№ 19203
гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110170773 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба и уточняваща такива от
21.01.2025 г. на Н. В. Е. против „В.К“ АД.
Ищецът Н. В. Е. твърди, че на 12.07.2023 г. между страните е сключен договор за
паричен заем Standart14 № ******* за сумата от 3000 лева при вид на погасителна
вноска двуседмична, брой – 26, ГЛП 40,32 % и ГПР 49,37 %. Ищецът сочи, че клаузата
от договора, предвиждаща заплащането на възнаградителна лихва в размер на 40,32%
е нищожна като противоречаща на добрите нрави, доколкото надвишавала трикратния
размер на законната лихва. Твърди, че процесният договор за заем е изцяло нищожен,
като сключен в противоречие на императивните разпоредби на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. В
договора липсвала методика за изчисление на референтния лихвен процент (изискване
по чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК), както и срок на договора за кредит (изискване по т. 6 на чл.
11 ЗПК). Сочи, че нито от текста на договора, нито от погасителния план ставало ясно
каква част от погасителната вноска представлява главница, каква част е лихва и каква
част – такса за обслужване на кредита. Не ставало ясно дали сумите по погасителния
план са с фиксиран размер във всяка погасителна вноска или първо се заплаща такса за
обслужване на кредита и лихвата и едва тогава се изплаща главницата. Процесният
договор бил сключен и в противоречие с императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т.
20, т. 23 и т. 24 ЗПК.
В чл. 1, ал. 3 от Договора страните уговорили, че кредиторът предоставя на
потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем в
размер на 1798,68 лева, платима наред с погасителните вноски по заема. Намира, че
клаузата е нищожна като противоречаща на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
начисляването на такса за експресно разглеждане водело и до заобикаляне на
1
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на ГПР по договора,
доколкото същата представлявала прикрити разходи по кредита.
В ал. 2 на чл. 4 било уговорено, че в случай на непредставяне на обезпечението,
потребителят дължи неустойка в размер на 1199,12 лева, платима наред с
погасителните вноски, като ищецът намира, че клаузата е нищожна, доколкото същата
представлявала „скрито възнаграждение“ по кредита, като същата не била включена в
оскъпяването на ползваната сума, което водело до заобикаляне на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ГПК. Сочи, че посочената неустойка следвало да бъде включена при
изчисляване на ГПР по кредита. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с
което да прогласи нищожността на договора за потребителски кредит №*******,
сключен с ответника, на посочените в исковата молба основания, а в условията на
евентуалност – да прогласи за нищожни разпоредбите на чл. 1, ал. 3 от договора като
противоречаща на закона, на чл. 2, ал. 1, т. 4 от договора като противоречаща на
добрите нрави, както и на чл. 4, ал. 2 от договора, предвиждаща неустойка за
непредоставяне на обезпечение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „В.К“ АД е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове по допустимост и основателност,
за което излага подробни съображения. Навежда подробни твърдения в насока, че
оспорваните клаузи са валидни и отговарят на законовите изисквания, като в тази
връзка сочи и още, че претендираните с клаузите възнаграждения не следва да се
включват в размер на ГПР. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Съдът е сезиран с главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на процесния договор за потребителски кредит поради
противоречие с императивни разпоредби на ЗПК, както и евентуални искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на на чл.
1, ал. 3 от договора като противоречаща на закона, на чл. 2, ал. 1, т. 4 от договора като
противоречаща на добрите нрави, както и на чл. 4, ал. 2 от договора, предвиждаща
неустойка за непредоставяне на обезпечение.
Доколкото в случая е предявен установителен иск за нищожност на договора за
потребителски кредит съдът разглежда единствено наведените от ищеца основания за
нищожност, като не извършва служебна проверка за нищожност на договора на
незаявени основания.
Предвид изложеното, в настоящото производство следва да бъдат разгледани
само заявените от ищеца в исковата му молба основания за нищожност, а именно –
противоречие с императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 6, т. 9а, т. 11, т. 20, т. 23 и
т. 24 ЗПК.
Страните не спорят, а и от представения и приет по делото Договор за паричен
заем Standart 14 № ******* се установява, че на 12.07.2023 г. между ищеца, в
качеството му на кредитополучател, и „В.К“ АД, в качеството му на кредитодател, бил
сключен договор за паричен заем, въз основа на който на ищеца е предоставен заем в
2
размер на 3000 лв., със срок на погасяване 52 седмици, брой вноски - 26, двуседмични,
последната с падеж на 10.07.2024 г., с размер на месечната погасителна вноска – 210,27
лева, с уговорена годишна лихва – 40,32 %, ГПР – 49,37 % и общо задължение 5467,02
лева, състоящо се от размера на заетата сума и лихвата за целия срок на договора. В
чл. 4, ал. 2 от договора е уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението на
кредитополучателя по чл. 4, ал. 1 – да предостави едно от посочените в нормата
обезпечения, кредитополучателят ще дължи неустойка в размер на 1199,12 лева, която
ще се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай
общата дължима сума е в размер на 6666,14 лева.
Съдът намира, че между страните е сключен писмен договор, въз основа на който
кредиторът-ответник се е задължил да предостави на потребителя-ищецкредит под
формата на парична сума за определена цел, която длъжникът се е задължил да ползва
съобразно уговореното и да върне в определения срок. Приложение в отношенията
между страните следва да намерят нормите на ЗПК в действащата към момента на
сключване на договора редакция, тъй като ищецът има качеството потребител по
смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и няма данни при сключването на договора
физическото лице да е действало в рамките на своя професионална или търговска
дейност – чл. 9, ал. 3 ЗПК.
На основание чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Видно от горепосочената разпоредба, неспазването на изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 6, т. 23 и т. 24 ЗПК не влече недействителност на договора за потребителски
кредит, поради което наличието или липсата на посочените реквизити в процесния
договор за потребителски кредит не следва да бъде взимано предвид при преценка за
действителността на договора и няма да бъде обсъждано от настоящия състав.
Доколкото с процесния договор за потребителски кредит е бил договорен
фиксиран лихвен процент на годишна основа, не е било необходимо посочването на
методика за изчисляване на референтен лихвен процент. Референтен лихвен процент е
лихвеният процент, използван като основа за изчисляване на приложимия към
договора за кредит променлив лихвен процент (§ 1, т. 6 от ДР на ЗПК), а променлив е
онзи процент лихвеният процент, предвиден в клауза на договора за кредит, по силата
на която кредиторът и потребителят уговарят, че приложимият към договора за
потребителски кредит лихвен процент се формира на база на променлива компонента
(референтен лихвен процент) и фиксирана надбавка (§ 1, т. 5а ДР на ЗПК) Случаят не е
такъв. Отделно от това в случая нито се твърди, нито се установява, че е уговорено
прилагането на различни лихвени процент, поради което неоснователно се явява
твърдението за нищожност на договора поради неспазване на императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9А ЗПК, приложима единствено при договори за кредит с
променлив лихвен процент.
В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК в договора е инкорпориран погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, каквото е законовото изискване при договори за кредит с
фиксиран лихвен процент. В случая лихвата е с фиксиран процент и не е необходимо
да се посочва последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, което изискване е поставено само при различни лихвени проценти
3
за целите на погасяването /в този смисъл Решение № 5148 от 7.08.2025 г. на СГС по в.
гр. д. №1432/2024 г., Решение № 5801 от 25.09.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 13985/2023
г/. Въпреки гореизложеното, видно от представения към договора погасителен план,
същият съдържа подробна разбивка на дължимите суми по договора за кредит, които
се погасяват с всяка погасителна вноска.
На следващо място трябва да се посочи, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК в
договорът за потребителски кредит задължително трябва да се предостави
информация относно: наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
договора; срока, в който това право може да бъде упражнено; другите условия за
упражняване на правото на отказ, вкл. информация за задължението на потребителя да
погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК; размера на
лихвения процент на ден.
С Решение № 59/20.05.2024 г. по т.д. № 2695/2022 г. на II т.о. на ВКС е разяснено,
че "с предоставяната по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК информация в договора относно
размера на дължимия лихвен процент на ден се цели да се обезпечи възможността на
потребителя, който е в положението на по-слабата страна (спрямо търговеца) от гледна
точка на информираност, да изчисли размера на лихвата в абсолютна стойност
(лихвен процент на ден х главница х брой дни), която следва да заплати за периода от
усвояването до връщането на главницата, за да може да упражни надлежно правото си
на отказ от договора за кредит, което включва и изпълнение на условието на чл. 29, ал.
4 ЗПК - връщане не само на главницата, но и заплащане на лихва за периода на
ползването й. Ето защо, с правилото на чл. 11, ал. 1, т. 20, предл. последно ЗПК
(посочване на лихвения процент на ден) се гарантира реалното упражняване на
правото на потребителя на отказ от договора, а именно да отстъпи от договора без
негативни за него последици, ако прецени в "срока за размисъл" по чл. 29, ал. 1 ЗПК,
че той не отговаря на потребностите му. С оглед изложеното, изпълнението на чл. 11,
ал. 1, т. 20, предл. последно ЗПК се явява особено съществено за правата на
потребителя и неизпълнението му е скрепено със санкцията на чл. 22 ЗПК –
недействителност на договора".
В договора е посочен годишен лихвен процент в съответствие с изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, но това само по себе си не представлява изпълнение на
императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК.
Видно от материалите по делото в процесния договор за потребителски кредит не
е посочен размерът на лихвения процент на ден, тоест в случая потребителят е
поставен в неравностойно положение и в невъзможност да извърши информирана
преценка за възможността да упражни потестативното си право да се откаже от
кредита.
Предвид гореизложеното основателен се явява предявеният иск за прогласяване
нищожността на процесния договор за паричен заем Standart14 № *******/12.07.2023
г., сключен между страните, поради което същият следва да бъде уважен.
Поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на
предявените при условията на евентуалност искове, същите няма да бъдат
разглеждани.
По разноските:
При този изход на спора право на раноски има само ищцовата страна. Същият
претендира присъждането на разноски за държавна такса в размер на 267 лева, коието
4
следва да му бъдат присъдени.
Адв. С. претендира присъждане в своя полза на адвокатско възнаграждение за
осъществена в полза на ищеца безплатна правна помощ в настоящото производство в
размер на 960 лева.
Съдът намира, че предвид неголямата правна и фактическа сложност на делото,
както и осъществената от адв. С. работа по защита правата и интересите на ищцата,
изразяваща се единствено в подаването на искова молба и молба за гледане на делото в
отсъствие на процесуален представител на ищцата, както и списък с разноски по чл.
80 ГПК, справедливият размер на адвокатското възнаграждение за осъществената
защита е в размер на 250 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по предявения от Н. В. Е., ЕГН: **********
срещу „В.К“ АД, ЕИК: ******** иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД на
сключения между страните договор за паричен заем Standart14 №*******/12.07.2023 г.,
сключен между страните поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 11,
ал. 1, т. 20 ЗПК.
ОСЪЖДА „В.К“ АД, ЕИК: ******** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати
на Н. В. Е., ЕГН: ********** сумата в размер на 267 лева- разноски за държавна такса
в настоящото производство.
ОСЪЖДА „В.К“ АД, ЕИК: ******** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да заплати
на адв. В. Ф. С. сумата в размер на 250 лева – адвокатско възнаграждение за
осъществена в полза на ищеца безплатна правна помощ в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5