Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 10
гр.Свищов, 30.01.2020г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 14.01.2020 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Таня Луканова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№786 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и иск по чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Е.-П. П.“АД твърди, че
ответницата А.Ш.А. е клиент на Е.-П. П. с кл. № *********, във връзка с
продажба на ел. енергия за обект заведен с абонатен № ********* в ************************.
Отношенията между страните били регламентирани от общи условия за продажба на
ел. енергия на Е.-П. П. АД. Твърди, че съгласно чл. 17, т. 2 от тях,
потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия
в срок и начин определени в общите условия. Твърди, че съгласно чл. 38 от
общите условия потребител, който не изпълни задължението си за заплащане в
срок, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден. Твърди, че съгласно чл. 16, т. 2 от ОУ за продажба на ел.
енергия на Е.-П. П., клиентите се задължават да заплащат стойността на
фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина определени в тези
общи условия. Съгласно чл. 32 от ОУ, в случай на забава се дължи законна лихва
върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на забава до
пълното погасяване на задължението. Ищецът твърди, че на основание чл. 410 от ГПК е подал заявление в Районен съд Свищов срещу ответницата и било
образувано ч.гр. дело № 427/2019 г.
Твърди, че към момента на подаване на заявлението, ответницата има незаплатена електроенергия в
размер на 363,86 лева – главница, по фактури за периода от 13.11.2018 г. –
13.02.2019 г., както и мораторна лихва в размер на 8,96 лева, представляваща
сбора от мораторната лихва на всяка една фактура от падежа й до 04.04.2019 г.
След подаване на заявлението, длъжникът е възразил, че не дължи изпълнение на
вземането, поради което ищецът е депозирал настоящия иск. Моли съда да признае
за установено в отношенията между страните, че ответникът А.Ш.А. дължи на ищеца
Е.-П. П. АД сумата от 372,55 лева за обект на потребление, заведен с абонатен №
№ *********, находящ се в **********************, представляваща главница в
размер на 363,86 лева - консумирана ел. енергия по фактури издадени в периода
от 13.11.2018 г. – 13.02.2019 г., както и мораторна лихва в размер на 8,69 лева
- представляваща сбора от мараторната лихва на всяка фактура от падежа й до
05.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на
задължението. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника
по иска.
В проведеното съдебно заседание,
ищецът е депозирал становище, с което заявява, че поддържа предявената от него
искова претенция и моли същата да бъде уважена.
В проведеното съдебно заседание, ответникът
не се явява, С писмено становище заявява, че е погасила вземането на ищеца като представя доказателства в тази насока. Съдът, като взе
предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и
след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
На 24.04.2019г. ищецът в
настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против ответницата, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 427/19г.
по описа на СвРС, по което е издадена заповед № 272/25.04.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът – А.Ш.А.
с ЕГН **********, да заплати на кредитора сумата от 363,86 лева (триста
шестдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки) - главница, представляваща
незаплатена ел. енергия по фактури,
издадени в периода 13.11.2018г. – 13.02.2019г.,
за обект с абонатен номер № *********, находящ се в **********************, по
клиентски номер *********, сумата 8,69 лева (осем лева и шестдесет и девет
стотинки) – общ размер на мораторна
лихва за периода от падежната дата на всяка една от фактурите до 05.04.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 23.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 25,00 лева (двадесет и пет лева) - разноски по делото за държавна
такса и 50,00 лева (петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление. Във
връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си. Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в
законния срок по чл. 415 от ГПК.
Видно от представените по делото 4бр.
фактури ищцовото дружество за периода 13.11.2018 г. до 13.02.2019 г. е издало
фактури №№ **********/13.11.2018 г., **********/13.12.2018 г., **********/14.01.2019
г., **********/13.02.2019 г., за консумирана енергия в периода от 21.09.2018г.
до 20.01.2019г. на стойност 352,92лв., както и фактура и за възстановяване на електрозахранването
№********** от 16.016.2019г. на стойност 19,00лв. Във всички описани фактури,
като получател е посочена ответницата А.Ш.А. с ЕГН **********, за обект №*********
и адрес на обекта в ************************.
Представени са Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Е.-П. П.“АД, както и Решение №ОУ-061 от
07.11.2007г. на ДКЕВР, както и доказателства, че са публикувани ОУ на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.Б. П.“ АД и ОУ на
договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.Б.
М.“АД.
Представено е извлечение от
сметка с клиентски номер № *********, в което в табличен вид са посочени
гореописаните фактури, както и падежа на плащане по тях, стойността за плащане
и дължимата лихва към 05.04.2019г. Видно от същата е, че общата дължима сума по
посочените фактури е 372,55лв., включително по фактура №********** от
05.12.2018г. с падеж 25.12.2018г. на стойност 0,63лв. Последната не е
представена по делото.
След образуване на настоящото
дело, ответницата на 29.08.2019г. е заплатила на ищеца претендираната сума в
размер на 363,86 лева, както и мораторна лихва в размер на 22,63 лева. Представени
от нея са 6 бр. фискални бонове от 29.08.2019 г. по фактури с № №
**********/13.11.2018 г., **********/13.12.2018г., **********/14.01.2019 г.,
**********/13.02.2019 г., както и по фактура №********** от 16.016.2019г. и фактура
№********** от 05.12.2018г.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът прави следните изводи от правна страна:
Исковете са предявени от „Е.-П.
П.” АД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу
ответницата в качеството й на длъжник, на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 272/25.04.2019г. по ч.гр.д. № 427/2019 г. на РС-Свищов.
Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково
производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Предвид на това исковете са
допустими.
Не е спорно по делото, че страните са в
облигационни отношения във връзка с продажбата на ел. енергия, която ищецът
доставя на ответницата с кл. № ********* за обект на потребление с
абонатен № ********* в с.Овча могила, общ. Свищов на ***************. С оглед
ангажираните по делото доказателства от страна на ответницата за погасяване на
вземането на ищеца за сумата в размер на 363,86 лева -главница, както и
мораторна лихва в размер на 22,63 лева,
което погасяване е извършено на 29.08.2019г., то и с оглед разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 ГПК, исковата претенция следва да бъде изцяло отхвърлена.
Ищецът е претендирал деловодни
разноски в исковото производство за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 125 лв., а в заповедното – 75 лева за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, което съдът намира за основателно.
Ответникът следва да
заплати направените от ищеца разноски в цялост както по исковото производство, така
и в заповедното, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на „Е.П.“ АД, Е.1. адрес *** ***** за
признаване за установено по отношение на А.Ш.А., ЕГН:**********, с адрес ***, че дължи на „Е.П.“ АД, Е.1. адрес *** *****
сумата в размер на 372,55 лева за обект на потребление, заведен с абонатен № № *********,
находящ се в **********************, представляваща главница в размер на 363,86
лева - консумирана ел. енергия по фактури издадени в периода от 13.11.2018 г. –
13.02.2019 г., както и мораторна лихва в размер на 8,69 лева - представляваща
сбора от мараторната лихва на всяка фактура от падежа й до 05.04.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение, до окончателното изплащане на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА А.Ш.А., ЕГН:**********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.“
АД, Е.1. адрес *** *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на
75,00лв. (седемдесет и пет лева), представляваща направените в заповедното
производство разноски, от които 25 лв. заплатена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение, както и сумата в размер на 125,00лв. (сто
двадесет и пет лева) разноски направени в настоящото исково производство за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: