№ 19
гр. Трън, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА СП. АЧАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241740100185 по описа за 2024 година
Съдът намира, че е сезиран иск с правно основание чл. 109 от Закона за
собствеността.
Ищецът Й. Н. З. твърди, че е един от наследниците на З. И. Г., починал на
29.04.1937г. С решение № 31-1 от 20.05.1997г. на ПК Трън е възстановено правото на
собственост на наследниците на З. И. Г., сред които имоти е и ливада с площ от 7.132
дка, видно от представена скица на имота № *******-06.08.2024г. с идентификатор
48249.61.10, находяща се в землището на **********, общ.Трън, местност „О. д.“.
Ответника без разрешение и съгласие от ищеца, от преди две години е изградил
електропастир ( ограда ), с което го лишава от възможността безпрепятствено да
посещава и ползва процесния имот. Въпреки проведени многократни разговори с
молба да бъде премахнат електропастира това не дало резултат. Ответника подал
сигнал до РП-Перник, но с постановление от 01.07.2024г. получил отказ за образуване
на досъдебно производство.
Искането към съда е да възстанови правото му на достъп и ползване на
процесната ливада, като осъди ответника да премахне незаконно изграденият
електропастир.
Исковата молба е връчена на 01.10.2024г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Последният е
оспорил иска. Искането към съда е да отхвърли предявеният иск като неоснователен,
тъй като ползвал процесната ливада на годно правно основание.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по
1
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Ищеца по делото се легитимира като съсобственик съгласно Решение № 31-
1/20.05.1997г. на ПК Трън; Скица на поземлен имот № *******-06.08.2024г. на ПИ с
идентификатор № 48249.61.10 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-670/10.11.2017г. на Изпълнителен директор на АГКК с
адрес на поземления имот: **********, общ.Трън, обл.Перник, местност „О. д.“,
земеделска земя, с трайно предназначение ливада, с площ от 7132 кв.м.; У-ние за
наследници № 010/31.05.2022г. на община Трън. Представя и декларация
№2/12.06.2023г. по чл.69 ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр.с чл.37б, ал.1 от ЗСПЗЗ, декларация
№1/27.05.2024г. по чл.69 ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр.с чл.37б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Както и
писмо от началник ОСЗ Трън с изх.№ РД – 12-05-5632-1/15.01.2025г.
Ответникът с оглед защита на своите права е представил доказателства, които го
легитимират като ползвател на процесния имот имота, а именно писмо от началник
ОСЗ Трън с изх.№ РД – 12-02-5346-1/02.12.2024г., както и нотариално заверена
декларация от В. Д. Н..
За изясняване спора по делото са приобщени като писмени доказателства
справка от началник ОСЗ Трън с изх.№ РД 12-02-3731 от 20.02.2025г.; Декларация по
чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ вр. с чл.37б ал.1 от ЗСПЗЗ от Й. Н. З.; Молба до ОСЗ Трън от
В. Д. Н. от 20.02.2025г.; Заявление вх.№ 4195/23.08.2023г. от В. З. Х. до началника на
ОСЗ Трън за вписване на договор за наем/аренда от 10.04.2023г.; Договор за наем на
земеделска земя от 10.04.2023г.; Заявление вх.№ 3851/30.07.2024г. от В. З. Х. до
началника на ОСЗ Трън за вписване на договор за наем/аренда от 20.05.2024г.; Договор
за наем на земеделска земя от 20.05.2024г.; У-ние за наследници на З. И. Г. изх.№
006/17.02.2022г. на община Трън.
От приложените по делото писма от ОС Земеделие Трън, нотариално заверена
декларация, както и от разпита на св.В. Д. Н. е видно, че ответника е сключил договор
за наем на земеделска земя за стопанските 2022/2023г., 2023/2024г. и 2024/2025г. за
три имота, между които е и процесният имот № 48249.61.10 съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-670/10.11.2017г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот: **********, общ.Трън,
обл.Перник, местност „О. д.“, земеделска земя, с трайно предназначение ливада, с
площ от 7132 кв.м. Видно от приложеното по делото решение № 31-1 от 20.05.1997г.
на ПК Трън имота е възстановена собственост на наследници на З. И. Г.. От приетите
по делото у-ния за наследници е видно, че ищеца Й. Н. З. и св.В. Д. Н. са двама от 21
живи наследници на З. Г.. Наследствените имоти, включително и процесният не са
били обект на делба, те са в режим на съсобственост измежду описаните в у-нията за
2
наследници лица. Така за 2022/2023г., 2023/2024г. и 2024/2025г. стопански години един
от съсобствениците – В. Д. Н. сключил договор за наем на земеделска земя с
ответника. Видно от писмата на ОСЗ Трън процесният имот фигурира в Заявления за
участия в споразумение за изготвяне на масиви за ползване на пасища, мери и ливади
по чл.37ж, ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанските 2022/2023г., 2023/2024г. и 2024/2025г.
От друга страна ищеца в качеството си на съсобственик на наследствените земи
на З. Г. подал в ОСЗ Трън три броя декларации по чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ за
стопанските 2022/2023г. и 2023/2024г., с които заявил желание за неучастие в масиви
за ползване на поземлен имот с идентификатор № 48249.61.10.
От свидетелските показания на В. Д. Н. е видно, че в качеството си на
съсобственик на процесния имот същия е сключил договор за наем за стопанските
2023/2024г. и 2024/2025г. Констатираното несъответствие в имената, изписани като
наемодател по договор от 10.04.2023г. обяснява с грешка при попълването на договора
от страна на ответника, която Н. не е констатирал при подписването, но е категоричен,
че това е била неговата воля и подписа под тези договори е негов. В разпита си Н.
обяснява, че не знае, че ищецът е подавал декларация по чл.69 от ППЗСПЗЗ в ОСЗ-
Трън, нито, че води дело срещу ответника. Ищецът е негов чичо, на баща му е брат.
Единствено свидетелят работил тези имоти, между които и процесният, никой друг не
ги е работил. Като ги е давал тези земи под наем, не е говорил с другите наследници.
Свидетеля и ищеца са близки с ответника В. З. Х. една фамилия са. Не знае дали
ищецът е знаел за тези договори, свидетеля не го е уведомявал. Ищецът живее в
гр.София, може би идва два три пъти годишно в селото. Свидетелят живее в
гр.Перник. Имотите представляват ливади и не са близо до къщата на свидетеля. Не
знае ищеца да е казвал на ответника, че е заградил имота и не може да го ползва. Не е
ходил скоро в имотите. Тези имоти са ливади и ответника ги е заградил с
електропастир, тъй като гледа крави и телета. Ищецът няма животни. Той не ползва
тези ливади за земеделски нужди. Не се е обаждал на свидетеля преди да заведе
делото, за да му каже, че техен наследствен имот е заграден от ответника и това му
пречи да го ползва. Обадил му се миналото заседание и го упрекнал, че не е дошъл на
делото за свидетел, обидил го и свидетеля му затворил. Нямат уговорки и
пълномощни някой от техния род да се занимава от името и за сметка на всичките
други във връзка със стопанисването и отдаването на тези имоти под наем, нито за
ливади, нито за гори, нито за къщата.
В разпит по реда на чл.176 от ГПК в о.с.з. ищецът твърди, че месец преди да
подаде декларация за неучастие по чл.69 от ППЗСПЗЗ през 2023г. като тогава
предупредил ответника да премахне електропастира, че няма да му разреши да ползва
земята. По това време не било заградено цялото. Признава, че и сега процесният имот
не е заграден изцяло, а само от едната граница, но тъй като съседните имоти са
3
заградени, той не може да влезе в имота си. Веднъж ищецът се опитал да влезе в
имота, но щяло да го убие ток. Електро-пастира е на три реда жици. В момента, в
който свидетелят подал декларацията, с която отказва да ползват земите му
арендатори, служителите казали, че са извършили проверка, и че няма сключен
договор. Както и, че ако има сключени договори, няма право да подава декларации.
Жалба в полицията против заграждането е подал в началото на 2024г.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е негаторен иск с правна квалификация чл. 109 от Закона за
собствеността.
