Решение по дело №355/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на З. Б. М., [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-0237-000025/12.02.2024 г. издадена от полицейски инспектор при ОДМВР – Бургас, РУ Айтос. Със заповедта на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП на С. П. М., [ЕГН] (съпруг на жалбоподателката) е наложена принудителна административна мярка – "прекратяване на регистрация на ППС", за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че при издаване на оспорената заповед не е съобразено обстоятелството, че процесният автомобил е в режим на СИО, като нормата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрация единствено, когато едноличния сосбтвеник управлява автомобила. Не са изложени мотиви относно срока на ПАМ. При постановяване на ПАМ не ставало ясно по какъв начин ще се предотврати или преустанови извършването на друго административно нарушение или вредните последици от извършеното. По подробно изложени в жалбата доводи, се иска се отмяна на обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата, редовно призован не се явява и не се представлява.

По допустимостта:

Жалбата е процесуално допустима, с оглед на което следва да бъде разгледа по същество.

По делото е установено следното от фактическа страна:

На 10.02.2024 г. младши автоконтрольор при РУ Айтос, съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АД, № 396820 на С. П. М. за това, че управлява собственият си товарен автомобил М. С. 313 с рег. № [рег. номер] след употреба на алкохол установена с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабр. № APRL 0244, който е отчел 2,04 промила концентрация на алкохол в издишания въздух. Издаден е талон за изследване, като М. е отказал да даде кръвна проба. Прието е, че е нарушен чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Акт за установяване на административно нарушение е предявен и е връчен на нарушителя. Същият го е подписал без възражения.

Въз основа на съставения АУАН, на осн. чл. 171, т. 2а, б „б“ от ЗДвП е издадена ЗППАМ 24-0237-000025/12.02.2024 г. от полицейски инспектор при ОДМВР – Бургас, РУ Айтос, с която на собственика С. П. М. е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, както и отнемане на СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена по реда на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена Заповед № 251з-5636/10.10.2023 г. на директора на ОД на МВР – Бургас (л.20), видно от която полицейските инспектори в РУ към ОДМВР са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ. С оглед на това съдът приема, че оспореният АА е издаден от компетентен орган и не са налице основания за отмяната му в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В нея е посочено, че се издава въз основа акт за установяване на административно нарушение, като са описани и установените с акта обстоятелства. Заповедта е мотивирана, включително чрез препращане в съдържанието й към съставения АУАН, което удовлетворява изискванията на Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС относно мотивирането на акта. Поради изложеното не се налага отмяната й на основание чл. 146, т. 2 от АПК.

В производството по издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Правилно е приложен материалния закон.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно дали се следват разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).

В случая оспорената заповед е издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП - ПАМ. Единствено продължителността на срока на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година. В процесният казус е определен минималния законов срок, поради което не следва да се изисква излагането на допълнителни мотиви относно определеният срок на действие на ЗППАМ. В тази връзка не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че в издадената ПАМ липсват мотиви по отношение на определения срок, както и че е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Ирелевантно за законосъобразността на издадената заповед за прилагане на ПАМ е обстоятелството, че процесното МПС е в режим на СИО. Законодателят не е предвидил възможност в случаите на съсобственост на МПС само съсобственикът - нарушител да бъде лишаван от възможността за управлява същото, нито пък че тази ПАМ е приложима единствено в случай, че МПС е еднолична собственост. Да се приеме обратното би означавало, че всяко лице, сключило граждански брак или придобило МПС в дялова съсобственост, може да го управлява в нарушение на императивните законови изисквания и без риск от приложението на конкретната ПАМ, каквато очевидно не е целта на закона. Наложената превантивна ПАМ не засяга правото на собственост на автомобила, а ограничава използването му за определен срок, респ. не рефлектира върху правото на разпореждане, а на управление на МПС. Правният ефект от ПАМ за съсобственика, който не е неин адресат, е опосреден и е предизвикан от поведението на другия съсобственик, несъобразено със задължението да не препятства упражняването на правата върху общата вещ. Отношенията между съсобствениците, свързани с ограниченията в ползването на съсобствената вещ, като последица от поведението на единия от тях и евентуалните вреди, нанесени от един съсобственик на друг, следва да се уреждат по гражданскоправен ред.

Диференциран подход при прилагането на мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП е недопустим, тъй като би поставил в дискриминационно положение едноличните собственици на автомобили - участници в движението, което е в противоречие с принципа за равенство на гражданите пред закона (чл. 6, ал. 2 КРБ) и ще доведе до неравно третиране. Макар и конституционно гарантирано, правото на лична собственост би могло да бъде законодателно ограничавано по изключение в случаите, когато следва да бъдат охранени особено важни обществени интереси – каквито без съмнение са осигуряването на безопасността на движението по пътищата и животът и здравето на останалите участници в движението.

Законодателно установеният превес на обществените интереси спрямо личните в определени случаи не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. Поради това интересът на съпругата-съсобственик няма приоритет спрямо обществения, тъй като последният несъмнено е с по-висок интензитет, а съразмерността винаги следва да се съобразява с основната цел на закона. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд - Решение № 3071/12.03.2018 г. по адм. дело № 8623/2017 г., Решение № 2331/18.02.2019 г. по адм. дело № 1395/2018 г., Решение № 2019/13.02.2019 г. по адм. дело № 10299/2018 г. и др.

Разпоредбата на чл. 171, т. 2а б. "б" от ЗДВП цели осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, т. е. обжалваната ПАМ има превантивен и преустановителен характер. Същата е израз на държавно-властнически правомощия, предпоставка за възникването на които е липсата на дължимият контрол и отговорност от страна на собственика на МПС. И доколкото движението с МПС може да бъде източник на опасност за останалите участници в движението, закона предвижда редица изисквания – гаранция за законосъобразното развитие на отношенията в областта на движението по пътищата – от реда и условията за придобиване на СУМПС, през реда и условията за регистрация и въвеждане в движение на МПС до изискванията за контрол и отговорност както на водачите, така и на собствениците на МПС спрямо определи обстоятелства, потенциален източник на опасност.

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки от фактическия състав на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП за издаване на заповед за прилагане на ПАМ "прекратяване на регистрация на ППС" по отношение на жалбоподателя.

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е неоснователна. Оспорената ЗППАМ е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и целта му.

По разноските:

При този изход на спора ответника има право на разноски, но доколкото не ги е претендирал своевременно такива не му се дължат.

Водим от горното, А. съд – Бургас, XXV състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. Б. М., [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0237-000025/12.02.2024 г. издадена от полицейски инспектор при ОДМВР – Бургас, РУ Айтос.

Решението е окончателно.