РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. Перник 05.08.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Кристиан Петров
Роман Николов
при секретаря Златка Стоянова като
разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 346 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 504/04.04.2019г., постановено по гр.д. №
2686/2018г. по описа на Пернишкия районен съд е признато за установено по
отношение на М.Г. Н., че дължи на
"БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД, гр. София, сумата от 466. 53
лв., по договор за потребителски заем CREX - ***, от които: 385.14лв. главница
по кредита; 46.37лв. възнаградителна лихва по договора и 35.02 лв. законна
лихва за забава за периода 20.12.2016-11.11.2017 г., ведно със законната лихва
от датата на заявлението по чгд № 8048/2017 г. - 24.11.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата
М.Г.Н., представлявана от назначения й особен
представител адв. Б. е обжалвала решението, като излага съображения за
недължимост на претендираните суми и моли искът против нея да бъде отхвърлен.
"БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД, гр. София оспорва жалбата .
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен
установителен иск по чл.415, вр. чл.124 ГПК.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл
Файненс"ЕАД e поискал да се признае за установено че ответницата
дължи сумата от 466. 53 лв., по договор за потребителски заем CREX - ***, от
които: 385.14лв. главница по кредита; 46.37лв. възнаградителна лихва и 35.02
лв. законна лихва за забава за периода 20.12.2016-11.11.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на заявлението по чгд № 8048/2017 г. - 24.11.2017 г.
до окончателното изплащане на сумата
В срок е постъпил отговор на исковата
молба, с който искът е оспорен с твърдения, че кредитът не е обявен за предсрочно
изискуем.
За да уважи иска, районният съд е
приел, че между страните е сключен валиден договор за кредит, по който ответницата
е неизправна страна, тъй като не е изпълнила задължението си заплащане на
уговорените погасителни вноски и кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Решението на районния съд е валидно и
допустимо, като относно правилността му на основание чл. чл. 269 ГПК,
въззивният съд е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
От представените по делото
доказателства се установява, че между жалбоподателката и «БНП Париба Пърсънъл
Файненс» ЕАД е сключен договор за потребителски кредит CREX - ***, с който
дружеството се е задължило да предостави на жалбоподателката сума в размер на
927,72 лева. Страните са уговорили кредитът да бъде издължен на 12 месечни
вноски, като последната е с падеж 20.03.2017г., а заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е постъпило на 24.11.2017г. Т.е. към момента на
постъпване на заявлението е бил настъпил падежът и на последната погасителна
вноска. В такава хипотеза е ирелевантно за спора дали кредитът е обявен за
предсрочно изискуем и дали е допустима уговорка, предвиждаща възможност за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, в който смисъл са наведените
доводи в жалбата. Съгласно приетото в т.1 от ТР 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, ако
се твърди наличие на предсрочна изискуемост на част или на цялото вземане, но
не е доказано, че преди датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение кредитът е обявен за предсрочно изискуем, то подлежи на
уважаване исковата претенция само относно вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо. В същото ТР изрично е посочено, че вноските
с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските,
станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание
- договора за кредит и позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо
за основанието на претенцията. Доказването на настъпилата предсрочна
изискуемост е определящо единствено за размера, в който ще бъде признато
вземането на кредитора. Или щом в случая падежът на всички вноски е настъпил и
при липса на доказателства за погасяване на претендираните суми, то и следва че
искът е доказан в пълния му предявен размер.
Във връзка с горното, съдът намира,
че жалбата е неоснователна и поради съвпадане на крайния извод за основателност
на иска, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемото дружество
следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски в общ
размер на 400 лв., включващи заплатено възнаграждение на особения представител
на жалбоподателката и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
504/04.04.2019г., постановено по гр.д. № 2686/2018г. по описа на Пернишкия
районен съд.
ОСЪЖДА М.Г.Н. ***, ЕГН ********** да
заплати на «БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД, гр. София сумата от 400 лв.,
представляващи направени във въззивното производство разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: