№ 225
гр. Свиленград, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. И.
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20255620200844 по описа за 2025
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-0351-000603 от
15.10.2025 година на Началник РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с
което на А. З. Х. с ЕГН ********** от с**************************, със
съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Самарско знаме” № 19, област Хасково,
чрез адвокат В. И., за нарушение на чл. 104Б, т. 2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер
на 3 000 лв. (1 533.88 евро) и „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство (МПС)” за срок от 12 месеца (т. 1), за нарушение на чл. 139,
ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
50 лв. (25.56 евро) (т. 2), за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. (25.56 евро)
(т. 3) и за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100 лв. (51.13 евро) (т. 4).
Жалбоподателят А. З. Х. чрез процесуалния си представител – адвокат В.
1
И., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен –
постановен при съществени процесуални нарушения и в разрез с материалния
закон, жалбоподателят не бил извършил процесните нарушения, липсвали
субективните и обективните елементи на нарушенията и наказанията били
несправедливи.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят А. З. Х. не се
явява. За него се явява адвокат Г. Г. – преупълномощена от адвокат В. И., която
пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като връченият на жалбоподателя
Акт нямал изискуемите според ЗАНН реквизити. Представя Писмена защита,
в която подробно аргументира тезата си за отмяна на обжалваното НП в
частта по т. 1, тъй като не било посочена целта, за която се използвал пътя, не
бил посочен механизмът на дрифта и налице били повредена пътна настилка и
техническа неизправност на процесното МПС. Претендират се разноски по
делото. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП
(въззиваемата страна) - Началникът на РУ – Свиленград към ОДМВР –
Хасково, редовно призован, не се явява. От Съда се иска да потвърди в цялост
обжалваното НП, както и е наведено възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 21.09.2025 година свидетелите С. Г. С. и Н. А. А. – полицейски
служители при РУ - Свиленград, в изпълнение на служебните си задължения
във връзка със специализирана полицейска операция, свързана с осигуряване
на обществения ред и безопасността на движението на територията на община
Свиленград във връзка с есенния панаир на града, извършват обход в
централната градска част, като около 01.55 часа се намират в град Свиленград,
2
област Хасково, в близост до бензиностанция „Петрол” до кръстовището на
улица „Драган Цанков” и булевард „България” в посока Пощата когато виждат
фаровете на МПС, което се движи с висока скорост, идвайки по улица „Драган
Цанков” към кръстовището с булевард „България” и малко по-късно не спазва
предписанията на знак Б2, т.е. на спира на пътен знак „Стоп! ...” и навлиза по
булевард „България” с много висока скорост като водачът му извършва рязка
маневра в ляво и навлиза в насрещното платно, което води до загуба на
сцепление на задните гуми с асфалтовата настилка и автомобилът предприема
хаотични движения и започва да се вдига прах. С тези действия полицейските
служители приемат, че водачът не използва пътя, отворен за обществено
ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и
товари, а с цел „дрифт”, както и приемат, че се застрашават останалите водачи
на пътя, тъй като насреща се движи друг автомобил. Полицейските служители
последват процесния автомобил в посока Пощата и малко по-късно след
подадени звуков и светлинен сигнали, го спират в близост до Поликлиниката
като установяват, че това е лек автомобил марка „Опел”, модел „Сигнум” с
държавен регистрационен № **********, който се управлява от
жалбоподателя и е собственост на Г.И.П.; също така констатират при
извършената проверка, че МПС не е оборудвано с пожарогасител и
светлоотразителна жилетка.
