Решение по дело №5505/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 декември 2019 г.
Съдия: Христо Стефанов Томов
Дело: 20194430105505
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2019 г.

Съдържание на акта

        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Плевен, 20. 12. 2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на единадесети декември през двехиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ

 

при секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 5505 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 23 ал. 1 от СК.

Постъпила е искова молба от Й.Д.О. *** против Ц.Н.О. ***. В молбата се твърди, че по силата на решение № *** год. по гр. дело № *** год. по описа на Плевенския районен съд е бил прекратен сключеният между страните на *** год. граждански брак. Твърди се, че на *** год. с нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот *** дело № *** год. на *** с район на действие Плевенския районен съд, В.Й.П. е продала на ищеца Й.Д.О. недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със заповед № *** год. на *** на АГКК, с адрес на имота: ***, ***, който обект се намира в ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: ***, брой нива на обекта: едно, с площ по документ: 66 кв. м., състоящ се от спалня, дневна и кухня, баня, тоалетна и прилежащи части: избено помещение с площ от 3 кв. м., както и 1/ 266 идеални части от общите части на сградата, за сумата от 20 000 лв. Твърди се, че купувачът е заявил пред ***, че е заплатил на продавачката по банков път при подписването на нотариалния акт със средства, предоставени от *** К.Й.О., като е представил платежно нареждане. Твърди се, че продавачът е *** на *** на ищеца и ***, като имотът- предмет на прехвърлителната сделка е бил дарен от родителите на *** на ***- продавач през 2002 година по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** год. Твърди се, че описаното по- горе жилище е придобито от ищеца близо осем месеца след сключването на граждански брак с ответницата. Твърди се, че имотът е придобит изцяло с извънсемейни лични средства, дадени на ищеца от ***, която директно е извършила превод по банков път по сметка на продавача. Твърди се, че ищецът се явява едноличен собственик на процесния имот, като ответницата няма принос за придобиването му. В заключение ищецът моли съда  да признае за установено по отношение на ответницата, че придобитият по време на брака на страните недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със заповед № ***год. на *** на АГКК, с адрес на имота: ***, ***, който обект се намира в ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: ***, брой нива на обекта: едно, с площ по документ: 66 кв. м., състоящ се от спалня, дневна и кухня, баня, тоалетна и прилежащи части, с избено помещение с площ от 3 кв. м., както и 1/ 266 идеални части от общите части на сградата, е лично имущество на съпруга Й.Д.О..  Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.

Ответницата Ц.Н.О. *** ангажира становище, че исковата молба е основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че са налице условията на чл. 237 от ГПК и предвид направеното признание на иска от страна на ответницата същият следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 2 198, 64 лв. В конкретния случай не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК, доколкото от показанията на разпитаните свидетели *** и К.О. се установява, че ответницата е оспорвала правата на ищеца върху процесния недвижим имот и е поставяла условия нейния дял да бъде компенсиран в пари, т. е. с това си извънсъдебно поведение ответницата е дала повод за завеждане на настоящото дело.

По изложените съображения съдът

 

Р       Е       Ш       И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Ц.Н.О. ***, ЕГН **********, че придобитият по време на брака й с ищеца Й.Д.О. недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със заповед № ***год. на *** на АГКК, с адрес на имота: ***, ***, който обект се намира в ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: ***, брой нива на обекта: едно, с площ по документ: 66 кв. м., състоящ се от спалня, дневна и кухня, баня, тоалетна и прилежащи части: избено помещение с площ от 3 кв. м., както и 1/ 266 идеални части от общите части на сградата, е лично имущество на ищеца Й.Д.О., ЕГН **********. 

ОСЪЖДА Ц.Н.О. ***, ЕГН **********, да заплати на Й.Д.О. ***, ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 2 198, 64 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в                     14- дневен срок от връчването му на страните.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: