвате Вие?
(адв. Кобаков се обръща към доверителката си)
МОЛИТЕЛКАТА (ЛИЧНО): – Не съм я виждала майката на ответника,
тя от 20 години живее в Г***, просто аз като живеех два месеца с него не съм
виждала никой – ами от 20 години не съм я виждала.
АДВ. КОБАКОВ: - Считаме, че след като живее в чужбина тя няма с
какво да допринесе за изясняване на обективната истина на обстоятелствата
по делото.
МОЛИТЕЛКАТА (ЛИЧНО): – Чух, че има някакви свидетели, тука, аз
не съм имала контакт с тези хора. Аз не ги познавам. Единият мисля, че е
комшия, но не съм контактувала.
АДВ. КОБАКОВ: - Желаем да се запознаем с писмения отговор и
евентуално допълнително да изложим становище и доказателствени искания
в тази връзка, защото в днешното съдебно заседание за първи път се
запознавам с отговора.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК, ПРИСТЪПВА КЪМ
ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО В СЛЕДНИЯ СМИСЪЛ:
Производството по делото е с правно основание чл. 4 от Закона за
защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/, във връзка с чл.18 ал.1 от Закона за
4
защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/.
В подадената искова молба от Н. С. М. ЕГН ********** от гр.
Пазарджик, ул. „Веслец“ № 2 против С. В. Б. ЕГН ********** с адрес: гр.
Пазарджик, ул. „Петър Бонев“ № 98, ет. 1, се твърди, че двамата с ответника
заживели на съпружески начала в неговия апартамент през месеците юли и
август 2020 г., като молителката живеела там заедно с двете си деца. Твърди
обаче, че от самото начало започнали проблемите между тях, тъй като
ответникът обичал да пие алкохол и в нетрезво състояние да обижда
молителката, а през месеците юли и август 2020 г. на два пъти й нанесъл
побой, което се случило и пред двете й деца. Това мотивирало молителката да
се изнесе от жилището на ответника през м. август, но от тогава последният
не спирал да я преследва с автомобили, пешеходом и да пише от неговия
профил в социалните мрежи различни обиди по неин адрес. В молбата се
описват няколко случаи на упражнени актове на психическо насилие, като
съставомерни в указания в закона 1- месечен срок преди подаване на молбата,
са тези описани на дата 02.09.2020 г., когато били спукани четирите гуми на
паркирания пред дома на молителката личен автомобил, на 07.09.2020 г.,
когато през нощта при придвижване към работното си място около 22:10 ч.
била пресрещната от ответника и заплашвана от него, както и на 15.09.2020 г.,
когато отново извършил тормоз в социалната мрежа в профила на нейна
бивша колежка, с текст който бил публикувал и друг път от неговия профил.
Молителката поддържа, че всичкия този тормоз я принудил да поиска помощ
от полицията и да пусне жалба против него с вх. № 181800- 11994/10.09.2020
г. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да издаде заповед за
незабавна защита против ответника , тъй като се чувствала така, че здравето,
телесната неприкосновеност и живота й са непосредствено заплашени от
поведението и словесните закани на ответника, отправени към нея и
семейството й. Сочат се доказателства. Формулирани са доказателствени
искания.
Съдът с Определение № 2009/24.09.2020 г., е задължил ответника да се
въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на
молителката, до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда и е
забранил на ответника да се приближава до жилището, местоработата,
местата за социални контакти и отдих на молителката до издаването на
5
заповедта за защита или на отказа на съда, въз основа на което определение, е
разпоредил да се издаде заповед за незабавна защита. В тази връзка е
издадена Заповед за незабавна защита № 30/24.09.2020 г.