На посочената дата и в кръга на службата си, свидетелят С. Г. С. –
„Старши полицай” в Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към
ОДМВР – Хасково, идентична с Младши инспектор (длъжностно лице от
службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя и в негово
присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със
серия GA и с № 4693518. Това процесуално действие извършва и с участието
на свидетеля Н. А. А.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно
описание на нарушенията, свързани с управление на МПС от страна на водача,
който не използва пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с
неговото предназначение за превоз на хора и товари, с МПС, което не е
оборудвано с пожарогасител и светлоотразителна жилетка и с неспазване на
предписанието (нарушаване) на знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство!”; както и на обстоятелствата по извършването и
откриването им. А досежно квалификациите, нарушенията правно
квалифицира с разпоредбите на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, чл. 139, ал. 2, т. 3 от
3
ЗДвП, чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и чл. 6, т. 1 от ЗДвП, които вписва за
нарушени. Екземплярът от АУАН, който остава в преписката, е подписан от
актосъставителя и свидетеля по Акта, след което е предявен на жалбоподателя
- нарушителя А. Х. и му е връчен препис (екземпляр) от Акта, като Х. сочи, че
има възражения против констатациите, но не сочи конкретни такива, което е
вписано собственоръчно от жалбоподателя в съответната графа в екземпляра,
приложен към преписката и този, връчен на жалбоподателя. В преписа (също
оригинал), връчен на жалбоподателя липсват подписите на актосъставителя и
свидетеля по Акта.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на РУ - Свиленград към ОДМВР –
Хасково, издава процесното НП № 25-0351-000603 на 15.10.2025 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации,
изложени в АУАН, както и правните квалификации на нарушенията, дадени от
контролния орган - чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, чл. 139,
ал. 2, т. 4 от ЗДвП и чл. 6, т. 1 от ЗДвП и налага на жалбоподателя съответно
административно наказание „Глоба” в размер на 3 000 лв. и административно
наказание „Лишаване от право за управлява МПС” за срок от 12 месеца,
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв., административно
наказание „Глоба” в размер на 50 лв. и административно наказание „Глоба” в
размер на 100 лв. НП е редовно връчено на 22.10.2025 година, видно от
Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –
датирана и подписана, с отбелязване и имената на получателя му, а именно:
адвокат В. И., т.е. съдебен адресат с Пълномощно, приложено по делото;
както и от информацията, съдържаща се в Справката за нарушител/водач и в
Картона на НП. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не
се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково (Бончо Цветанов Бонев) да издават
съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетите по
делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР и
Заповед № 1253з-160 от 30.05.2022 година на ВПД Директора на ОДМВР -
Хасково, вземайки предвид факта, че С. Г. С. заема длъжността „Старши
4
полицай” в Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР –
Хасково” и от Писмо рег.№ 351000-7721 от 28.10.2025 година (неоспорено от
страните по делото, поради което не е необходимо да се представя цитираната
в него Заповед), видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на
длъжността „Началник на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е.
последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон
съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с
административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е
отбелязано че Х. е санкциониран за две нарушения на ЗДвП с влезли в сила
НП и Електронен фиш (ЕФ), като не са му налагани принудителни
административни мерки. От същата Справка става ясно, че жалбоподателят е
правоспособен водач от 23.04.2025 година.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество Жалбата е частично основателна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, срещу
подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален
представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяните
нарушения) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен
5
(спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесните Глоби
не са платени – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач,
от Писмо с рег.№ 351000-7721 от 28.10.2025 година и от Писмо с рег.№
351000-7991 от 06.11.2025 година, ето защо производството не подлежи на
прекратяване поради влизане в сила на НП в тези части в резултат на плащане
на финансовите санкции.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете, водещи до отмяна на обжалваното НП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна. Действително в екземпляра от АУАН,
който е в оригинал (или съгласно терминологията на ЗАНН – „препис от
Акта”), който е връчен на жалбоподателя, липсват подписите на
актосъставителя и свидетеля по Акта, но тези подписи са налични в
екземпляра от Акта, приложен към преписката и този факт не се оспорва от
страните в настоящото производство. Констатираната липса не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като действително връченият на
нарушителя препис (екземпляр) следва да бъде абсолютно идентичен с
оригинала (екземпляра), оставащ при проверяващите лица, тъй като това е
гаранция срещу евентуални опити от страна на администрацията за
манипулации върху вече съставения и връчен АУАН - поправки, добавки или
други корекции, включително цялостна подмяна на АУАН. В случая обаче
подобни манипулации не се констатираха, а и не се твърдят такива. Отделно
от това екземплярът от Акта, връчен на нарушителя, бе предявен на
свидетелите С. и А. по реда на чл. 284 от НПК в хода на производството по
6
съдебното оспорване на НП, и те потвърдиха идентичността на двата
документа. На следващо място няма спор по делото, че С. и А. са подписали
екземпляра от Акта, приложен към преписката, след запознаване и съгласие с
неговото съдържание. Ето защо липсата на подпис на актосъставителя и на
свидетеля по Акта в екземпляра, връчен на нарушителя не опорочава
административнонаказателното производство и АУАН е годен да прояви
основната си функция - да постави началото на административнонаказателно
производство срещу А. З. Х.. Допуснатото нарушение по никакъв начин не се
е отразило върху правото на защита на жалбоподателя, тъй като от връчения
му, макар и неподписан, екземпляр от Акта, за него са били ясни
административнонаказателните обвинения, които са му били повдигнати.
Спазени са предвидените форма и процесуален ред като констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо
съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл.
57 от ЗАНН – за НП. Съдържанието на АУАН и НП при описание
на процесните деяния е идентично. Вярно е че при посочване на нарушената
материалноправна разпоредба по отношение на нарушението, посочено в т. 4,
не е посочено конкретното предложение, но словесно е изписано точно и ясно
извършеното деяние, което е напълно достатъчно за наказаното лице да
разбере в какво точно е обвинен.
Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са
общоизвестни и не създават каквато и да е неяснота относно вменените на
жалбоподателя противоправни деяния, съответно не е нарушено по никакъв
начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем (в
този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова).
Фактът, че при посочване на нарушените правни норми и изписването на
относимите текстове, актосъставителят е смесил правните норми и текстовете
им, респ. разделил правните норми, не води до различни правни изводи, тъй
като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в АУАН се
съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви
обстоятелства, какъв автомобил е управлявал, какво е извършил).
Действително в АУАН и в НП е посочен погрешно номерът на
Свидетелството за управление на жалбоподателя, но констатираното не
7
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това
нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай
не е налице. По изложените съображения Съдът не намира, че е налице
допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с факта, че в АУАН
и в НП е посочено погрешно бащиното име на собственика на процесния
автомобил и че в НП длъжността на актосъставителя е посочена „Полицай”
вместо „Старши полицай”, което е вярното.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1
от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 2.2.,
вр. т. 1.3.3 от Заповед рег.№ 8121з-1632/02.12.2021 година, е налице
оправомощаване в полза на полицейски органи в структурите на Охранителна
полиция в РУ – Свиленград в състава им. Видно от Заповед № 1253з-
160/30.05.2022 година е налице и изрично оправомощаване в полза на
актосъставителя С. Г. С., преминал успешно изпит за проверка на знанията по
ЗДвП - полицейски орган от посочената категория. В процесния казус е
установено, а и не е спорно между страните, че към 21.09.2025 година
актосъставителят С. Г. С. е заемал длъжността „Старши полицай” в Група
„Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”,
идентична с Младши инспектор (в този смисъл е и изявлението на свидетеля
С., направено в открито съдебно заседание, проведено на 24.11.2025 година),
т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а Охранителна полиция е структурно звено и част от
състава на МВР. Предвид изложеното актосъставителят С. С. безспорно се
явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има
правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се
установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към
момента на издаването му длъжността „Началник на РУ – Свиленград при
ОДМВР – Хасково”, за което обстоятелство има налични писмени
доказателства, а е и служебно известно на Съда и деянието е извършено в
зоната на отговорност на РУ - Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
8
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Безспорно установено е че към момента на съставяне на АУАН,
жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на
тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6,
т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея
следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът
управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко
действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му
в движение. В случая свидетелите – полицейски служители, са категорични,
че именно А. З. Х. е бил водач на процесния лек автомобил, тъй като него са
видели на шофьорското място и на него са състави АУАН, при което той не е
възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в
Жалбата си, както и в съдебно заседание. В случая жалбоподателят не оспорва
това обстоятелство, поради което и Съдът приема, че правилно е бил
определен субектът на административнонаказателната отговорност.
По отношение на нарушенията, посочени в т. 2, т. 3 и т. 4 от НП:
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП в посочените
части по т. 2, т. 3 и т. 4, се установява по категоричен начин от писмените
доказателства и от показанията на разпитаните в съдебното заседание,
проведено на 24.11.2025 година, свидетели С. Г. С. и Н. А. А.. Писмените
доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от
страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни се възприеха и свидетелските показания на С. Г. С. и Н. А.
А., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво
9
звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Двамата
свидетели възпроизвеждат пред Съда своите лични възприятия за случилото
се. Не се установява свидетелите да имат личностно отношение към
жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за
критика по отношение на тези свидетелски показания не се намериха, а
единствено поради служебното им качество – служители в РУ – Свиленград
при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на
пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид
липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено),
от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно
обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП).
Ето защо, според Съда показанията на двамата свидетели – полицейски
служители, не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната
истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и
оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към
изпълнителните деяния на процесните посочени нарушения по т. 2, т. 3 и т. 4 и
тяхното авторство, времето и мястото на осъществяването им, като
потвърждават фактическото им извършване от жалбоподателя, с оглед
установените факти, че не е съобразил поведението си с пътните знаци и че
автомобилът не е оборудван с пожарогасител и светлоотразителна жилетка.
Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.
Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях
факти, респ. автентични по признак – авторство. Съдът дава вяра и другите
налични в кориците на делото писмени документи, тъй като не са в
противоречие с тези доказателства, който се кредитират.
10
Правилни са дадените от АНО материалноправни квалификации на
извършените нарушения по т. 2, т. 3 и т. 4. Тежестта за установяване на
конкретните деяния, съставляващи административни нарушения, техният
извършител и предметът на нарушенията, е на АНО, който следва да проведе
пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
По отношение на нарушенията, посочени в т. 2 и т. 3:
Нарушеният текст на чл. 139, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение за
движещите се по пътя три- и четириколесни МПС да са оборудвани с
определени принадлежности - обезопасителен триъгълник, аптечка,
пожарогасител и светлоотразителна жилетка. Липсата на посоченото
оборудване в автомобила е основание превозното средство да не се движи по
пътищата, с оглед изискването в посочената разпоредба. По делото не
съществува спор, че процесният лек автомобил е четириколесно МПС.
