Р Е Ш Е Н И Е
№……………………/14.07.2021
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, XIV
състав, в открито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и
първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Наталия Зирковска,
след като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 922 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал.
6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).
Образувано
е по жалба на Д.Р.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Заповед № ЗСП/Д – В/1275/05.03.2021
г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, издадена на
основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на
Закона за социалното подпомагане (ППЗСП), потвърдена с Решение № 03 - РД06 -0107/14.04.2021
г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане – Варна, с
която е отказана на Д.Р.Р. месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП.
Жалбоподателят оспорва постановения
отказ да му бъде предоставена месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП с
твърдения, че в самата разпоредба на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП не се
съдържа изискване родителят да е останал без работа по време на извънредната
епидемична обстановка в страната. Счита, че заповедта е издадена при липса на
мотиви, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в несъответствие с целта на закона. Поради гореизложените
съображения, отправя искане за отмяна на оспорения индивидуален административен
акт.
Ответната
страна – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, не изразява
становище по жалбата.
В
проведеното на 30.06.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 922 по
описа за 2021 г. на Административен съд Варна, жалбоподателят Д.Р.Р. не се
явява, а се представлява от своя процесуален представител адв. Г.Ш. ***, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания и навежда допълнителни доводи,
че дори неговия доверител да е загубил работата си преди обявяване на
епидемичната обстановка, последната се е отразила пряко на децата му и те са
били принудени да си останат вкъщи. Посочва, че ако се възприеме становището на
административния орган, децата на хора, останали без работа преди обявяване на
съответната епидемична обстановка, биха
били дискриминирани, което тълкуване не намира опора в закона. Претендира
присъждане на разноски на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
В
проведеното на 30.06.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 922 по описа
за 2021 г. на Административен съд Варна, ответната страна Директорът на дирекция
„Социално подпомагане“ – Варна не се явява, не изпраща и процесуален
представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по
същество, като в депозирани на 28.06.2021 г. писмени бележки, изготвени от и.д.
Директор на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна се застъпва становище за
неоснователност на жалбата и се моли за отхвърляне на оспорването срещу Заповед
№ ЗСП/Д – В/1275/05.03.2021 г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“
– Варна.
Съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Със
Заявление – декларация вх. № ЗСП – Д – В – 1275/26.02.2021 г., адресирано до
Директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, жалбоподателят Д.Р.Р.
поискал отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или
обявена извънредна епидемична обстановка. Към заявлението били приложени:
служебна бележка от 25.02.2021 г., издадена от „Експрес Кар“ ЕООД, според която
съпругата на Р. – Д. Я. Р. , работи на постоянен трудов договор към дружеството,
считано от 16.04.2007 г., като през месец януари 2021 г. е получила брутно
трудово възнаграждение в размер на 1 909,56 лева; служебна бележка изх. №
219/25.02.2021 г., издадена от Директора на СУ „Гео Милев“ – Варна, издадена на
В. Д. Р., в уверение на това, че през учебната 2020/2021 година същият е ученик
в Vе клас в СУ „Гео Милев“ – Варна, в което за периода 01.01.2021 г. –
17.02.2021 г. е въведено обучение в електронна среда от разстояние.
Във
връзка със заявлението, на 05.03.2021 г. е изготвен социален доклад от служител
на дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, в който е посочено, че г-н Д.Р.Р. е
безработен, без регистрация в Дирекция „Бюро по труда“, като последно се е
намирал в трудово правоотношение до 02.12.2015 година. Констатирано е, че
доходът на член от семейството на заявителя възлиза на 495,39 лева, което е по –
ниско като размер от нормативно определения доход, даващ право на исканата помощ.
В Раздел Б „Преценка на нуждите от социално подпомагане и мотивирано
предложение за отпускане на социална помощ“ от доклада е посочено, че г-н Р. и
семейството му не отговарят на всички условия за отпускане на месечна целева
помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична
обстановка за семейства с деца до 14 – годишна възраст, тъй като Р. не е
останал без работа при обявеното извънредно положение или извънредна епидемична
обстановка.
Възприемайки
изцяло констатациите и изводите в социалния доклад, Директорът на дирекция
„Социално подпомагане“ – Варна, на основание разпоредбите на чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП, издал оспорената Заповед № ЗСП/Д – В /1275/05.03.2021
г., с която е постановил отказ за отпускане на месечна целева помощ при обявено
извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка по чл. 16б от
ППЗСП.
Заповедта е оспорена по административен ред
пред Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане – Варна, който
с Решение № 03 - РД06 -0107/14.04.2021 г. е потвърдил същата, излагайки мотиви,
че възникналото извънредно положение в Република България не е довело до
оставането без работа на Р., а това обстоятелство е възникнало преди това,
както и че по отношение на съпругата му е наличен трудов договор и същата не е
ползвала неплатен отпуск.