Съдът, с Определение в закрито съдебно заседание по чл. 140 от ГПК с
№ 2013/25.09.2020 г. е приел представените към молбата писмени
доказателства, както и се е произнесъл по доказателствените искания на
страната на молителката, насрочил е делото за разглеждане в открито съдебно
заседание. Съдът е указал на страните в настоящото производство, че всяка
една от тях носи доказателствената тежест за установяване и доказване на
твърдените от нея факти и обстоятелства, от които черпи претендираните си
права, във връзка с което следва да сочи доказателства и е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Към датата на днешното съдебно заседание от ответника С. В. Б. с ЕГН:
**********, чрез процесуалния му представител адв. Мирослава И***а, с
адрес гр. Пазарджик, ул. „Иван Вазов“ № 12, по делото е постъпил писмен
отговор, в който от името на доверителя си, адв. И***а заявява, че описаното
в молбата за предоставяне на защита не отговаряло на истината. Твърди се, че
Н*** Маринова не била живяла с ответника на семейни начала, а същата била
пребивавала в дома му за кратко докато намерела квартира за нея и децата й,
като подкрепа и помощ за това й била оказала майката на ответника - М***
Б***, която била уредила, с много усилия, преместването й в дома на С***
Батиков. Твърди се още, че М*** Б*** била кръстница на молителката, и за
да й помогне била убедила сина си да подслони ищцата за известно време,
като се твърди, че за времето, в което Маринова била живяла при Батиков,
била изпращала пари на Маринова, тъй като последната обещавала, че с тях
щяла да си намери квартира. Твърди се още, че Маринова и Батиков били
спали в отделни стаи, и рядко се били засичали, поради работното време на
единия и другия. На следващо място се твърди, че до м. май 2020 г. С. В. Б.
бил живял и работил в гр. Пловдив, където в момента се намирала и неговата
приятелка, с която имал връзка, считано от 2018 г. до настоящия момент, като
след май месец се бил прибрал в гр. Пазарджик, за да започнел ремонт на
жилището си. Твърди се, че считано от 16.07.2020 г. до края м. август,
ответникът бил работил към фирма „Петекофлекс - Пеф“ ООД - отново в гр.
Пловдив. Изложени са твърдения, че описаните в молбата за защита
6
обстоятелства не кореспондирали с действителните факти, че единствената
среща на ответника с молителката била, за да я покани да си вземе останалите
в дома му вещи, а именно - кафе машина и няколко снимки на децата, както и,
че нямало случай да я бил заплашвал и/или да й се заканвал. Ответникът
категорично отрича за вярно обстоятелството, че той бил спукал гумите на
автомобила на молителката. Твърди се, че докато била живяла при ответника,
предните две гуми на автомобила на Маринова също са били пукани, и тогава
същата била подала жалба в полицията, като подозренията й тогава били
паднали върху съпруга й Васил Маринов. Твърди се, че последният
многократно, дори още докато живеела при С*** Батиков, бил звънял на
съпругата си и я бил заплашвал, че „ще й запали колата“. Твърди се още, че на
16.8.2020 г., ответникът бил претърпял инцидент, в който бил пострадал
сериозно, като на входа на дома, в който живеел, няколко дни след като
Надежа Маринова вече не живеела там, непознат мъж го бил нападнал с
метална тръба, за което ответникът бил подал тъжба в съда, и по нея било
образувано НЧХД № 1392/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик. твърди
се, че лицето Атанас Атанасов било споменало имената на Н*** Маринова по
време на извършеното от него нападение, и че бил нейн интимен приятел.
Твърди се, че в резултат на този инцидент на ответникът били причинени
подробно описаните в съдебномедицинското удостоверение травматични
увреждания. Моли се съдът да отхвърли като неоснователна молбата за
защита и да присъди на ответника разноските. Оспорва се истинността на
всички приложени към молбата за защита доказателства, включително
приложените разпечатки от кореспонденция, извършена в социалната мрежа.
Формулирани са доказателствени искания. Сочат се доказателства.
Съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, УКАЗВА на молителката, че
носи доказателствената тежест за установяване и доказване на твърдените от
нея факти и обстоятелства, обосноваващи изложените от нея факти за
упражнено домашно насилие, респективно, ответната страна носи
доказателствената тежест за установяване и доказване на нейните
възражения обосновани в подадения по делото писмен отговор.
В днешното съдебно заседание, след като взе предвид заявените
доказателствени искания в писмения отговор и изложеното становище от
ищцовата страна, съдът счита, че следва да бъдат приети представените към
7
писмения отговор доказателства, като по тяхната доказателствена стойност,
съдът ще се произнесе със съдебния акт по същество. Следва да бъде
изискана от РУП гр. Пазарджик информация дали през настоящата 2020
година молителката Н. С. М. с ЕГН ********** е подавала жалби с какъв
предмет са били те, на какъв етап се намира разследването по тях, като по
делото следва да се изпратят заверени копия на жалбите на молителката и
дадените във връзка с тях обяснения. Следва да бъдат допуснати и посочените
от двете страни в производството свидетели, а именно свидетелката Стефанка
Запринова Герчева, С. И. С. , Б. И. О. и М*** Г*** Б***, като свидетелят С.
И. С. да се призове на посочения в писмения отговор адрес. Освен това,
следва да бъде приета и представената от молителката в заверен препис жалба
до ОД на МВР гр. Пазарджик, както и да бъдат приложени документите
изискани от РУ на МВР гр. Пазарджик. Съдът счита, че с оглед депозирането
на писмения отговор в деня предхождащ днешното съдебно заседание, следва
да даде възможност в 7-дневен срок считано от днес, на процесуалния
представител на молителката, за да се запознае с него и евентуално да
направи доказателствени искания и възражения.
Затова и на основание чл. 157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените и
приложени от страните писмени доказателства с Молба вх. №
17344/26.10.2020 г. от процесуалния представител на молителката адв.
Николай Кобаков и с писмен отговор вх. № 17401/27.10.2020 г. от
процесуалния представител на ответника адв. Мирослава И***а.
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото постъпило писмо от
ОД на МВР Пазарджик вх. №16854/12.10.2020 г., ведно с приложена към него
докладна записка.
ДОПУСКА по делото като свидетели да бъдат разпитани С***ка
Запринова Герчева, С. И. С. , Б. И. О. , и М*** Г*** Б***, като свидетелят С.
8
И. С. да се призове на посочения в писмения отговор адрес.
ДА СЕ ИЗИСКА от РУП гр. Пазарджик информация дали през
настоящата 2020 година молителката Н. С. М. с ЕГН ********** е подавала
жалби с какъв предмет са били те, на какъв етап се намира разследването по
тях, като по делото следва да се изпратят заверени копия на жалбите на
молителката и дадените във връзка с тях обяснения.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на молителката,
в 7 дневен срок считано от днес, да се запознае с писмения отговор от
ответната страна и евентуално да направи доказателствени искания и
възражения.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
В залата се въведе свидетеля Стефанка Запринова Герчева.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
СТЕФАНКА ЗАПРИНОВА ГЕРЧЕВА: - на 63 години, българка,
българска гражданка, вдовица, неосъждана, молителката Н*** ми е дъщеря,
С*** ми е комшия на първия етаж в блока, където живеем – ул. „Петър
Бонев“ № 98.