Образувано е по искова молба, предявена от Й. Н. З., ЕГН **********, с адрес:
******************, против В. З. Х., с адрес **********, общ.Трън, обл.Перник.
Ищецът Й. Н. З. твърди, че е един от наследниците на З. И. Г., починал на
29.04.1937г. С решение № 31-1 от 20.05.1997г. на ПК Трън е възстановено правото на
собственост на наследниците на З. И. Г., сред които имоти е и ливада с площ от 7.133
дка видно от представена скица на имота № *******-06.08.2024г. с идентификатор
48249.61.10 находяща се в землището на **********, общ.Трън. Ответника без
разрешение на ищеца и негово съгласие от преди две години е изградил електропастир
(ограда), с което го лишава от възможността безпрепятствено да посещава и ползва
процесния имот. Въпреки проведени многократни разговори с молба да бъде
премахнат електропастира това не дало резултат. Ответника подал сигнал до РП-
Перник, но с постановление от 01.07.2024г. получил отказ за образуване на досъдебно
производство.
Искането към съда е да възстанови правото му на достъп и ползване на
процесната ливада, като осъди ответника да премахне незаконно изграденият
електропастир.
Правото на собственост е абсолютно вещно право което гарантира на титуляра
на правото възможността да се изисква от всеки правен субект поведение, с което да
не се препятства или затруднява упражняването на правото на собственост от гл.т. на
правомощията на собственика да владее, ползва и се разпорежда с обекта на
собствеността, както да изисква поведение, с което да не се нарушава, уврежда или
унищожава обекта на собствеността. В определени хипотези собственикът, в името на
търсен от законодателя баланс между обществен и личен (частен) интерес, търпи
ограничения при упражняване правото си на собственост в пълен обем в рамките на
разумното ползване от страна на други правни субекти.
В исковото производство по чл. 109 ЗС собственикът на недвижим имот търси
защита срещу всяко трето лице, която макар и да не оспорва правото му на собственик
на имота, чрез конкретни действия или бездействия създава пречки за упражняване на
4
правомощията на собственика т.е. препятства или ограничават възможността на
собственика да се упражнява правото на собственост определена степен. За успешното
провеждане на иска по чл. 109 ЗС не е необходимо да е нарушен конкретна норма на
закона, достатъчно е наличие на неоснователни действия, който да пречат на
собственика да упражнява правото си на собственост. Ако въпреки извършването на
определени действия (бездействия), правомощията на собственика не се ограничават
респ. засягат по начин да препятстват възможността да се упражнява правото на
собственост, то може да направи извод , че не винаги всяко „негативно“ от гл.т. на
ищеца-собственик действие на ответника препятства упражняването на правото му на
собственост.
Настоящият съдебен състав намира, че правните изводи за осъществен от страна
на ответника В. Х. фактически състав на чл. 109 ЗС не бяха установени по делото с
конкретни факти. Неоснователното действие не зависи само от това дали има
позитивна административна санкция или не, когато се касае до наличие на
разрешителен режим за извършване на определение действия (стоеж, реконструкция и
др.), а от това дали осъщественото действие пречи на собственика да ползва вещта си
– в случая сcсобствения реституиран земеделски имот. От доказателствата по делото е
видно, че ответникът В. Х. в качеството си живfтновъд и собственик на съседни имоти
на процесния е сключил с един от съсобствениците договор за наем на ливадата за
стопанските 2022/2023г., 2023/2024/ и 2024/2025г.
Редът и начинът за предоставяне ползването на земеделски земи са уредени в
Глава пета "а" – "Ползване на земеделските земи" и Глава седма – "Ползване на
земеделските земи" от ППЗСПЗЗ. Производството по чл. 37в от ЗСПЗЗ представлява
процедура за създаване на масиви за ползване по споразумение между собствениците
и/или ползвателите, което се ръководи от комисия за всяко землище на общината,
назначена със заповед на директора на Областна дирекция "Земеделие".
С разпоредбите на чл. 37б, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 69, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е
създадено задължение за собствениците на земеделски земи да декларират в
съответната общинска служба по земеделие формата на стопанисване и начина на
трайно ползване на всеки от имотите си, като в случай че не желаят имотите им, или
някои от тях, да се включват в масиви за ползване, изрично следва да посочат това.
Ползвателите на земеделски земи съгласно същите законови разпоредби са длъжни да
представят копие от договорите за наем, аренда, съвместна обработка на земята, като
нямат задължение да декларират тези си договори ежегодно, а единствено в случаите
на настъпила промяна в обстоятелствата съгласно чл. 71 от ППЗСПЗЗ. Разпоредбата
на чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ предвижда, че в споразумението по чл. 37в, ал. 1 не могат
да се включват имоти, декларирани за обработване в реалните им граници. Съобразно
разпоредбата на чл. 72, ал. 8 от ППЗСПЗЗ при определяне територията, в която се
5
създават масивите за ползване по реда на §2ж от Допълнителните разпоредби на
ЗСПЗЗ, се включват имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ и се изключват имотите, за
които собствениците и ползвателите са декларирали, съответно заявили, несъгласие за
включване в масиви. Земеделските земи, за които не са подадени декларации от
собствениците им по чл. 37б, и за които няма сключени договори, се разпределят
между ползвателите по начина, определен в чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ.
От представените по делото писма от ОСЗ Трън е видно, че ответникът в
качеството си на ползвател е изпълнил задължението си и е представил договори за
наем за ползване на процесния имот, с представител на съсобствениците (с
уточнението по-горе относно констатираното несъответствие в имената на св.В. Д. Н.).
Както, и че е заявил участие в разпределението за ползване на земеделските земи,
включващи процесния имот, което по същество е административна процедура със
сложен фактически състав.
Съгласно т. 3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на предявения
иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на
имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие
(действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника
създава за ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-големи от
обикновените (чл. 50 ЗС).
Липсата на установени факти за неоснователни действия от страна на
ответника, нарушаващи`(в смисъл на надхвърлящи) обема на надлежно учреденото в
негова полза право на ползване по силата на сключените договори, дават основания
искът по чл. 109 ЗС да бъде отхвърлен, в който смисъл настоящият състава намира , че
следва да се произнесе.
Видно от представените и приети по делото решение №31-1/20.05.1997г. на ПК
Трън и скица на поземлен имот с идентификатор № 48249.61.10 съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
670/10.11.2017г. на Изпълнителен директор на АГККс адрес: **********, общ.Трън,
обл.Перник, местност „О. д.“, поземленият имот е земеделска земя, с трайно
предназначение ливада, с площ от 7132 кв.м. Следователно може да се направи извод,
че обикновеното ползване на такъв имот би следвало да бъде свързано с дейности,
свързани с отглеждане, косене и продажба на засадената върху имота тревна
растителност и/или изхранване на домашни животни. От обясненията на разпитания
по делото свидетел ищеца живее в гр.София, посещава рядко селото, и няма животни,
които да отглежда чрез паша. От друга страна липсата на ограждане от четирите
страни на процесната ливада, а и характера заграждението – електропастир за
ограничаване на движението на животни, но не и на хора, не обосновава наличието на
пречки за ответника на имота, по-големи от обикновените.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът, чиято е доказателствената
тежест в процеса да установи съществуването на фактите и обстоятелствата, на които
основава правата си не е провел успешно доказване на твърденията си, че ответника
6
смущава неоснователно и незаконосъобразно правото и необезпокоявано да владее и
ползва имота си, като и отнема достъпа до него. Видно от разпитаният в с.з. св. В. Д.
Н., чийто показания съда кридитира като обективни и всестранни, както и от
приложените по делото писмени доказателства се установява частично ограничаване
на достъпа само на една от границите на имота, но това е станало на годно правно
основание – сключен договор за наем на имота от страна на ответника, който е бил
надлежно деклариран и заявен за ползване по реда на чл.37 Ж ал.2 от ЗСПЗЗ.
Обратно - ответникът установи, че има правно основание за упражняване на
фактическа власт върху предоставеният му за ползване имот.
И двете страни по делото са направили искане за присъждане на сторените в
хода на производството съдебно-деловодни разноски, но с оглед изхода на спора
основателно се явява искането на ответника за сумата от 700 лева – заплатен
адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното Трънски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й. Н. З. против В. З. Х., иск с правно основание чл.
109 от ЗС за осъждане на ответника да възстанови правото му на достъп и ползване на
ливада с площ от 7.133 дка видно от представена скица на имота № *******-
06.08.2024г. с идентификатор 48249.61.10 находяща се в землището на **********,
общ.Трън, като осъди ответника да премахне незаконно изграденият електропастир.
ОСЪЖДА Й. Н. З., ЕГН **********, с адрес: ****************** да заплати
на В. З. Х. с ЕГН
**********
,
с адрес **********, общ.Трън, обл.Перник, сумата от 700 лв. (седемстотин) лева,
представляваща направени разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
7