Решение по дело №270/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 488
Дата: 23 юли 2021 г. (в сила от 11 август 2021 г.)
Съдия: Таня Петкова
Дело: 20215220200270
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 488
гр. П. , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание
на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200270 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.П., ул. „М.“ №12, ет.2, ап.4, представлявано от управителя Д. СТ.
Д., против Наказателно постановление № 13-002477 от 27.01.2021 г. издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“-П., с което на основание чл.414 ал.1
от КТ за нарушение на чл.4 ал.3 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и
реда за изпращане на уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до
незаконосъобразност на НП, поради допуснати нарушения материалния и
процесуалния закон, с оглед на което се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и
пледира за отмяна на НП, като излага обосновани доводи в писмена защита.
Претендира присъждане на разноски в полза на дружеството-жалбоподател за
заплатен адвокатски хонорар.
1
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и пледира същата да
се остави без уважение като неоснователна, а НП да се потвърди като
законосъобразно, като аргументира същото в представени писмени бележки.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът след като провери основателността на жалбата и съобрази
изложеното в същата и в становищата на страните, съобразявайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
веществени доказателствени средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от
ЗАНН, прие за установено следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакуваното НП за това, че в
качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, не е удостоверил с
подпис на работника/служителя си ЗДР. ЦВ. Д. на длъжност „помощник кухня
заведение за бързо хранене“ срещу името й в справка изх. №
13388203039777/15.10.2020 г. за заверено уведомление, връчването на копие на
хартиен носител от завереното в ТД „НАП“.
Така констатираното съставлявало нарушение на чл.4 ал.3 от Наредба №
5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62
ал.5 от КТ.
Нарушението било извършено на 14.10.2020 г. в гр. П., когато бил сключен
Трудов договор № 003/14.10.2020 г. между „***“ и З.Д., върху който липсвали
положени подписи между страни.
Нарушението било констатирано на 21.10.2020 г.- при преглед на
дружествената документация в сградата на ДИТ- П., когато били представени
изисканите с призовка документи.
Проверката била извършена по повод получен сигнал от ТД НАП Пловдив,
че дружеството „С.“ ЕООД не извършвало дейност, но наемало
работници/служители. При извършената проверка на място в горепосочения
търговски обект били заварени да престират труд няколко човека, които
извършвали различни дейности, сред които и Д. П.. Установено било, че в обекта
е въведеното в експлоатация фискалното устройство, от което контролните органи
извели фискален бон, който сочел, че търговската дейност се осъществявала от
2
„***“ ЕООД.
На 21.10.2020 г. св. А.Л. представила в ДИТ- П. поискани документи, а
именно: трудови досиета, без справка за регистрацията на трудовите договори на
работниците и служителите на дружеството „С.“ ЕООД, трудови досиета на
работниците и служителите на „***“ ЕООД, книги за начален и периодичен
инструктаж на „С.“ ЕООД за обект „Златното пиле“, инструктажни книги на „***“
ЕООД, без заверка от 16.10.2020 г., правилник за вътрешния трудов ред на двете
дружества, заповеди за организация на инструктажа, оценка на риска, графици за
работа за периода м. юни-м. октомври 2020 г., включително, разплащателни
ведомости за периода м. юни-м.септември 2020 г., включително на „С.“ ЕООД,
разплащателни ведомости за периода м. септември за „***“ ЕООД, измервания
факторите на работната среда, включително ел. измервания, договори със
„Служба трудова медицина“, за което били съставени констативни протоколи от
същата дата. Също така бил представен и трудов договор между „***“ и З.Д. без
подписи на стрините, както и Справка за уведомление по чл.62 ал.5 от КТ по
отношение на работника З.Д. без подпис на същата.
Въз основа на представените документи и извършените справки,
контролните органи приели, че към датата на трудовия договор- 14.10.2020 г. не
било удостоверено с подписа на работника З.Д. връчването на уведомлението по
чл.62 ал.5 от КТ, заверено в ТД на НАП, което било отразено в протокол ПР
2030347/27.10.2020 г.
Във връзка с това против „***“ ЕООД бил съставен АУАН № 13-
002477/27.10.2020 г. в присъствието на пълномощника на дружеството-
нарушител- А.Л., на която бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. В акта
не били направени възражения.
Въз основа на акта на 27.01.2021 г. било издадено атакуваното НП, което
било връчено на управителя на санкционираното дружество по пощата на
01.02.2021 г. (виж известие за доставяне на л.11). Жалбата против НП била
депозирана чрез АНО до РС- П. лично от управителя на санкционираното
дружество и била входирана в деловодството на ДИТ- П. на 08.02.2021 г., поради
което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН,
от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност
на атакуваното НП и то пред компетентния съд.
3
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по
делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св. С.Г. и
свидетелите З.Д. и А.Л.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установеното съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображенията:
На първо място следва да се каже, че при извършената от съда цялостна
проверка за законосъобразност на НП, не се установиха допуснати СПН в
проведеното АНП. Последното е започнало със съставяне на АУАН, в
присъствието на пълномощник на дружеството-нарушител, който е бил надлежно
упълномощен от управителя на дружеството да го представлява (виж пълномощно
на л.20). АУАН и НП са съставени от компетентни органи в кръга на
правомощията им по закон, а по отношение на директора на ДИТ- П. (органът
издал НП) и надлежно упълномощаване от изпълнителния директор на ИА ГИТ-
София (виж заповед на л.21). И двата акта са съставени в законоустановения срок
по чл.34 от ЗАНН. Същите отговарят и на изискванията на чл.42 и чл.57 ал.1 от
ЗАНН, тъй като съдържат всички необходими реквизити и пълно, ясно и точно
описание на нарушението с посочване на всички обстоятелства- елементи от
фактическия му състав. Посочени са дата и място на извършване на нарушението,
дата на неговото установяване, изпълнително деяние и всички изискуеми факти.
Безспорно се установи по делото, че дружеството-жалбоподател има
качеството на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ. Не е спорно също, че
дружеството-жалбоподател е извършвало търговска дейност в обектите за
контрол- заведение за бързо хранене „Златното пиле“, Бърза закуска „GREEN
APPLE“ и „Турска скара“. Няма спор също, че на 14.10.2020 г. св. З.Д. не е била
заварена да полага труд в нито един от проверяваните обекти.
Спорният момент в случая е лицето З.Д. била ли е работник на „***“ и от
коя дата е придобила това качество, както и връчвано ли е заверено от ТД на НАП
удостоверение по чл.62 ал.5 от КТ и кога е било връчено.
Както се установи от показанията на свидетелките Д. и Л., необорени от
нито е едно от останалите доказателства по делото, З.Д. е постъпила на работа на
16.10.2020 г., след обяд, когато са й били връчени трудов договор и справка за
4
завереното от НАП уведомление за сключен трудов договор. Св. Д. бе
категорична, че именно тогава е подписала тези два документа и тези нейни
показания не бяха опровергани от останалия доказателствен материал.
Безспорно се установи по делото, че при представянето на изисканите от
контролните органи документи, св. Л. на 21.10.2020 г. е представила трудовите
договори и справките за уведомленията по чл.62 ал.5 от КТ като преписи,
предоставени й от счетоводителя, а не оригинали, респ. заверени копия на
оригиналите, тъй като не е разполагала със същите по обективни причини. Няма
спор, че на тези два документа липсват подписи на работника Здр. Д., а на
договора и подпис на работодателя. Такъв липсва и на екземпляра, представен от
жалбоподателя по делото, на който има положен подпис от работника. Несъмнено
се установи и това, че на 15.10.2020 г. е било изпратено уведомление за сключен
трудов договор между „***“ и З.Д. и още същия ден то е било заверено от ТД на
НАП.
