РЕШЕНИЕ
№ 367
гр. Перник, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500413 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 260443/09.04.2021г., постановено по гр.д. № 3772/2020г. по описа
на Пернишкия районен съд е отхвърлен искът на ЧСИ Ш.Д. срещу „НД
Мениджмънт“ООД, гр.П., с който се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 100 лв., представляваща стойността на
вземания, начислени по реда на чл. 79, ал.3 от ЗЧСИ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 1807/2020г. по описа на
ПРС. Със същото решение ЧСИ Ш.Д. е осъден да заплати на „НД Мениджмънт“ООД,
гр.П., сумата от 450 лв. представляваща направени в исковото и заповедното
производство разноски.
В срок решението е обжалвано от ЧСИ Ш.Д., като отправеното до съда искане е
същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, основано на погрешно
възприета фактическа и правна обстановка и предявеният иск да бъде уважен.
Основните доводи във въззивната жалба са концентрирани върху твърдението, че
представените пред районния съд фактура и две сметки по чл. 79 ЗЧСИ, установяват
вземането на ищеца срещу ответника. Претендират се разноски. Направено е
възражение при условията на евентуалност, ако не се уважи жалбата, да бъде намалено
поради прекомерност адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
1
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „НД Мениджмънт“ ООД,
гр.П., в който се изразява становище за нейната неоснователност по подробно
изложени съображения.
Въззивната инстанция е констатирала, че районният съд се е произнесъл по
нередовна искова молба, поради което с определение № 585 от 07.07.2021 г. е дал
указания на въззивния жалбоподател, да отстрани нередовностите на предявения иск.
По делото е постъпила в определения срок молба вх. № 3325 от 16.07.2021 г., с
която ЧСИ е отстранил нередовностите по предявения иск, в частта по отношение на
сметка по чл.79 ЗЧСИ № *** г., издадена за сумата от 60 лева с ДДС, но не е отстранил
тези констатирани от съда недостатъци досежно сметката по чл.79 ЗЧСИ № *** г., за
сумата от 40 лева без ДДС, като по отношение на нея се е ограничил да посочи, че
същата се отнася за допълнителни разноски – заплащане на пощенски/или куриерски
услуги (неначисляване на ДДС, съгласно чл.26, ал.5, т.4 от ЗДДС), като твърди, че на
основание т.31 от ТТРЗЧСИ се дължи сума в размер на 3,00 лева за получаване на
информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество и 27,00 лева
– заплащане на пощенски услуги, без да посочи кога и какви пощенски услуги е
извършил ЧСИ, нито пък кога и каква информация и документи е получил, свързани с
длъжника. По същия начин е посочил и за начислените от него в процесната сметка
допълнителни разноски в размер на 10,00 лева, за които се е ограничил да посочи, че се
дължат за заплащане на куриерски услуги.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, намира следното.
С подадената в изпълнение на дадените указания молба с вх. № 3325 от
16.07.2021 г., ЧСИ – Ш.Д. не е отстранил констатираните от съда нередовности в
предявения иск, в частта относно претендираната сума по сметка по чл.79 ЗЧСИ № ***
г., за сумата от 40 лева без ДДС, тъй като не е изложил факти и обстоятелства, кога и
какви пощенски услуги твърди, че е извършил, за да бъдат начислени същите от него в
процесната сметка на стойност от 27 лева, както и не е посочил, каква информация и
документи твърди, че е получил по изпълнителното дело относно длъжника, за да
начисли такса от 3 лева, и общо по т.31 от ТТРЗЧСИ обща сума от 30 лева. Не е ясно и
кога и каква куриерска услуга твърди, че е извършил по изпълнителното дело, за да
начисли и такса в размер на 10 лева по т.31 от ТТРЗЧСИ.
Надлежното упражняване на правото на иск е условие за допустимост на
процеса и за постановеното по съществото на спора съдебно решение. Тъй като
въззивната инстанция следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното
пред нея първоинстанционно решение, когато въззивният съд констатира, че исковата
молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, той следва да я
остави без движение, като даде указания за отстраняването им и в зависимост от
изпълнението на тези указания или се произнася по основателността на въззивната
жалба или обезсилва първоинстанционното решение и прекратява производството по
делото. Тези правомощия на въззивния съд следват от задължението му по чл.269 от
ГПК да извърши служебна проверка за допустимостта на обжалваното решение. С
оглед неотстраняването на указаните на ищеца нередовности на исковата молба в
частта, досежно сметката по чл.79 ЗЧСИ № *** г., за сумата от 40 лева без ДДС и
съобразявайки дадените с ТР №2/02.07.2004г. на ВКС по тълк. дело № 2/2004 г. на
ОСГТК задължителни указания, настоящият състав намира постановеното
първоинстанционно решение в тази му част за недопустимо – постановено по
ненадлежно предявен иск, поради което в частта за сумата от 40 лв. следва да бъде
2
обезсилено, а производството по делото в тази му част прекратено.
Съгласно т.13 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г., постановено
по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато производството по делото се прекрати,
издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена от исковия съд. Ето защо
издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 1807/2020 г. на ПРС следва да бъде обезсилена в частта, в която с
настоящото решение се обезсилва първоинстанционното решение.
В останалата част исковата молба е редовна, тъй като с уточнителната молба
ЧСИ е отстранил нередовностите в предявения иск, в частта, касаеща извършените
действия, за които е съставена сметка по чл.79 ЗЧСИ № *** г., издадена за сумата от 60
лева с ДДС, поради което и въззивната жалба следва да бъде разгледана по същество.
Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките,
поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че на *** г. по ч.гр.д. № 1807/2020 г. по описа на ПРС против „НД
Мениджмънт“ ООД по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед № *** за
изпълнение на парично задължение в полза на ЧСИ – Ш. Ш. Д., с рег. № *** за сумата
от 100,00 лева, представляваща неплатени такси и разноски, съгласно т.3, т.4, т.8 и т.31
от ТТРЗЧСИ, сторени по изпълнително дело № 20157960400736, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 21.04.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 25.00 лева – държавна такса и сумата от 300.00 лева – адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК - на 26.06.2020 г. от „НД Мениджмънт“ ООД е
депозирано възражение, с което е оспорена дължимостта на сумите по издадената
заповед за изпълнение. В указания от съда едномесечен срок ЧСИ е предявил
настоящите искове по реда на чл. 422 ГПК.
Няма спор по делото и че на *** г. по гр.д. № 176/2015 г. на РС- П., в полза на
ответника е издаден изпълнителен лист, с който А. Д. Т. е осъдена да му заплати
подробно посочените в същия суми.
От приложеното изпълнително дело се установява, че въз основа на молба от
01.08.2015 г. било образувано изп.д. № 736/2015 г. по описа на ЧСИ – Ш.Д. със страни:
взискател „НД Мениджмънт“ ООД и длъжник – А. Д. Т.. В молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е поискал съдебният изпълнител да извърши справка
за наличие на открити банкови сметки на длъжника и наложи запор върху вземанията
по тях при наличие на такива, като посочил, че възлага на ЧСИ всички действия по
чл.18 от ЗЧСИ.
От материалите по изпълнителното дело се установява, че „НД Мениджмънт“
ООД е внесъл по сметка на ЧСИ на *** г. сума в размер на 66 лева, представляваща
такса за образуване на изпълнително дело.
В изпълнение на молбата за проучване имущественото състояние на длъжника
ЧСИ е извършил справка в НАП на 31.10.2017 г., за която в сметката по чл.79 от ЗЧСИ
№ *** г. е начислил държавна такса в размер на 6 лева с ДДС по т.3 от ТТРЗЧСИ.
По образуваното изпълнително дело ЧСИ е изпратил на *** г. напомнително
запорно уведомление до третото задължено лице „Фешън Т. С.“ ООД, а на 07.04.2020г.
3
е изпратил уведомление до ДСИ към РС-П. за прехвърляне на изпълнителното дело, за
които в сметката по чл.79 от ЗЧСИ № *** г. е начислил държавна такса в размер на 24
лева с ДДС по т.4 от ТТРЗЧСИ.