Решение
№ 03 – РД06 – 0107/14.04.2021 г. е било съобщено на Д.Р.Р. на 22.04.2021 г.,
като на 27.04.2021 г. срещу потвърдената с него заповед е подадена жалба до
Административен съд – Варна, по повод на която е образувано настоящото съдебно
производство.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 6 от ЗСП,
от страна, притежаваща активна процесуална легитимация – адресат на издадения
индивидуален административен акт, и пред надлежния да я разгледа съдебен орган,
поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган – Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Варна, при упражняване на законово регламентираните му
правомощия по чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 16б от
ППЗСП.
Оспореният
индивидуален административен акт е издаден в предвидената в чл. 13, ал. 2 и ал.
3 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ЗСП писмена форма и съдържа всички необходими
реквизити съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, в т.ч. изложение на
фактическите и правните основания за постановения отказ, което позволява осъществяването
на съдебен контрол за законосъобразност. Противно на твърдяното в жалбата,
Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна е мотивирал постановения
отказ, посочвайки че жалбоподателят Р. и семейството му не отговарят на всички условия
за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или
обявена извънредна епидемична обстановка за семейства с деца до 14-годишна
възраст, тъй като Д.Р.Р. не е останал без работа при обявеното извънредно положение
или извънредна епидемична обстановка. Мотиви за издаването на заповедта се
съдържат и в изготвения социален доклад от 05.03.2021 г., обективиращ
констатациите на органите за социално подпомагане и резултатите от извършената
социална анкета по подаденото от жалбоподателя Р. Заявление – декларация вх. №
ЗСП-Д-В-1275/26.02.2021 г., както и направеното въз основа проведеното социално
проучване предложение да бъде отказано отпускането на помощта. С оглед гореизложените
обстоятелства, съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4
от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 3 от ЗСП за постановяване на мотивиран
административен акт.
Не
се установяват съществени процесуални нарушения в хода на административното
производство, което е започнало във връзка с подадено заявление – декларация по
образец, съгласно изискването на чл. 26, ал. 1 от ППЗСП. В срока по чл. 27, ал.
1 от ППЗСП социален работник е изготвил социален доклад, в който, съобразно
правомощията си по чл. 27, ал. 9 от ППЗСП, е направил предложение за отказ на помощта.
Въз основа на констатациите в социалния доклад Директорът на дирекция „Социално
подпомагане“ – Варна е издал процесната заповед в срока по чл. 28, ал. 1 от
ППЗСП.
По
отношение на съответствието на акта с материалноправните разпоредби съдът съобрази
следното:
Правото
на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна
епидемична обстановка за семейства с деца до 14-годишна възраст, е
регламентирано в чл. 16б от ППЗСП. В четирите точки на ал. 1 от тази правна
норма се съдържат изискванията по отношение на родителите, които са
алтернативно предвидени, а именно: 1. двамата или единият от работещите
родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват дистанционна
работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск или не получава
парично обезщетение за временна неработоспособност; 2. двамата или единият от
родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат
право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е
по – нисък от средномесечния доход по ал. 4; 3. двамата или единият от
родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица,
които не могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения във
връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка; 4.
двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, по т. 1,
2 или 3 не получават обезщетение за бременност и раждане. В чл. 16б, ал. 3 от
ППЗСП се съдържат изискванията, свързани с децата, които трябва да не са
настанени извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето и
да не посещават училище или детска ясла и детска градина, както и
предучилищните групи поради въведените ограничения в училището или в детското
заведение във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична
обстановка. В нормата на чл. 16б, ал. 4 от ППЗСП е въведено условие за
отпускане на помощта, според което средномесечният доход на член от семейството
за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени ограничения във
връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, да е по
– нисък или равен на 150 % от минималната работна заплата. Условията по чл.
16б, ал. 1 (поне едно от четирите), ал. 2 и ал. 3 от ППЗСП трябва да са налице кумулативно,
за да възникне за заявителя правото на месечна целева помощ при обявено
извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка за семейства
с деца до 14 – годишна възраст.
В
разглеждания случай между страните по делото не се спори, че семейството на Д.Р.Р.
отговаря на изискванията на чл. 16б, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСП, както и че по
отношение на заявителя и неговата съпруга, хипотезите на чл. 16б, ал. 1, т. 1,
3 и 4 от ППЗСП са неприложими.
Спорът
по делото е концентриран върху въпроса отговаря ли жалбоподателят на
изискването на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП за отпускане на месечна целева
помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична
обстановка за семейства с деца до 14-годишна възраст, и в частност касае
тълкуването на това нормативното условие.
Според
административния орган, издал оспорената заповед, въведеното в тази правна
норма изискване е родителят да е останал без работа във връзка с обявеното
извънредно положение или извънредна епидемична обстановка, докато тезата на
жалбоподателя е, че за отпускането на целевата помощ по чл. 16б от ППЗСП
законът не поставя изискване оставането без работа да се дължи именно на
въведеното извънредно положение или обстановка.
Твърдението
на жалбоподателя не може да бъде споделено от съда.
Разпоредбата
на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП изисква двамата или единият от родителите, или
родителят, отглеждащ сам дете, да са останали без работа, но без право на
обезщетение при безработица, респ. размерът на получаваното обезщетение е
по-нисък от средномесечния доход по ал. 4. При тълкуването на нормата на чл.