СВ. СТЕФАНКА ГЕРЧЕВА: - Искам да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. СТЕФАНКА ГЕРЧЕВА: - Обещавам да кажа истината. Знам защо
съм тук като свидетел. Ами тука съм, защото дъщеря ми има много проблеми
с тоя С*** Батиков. Постоянно я преследва, заканва й се, че ще я трепе,
излиза пред колата, по фейса пуска глупости, снимки нейни, обаждат ми се по
телефона – „Виж дъщеря ти на еди кво си“, просто се държи вулгарно. Също
така, идва вкъщи, горе на втория етаж съм аз, той идва на шпионката слуша с
9
кой говоря. Аз изпитвах страх да излезна от вкъщи. Не смеех да говоря по
телефона в собствения си дом. Ами тя ми е дъщеря - отделно живеем, тя си е
при мъжа й сега. Н*** и С*** в миналото са имали отношения, и аз затуй бях
против да отиде тя там у С***. С*** е на „Петър Бонев“ № 98 – комшия ми е,
на първия етаж. Бях против да живее у тях, защото го познавам. И майка му
познавам, и него, ние сме били приятелки. Ами юни месец – скараха се с
мъжа й и тя беше отишла юни месец при него – при С***. Живяха заедно,
обаче скандали след скандали, и всичко се чува горе у нас. Аз съм точно над
тях, малко странично, но на втория етаж съм, то се чува – прозорците всичко
като е отворено. Тя крещи и вика, това беше през ден. Даже една вечер чух, че
нещо пищи и вика, обаче той й взима телефона, нито мога да се обадя или ако
се обадя подслушва, и тя ми се обаждаше само от работата, какво е станало, и
като ми се обади нали, аз й казах, да се маха от него, по някакъв начин да се
маха, защото аз не смеех нищо да направя. Той следеше и мен. Вкъщи ме
следеше с кой говоря. Аз ме беше страх да говоря по телефона. Два пъти го
виждам през шпионката, или отвънка пред прозореца. Викам, сега ако е пиян
– той като е пиян посяга на всеки да бие. По нататъка, тя се прибра вече при
мъжа й, той почна да я преследва, още по-зле, да се заканва, скача пред
колата, и на работата ходи на паркинга там с друга кола. На работата пред
паркинга отива и я причаква, и й се заканва, че ще я трепе, и тя ми се обажда
сутринта, нали, „Майко, така и така“. С*** иска да се върне при него, иначе
щял да я утрепе. Тя не иска да се върне – тя беше психически, трепереше
постоянно, не смее да излезне от вкъщи. Даже и една сутрин става да отива на
работа, гумите й на колата спукани, и четирите гуми спукани, няма с какво да
отиде. Вика: „Майко, няма с какво да отида на работа“ и реве по телефона.
Ами разделиха се юли месец някъде накрая, а това, септември месец
началото го описвам така. Лятото двамата не се срещаха. Тя си стоеше вкъщи.
Тя я беше страх, тя постоянно плачеше. Ами и мен ме беше страх да излезна,
аз от входа, като излизам и се оглеждах, и още ме е страх. След като се
разделиха, децата на Н*** идват у нас. Децата ги оставя на – аз живея близо
до тролеите, там на спирката, те идват у нас, и после те отиват на спирката, и
тя от спирката ги взима, той пак прескача, скача пред колата и пак й се
заканва – пред децата й се заканва, че ще я трепе: „Или се връщаш при мен,
или ще те утрепя“. Това август месец се случва, но дати не си спомням. През
септември месец беше, където пред завода беше ходил. Точно там, тя си
10
излиза от работа, и той внезапно пак скача от някаква кола сива, е бил, така
ми обясни тя, и при нея и почнал там да й се заканва – „Ще те трепя, ще те
трепя, ще те трепя“ тя ми звъни, казва ми. И аз й казах: „Защо не се обади в
полицията?“ Тя вика: „Аз не мога да си изкарам и телефона. Той всичко
внезапно го прави“. На квартира – тука имаше някаква квартира, тя отива да
носи ключовете, той пак изскача и там – абе, навсякъде изскача пред нея.
Ами, тя искаше, като стои при него, нали, колко време стои, да си излезе на
квартира, обаче, нали, като се прибра вече при мъжа й, като се махна – след
като се разделиха се случва това. След като се разделиха, тя занесе ключа и
той скача пак пред нея. Дъщеря ми беше си намерила квартира и искаше да се
премести на квартира, обаче като се сдобриха – мъжа й я прие, тя отказа
квартирата и отиде да върне ключовете, и тя отива и спира да дава ключовете
и той пак скача пред колата, и почва пак да й се заканва. Квартал запад ли
беше – не знам точно къде беше квартирата, не мога да кажа. Не, не, не – това
е ад.
ВЪПРОС ОТ АДВ. КОБАКОВ: - Можете ли да кажете дъщеря Ви
пускала ли е до полицията, оплаквала ли се е? Кога се случва това.
