№ 766
гр. Бургас, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
П.а К. Г.ева Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20252100501097 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Т. Ш. С. от гр. ***
против решение №883 от 22.04.2025 г. постановено от Районен съд – Бургас по гр.д.
№8159/2024 г. по описа на БРС. Решението се оспорва в отхвърлителната част – над
уважения размер от 1000 лв. – присъдени като обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от ищеца – жалбоподател до претендираната сума от 5000 лв. Сочи се че същото е
неправилно и незаконосъобразно постановено при нарушения на материалния закон – чл.52
от ЗЗД по отношение на определения размер на обезщетението. Страната излага
становището си , че при изпълнение указанията на съда при условията на пълно и главно
доказване е успяла да докаже пълния размер на претендираните от нея неимуществени
вреди. Според жалбоподателя съдът не е взел под внимание при определяне на размера на
обезщетението охлузванията и кръвонасяданията по тялото , шията и крайниците , болките
в тялото при дишане в резултат на нанесените удари с юмруци и ритници. Тези увреждания
са доказани според страната и следва да бъдат взети под внимание от съда. Това води до
несъгласие с определения размер. Страната сочи , че съобразно чл.52 от ЗЗД следва да се
прецени степента на причиненото разстройство на здравето, възстановителния период –
месец след побоя , невъзможността да гледа с лявото око поради подутия клепач , което
води до невъзможността да изпълнява служебните си задължения няколко дни , преживяното
унижение пред обществеността – в случая – колегите , неотчитането на горепосочените
увреждания – които са безспорно доказани. Поради това страната моли съдът да отмени
първоинстанционното решение изцяло и да постанови друго , с което да уважи изцяло
1
претендирания размер обезщетение. Претендира се присъждане на направените и в двете
инстанции разноски в пълен размер.Пред съда въззивната жалба се поддържа от
упълномощения надлежно процесуален представител – адвокат.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от страна
на ответника П. К. К.. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Според
въззиваемия ищецът въпреки , че се възползвал от всичките си процесуални права не е
доказал при условията на пълно и главно доказване твърденията си и факта , че именно
ответникът е причинил понесените увреждания : - свидетелката посочва , че няколко лица са
се приближили до ищеца , но не е видяла кой е нанасял ударите. Спори се по фактическата
обстановка. Твърди , че по НОХД №3787/24 г. по описа на РС е бил представляван от
служебен защитник и в отговора на въззивната жалба се твърди „че е бил подведен“ от него
, че е бил подложен на голям стрес заради разпитите във второ РУ на МВР и другите
следствени действия в продължение на две години и пет месеца. Според въззиваемия не
ставало ясно за какви неимуществени вреди е претенцията , такива не били доказани. Не
били изяснени и причините за създалото се напрежение между ищец и ответник. Твърди ,
че е бил провокиран от поведението на ищеца и всъщност ищеца и създал напрежението и
с поведението си след спирането на МПС-тата. Твърди , че е защитавал ***та си от ищеца.
Твърди също така , че ищецът като водач на МПС на входа на гр.Бургас , на колелото на
ВХТИ е направил няколко неубедителни маневри , като е навлязъл два пъти в пътното
платно, лентата за движение на ответника , създавайки предпоставка за ПТП. ***та му се
притеснила и уплашила от това поведение на ищеца. Страната моли съда да приеме , че
решението е правилно и мотивирано, законосъобразно постановено в съответствие с
разпоредбите на чл.51 и 52 от ЗЗД и да бъде потвърдено изцяло. Моли се в тежест на
въззиваемия да не се присъждат разноски , претендират се такива в негова полза за
въззивното производство. Становището се поддържа пред съда от процесуалния
представител на страната.
След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:
Производството по гр.д.№8159/24 г. на РС – Бургас е било образувано по исковата
молба на Т. С. от гр. *** против П. К. от гр. *** за заплащането на сумата от 5000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди за нанесени телесни увреждания на
основание чл.45 от ЗЗД. Сочи се в исковата молба , че на 15.06.2022 г. е бил нападнат от
ответника на спирката до магазин Технополис в гр.Бургас докато шофирал. Ответникът
отворил вратата и го ударил с юмрук в областта на дясното слепоочие , впоследствие
нанесъл още няколко удара по различни места на тялото. В резултат на тези удари получил
кръвонасядания по клепачите на дясното око и околоочната област , болки по тялото , където
е бил ударен. След това бил освидетелстван от лекар при отделение „Съдебна медицина“
при УМБАЛ Бургас като му било дадено съответно удостоверение , което прилага към
исковата молба. По случая е било образувано досъдебно производство. Повдигнато е било
обвинение на ответника по чл.131 ал.1 т.12 , предл. Първо във вр. С чл.130 ал.1 от НК. В
резултат на ударите ищецът сочи , че получил силно главоболие , което продължило няколко
2
дни, десетина дни ходел на работа с насинено око , изпитвал е неудобство и срам от това , че
е бил бит. Твърди , че е бил възпрян да посещава обичайните места за социални контакти ,
за да не обяснява какво му се е случило. Тези неудобства и страдания са в пряка причинна
връзка с поведението на ответника. Страданията продължили седмици , не можел да спи
спокойно , постоянно сънувал кошмари. Поради това претендира ответника да бъде осъден
да му заплати сумата от 5000 лв. – обезщетение за неимуществените вреди които са му били
причинени ведно с лихвата от датата на увреждането – 15.06.2022 г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
С отговора на исковата молба претенцията от страна на ответника П. К. и оспорена като
неоснователна и недоказана. Твърди се , че няма влязла в сила присъда относно
противоправно деяние и не е налице взаимовръзка между поведението на ответника и
причинено увреждане на ищеца. Оспорват се причинени неимуществени вреди. Моли се за
отхвърляне на претенцията. Поискано е да бъдат допуснати двама свидетели при довеждане.
Претендират се разноски.
Районният съд е приел исковата претенция за разглеждане , образувано е било дело ,
събрани са доказателства. По делото са разпитани свидетели – свид. М. – колежка на ищеца
, която е пътувала с него в автомобила , който е шофирал и свид. К. – *** на ответника ,
която също е в била автомобила , шофиран от ответника. Приложено е и НОХД
№3787/2024 г. на РС – Бургас , по което ответника П. К. е признат за виновен че на
15.06.2022 г. в гр.Бургас до автобусна спирка „Младост“ по хулигански подбуди чрез
нанасяне на удар с ръка е причинил на Т. С. лека телесна повреда , изразяваща се в
кръвонасядане но клепача на дясно око и околоочната област , довело до временно
разстройство на здравето , неопасно за живота , като за извършеното деяние му е било
наложено наказание „пробация“. Наказателното дело е приключило със споразумение.
Първоинстанционният съд е постановил решението си като е присъдил обезщетение в
размер на 1000 лв. ведно с лихва в размер на 306.54 лв. за периода от 15.06.2022 до
27.11.2024 г. както и законната лихва начиная от датата на подаване на исковата молба –
28.11.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението като претенцията над уважения
размер до целия претендиран размер от 5 000 лв. е отхвърлена. На основание чл.300 от ГПК
е била възприета причинно следствената връзка между деянието на ответника К. и
вредоносния резултат – причиняването на телесно увреждане на ищеца С. – одобреното
споразумение по наказателното дело има последиците на влязла в сила присъда съобразно
чл.383 ал.1 от НПК и на основание чл.300 от ГПК е задължително за гражданския съд.
Прието е че извършеното от ответника деяние е противиправно и виновно като нанесените
на ищеца Т. С. увреждания са в резултат на това виновно противоправно поведение на
ответника К.. При определяне размера на обезщетението съдът е изхождал от разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД. Възприети са били показанията на свид. М., която е посочила че след
инцидента пострадалият ищец се е оплаквал от болки в окото и по тялото в продължение на
около месец. Първите три дни той изобщо не идвал на работа , а след това носел шапка и
очила. Сочи също така , че е виждала синините в областта на окото му и по гърба.