Безспорно се установи по делото, че при извършената на жалбоподателя
на инкриминираната дата и място проверка не е установено лекият
автомобил, който е управлявал, да е бил оборудван съобразно изискването на
нормата на чл. 139, ал. 2 от ЗДвП, а именно: не е имал пожарогасител и
светлоотразителна жилетка, което само по себе си представлява две отделни
административни нарушения. Това се установява от показанията на
разпитаните по делото свидетели, а именно: полицейските служители Стайков
и А.. Не се събраха доказателства, които да опровергават това. При правилно
установена фактическа обстановка и доказани нарушения по т. 2 и т. 3, АНО е
приел, че жалбоподателят в качеството си на водач на МПС е допуснал
нарушения на правилата, уредени в ЗДвП, а именно: нарушил е разпоредбите
на чл. 139, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗДвП, задължаващи го като водач на МПС да се
движи по пътя с оборудвано с пожарогасител и светлоотразителна жилетка
превозно средство. И двете нарушения по т. 2 и т. 3 на цитирания текст са
описани със съставомерните им белези и правилно са квалифицирани като
такива по чл. 139, ал. 2 от ЗДвП.
Налице е и субективният елемент от състава на всяко едно от двете
нарушения – извършени са виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е
разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършваното от
него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици.
11
Бил е напълно наясно относно факта, че като водач на МПС следва да се
движи по пътя с оборудвано с пожарогасител и светлоотразителна жилетка
превозно средство.
По отношение на нарушението, посочено в т. 4:
Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП, „участниците в движението: 1. съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;”. Знакът Б2
„Стоп! ...” е сред най-важните задължителни предписания в системата на
пътната сигнализация. Неговото предназначение е да осигури абсолютен
приоритет на участниците, движещи се по пътя с предимство, и да
предотврати високорискови точки на конфликт между направленията на
движение. Неспирането на този знак демонстрира пренебрегване на основно
правило за безопасност, поставящо под непосредствена опасност останалите
участници в движението.
Фактите, установени по делото не оставят съмнение за извършване на
нарушението по т. 4 от страна на жалбоподателя. Посоченият знак Б2,
съгласно чл. 45, ал. 2 от Правилника за приложение на ЗДвП (ППЗДвП) има
следното наименование: „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!”. В атакуваното НП, а преди това и в АУАН, въз основа на който
то е издадено, е посочено изпълнителното деяние на нарушението така както
законодателят го е въвел – водачът на МПС като участник в движението да
съобрази поведението си с пътните знаци – в случая със знака Б2, т.е. в
конкретния случай да спре. Следователно, обосновано и в съответствие с
материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
нарушението по т. 4 от НП, защото като участник в движението по пътищата
не е съобразил своето поведение с пътен знак и по този начин е изпълнил
състава на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Установи се, че Х. не е спрял на знак „Стоп”, което се обосновава и от
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, според която редовно съставените
Актове имат доказателствена сила до доказване на противното. Като водач на
МПС, каквото е управлявания от него лек автомобил по смисъла на § 6, т. 12
от ДР на ЗДвП и участник в движението по смисъла на т. 28 от същия
параграф, не е съобразил поведението си с поставения пътен знак относно
12
предимството - Б2, който съгласно чл. 45, ал. 2 от ППЗДвП (както вече бе
посочено) има наименование „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!”, а е завил в дясно без да спре и да се огледа, като е продължил
по булевард „България”. Раздразнението на водача не представлява основание
за отпадане задължението му да съобразява поведението си с пътните знаци.
Едно от задълженията на този водач е да спре на знак „Стоп” независимо дали
има движещи се по пътя с предимство МПС и от събраните доказателства се
установява по категоричен начин, че Х. не е изпълнил това свое задължение
на водач на МПС, нормативно скрепено в чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В тази насока са
изявленията на свидетелите – полицейски служители, които установяват по
несъмнен начин, че превозното средство, управлявано от А. З. Х. не е спряло
на знак „Стоп”, движейки се по улица „Драган Цанков”. Доколкото в случая е
безспорно, че същият се е движил по път без предимство, то на кръстовището,
регулирано със знак Б2, не е съобразил поведението си с пътния знак и нито
едно от останалите събрани по делото кредитирани доказателства не
опровергава тези факти. Същите факти са обективирани в съставения АУАН,
който се възприема от Съда за редовно съставен от компетентно длъжностно
лице и съдържащ всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 42 от
ЗАНН, поради което (както вече бе посочено) и констатациите в него следва
да бъдат зачетени като ползващи се с презюмирана доказателствена сила.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките
си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършваното от него деяние,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, тъй като
жалбоподателят като водач на МПС следва да знае правилата за движение,
както и задължението си да не нарушава пътните знаци, особено тези
указващи предимство. Бил е напълно наясно относно факта, че като участник
в движението следва да съобрази поведението си с пътните знаци. Всеки
водач на МПС дължи спазване и уважение към закона.
Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг
различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А. Х. по
отношение, нарушенията, посочени в т. 2, т. 3 и т. 4 от НП.
13
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретните случаи по т. 2, т.
3 и т. 4 като маловажни по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН,
е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането
на санкции на извършителя на посочените три нарушения. Отсъствието на
изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално
нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната
норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна,
съобразявайки признаците на осъществените фактически състави на трите
посочени административни нарушения, процесните деяния не разкриват
обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито
пък изобщо липса на такава, поради което не съставляват маловажни случаи,
според Съда. И това е така тъй като се касае за нарушения, засягащи
изключително важни обществени отношения - безопасността на движението
по пътищата. Отделно от това Х. за период по-малко от половин година,
считано от момента когато му е издадено Свидетелството за управление, е два
пъти наказван по административен ред за нарушаване правила за движение по
пътищата с влезли в сила НП и ЕФ, видно от приложената към АНП Справка
за нарушител/водач. Поради изложеното самите процесни нарушения по т. 2,
т. 3 и т. 4 не се характеризират с ниска степен на обществена опасност от всяко
друго нарушение от съответния вид, няма и не са и ангажирани доказателства
за някакви многобройни или изключителни смекчаващи административната
отговорност обстоятелства. Поради това липсват предпоставки за
преквалифициране на нарушенията по т. 2, т. 3 и т. 4 като маловажни, респ. за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на
АНО по чл. 28 от ЗАНН за съответстваща на закона.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА
Нарушенията, посочени в т. 2, т. 3 и т. 4 от обжалваното НП, са правилно
подведени към уреждащите състава им правни норми, изложени са при
описание на обстоятелствата на нарушенията всички такива, които са от
значение за правилната преценка за съставомерността на деянията като
административни нарушения, а и за ясното и пълно разбиране от страна на
14
лицето нарушител за това, за което се подвежда под административна
отговорност.
Административните наказания за всяко едно от трите посочени нарушения
са правилно и законосъобразно определени както по вида си, така и по
размери, индивидуализирани в предвидените от закона такива – фиксирани за
посочените размери. Правна възможност за намаляване на наложените
административни наказания не съществува, предвид фиксираните размери на
санкциите, поради което по пряк аргумент от закона липсва основание за
определянето им под тези минимум.
Така наложените с обжалваното НП административни наказания по т. 2,
т. 3 и т. 4, Съдът намира за необходими за постигане на предвидените в чл. 12
от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху гражданите.
В този ред на мисли Съдът държи да отбележи, че наложените санкции
не са несправедливи предвид посочената вече завишена обществена опасност
на деянията.
По отношение на нарушението, посочено в т. 1 от НП:
Съдът на първо място намира за необходимо да изясни понятието
„дрифт”. Макар да не е легално дефинирано в действащото законодателство, в
съдебната практика и в техническата литература се е утвърдило разбирането,
че дрифт представлява техника на шофиране, при която водачът умишлено и
съзнателно извежда превозното средство извън контрол чрез презавиване, в
резултат на което задните гуми губят сцепление с пътната настилка. В този
смисъл дрифтът е преднамерено действие, изискващо целенасочена воля на
водача за постигане на ефекта „приплъзване” и контрол върху автомобила чрез
контразавиване и регулиране на подаването на газ. Затова основен и
задължителен елемент на дрифта е умисълът – водачът да иска и да цели
настъпването на този резултат. Именно умишлеността е разграничителният
белег на това поведение от обикновена загуба на контрол или завъртане
вследствие на други фактори – внезапно спиране, висока скорост, пътни
условия или технически особености. Всяко неволно или непреднамерено
завъртане на автомобила вследствие на други фактори (несъобразена скорост,
внезапно спиране, пътни условия), не може да бъде квалифицирано като
15
дрифт. От съвкупната оценка на доказателствата се налага изводът, че макар
жалбоподателят безспорно да е нарушил правилата за движение,
преминавайки без да спре на знак Б2 и движейки се с висока скорост, с което е
застрашил участниците в движението - не се установява съзнателно и
умишлено извеждане на автомобила извън контрол.
За да бъде налице състав по чл. 104Б, т. 2 ЗДвП (използване на път за
обществено ползване за други цели), е необходимо водачът съзнателно да
изведе автомобила извън контрол чрез презавиване, да се постигне умишлено
загуба на сцепление на задните гуми, както и поведението да е насочено към
ефект на контролирано плъзгане (, а не случайно завъртане). В случая
наказващия орган е приел, че действието осъществено от страна на
жалбоподателя, а именно че задните колела губят сцепление с асфалтовата
настилка и хаотични движения на автомобила, е използване на пътищата,
отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Посоченото действие в
свидетелските показания на контролните органи е определено като „дрифт”.
В случая обаче се установява само висока скорост и преминаване без да
спре на знак Б2, довели до маневра в ляво и хаотични движения на
автомобила, но без умисъл за дрифт, тъй като при дрифтът завъртането и
извеждането на МПС извън контрол е преднамерено и желана от водача
последица в резултат на целенасочено негово поведение. Фактите по делото
сочат на различна фактическа обстановка - не се установява от показанията на
свидетелите да е имало повторяемост на посочените действия, още повече
полицейските органи са се движили зад жалбоподателя, и след еднократните
хаотични движения е овладял контрола върху автомобила и е продължил
движението си по правомерен начин като автомобилът се прибрал в своето
платно и е бил спрян за проверка.
Освен това от показанията на свидетелите се установява, че поради
извършен ремонт на канализацията част с диаметър от около 3 метра от
асфалтовата настилката в двете платна е липсвала и е била запълнена с чакъл.
В този смисъл дори по делото да се установява инцидентни хаотични
движения на автомобила, загуба на контрол от водача е несъставомерно или
осъществява друг състав на административно нарушение, но не и чл. 104Б, т.
2 от ЗДвП, доколкото пътят е използван по предназначение. Следователно
16
маневрата в ляво и хаотичните движения на автомобила не е било
преднамерено и не е част от поведението, което се обобщава с понятието
„дрифт”.
Липсата на умисъл изключва съставомерността на деянието по чл. 104Б,
т. 2 от ЗДвП, тъй като „дрифтът” като правна квалификация предполага
именно волево действие за постигане на ефекта – загуба на сцепление и
контролирано приплъзване.
Несъмнено е, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените Актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. От друга страна обаче, по силата на разпоредбата на чл. 14, ал. 2
от НПК, „доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да
имат предварително определена сила”, приложима съгласно препращащата
норма на чл. 84 от ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат
обвързваща доказателствена сила и следва да се преценяват в контекста на
целия събран по делото доказателствен материал. Съдът е длъжен,
разглеждайки делото по същество, сам да установи чрез всички допустими от
закона доказателства и доказателствени средства извършено ли е вмененото
административно нарушение, от кого и при какви обстоятелства е станало
това.
В административнонаказателното производство наказващият орган
следва да докаже пред Съда по безспорен начин какви действия е извършил
жалбоподателя, съставляват ли те административно нарушение и основание
ли са за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Тази яснота
е от важно значение, тъй като отразява субективното отношение на
нарушителя, т.е. неговата вина, и същата следва да е установена в хода на
производството, следвайки аргумента на чл. 6 от ЗАНН, че наказуемо е само
това административно нарушение, което е извършено виновно.
При липса на доказан умисъл не може да се приеме, че водачът е
извършил дрифт. Противното би означавало наказване на водачите за
обикновена загуба на контрол, което излиза извън предвидения от закона
обхват на нарушението. Наказателната отговорност не може да почива на
предположения, а на доказани факти. Когато загубата на контрол върху
пътното превозно средство е резултат не на преднамерено поведение по
презавиване до загуба на сцепление на задните гуми, а на други фактори като
17
несъобразяване на водача с атмосферните условия, със състоянието на пътната
настилка или несъобразяване с безопасната скорост за извършване на
маневрата, то макар обективно да се е стигнало до загуба на контрол върху
превозното средство, този резултат не се дължи на поведение по т.нар. дрифт и
независимо, че е настъпил един и същи факт - загуба на контрол върху
автомобила, той е резултат от различно поведение на водача. В конкретния
случай поведението на водача е опасно, но то се изразява в несъобразяване със
знак Б2 и движение с висока скорост, а не в дрифт, за което именно същият е
бил и наказан с четвъртата точка от НП. Посоченото представлява грубо
нарушение на правилата за безопасност на движението, обаче по никакъв
начин не е равносилно на използване на пътищата, отворени за обществено
ползване не по предназначение. В този смисъл Съдът намира, че НП относно
нарушението по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП е неправилно и следва да бъде
отменено, доколкото липсват достатъчно доказателства за умишлено
поведение, съставляващо „дрифт”.
В случай, че не се възприеме изложеното от Съда, касаещо отмяна на
НП в частта му по т. 1, то се излагат следните доводи:
На базата на кредитираните гласни и писмени доказателства, Съдът би
намерил за установена отразената в АУАН и в НП фактическа обстановка по
извършване и констатиране на нарушението по т. 1, предмет на разглеждане в
настоящото производство. В тази насока дадената от АНО правна
квалификация би съответствала на изложените факти и описаното деяние в
констативно – съобразителната част на НП, приети за доказани от органа,
които биха покривали обективните признаци на посочената
административнонаказателна разпоредба. Като водач, управляващ МПС – лек
автомобил (, който факт Съдът намира за безспорно установен по делото),
жалбоподателят е субект на задълженията, предвидени в нормите на ЗДвП,
които установяват правилата за движение по пътищата, изискванията към
водачите и конкретни техни задължения, така и относно движещите се
превозни средства. Деянието, осъществено от жалбоподателя А. Х. в
качеството му на водач на МПС и изразило се в управление на автомобил по
път, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
неговото предназначение за превоз на хора и товари, който обективен факт
Съдът би приел, че е доказан по делото, безспорно би сочил на поведение от
негова страна, което е в пряк разрез и в отклонение от императивната забрана
18
за това, установена в нормата на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП. Неизпълнението на
това задължение би било съставомерно като административно нарушение,
съгласно административнонаказателния състав на чл. 175а, ал. 1, предложение
трето от ЗДвП. Такава именно правна квалификация е дал и АНО и тя би била
правилна.
При този вариант на разсъждение Съдът би приел, че начинът на
шофиране на управлявания от въззивника автомобил – извършвайки рязка
маневра в ляво, което води до загуба на сцепление на задните гуми с
асфалтовата настилка и автомобилът предприема хаотични движения, като по
този начин го извежда преднамерено извън контрол, представлява техника на
шофиране известна като „дрифт” и която безспорно би била в несъответствие
с обичайното предназначение на пътищата за обществено ползване, а за
забавление, като с тези си действия създава опасност за останалите участници
в движението. Ето защо и наведените от адвокат Г. възражения в Писмената й
защита, касаещи непосочване на целта, за която се използва пътят и
непосочване на механизма на деянието, биха били неоснователни.
От обективна страна нарушението би било довършено с факта на
осъществяване на изпълнителното му деяние и без необходимост от
настъпването на определен вредоносен резултат. Без значение за
съставомерността на деянието биха били конкретните способи, чрез които се
постига крайния резултат.
Конкретното място, на което е извършено процесното деяние, би подкрепил
извода за неговата съставомерност, като не е спорно, че булевард „България” е
път, отворен за обществено ползване, предназначен и обичайно използван за
движение на пътници и автомобили, условията за ползване на които са
еднакви за участниците в движението. Противното нито се твърди, нито се
установява по делото. Съгласно чл. 2, ал. 1, изречение второ от ЗДвП пътят,
който не е отворен за обществено ползване, трябва да бъде нарочно обозначен,
но не такъв е процесният случай, поради което би било доказано, че
нарушението е извършено на място, попадащо в хипотезата на чл. 104Б, т. 2 от
ЗДвП.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят А. Х. е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките
19
си. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко биха се извели от
обективните му действия. Същият е следвало да прецени, че не следва да
използва път, отворен за обществено ползване за „дрифт”, т.е. за умишлено и
съзнателно опасно шофиране от негова страна. Субективно, Съдът би приел,
че жалбоподателят е имал формирана ясна представа в съзнание си, че
използва път, отворен за обществено ползване за „дрифт”, т.е. за цел, различна
от тази, за която е предназначен пътя.
Не биха били налице предпоставки за квалифициране на конкретния
случай като маловажен по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН,
тъй като процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от
обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава. Отделно
от това се касае за нарушение, засягащо изключително важни обществени
отношения - безопасността на движението по пътищата.
Административните наказания биха били правилно и законосъобразно
определени както по вида си, така и по размери, индивидуализирани в
предвидените от закона такива. Така наложените с обжалваното НП
административни наказания по т. 1, Съдът би намерил за необходими за
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че е
неоснователно и последното наведено от адвокат Г. в Писмената й защита
възражение, касаещо техническа неизправност на процесното МПС, тъй като
такава не е констатирана.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 1000 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на
разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от
АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
20
Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата
на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно
от които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
възнаграждения за адвокатска работа, ако административното наказание е под
формата на Глоба, Имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на всяка наложена Глоба, санкция и/или обезщетение, а според ал.