СВ. СТЕФАНКА ГЕРЧЕВА: - Да. Това се случва, след като в завода,
нали, когато направи това с колата, и гумите вече беше капакът, и във
фейсбука къде я беше пуснал, и реши да отиде да се оплаче в полицията да
пусне жалба. Аз не съм чела във фейса, но сестра ми го е чела. Сестра ми е в
Испания, чак в Испания го е прочела. Каза ми, че „била проститутка“,
„ходила за пари с възрастни мъже“, ей такива глупости колкото искате.
Сестра ми по месинджъра се обади, даже и на дъщеря ми се обади. Тя не
очакваше – веднага как е видяла, веднага се обади: „Как може такова нещо?“
Жалбата подаде тогава, когато вече не можа да издържи. Аз съм й предлагала,
ако нещо, да намерим квартира, да се премести, или да се събере с мъжа й –
да се сдобрят, но вкъщи й казах, че няма да я прибера, защото той е на първия
етаж, аз на втория и става нещо страшно. Тя ако дойде вкъщи нещо страшно
ще бъде.
11
АДВ. КОБАКОВ: - Нямам въпроси към свидетелката.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. И***А СВ. СТЕФАНКА ГЕРЧЕВА: - Сама
живея в жилището ми. То е гарсониера. Жилището на С*** Батиков е малко
по-голямо, някъде 5 квадрата ли, нещо такова. Аз не съм подавала жалба
срещу С*** Батиков, не исках да усложнявам нещата – не, не съм подавала
нищо. Дъщеря ми живееше при С*** Батиков и с децата.
ВЪПРОС ОТ АДВ. И***А КЪМ СВИДЕТЕЛКАТА: - А каква беше
причината дъщеря Ви да се премести при С*** Батиков? Знаете ли? Защо не
дойде у Вас например?
СВ. СТЕФАНКА ГЕРЧЕВА: - Защото, аз, не исках да бъде у нас и да
слиза долу при него. Заради туй не исках. По-добре да, нека да стои там, да
види как е, защото, аз го знам какво представлява. Даже и в Пловдив я търси.
ВЪПРОС ОТ АДВ. И***А: - И допуснахте Вашата дъщеря да живее с
такъв човек, така ли?
СВ. СТЕФАНКА ГЕРЧЕВА: - Ами аз можех ли да я спра?
ВЪПРОС ОТ АДВ. И***А: - Оплакваше ли се Вашата дъщеря за начина
по който живее със С*** Батиков? Какво Ви казваше?
СВ. СТЕФАНКА ГЕРЧЕВА: - Да. Ами, че я тормози. Че телефона
12
взима, изтрил ми е номера от нейния телефон. Само има телефон когато е на
работа, и тогава тя ми се обажда и казваше.
ВЪПРОС ОТ АДВ. И***А: - Казахте, че С*** й бил спукал гумите. Ви е
видяхте ли го това, знаете ли кога се е случило?
СВ. СТЕФАНКА ГЕРЧЕВА: - Това септември месец се случило, не го
знаех, но до сега никога не е пукано гуми на дъщеря ми пред на мъжа й дома.
ВЪПРОС ОТ АДВ. И***А: - Но Вие от къде знаете, че е С*** Батиков?
Вие видяхте ли го?
СВ. СТЕФАНКА ГЕРЧЕВА: - Ами, защото преди това беше ходил на
паркинга там, и обикаляше. Ами няма кой, толкова години може ли да? Само
нейните гуми – да обикаля колата и само нейните гуми спукани. През
периода докато дъщеря ми беше при С*** Батиков, тя си търсеше квартира,
през целия период да. Аз й казах, че докато е при него, аз няма да разговарям
с нея, и няма да имам никакви отношения. Ако мога ще й помогна с пари,
каквото мога, обаче до като е при него аз не приемам нищо.
ВЪПРОС ОТ АДВ. И***А: - А Вие знаете ли С*** Батиков от кога
ползва това жилище?
СВ. СТЕФАНКА ГЕРЧЕВА: - Ами то е от съвета, не знам от кога го
ползва. Не е живял постоянно в него, в Пловдив беше, той тука преди колко –
преди три-четири месеца, ако се е върнал тука в Пазарджик, даже го
издирваха от Пловдив от Прокуратурата, и там е правил същите неща, както
тук. Живееше с едно момиче, тя лекарка ли беше какво, и същите проблеми е
13
имало.
ВЪПРОС ОТ АДВ. И***А: - Вие общувате и с внуците си? Виждате ли
ги? Те качваха ли се горе при Вас? Обясняваха ли Ви нещо? Какво Ви
обясняваха?
СВ. СТЕФАНКА ГЕРЧЕВА: - Да, да, да, да да. Ами то всичко се е
случвало те когато спят или когато ги няма, за да ми кажат.
АДВ. И***А: - Нямам други въпроси към свидетелката.
Свидетелката Стефанка Герчева напусна съдебната зала.
В залата се въведе свидетеля М*** Г*** Б***.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
М*** Г*** Б***: - на 63 години, българка, български гражданин,
вдовица, неосъждана, майка съм на С*** Батиков.
СВ. М*** Б***: - Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. М*** Б***: Обещавам да кажа истината. Познавам я от бебе Н***.
Израснала ми е почти пред очите. И съм й и кръстница отгоре на това. Знам за
какво е делото. Искам да кажа, че аз съм виновната, която се допусна в
къщата ми да живее. Аз съм виновна, че синът ми я допусна да живее вкъщи.
14
Чувахме се с Н***, когато живееше в къщата ми, за да си търси квартира.
Допуснах я, за да може да си намери квартира – това й бяха думите, уж за
една седмица, а апартамента ми е в ремонт. За апартамента говоря на ул.
„Петър Бонев“ 98. Той не е на мое име, на името на сина ми този апратамент.
Допуснах я, защото и аз живея там. Една сутрин непосредствено по средата
на годината, юни ли беше, не помня, не мога да си спомня, седем и 30 ми
дрънка телефонът сутринта, и слушам гласа й, казва: „Лельо М***, на
улицата съм с децата, в колата, скарахме се със съпруга ми и съм на улицата в
колата с децата“. И аз казвам: „Добре, хубаво, ами защо не отидеш при майка
ти?“ „И тя ме изгони“ – това й бяха приказките. „Моля ти се, обади се на
С***, ако мога, поне докато си намеря квартира, нали, да ме допусне. Викам:
„Ама как ще те допусне? То вътре има един диван само. Просто той няма
къде да спи.“ Това й бяха приказките. Убеждавах моя син, и той с голям зор я
прие, даже и той започна да й търси квартира. Непосредствено, пак се чухме:
„Не мога да намеря. Там е скъпо“ и аз се принудих да й пратя пари, за да
може да си хване квартира, оттам нататък какво е станало. По „Уестърн
Юнион“ и пратих 260 или 240 някъде там, евро, й пратих. После пак се
търсеше – значи, непосредствено два месеца се търсиха квартири, и на края
ми се обади, че мъжът й се бил обадил – съпругът й, който, преди да ми го
каже това, пак ми се беше обаждала, че я бил заплашвал, незнам си какво,
незнам си що, и непосредствено пак след време, ми се обажда, и ми казва, че
й се обадил по телефона, и й казал: „Вместо да седиш по хората, аз ще ти
платя всичко, за да може да си хванеш квартира и да живееш спокойно с
децата“. Обаче, пак, след един-два деня, казва: „А, не, няма да такова, защото
той ще ми я плати един път тази квартира, и повече май няма и да ми я
плати“. Това й бяха думите. Докато Н*** живееше със сина ми се чувах с нея.
ВЪПРОС ОТ АДВ. И***А: - Да Ви се е оплаквала от начина си на
живот с него, да Ви е споделяла нещо необичайно?
СВ. М*** Б***: - Нищо подобно. Нищо подобно. Не е ми се е
оплаквала.