16б от ППЗСП следва да се съобрази обстоятелството, че тя е създадена именно,
за да отговори на нововъзникналите обществени отношения по повод обявената в
световен мащаб пандемия от заразяване с вируса COVID-19 и обявените в тази
връзка в Република България извънредно положение/извънредна епидемична
обстановка. Тълкуването в този контекст ще обезпечи и правилното прилагане на
целта на закона. А целта на закона в случая е да се подпомогнат семействата,
чиито доходи са намалели вследствие на обявеното извънредно
положение/извънредна епидемична обстановка, поради загуба на работа или
невъзможност тя да се извършва в такива условия, каквато е целта на всяка
социална помощ – да компенсира в някаква степен ниските доходи – аргумент от
чл. 9, ал. 2 от ППЗСП. В този смисъл употребеният израз в нормата на чл. 16б,
ал. 1, т. 2 от ППЗСП „са останали без работа“ следва да се разбира, че това
събитие е настъпило именно в резултат на обявеното извънредно положение/извънредна
епидемична обстановка и свързаните с това многобройни ограничения на
търговските и други видове дейности, осигуряващи трудова заетост. Именно в
резултат на свиването на трудовата заетост, загуба на работа в условията на
извънредно положение/извънредна епидемична обстановка, липса на обезщетение за
безработица, невъзможност родителите да работят в такава обстановка, или да
ползват платен отпуск, с приемането на новата разпоредба се отговаря на тези
нови обществени отношения и се създават компенсаторни механизми, които да
смекчат ефекта на наложените от държавата редица ограничения, необходими за
овладяване на епидемията. Оттук следва, че разпоредбата не е приложима по
отношение на всички безработни родители, чиито деца не посещават училище поради
въведените ограничения във връзка с извънредното положение/извънредната
епидемична обстановка, а само спрямо тези, които са останали без работа във
връзка с обявеното извънредно положение/извънредна епидемична обстановка.
В
подкрепа на горния извод е и граматическото тълкуване на чл. 16б, ал. 1, т. 2
от ППЗСП. Използваната от нормотвореца глаголна форма е в минало неопределено
време („са останали без работа“), определяно като сегашно резултативно време,
при което в сегашния момент е актуален резултатът на действие, което се е
извършило в минал момент. Тоест, към момента на подаване на заявлението за
отпускане на помощта лицето трябва да е без работа, което обстоятелство следва
да е настъпило вследствие (да е в резултат) на обявеното в страната извънредно
положение/извънредна епидемична обстановка. Ако целта на нормата е била да се
визират всички безработни лица, употребеният израз следваше да е в сегашно
време („са без работа“), без да се държи сметка за причината (резултатът), довела
до това състояние. След като в случая няма спор, че жалбоподателят не е останал
без работа вследствие на ограниченията в пазара на труда след въвеждането на
извънредното положение/извънредната епидемична обстановка (на 13.03.2020 г.), а
много преди това (през 2015 година), то за него предвиденият в чл. 16б от ППЗСП
компенсаторен механизъм – отпускане на новосъздадената целева помощ, е
неприложим. Не е налице връзка между причината, заради която се създава нормата
– въвеждане на извънредно положение/извънредна епидемична обстановка, и
следствието – да е останал без работа, тъй като причината за оставане без
работа стои преди датата на обявяване на извънредното положение/извънредната
епидемична обстановка.
Не
се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че съпругата
на Р. не отговаря на условията по чл. 16б, ал. 1 от ППЗСП, тъй като същата
работи на трудов договор и не е ползвала неплатен отпуск във връзка с
въведеното в училището, което посещава детето В. Д. Р., обучение в електронна
среда от разстояние.
Възраженията
на жалбоподателя за дискриминация при условията на неравно третиране не
подлежат на инцидентно установяване в настоящото производство, а по
регламентиран в закона специален ред, поради което не следва да се обсъждат.
Предвид
гореизложените мотиви съдът приема, че при постановяване на оспорения отказ за
отпускане на целева помощ по чл. 16б от ППЗСП, административният орган е
приложил правилно материалния закон.
Обжалваната
заповед изцяло е съобразена с целта на закона, прокламирана в чл. 1, ал. 2, т.
4 от ЗСП, предвиждаща подпомагане на трудовата заетост на безработните лица,
които отговарят на изискванията за получаването на месечни социални помощи.
По
изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед не страда от пороци,
водещи до нейната нищожност или унищожаемост, същата представлява валиден и
законосъобразен индивидуален административен акт, поради което жалбата срещу
нея следва да се отхвърли като неоснователна.
При
този изход на правния спор претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноски е неоснователна. Ответната страна не е направила искане за присъждане
на разноски, поради което такива не следва да й се присъждат.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на Д.Р.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Заповед № ЗСП/Д –
В/1275/05.03.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна,
издадена на основание чл. 13, ал. 2 от Закона за социално подпомагане и чл. 28,
ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане,
потвърдена с Решение № 03 – РД06 – 0107/14.04.2021 г. на Директора на
Регионалната дирекция за социално подпомагане – Варна, с която е отказана на Д.Р.Р.
месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП.
Решението е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: