РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. Кюстендил, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Ем. Петров
при участието на секретаря Гергана Ив. Накова-Милушева
като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно
наказателно дело № 20221520200052 по описа за 2022 година
Образувано е по жалба на К. Т. П. с ЕГН **********, адрес гр. Кюстендил, ул.
„****“ № ***, вх. **, ет.***, ап.*** срещу наказателно постановление № 21-1139-001574 от
16.08.2021г. издадено от Началник група към сектор при „Пътна полиция“ при ОДМВР -
Кюстендил, с което на П., на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл.
150 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание – „глоба” в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП.
В депозираната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на издаденото наказателно постановление, като се навеждат доводи за
нарушение на материалния закон и процесуалните правила по установяване и
санкциониране на административното нарушение, по аргументи, подробно изложени в
депозираната жалба. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
атакуваното НП.
В съдебно заседание пред Районен съд – Кюстендил, жалбоподателят, чрез
упълномощения процесуален представител адв. П., подържа изложеното в жалбата и се
твърди, че не са установени доказателства, от които да се направи извод, че именно П. е
извършител на вменените му нарушения.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от гл. юрисконсулт Л.,
който излага твърдения за правилност и законосъобразно на издаденото наказателно
постановление и се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от лице, имащо право на
жалба, съдържа необходимите реквизити и е подадена в срок. Процесното наказателно
постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН и производството по жалбата е
редовно образувано пред РС-Кюстендил.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
На 22.07.2021г. около 22:00 часа свидетелите С. и В. – служители на сектор „ПП“ към
ОДМВР – Кюстендил били изпратени по сигнал за самокатастрофирало МПС – АТВ в с. Д.
на ул. „***“ при кръстовището с път 6005 в посока към с. Стенско. На място горепосочените
свидетели установили самокатастрофирало АТВ с номер на рама: ***, водача на МПС-то
бил вече транспортиран в ЦСМП за окзаване на медицинска помощ. Веднага служителите
на МВР посетили ЦСМП – Кюстендил и установили водача К. Т. П., който пред тая
признал, че е управлявал АТВ-то при възникналото пътно транспортно произшествие. При
направена справка в масивите на МВР се установила, че К. Т. П. е неправоспособен водач и
не е имал правото на управлява процесното МПС. Свид. С. съставил АУАН № 426082 на
22.07.2021г., като приел за извършени нарушения на чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.150 от ЗДвП.
Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление № 21-1139-
001574 от 16.08.2021г., с което на П., на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл.
150 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание – „глоба” в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП.. С
наказателното постановление е приета за установена идентична фактическа обстановка
посочена в АУАН.
Горната фактическа обстановка се установява от приетата от съда
административнонаказателна преписка, изисканите и приети писмени доказателства като и
от показанията на разпитаните свидетели – С. и В..
Съдът намира за неотносими свидетелските показания на А. П., тъй като същият
заявява, че е видял вечерта преди инцидента процесното АТВ да се управлява от друго лице
и като пътник да се вози жалбоподателя, но тези твърдения не може да бъдат отнесени към
момента на възникналото пътно транспортно произшествие, защото са предхождащи
времево и са в пълно противоречия с показанията на свидетелите С. и В., които
потвърждават, че пред тях П. си е признал, че именно той е управлявал АТВ-то при
настъпване на инцидента.
При установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за частично
основателна по следните съображения:
По делото не са събрани доказателства за механизма на настъпилото пътно
транспортно произшествие и причините за неговото реализиране.
Съгласно чл.20 ал.2 от ЗДвП - водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
2
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
От установената фактическа обстановка и доказателства събрани в хода на процеса
не може да се направи категоричен и безспорен извод, че причината за настъпване на ПТП е
именно несъобразена скорост от страна на жалбоподателя. Нарушението на чл.20 ал.2 от
ЗДвП вменено на П. не може да почива на предположения и затова в тази част
наказателното постановление, следва да бъде отменено, като недоказано. Следва да бъде
отбелязано, че причината за ПТП в случая може да бъде абсолютно различна от посочената
в АУАН /примерно употреба на алкохол, заспиване зад волана и много други/ и с оглед
изложеното вмененото нарушение по т.1 от НП следва да бъде отменено като недоказано.
От доказателствата по делото е установено, че П. е управлявал МПС-то по време на
възникване на ПТП и същият е бил неправоспособен водач. Следователно правилно и
законносъобразно му е вменено извършване на нарушение по чл.150 от ЗДвП и му е
наложено административно наказание „глоба“ в минимален размер от 100 лева.
С оглед изхода на делото следва на Областна Дирекция на МВР - Кюстендил да се
присъди юрисконсултско възнаграждение за потвърдената част от НП /като настоящият
съдебен състав се при придържа към практиката по поводен частична отмяна на НП
инкорпорирана в Решение № 192 от 21.07.2021г. по КАНД № 173/2021г. по описа на
Административен съд – Кюстендил/ в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната
помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл.
37, ал. 1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. В случаи на защита
по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по делото не е с фактическата и правна
сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение в минимален размер разделен
на две с оглед частичното потвърждаване на НП, а именно сумата от 40 лева.
Воден от горното, Кюстендилският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1139-001574 от 16.08.2021г. издадено от
Началник група към сектор към „Пътна полиция“ при ОДМВР - Кюстендил, в частта, с
която на К. Т. П. с ЕГН **********, адрес гр. Кюстендил, ул. „***“ №***, вх. *** ет.**,
ап.***, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание –
„глоба” в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1139-001574 от 16.08.2021г.
издадено от Началник група към сектор към „Пътна полиция“ при ОДМВР - Кюстендил, в
частта, с която на К. Т. П. с ЕГН **********, адрес гр. Кюстендил, ул. „***“ № ***, вх. **,
3
ет.***, ап.***, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание – „глоба” в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К. Т. П. с ЕГН **********, адрес гр. Кюстендил, ул. „***“ № **, вх. **,
ет.**, ап.*** да заплати Областна Дирекция на МВР - Кюстендил, сумата от 40
/четиридесет/ лева представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Кюстендилския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4