15
ВЪПРОС ОТ АДВ. И***А: - А с Вашия син чувахте ли се? Той какво Ви
споделяше?
СВ. М*** Б***: - Ооо, всеки ден се чувам с моя син. Той ми казва:
„Вече майко не се издържа. Аз спя на земята, за да може те да спят в кухнята
на дивана, който се разтяга, вика: „Вече ме боли всичко, и не мога да си
върша й работата“ и той беше постоянно и на работа, с часове работеше.
Работи към някаква Пловдивска фирма. Сега за работата какво работи –
пиана, такива рояли, беше на рояли. Това се обърках, защото в Пловдив си
работеше той. Обаче, нали се затвориха границите заради „Ковид“, и той се
прибра в Пазарджик, и вика: „Вместо да стоя така, не мога да излизам, да си
взема да си оправя апартамента.“ И непосредствено, защото там работата не
беше нали – например два месеца излизат в чужбина, после един месец
почиват, и каза: „За мен това не е работа“, и тук се хвана към някаква
Пловдивска фирма, в която работеше по 12 часа, това забравих да кажа, че
тука друга работа си беше хванал, в гр. Пазарджик. Знам, че С*** си има
приятелка, в Пловдив си има приятелка. Познавам я само по телефона, на
снимка съм я виждала, С*** ми я е пращал на Фейсбука, приказваме си с
момичето по телефона, контактуваме си, лично не я знам, обаче на снимка я
знам. Аз не мога да кажа, че С*** и Н*** са живели заедно. Н*** отиде при
С*** да живее, защото е била изгонена от мъжа й, били се скарали нещо, и тя
е била на улицата, и аз от тая гледна точка, заради децата, помолих моя син и
го молих достатъчно, за да може да я прибере, докато си намери квартира –
това е. Знам, че моят син претърпя инцидент – след като тя се изнесе, вече от
дома ни, някъде август месец. Обаждам се аз по телефона, слушам, че на
детето ми гласа нещо не е както трябва. Казвам нещо се е случило. И казва:
„Майко обади ми се след един или там час и половина“, не си спомням.
Обаждам се, и казва: „Знаеш ли какво се случи, еди какво си, и от тогава не
съм човек“. Някакъв отишъл, пред домашната ни врата, го удря с тръба в
главата, на което присъства един комшия – нали съседът ни, който е до нас,
след нейното изнасяне от вкъщи.
16
МОЛИТЕЛКАТА (ЛИЧНО): - Аз нямам нищо общо, нито знам такъв
случай.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА МОЛИТЕЛКАТА ДА НЕ НАРУШАВА
РЕДА В СЪДЕБНАТА ЗАЛА.
СВ. М*** Б***: - Синът ми беше нападнат с тръба, и тръбата е още
вкъщи, с кръвта. Някакъв пиян го е нападнал, който е бил бивш някакъв. На
Н*** бивш, някакъв си Атанас ли – не знам, не мога да си спомня. Знам го от
сина ми, по телефона си контактуваме. И имаме и свидетели комшията,
защото е дрънкал първо на неговата врата тоя, и в тоя момент отваря синът
ми нашата си врата. Отваря и получава това в главата - удара в главата.
Споделял е с мен – един път се е срещал с Н*** синът ми, след като е
напуснала жилището, за да й каже, че имала някакви неща, за да може да
дойде да си ги вземе, да си ги прибере – някакви не знам сега, дрехи ли са, ще
Ви излъжа. В момента отношенията между сина ми и Н*** – за в момента
синът ми си гледа работата, ходи да си работи, от там нататък. Нищо не знам,
за това не мога да кажа – дали са се карали докато са живели в един
апартамент – ами разбира се.
ВЪПРОС ОТ АДВ. И***А: - С*** нещо да Ви е споделял как живее с
децата, с Н***, подробности? Общува ли добре с децата? Вижда ли ги често?
СВ. М*** Б***: - Постоянно навънка – децата, Надя, влизат излизат,
казва: „Майко, аз“ вика „съм в кухнята, по едно време се отваря затваря
вратата“, нали, естествено ще им даде ключ от това. После, казва: „Гледам, че
много бутилки се сбират“, бутилки да се пие. Казва: „Едвам изчистих
апартамента от бутилки“, всичко се хвърляло зад дивана. Разбира се, че ги
пазя тези бележки, с които съм изпращала пари на Н***. Разбира се, че ги
пазя, как, това са пари. Нося ги в себе си. Мога да ги представя оригиналите.
17
АДВ. И***А: - Аз съм приложила бележките към писмения отговор.
Нямам други въпроси към свидетелката.
АДВ. КОБАКОВ: - Аз имам въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. КОБАКОВ, СВ. М*** Б***: - Живея и работя
в Г***, от 20 години съм там. Към момента, към който се развива действието,
за което сме в съда, и Н*** живее при сина ми, живеех в Г***. Върнах се от
Г*** онзи ден, в неделя. Н*** е купувала електроуреди – да, които са
изплатени, тя самичка си предложи: Предложи: „Лельо М***, понеже гледам,
че още С*** не е“ – нали трябва да направи някакви месеци, и нали, не може
да вземе на лизинг „ако искаш“ – викам: „да, нямаш проблеми“ – всичко е
изплатено. „Ако искаш, да купя нали някои работи, нали, първоначално,
диван и какво беше, една пералня, и там за кухнята някакви шкафове“, които
струваха хиляда и няколко лева, а аз до стотинка съм й изплатила всичко. До
стотинка. Тези пари са съвсем отделно. Може да се изчислят колко са
стрували тези неща, и това (свидетелката показва бележки от „Уестън
Юнион“) са отделните – всичко й е изплатено. Тези електроуреди сега се
намират вкъщи. Ползват се от нас – след като съм си ги заплатила, аз мисля,
че – това, че се водят на нейно име, това нищо не ми говори.
АДВ. КОБАКОВ: - Нямам други въпроси.
АДВ. И***А: - Госпожо съдия, тъй като носим и бележките по повод на
тези вещи,
СВ. М*** Б***: - Имам и още.
18
АДВ. И***А: - Това са три други платежни нареждания извършени през
„Уестън Юнион“, по повод на тези процесни движими вещи, за които се
твърди от другата страна, в подкрепа на показанията на свидетелката ги
представям, и ще Ви моля да ми да дадете възможност да ги представя по
делото с допълнителна молба, тъй като са в оригинали.
Съдът дава възможност на молителката и процесуалният й представител
да се запознаят с оригиналите на представените платежни нареждания.
АДВ. КОБАКОВ: - Ще моля в следващо съдебно заседание да позволите
да бъде разпитан при режим на довеждане свидетеля В. Т. М. – съпругът на
доверителката ми. Ще Ви моля в днешното съдебно заседание да допуснете
моята доверителка да даде обяснения по делото.
АДВ. И***А: - Нямаме други доказателствени искания, единствено да
ми дадете възможност да Ви представя платежните нареждания с молба по
делото.
Съдът счита, че за основателни доказателствените искания на страните,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА по делото да бъде разпитан като свидетел В. Т. М. , при
довеждане от молителката, като
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна в следващото съдебно
заседание да представи предявените днес като писмени доказателства в
19
оригинал платежни документи – съответно в заверено копие.
За събиране на допуснатите доказателства, а именно разпит на трима
свидетели, за събиране на сведения от РУ на МВР Пазарджик, както и за
представяне на писмени доказателства в заверено копие, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 25.11.2020 г. от 15:00 часа, за
която дата и час страните уведомени от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ посоченият от ответната страна свидетел С. И. С. на
посочения в писмения отговор адрес, а именно: гр. Пазарджик, ул. „Петър
Бонев“ № 98, ет.1, ап.1.
Останалите свидетели при режим на довеждане.
ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО до РУ на МВР Пазарджик, съгласно четеното
определение на съда в протокола от днешното съдебно заседание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:25
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
20