Решение по дело №4047/2017 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

01.11.2017г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

          При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 4047/2017г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. В. в, против Й.Г.Н., с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 2125/2017г, по описа на ПлРС, срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес гр. ***

. Твърди се, че същият е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, ползвал е ТЕ, за периода 02.03.2012-20.03.2017г. и не е погасил задълженията си. Твърди се, че сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, и за посоченият период, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с “ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД, гр. Варна. Моли същото да бъде конституирано като трето лице помагач в процеса, на страната на ищеца. Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г. и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 705,07лв., от които 608,49лв.- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.02.2014-31.01.2017г. и сумата от 96,58лв- лихва за забава, за периода 03.04.2014-20.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

В срока за отговор, отв. Й.Г.Н., изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че действително е собственик на имот на посоченият в ИМ адрес ***, но от 1997 година със съпругата си живеят в с. Българене. Посочва се, че всички радиатори в апартамента са свалени от 1997г. и в имота няма топлоподаване. Посочва се също, че не става ясно каква е претенцията на ищеца – за общи части или за отопление, тъй като не е конкретизирана по пера. Посочва се също, че ищецът не е предявил иск против съпругата му  Т. ***, въпреки солидарното им осъждане в заповедното производство, с което моли, задължението му да бъде намалено на половина- главница, лихви и разноски .

Съдът, като съобрази становищата на страните и на основание закона, намира за установено следното:

По делото, с определение № 3121/11.08.2017г. съдът е конституирал като трето лице- помагач на страната на ищеца “ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД, гр. Варна.

Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 1399/30.03.2017г. по ч. гр.д.№2125/2017г. по описа на ПлРС, против Т. *** и Й. ***Н., за солидарно заплащане на посочените суми съставляващи задължение за потребена топлинна енергия,  за  имот на адрес гр. ***, за периода 01.01.2012-31.01.2017г. Съдът констатира, че против издадената заповед, в срок са постъпили възражения и от двамата солидарни длъжници. В указаният от съда едномесечен срок, обаче, е предявен настоящия установителен иск, само против длъжника Й.Н.. Съдът намира, че неподаването на иск по чл. 422 от ГПК, против единия солидарен длъжник, не обуславя недопустимост на предявения иск, против другия солидарен длъжник, който  не разполага с възражение за поредност.

По делото се установява също и факта на публично оповестяване на Общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”.

Съдът намира за безспорно установен и факта, с оглед на изявлението на ответника в отговора на ИМ, че същият е собственик на процесния имот, находящ се на адрес гр. ***, за  процесния период.

Видно от представените от третото лице- помагач, писмени доказателства, се установява, че за процесния период, за имота на ответника, е начислена сума за отоплени от неизмерими мощности –щранг- лира, сума за сградна инсталация и услуга дялово разпределение. В справката е посочено, че в имота не се ползва отопление и топла вода; посочено е, че сумата за отдадена сградна инсталация, е изчислена на база действителен обем на имота- 237,2 куб. м

По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява следното: ответника, с аб. № 10587, е използвал доставяната от ищеца  топлинна енергия, за процесния период, във връзка с което, ежемесечно са издаване данъчни фактури. ВЛ е установило, че  размерът на потребената и незаплатена топлинна енергия, за периода 01.02.2014-31.01.2017г., е сумата от 608,49лв., от която: сумата от 162,46лв.- сума за отопление / щранг- лира в банята/, сумата от 389,70лв.- ТЕ, отдадена от сградната инсталация и сумата от 56,32лв.- услуга дялово разпределение. ВЛ е установило, че в имота има 0 бр. уреди и 0 бр. водомери; действителен обем – 220,64куб.м. ВЛ е посочило, че няма извършени плащания, към момента на изготвяне на  експертизата. ВЛ е установило също, че лихвата за забава, върху главницата от 608,49лв., за периода 03.04.2014-30.03.2017г, е в размер на 96,58лв. ВЛ е посочило също, че тези размери съответстват на счетоводните записвания на ищеца. В с.з. на 11.10.2017г, ВЛ И. уточнява, че сумата за отопление е начислена само за щранг- лира в банята и в имота не се ползва друго отопление и топла вода.

 От страна на ответника няма представени доказателства за извършване на плащане на претендираните суми.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез тяхното публикуване. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. На основание чл.153, ал.6 от ЗЕ, клиентите в сграда- етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си/ чрез фактическото им отделяне/, остават клиенти на ТЕ, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Нормата е пряко свързана с ал.5, съобразно която клиентите в сграда-етажна собственост, при въведена система за дялово разпределение на ТЕ, нямат право да прекратяват подаването на ТЕ към отоплителните тела в имотите си, чрез физическото им отделяне от сградната инсталация.

Съобразно ТР №2 от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради-етажна собственост е колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка.

На основание гореизложеното, съдът намира за безспорно установен факта, че ответника Й.Н., има качеството на потребител на ТЕ, за имот с аб.№  10587, за процесния период.- 01.02.2014-31.01.2017г. и същия дължи плащане на потребената ТЕ. Както бе  посочено по- горе, обстоятелството дали кредиторът- ищец, е насочил претенцията си  по чл. 422 от ГПК и против другият солидарен длъжник или не, не води нито до недопустимост, нито само на това основание – до неоснователност на  иска, при наличие на събрани съответни доказателства. Последица от непредявяването на иска против другия солидарен длъжник, ще  бъде обезсилване на издадената заповед за изпълнение в тази й част.

Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума. Искът за заплащане на лихва за забава върху главницата има акцесорен характер, и зависи от изхода на главния иск.

На основание гореизложеното, съдът намира, че  предявените искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, са основателни и следва да бъдат уважени изцяло, като бъде признато за установено  спрямо ответника Й.Н., че дължи сумата от общо 705,07лв., от които 608,49лв.- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.02.2014-31.01.2017г. и сумата от 96,58лв- лихва за забава, за периода 03.04.2014-20.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-23.03.2017г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение №1399/30.03.2017г. по ч. гр.д.№2125/2017г. по описа на ПлРС.

Следва ответникът да понесе направените по настоящето дело разноски, в размер на 295лв. /вкл. 100лв-юрк. възнаграждение, 75лв.- държавна такса и 120лв.- възнаграждение за вещо лице. В случая съдът определя размер на дължимото юрк. възнаграждение, в размер на 100лв., по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК. Съобразно цитираната норма, в полза на юридически лица или еднолични търговци, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ- Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1- или в размер от 100лв. до 300лв. , като в случая съдът определя минимален размер от 100лв.

Ответника следва да понесе направените в заповедното производство разноски, които съдът е изчислил в размер на 32,34лв,.. вкл. държавна такса и юрк. възнаграждение, съобразно частта от вземането, която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК. В случая, съдът също определя размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение, по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ –Наредба за заплащането на правната помощ–чл.26, съобразно който размерът на възнаграждението при защита в заповедните производства, е в размер от 50лв. до 150лв. Съдът намира, че следва да се определи минимален размер на юрк. възнаграждение от 50лв.

Следва издадената заповед за изпълнение № 1399/30.03.2017г. по ч. гр.д.№2125/2017г. по описа на ПлРС, да бъде обезсилена – против длъжника Й.Г.Н.- за разликата над предявената в настоящето производство сума, от общо 705,07лв., от които 608,49лв.- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.02.2014-31.01.2017г. и сумата от 96,58лв- лихва за забава, за периода 03.04.2014-20.03.2017г., и изцяло против длъжника Т. ***.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.422, ал.1, вр чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Й.Г.Н., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й. в, сумата от общо 705,07лв., от които 608,49лв.- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.02.2014-31.01.2017г., за имот с аб. № 10587 и сумата от 96,58лв- лихва за забава, за периода 03.04.2014-20.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-23.03.2017г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение №1399/30.03.2017г. по ч. гр.д.№2125/2017г. по описа на ПлРС.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Й.Г.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й. в, сумата от 295лв.-разноски по настоящето дело и сумата от 32,34лв.- разноски по ч. гр.д.№ 2125/2017г. по описа на ПлРС.

ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 415, ал.2 от ГПК, заповед за изпълнение №1399/30.03.2017г. по ч. гр.д.№2125/2017г. по описа на ПлРС, против длъжника Й.Г.Н., ЕГН **********- ЗА РАЗЛИКАТА НАД предявената в настоящето производство сума, от общо 705,07лв., от които 608,49лв.- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.02.2014-31.01.2017г. и сумата от 96,58лв- лихва за забава, за периода 03.04.2014-20.03.2017г.

ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 415, ал.2 от ГПК, заповед за изпълнение №1399/30.03.2017г. по ч.гр.д.№2125/2017г. по описа на ПлРС, против длъжника Т. ***, ЕГН **********.

 

Решението се постановява с участието на третото лице- помагач “ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД, гр. Варна.

 

Решението може да обжалвано в двуседмичен срок, от съобщението до страните, пред ПлОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: