№ 14716
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. Х.ВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110172726 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. първо и
предл. трето Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищцата Д. И. К. твърди, че на 17.01.2024 г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № 1001190 за сумата от 1 500 лв., при годишен лихвен процент /ГЛП/
50 %, годишен процент разходи /ГПР/ 63,03 %, срок на погасяване – 16 месечни вноски и
общо дължима сума по договора 2 196, 56 лв. Сочи се, че съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора
кредитополучателят е следвало в срок от 2 дни от сключването на договора да предостави на
кредитора едно от следните обезпечения: „Безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и
обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит,
включваща договорената главница и лихва; Поръчителство на едно или две физически лица,
които отговарят кумулативно на следните условия: При един поръчител - осигурителният
доход следва да е в размер на не по-малко от 3 (три) пъти размера на минималната работна
заплата за страната; При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един
от тях следва да е в размер на не по-малко от 2 (два) пъти минималната работна заплата за
страната; Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; Да не
е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице
неизпълнение; Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ; Да представят служебна бележка от работодателя си
или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.“
Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора, при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, кредитополучателят дължи на Кредитора неустойка в размер на 2, 544, 25 лв.
Излага, че неустойката е била разсрочена и дължима наред с погасителните вноски, като
общата сумата подлежаща на връщане с включена неустойка възлизала на 4 730, 81 лв.
Аргументира, че неустойката е разход по кредита и следва да се включи в размера на ГПР,
при което същият надвишавал допустимия по закон. Излага, че е налице заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 Закон за потребителския кредит ЗПК/. Посочването на ГПР,
който не е действително приложимият, счита, че представлява заблуждаваща търговска
практика. С оглед изложеното оспорва целия договор като нищожен. Евентуално оспорва
1
като нищожна клаузата, предвиждаща начисляване на неустойка, като подробно
аргументира, че същата излиза извън присъщите й функции. Оспорва клаузата като
неравноправна и нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Въз основа на изложеното предявява срещу ответника главен установителен иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, евентуално пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на
Договор за потребителски кредит № 1001190 от 17.01.2024 г. поради противоречие със
закона, евентуално заобикаляне на закона; евентуален установителен иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата от Договора за паричен заем
№ № 1001190 от 17.01.2024 г. предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение, поради накърняване на добрите нрави. Претендира разноски.
Ответникът „Кт“ ЕООД оспорва исковете. Подробно излага, че нищожността на отделна
клауза не влече нищожност на целия договор. Счита, че неустойката не следва да се включва
в размера на ГПР. Развива подробни съображения в насока, че клаузата е ясна, както и че
неустойката не излиза извън присъщите й функции, нито накърнява добрите нрави. Сочи, че
ищецът е имал възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок от сключването му, с
която възможност били гарантирани правата му в най-пълна степен. Твърди, че в периода
между 2023-2024 г. между страните били сключени общо три договора, с оглед на което
счита, че ищецът е бил достатъчно информиран относно крайния размер на задължението
при непредоставяне на обезпечение. С оглед изложеното твърди и че клаузите са
индивидуално уговорени. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
насрещната страна.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на
17.01.2024 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 1001190, по
силата на който ответникът се задължава да предостави на ищеца потребителски кредит в
общ размер от 1 500 лв. Посочено е, че ГЛП е в размер на 50 %, ГПР е в размер на 63, 03 %,
общата дължима сума е в размер на 2 186, 56 лв., а срокът за погасяване е 16 месеца. В чл. 3,
ал. 2, т. 8 е, че договорът се обезпечава с поръчителство или банкова гаранция, като изборът
между двете възможности е по избор на кредитополучателя. В чл. 6 са описани условията,
на които трябва да отговоря обезпечението. В чл. 18 е предвидено, че при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение в уговорени срок или същото не отговаря на
описаните условия, потребителят дължи неустойка от 2 544, 25 лв. Видно от съдържанието
на погасителния план към договора за кредит, неустойката е начислена и включена в него.
При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит
съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството
потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между
страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 63, 03 %, т. е.
2
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв,
тъй като не включва част от разходите по кредита, които се включват в общите разходи по
кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно § 1,
т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. Процесната неустойка представлява разход, свързан с договора
за потребителски кредит и следва да бъдат включена в ГПР, като същата е била изначално
известна на кредитора. Видно е, че тази неустойка е била начислена още при сключване на
договора и е включена в погасителния план към него. В случая, в ГПР е включен само
размерът на възнаградителната лихва, което очевидно цели заобикаляне на императивните
изисквания и умишлено въвеждане в заблуждение на потребителя относно реалните разходи
по кредита. При това положение се налага изводът, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният
процент на ГПР. Текстът на тази норма не следва да се тълкува буквално, а именно - при
посочен, макар и неправилно определен ГПР, а нормативното изискване следва да се приеме
за изпълнено, когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР, така и
действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде
въвеждан целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с
оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на
договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота
за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че
същият се явява недействителен – чл. 22 ЗПК. В задължителното Решение от 21.03.2024г. по
дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз е прието, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
По изложените съображения, съдът намира предявеният установителен иск за
недействителност на договора за потребителски кредит за основателен.
Предвид уважаването на главния иск, не са налице вътрешно-процесуалните
предпоставки за разглеждане на евентуалния иск за нищожност на отделни клаузи.
При този изход на делото право на разноски има ищцовата страна.
Ищцата Д. И. К. претендира присъждането в нейна полза на сума в размер на 87, 46 лв.,
представляваща заплатена по делото държавна такса. Процесуалното й представителство по
делото е осъществявано от адв. Д. Г. на основание чл. 38, ал. 2, т. 3 ЗА, който претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение в негова полза в размер на 623, 69 лв. с ДДС.
Ответникът е направил възражение за прекомерност, което следва да бъде уважено.
Дължимото на адв. Г. адвокатско възнаграждение следва да бъде в размер на 100 лв., като
съдът взима предвид, че неговото участие по делото се е изчерпало със съставяне на искова
молба и съставяне на становище по повод на единственото по делото открито съдебно
заседание.
3
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. И. К., ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, бул. „ЦЦ.Б. III“ № 85, ет. 1, ап. 5 срещу „Кт“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Ц.Ш.“ № 115Е, ет. 5, че сключеният между страните
Договор за потребителски кредит № 1001190/17.01.2024 г. е недействителен на основание чл.
26, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
ОСЪЖДА „Кт“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Ц.Ш.“ № 115Е, ет. 5 да заплати на Д. И. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, бул.
„ЦЦ.Б. III“ № 85, ет. 1, ап. 5 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 87, 46 лв.,
представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА „Кт“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Ц.Ш.“ № 115Е, ет. 5 да заплати на адвокат Д. Г., Ак-Ловеч с № *****, служебен адрес:
гр. Т, ул. „З.С.“, ет. 4, офис № 30 на основание чл. 38, ал. 2, т. 3 ЗА сума в размер на 100 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4