3
Наложило му се да ползва капки и мехлеми , а синината около окото му започнала да
изчезва след около 15 дни. Съдът е изходил от възрастта на пострадалия , необходимия
възстановителен период , претърпения стрес от създадената конфликтна ситуация и
изпитваните болки в областта на дясната скула от нанесения удар. Отчетено е
обстоятелството , че се касае за непродължително психо-емоционално и физиологично
състояние без трайни вредни последици за психичното и физическо здраве на ищеца. Ударът
в скулата довел до кръвонасядане по клепача на дясното око и околоочната област по
естеството си е причинил болка към момента на нанасянето му. По делото обаче не се
установява по -продължително лечение , нито дали претърпените вреди са затруднили
значително ежедневието на ищеца и допълнително са допринесли за влошаване на
здравословното му състояние. От друга страна съдът е подходил с резерви към показанията
на свид. К. , тъй като е *** на ответника и е явно заинтересувана, а също и поради липса на
съответствие на показанията й с останалите приети по делото доказателства. Съдът е
посочил че дори и да се приеме действително наличие на провокативно поведение от
страна на ищеца , то няма основание за намаляване отговорността на ответника. При така
установените обстоятелства и на основание чл.52 от ЗЗД съдът е посочил , че справедливото
обезщетение следва да възлиза на 1000 лв. , а претенцията до сумата от 5000 лв. следва да
бъде отхвърлена. Лихвата е определена от деня на деликта – 15.06.2022 г. като тя е
установена по размер и присъдена до предявяване на исковата претенция пред съда.
Страните не са ангажирали нови доказателства пред въззивната инстанция.
Извършената от Бургаския окръжен съд служебна проверка по чл.267 във вр. с чл.262 от
ГПК констатира , че въззивната жалба на Т. Р. Х. против решение №883 от 22.04.2025 г.
постановено по гр.д.№8159 по описа на БРС за 2024 г е редовна , подадена е от страна с
право на жалба в рамките на предвидения от закона преклузивен срок и пред надлежната по
правилата на функционалната подсъдност инстанция – следователно – същата е допустима.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
Безспорно е по делото от фактическа страна е , че на 15.06.2022 г. в гр.Бургас около 7.40
сутринта между страните по делото е имало инцидент , при който въззиваемия П. К. е
нанесъл удар с юмрук в областта на дясното слепоочие на въззивника Т. С.. По случая е
било образувано НОХД №3787/2024 г. по описа на РС – Бургас , по което деянието е било
надлежно установено и на причинителя на увреждането К. след приключване на делото
със споразумение е било наложено наказание „пробация“. Първоинстанционният
граждански съд на основание чл.300 от ГПК като е възприел фактическата обстановка ,
противоправно виновното извършено деяние от страна на П. К. е присъдил в полза на
пострадалия Т. С. обезщетение в размер на 1000 лв. при предявена претенция от 5 000 лв.
като за частта над 1000 лв. претенцията е била отхвърлена като недоказана и неоснователна.
Спорът пред въззивната инстанция е по размера на обезщетението. Въззивникът – ищец
Т. С. претендира присъждане на пълния размер на иска си от 5000 лв. като излага
оплакванията си относно според него неотчитане на нанесените му увреждания от страна
на съда. Според него присъдената сума не обезщетява напълно понесените от него
4
неимуществени вреди. На тази претенция се противопоставя въззиваемия П. К.. Същият
сочи , че по НОХД е бил защитаван от служебен защитник , от което е недоволен и че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат в голяма степен от страна на пострадалия.
Твърди , че е бил предизвикан от пострадалия.
Първоинстанционният съд при определяне на размера на обезщетението в размер на
1000 лв. е изходил от характера на уврежданията , времетраенето на страданията. Отчетено е
, че се касае за наранявания , които са отшумели за периода от 15 – 30 дни / показанията на
свидетелката М. – л.22-23 по делото на РС/. Същата сочи , че синината на окото започнала
да изчезва след 15-ия ден. Пострадалият „ се оплакваше около месец“ – сочи същата
свидетелка. Изводите на първоинстанционния съд са в пълно съответствие с наличните по
делото доказателства. Правилно са кредитирани показанията на свидетеля М. , а показанията
на свид. Р.К. с оглед обстоятелството, че е *** на ответника са преценени като
небезпристрастни. От доказателствата по делото, а и от данните по НОХД №3787/24 на РС
– Бургас се установява , че се касае за лека телесна повреда , отшумяла за около 15-20 дни –
кръвонасядане в околоочната област , което е попречило на ищеца – въззивник три дни да
не се явява на работа и да не може да изпълнява трудовите си функции. Констатирани са
охлузвания и на други места по тялото – в областта на дясна лопатка , под дясна мишница ,
горна трета на лява мишница – видно от СМЕ от специалист – съдебен лекар / л.92 от
делото на РС/. Лекарят е констатирал наличие на кръвонасядане по клепачите на дясното
око и околоочната област , охлузвания и кръвонасядания по тялото , шията и крайниците ,
оплаквания от болки по тялото и при дишане. Свидетелката М. сочи , че е пряк очевидец ,
видяла е как П. К. е отворил вратата , дръпнал Т. и „започнали да се удрят“ , впоследствие
е дошъл полицай , който е „видял , че се бием“ , „Т. се защитаваше и удари няколко юмрука“
, което сочи на активна съпротива от страна на пострадалия ищец - въззивник, за взаимен
побой между страните. Първоинстанционният съд не е приел съпричиняване от страна на
пострадалия въз основа на показанията на свид. К. , която сочи , че с поведението си Т. С.
активно е провокирал *** й , но следва да бъде отчетено това активно поведение на Т. С.
впоследствие , за което сочи свид. М. – че двамата са започнали да се удпрят , че Т. е ударил
няколко юмрука. Това не се възприема от настоящата инстанция като съпричиняване , но
следва да се има предвид при определяне размера на обезщетението при преценка
цялостното поведение на пострадалия в насока на намаляване на обезщетението. Безспорно
е , че вследствие този инцидент ищецът – въззивник Т. С. е понесъл болки и страдания от
причинените му наранявания и травми. От показанията на свид. М. се установява , че
продължителността на възстановяването от най-сериозното нараняване – околоочните
синини е продължило около 15 дни , а травмите по тялото отшумели за около месец /
колкото време са продължили оплакванията на Т. С. – Вж. показанията на свид. М. – л.22-23
по делото на РС/. В тази насока изводите на първоинстанционния съд , че последиците от
нараняванията са били непродължителни са правилни: - касае се за наранявания , които са
отшумели сравнително бързо. Не се е налагало болнично лечение , както и сериозна
медикаментозна терапия. Въззивникът е ползвал капки и мехлеми за подутината около
5
окото. Не се установяват и някакви трайни последици , които да утежняват ежедневното
битие на въззивника. Отсъствал е само три дни от работа. По делото не се представя никаква
медицинска документация – болнични листи, рецепти, амбулаторни листи за проведени
прегледи.Като доказателства пред първоинстанционния съд са ангажирани само показанията
на свид. М.. С молба от страна на процесуалния представител на Т. С. находяща се на л.18
по делото на РС е направено изявление , че страната ще се ползва от намиращи се в НОХД
протоколи за разпити на свидетели в ДП , други документи. Принципа на непосредственост
в гражданския процес обаче изключва ползването на горепосочените и изброени в нарочната
молба доказателства по настоящето дело. По този начин доказателствения материал , въз
основа на който е постановено решението на първоинстанционния съд са само
свидетелските показания на свид. С. М.. Обезщетението от 1000 лв. , определено от
първоинстанционния съд е съобразено с трайно установената съдебна практика за
обезщетения при телесни увреждания. Не са налице основания за завишаване на
обезщетението над присъдения от районния съд размер. Съобразена е социално-
икономическата обстановка в страната към момента на увреждането - 15.06.2022 г. , като
считано от тази дата върху този размер е присъдена и лихва.
Гореизложеното налага извода за неоснователност на въззивната жалба: - решението на
първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора по делото пред настоящата инстанция в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени сторените от същата разноски пред инстанцията. Според
данните по делото същата е заплатила сумата от 800 лв. за възнаграждение за адвокатска
помощ – представен е договор за правна помощ и списък на разноските по чл.80 от ГПК ,
според който страната е заплатила сума в размер на 800 лв. за адвокат. Въззивникът следва
да бъде осъден да заплати въпросната сума на въззиваемия.
Мотивиран от горното и на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №883 от 22.04.2025 г. постановено от Районен съд – Бургас
по гр.д.№8159/2024 г. по описа на БРС в обжалваната отхвърлителна част , с която се
отхвърля претенцията на Т. Ш. С. против частта , с която се отхвърля претенцията му над
уважения размер от 1000 лв. до претендирания от 5000 лв.
ОСЪЖДА Т. Ш. С. от гр. Айтос , ЕГН ********** да заплати на П. К. К. от гр. *** , кв.
*** , ЕГН ********** сумата в размер на 800 / осемстотин/ лева – разноски по делото пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7