При така установените факти, първо съдът намира че към 14.10.2020 г. не е
имало сключен трудов договор между страните, тъй като няма съмнение, че
сключване ще е налице едва когато трудовият договор се подпише от страните, за
да може той да породи действие между тях по отношение на предмет, срок на
действие и всички други елементи. Както стана ясно от показанията на св. Д., тя е
подписала договора преди да постъпи на работа на 16.10.2020 г., като твърди, че в
предоставения й екземпляр е имало подпис на работодателя, което обаче не бе
безспорно установено, предвид събраните писмени доказателства. Казано с други
думи и към 16.10.2020 г. реално между работодателя и работника не е имало
сключен трудов договор.
Няма спор, че едва след като трудовият договор се сключи, следва да се
изпрати уведомлението до НАП за сключването му, което съгласно чл.3 ал.1 т.1
бук.“а“ от Наредбата следва да стане в тридневен срок от сключването му и няма
спор, че копие на хартиен носител от завереното уведомление се връчва на
работника преди постъпването му на работа, удостоверено с подписа му върху
справката за заверените уведомления срещу неговото име (арг. чл.4 ал.3 от
Наредбата).
Стана ясно, че работникът Здр. Д. е постъпила на работа на 16.10.2020 г.,
когато са й връчени трудов договор и завереното уведомление. При това
положение изискванията на Наредбата са били изпълнени формално. Реално обаче
5
не е имало сключен трудов договор и съответно изготвеният такъв и връчен на
работника не е могъл да породи своите правни последици още по-малко към
14.10.2020 г., когато се твърди според АНО, че е извършено нарушението.
Дори и обаче, да беше налице сключен трудов договор, то видно от
Справката за приети и отхвърлени уведомления (л.8, л.17) е че уведомлението е
било изпратено и входирано в НАП на 15.10.2020 г. и заверено на същата дата.
При това положение най-рано заверено копие от уведомлението по чл.62 ал.5 от
КТ би могло да се връчи на работника на 15.10.2020 г. При това положение няма
как дружеството-жалбоподател да е извършило вмененото му нарушение на
14.10.2020 г., т.е. да не е удостоверило с подписа на работника върху справката
връчването на завереното от НАП уведомление за регистриран трудов договор.
При така установените факти би могло да се приеме, че дружеството е
извършило друго нарушение на чл.61 ал.1 от КТ и то за друга дата имайки
предвид, че св. Д. е започнала да престира труд на 16.10.29020 г. в полза на „***“,
но без да е бил на лице реално сключен трудов договор. Адм. обвинение за такова
нарушение обаче няма. Безспорно е обаче, че на 14.10.2020 г. дружеството не е
извършило нарушението, за което е било санкционирано.
По тези съображения наказателното постановление следва да се отмени.
С оглед изхода на делото- отмяна на НП, основателна се явява претенцията
на дружеството-жалбоподател за присъждане в негова полза на сторените
разноски за заплащане на адвокатски хонорар, претендирани в размер на 400 лева
за процесуално представителство. Искането е своевременно направено в хода на
съдебното производство. Заплащането в брой е надлежно удостоверено с
представения по делото договор за правна защита и съдействие (л.38). Размерът на
възнаграждението е съобразен с минималния предвиден по чл.7 ал.2 т.2 във вр.
чл.18 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
както и с броя на проведените съдебни заседания и броя на разпитаните
свидетели, както и анализа на представените многобройни писмени доказателства,
поради което възражението за прекомерност на претендирания хонорар се явява
неоснователно. Разноските следва да се възложат в тежест на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище в гр.София , тъй като тя има
статут на юридическо лице съгласно чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на ИА
„ГИТ“ обн. в ДВ бр.6/2014г., а според чл.7 ал.1 от същия, териториалните
дирекции „Инспекция по труда“ са структурирани към Агенцията.
6
Пак с оглед изхода на делото неоснователна се явява претенцията на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд П. в
настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-002477 от 27.01.2021 г.
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“-П., с което на „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул. „М.“ №12, ет.2,
ап.4, представлявано от управителя Д. СТ. Д., на основание чл.414 ал.1 от КТ за
нарушение на чл.4 ал.3 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО
ТРУДА“ гр. София, представлявана от изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на
„***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул. „М.“ №12,
ет.2, ап.4, представлявано от управителя Д. СТ. Д., разноски в размер на 400
(четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния представител
на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- П. в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7