4 на същия член, за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2
възнаграждението е 500 лв. Следователно, адвокатското възнаграждение по
административнонаказателни дела се определя за всяка наложена санкция
поотделно, като се съобразява вида й - ако тя има материално изражение под
формата на Глоба, Имуществена санкция или имуществено обезщетение,
размерът му следва да се определи по реда на чл. 7, ал. 2 от посочената
Наредба, а ако няма - е по чл. 18, ал. 4. Според настоящия Съдебен състав от
анализа на горецитираните разпоредби се налага и изводът, че няма пречки да
се стигне и до кумулативно прилагане на двете разпоредби, когато с един
санкционен акт са наложени няколко наказания, едно от които е различно от
Глоба, респ. Имуществена санкция. Този извод се подкрепя и от
обстоятелството, че по аналогичен начин е уреден въпросът относно
възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела и по наказателни дела. Така, според чл. 2, ал. 5 от посочената
Наредба възнагражденията в първия случай се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от
формата на съединяване на исковете, а от чл. 13, ал. 3 следва, че във втория
случай се определя съобразно вида на наказанията и броя на обвиненията,
като при няколко обвинения се взема предвид възнаграждението, предвидено
за най-тежкото обвинение, което се увеличава с 1/2. Т.е. законодателят не е
въвел като критерий за определяне размера на адвокатското възнаграждение
дали процесуалното представителство, защитата и съдействието по делото се
осъществява срещу един или няколко акта на насрещната страна.
21
При това положение и доколкото е безспорно установено, че с
обжалваното НП № 25-0351-000603 от 15.10.2025 година на Началник на РУ –
Свиленград, на А. З. Х. за четири отделни нарушения по ЗДвП са наложени
пет административни наказания, от които четири административни наказания
„Глоба” в размер съответно на 3 000 лв., 50 лв., 50 лв. и 100 лв., и „Лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, то съгласно чл. 18, ал. 2,
вр.чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от посочената Наредба възнаграждение в общ размер
на 1 000 лв., т.е. по 150 лв. за наказанията по т. 2 и по т. 3, 200 лв. за
наказанието по т. 4 и 500 лв. за наказанията по т. 1, не е непропорционален на
целта на закона. Т.е. Съдът не намира, че този размер на хонорара цели
преследване на нелегитимни цели, както е посочено в Решение от 25.01.1024
година по дело С-438/2022 година. В този ред на мисли е неоснователно
искането на АНО, направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне
размера на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя с оглед размерите
и видовете на наложените санкции, действителната фактическа и правна
сложност на делото, която е типична за подобен род дела, както и вида на
осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно: не само изготвяне
на Жалбата, но явяване в съдебно заседание и представяне на писмено
доказателство, както и представяне на Писмена защита с мотиви по същество,
ведно със Списък на разноските, както и кабинетната работа, свързана с
проучване на актуалната съдебна практика. Фактът, че по делото
жалбоподателят бе представляван от двама процесуални представители не
променя горните изводи на Съда.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде
потвърдено в частта му по т. 2, т. 3 и т. 4 и отменено в частта му по т. 1, следва
в полза на жалбоподателя да се присъдят част от направените по делото
разноски в размер на 500 лв. В останалата си част до пълния претендиран
размер от 1 000 лв. искането следва да се остави без уважение.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на Дирекцията, е отговаряла ОДМВР
- Хасково, а не поделението й (доколкото само Дирекцията е юридическо лице
и съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК те следва да се поемат от юридическото
22
лице, в структурата на което е административният орган), Съдът намира, че
следва да осъди именно ОДМВР - Хасково да заплати сторените в настоящото
производство.
С случай на цялостно потвърждаване на НП, разноски не се дължат на
жалбоподателя, т.е. искането следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 4 и
ал. 5 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 25-0351-
000603 от 15.10.2025 година на Началник РУ – Свиленград към ОДМВР –
Хасково, в частта, с която на А. З. Х. с ЕГН ********** от
с**************************, за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. (25.56 евро)
(т. 2), за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50 лв. (25.56 евро) (т. 3) и за нарушение на чл.
6, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
100 лв. (51.13 евро) (т. 4).
ОТМЕНЯ НП № 25-0351-000603 от 15.10.2025 година на Началник РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково, в частта, с която на А. З. Х. с ЕГН
********** от с**************************, за нарушение на чл. 104Б, т. 2
от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 3 000
лв. (1 533.88 евро) и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12
месеца (т. 1).
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково с
адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на А. З. Х. с ЕГН
********** от с**************************, сумата от 500 лв.,
представляваща част от извършените от последния разноски за адвокатско
възнаграждение по АНД № 844/2025 година по описа на Районен съд -
Свиленград, като ОТХВЪРЛЯ искането за разликата от 500 до 1 000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му
с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII
23
от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
24