С оглед молбата на взискателя от 22.07.2019 г. за служебно прехвърляне на
изп.д. № 736/2015 г. към ДСИ към РС- П., ЧСИ – Д. е изготвил копие от изпълнително
дело, което се установява от приложения към изпълнителното дело протокол от *** г. ,
за което е начислил такса по т. 8 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС.
ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на *** г., за
който съгласно т.9 от ТТРЗЧСИ е начислил такса от 18 лева с ДДС.
Пред първоинстанционния съд е изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно която процесната сметка е отразена в счетоводството на ЧСИ
Ш.Д. през *** г., както и в дневника за продажби, като е внесен и дължимия ДДС, но
не е отразена в счетоводството на ответника и не е отразена в дневника за покупки за
съответния период.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Предявените пред районния съд по реда на чл.422 ГПК искове са предявени от
процесуално легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което са
процесуално допустими.
Спорни по делото са въпросите свързани с дължимостта на начислените в
процесната сметка такси и разноски и до обема на извършените от ЧСИ изпълнителни
и технически действия в съответствие с чл.18 от ЗЧСИ.
Разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ дава възможност на взискателя да възложи
на ЧСИ извършване на посочените в същата допълнителни действия, като проучи
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа
и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното
имущество, т.е. тази разпоредба дава възможност взискателят да възложи на ЧСИ и
извършване на технически действия, съпътстващи и осигуряващи основните
процесуално-правни действия по образувано изпълнително дело. Възлагането в
посочените случаи представлява овластително волеизявление на взискателя, което има
за резултат пораждане на правомощия за частния съдебен изпълнител, с каквито той не
разполага ex officio. Отношенията, които се пораждат между частния съдебен
изпълнител и лицето, което му възлага извършването на определени действия, само
наподобяват мандатното правоотношение, възникващо от договор за поръчка или
комисионен договор. Следва да се подчертае, че частният съдебен изпълнител запазва
особеното си правно положение на лице, на което държавата е възложила
публичноправни функции. Ето защо, в хипотезите на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ частният
съдебен изпълнител не губи своята независимост и не се превръща в довереник или
комисионер на взискателя, а продължава да бъде длъжностно лице, изпълняващо
възложени от държавата функции. Макар че е налице възлагане от взискателя и
приемане от частния съдебен изпълнител да извърши възложените действия, между тях
не се поражда договорно правоотношение. В случай, че частният съдебен изпълнител е
приел възложеното му извършване на изпълнителни действия, той носи отговорност и
за материална незаконосъобразност - при насочване на изпълнение върху чуждо
имущество. Ето защо, с действията си частният съдебен изпълнител ангажира
отговорността на взискателя, който отговаря по правилата на непозволеното увреждане
като възложител на работата. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е при условията на
4
несъщинска солидарност. Изложеното е в контекста на обосноваването на допустимост
на възражения от страна на взискателя като възложител за необходимост на
извършените действия от страна на ЧСИ. В случая в пределите на своята
компетентност ЧСИ не е извършил действия, надхвърлящи необходимото за проучване
на имуществото на длъжника.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника освен в случаите, когато: делото се прекрати съгласно чл. 433,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство,
или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда или разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са
приложени. В действителност нормата на чл.433, ал.1, т.6 от ГПК регламентира
възможност за прекратяване на изпълнителното производство, когато не са заплатени
дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83, но
тази законова възможност не е приложена от ЧСИ. Във връзка с начисляваните от ЧСИ
такси по ТТРЗЧСИ, в т.11 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че несъбирането от частния съдебен изпълнител на авансово дължимата
такса от взискателя съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 от
ЗЧСИ, като в мотивите е разяснено, че точното определяне, начисляване и събиране на
дължимите такси за отделните изпълнителни действия съобразно тарифата по чл.78,
ал.2 от ЗЧСИ е задължение на частния съдебен изпълнител. Чл.79, ал.3 от ЗЧСИ
регламентира, че за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен
изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 от ГПК,
независимо от размера на вземането.
При така регламентираната от законодателя възможност следва изводът, че
законът допуска възможността дължимите такси и разноски по образуваното
изпълнително дело да не са събрани предварително. Следва да се има предвид и това,
че в случая не се касае за държавни такси, а за такси, които се събират от ЧСИ и са
регламентирани в ТТРЗЧСИ и представляват възнаграждение за извършената от ЧСИ
дейност.
Разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЧСИ регламентира, че за събиране на таксите по
изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани
от ЧСИ, единият от които се връчва на задълженото лице. Съдържанието на сметката
по чл.79, ал.1 от ЗЧСИ е регламентирано в ал.2 от чл.79 ЗЧСИ, съгласно която в
сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален
интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни
разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане. При
констатиране на несвоевременно съставени сметки по изпълнението, същото може да
се отрази на дисциплинарната отговорност, но не и на дължимостта на следващото му
се възнаграждение. Неотносими към задължението на взискателя да заплати
дължимите такси са и възраженията му относно съответствието на издадената фактура
с нормативните изисквания за издаването й. ЧСИ носи съответна отговорност за
съответствие с изискванията на издаваните от него счетоводни документи, която няма
отношение към възникването на вземането му към взискателя. Основанието на
вземането са извършените действия по изп. производство.
Що се отнася до възражението на ответника, че вземанията на ищеца са
погасени поради извършено от ЧСИ приспадане на дължимите такси от постъпили по
изпълнителното дело суми от длъжника, за което ЧСИ издал фактура на длъжника А.
Д. Т. с дата ***г., то същото е неоснователно, доколкото по процесното изпълнително
5
дело ЧСИ Д. е извършил множество изпълнителни и технически действия, за които не
е предявил искови претенции и същите не са предмет на настоящото производство. В
кориците на приложеното изпълнително дело в действителност е налице сметка №
***г., издадена от ЧСИ Д. за сумата от 300лв. със задължено лице А. Д. Т., но от
нейното съдържание не става ясно дали със сумата по тази сметка са погасени именно
предявените в настоящото производство вземания на ЧСИ за начислени такси и
разноски по изпълнителното дело, или с нея са погасени други такси и извършени по
делото разноски, дължими на ЧСИ Д.. Същото се отнася и по отношение възражението
на ответника, че ЧСИ не е взел предвид при формиране на претенцията по делото
внесените от ответника такси при образуване на изпълнителното дело в размер на
66.00 лева за образуване на същото. Ответникът именно носи доказателствената тежест
да установи наличието на правопогасяващите факти като посочи кои конкретно негови
задължения са заплащане на такси и разноски са погасени с посочените суми, което не
е направил в настоящото производство.
Неоснователно е и възражението на ответника, че съдът не следва да се
произнася по претенцията на ищеца по т.9 от ТТРЗЧСИ, тъй като същата не е заявена
със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и в исковата
молба. Целта на производството по чл. 415 от ГПК е да се установи съществуването на
вземането на заявителя в заповедното производство, за което и пред съда в исковото
производство се събират доказателства. Исковият съд е ограничен единствено от
границите на посочения размер на вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение на паричното задължение, но не и от посочените в заповедта факти и
обстоятелства, от които заповедният съд е приел, че произтича вземането – именно те
подлежат на доказване в исковото производство по чл. 415 ГПК. В настоящия случай в
полза на ЧСИ Д. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от
100лв. и предявеният впоследствие от него установителен иск е за същата сума, като
едва с молба № 3325/16.07.2021г. ЧСИ е отстранил нередовностите в предявения иск и
е посочил от кои факти и обстоятелства произтича вземането му (включително и
вземането по т.9 от ТТРЗЧСИ). Поради което и съдът дължи произнасяне по всички
предявени претенции на ищеца по сметка по чл.79 от ЗЧСИ № *** г.
С оглед изложеното, въззивният съд намира, че предявените установителни
искове по реда на чл.422, вр. чл.415 от ГПК с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с
чл. 78 и чл. 80 ЗЧСИ са основателни за сумата от 60лв., поради което решението на
ПРС, в частта, в която са отхвърлени предявените искове за тази сума, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението с искане за издаване
на заповед за изпълнение следва да бъде отменено, и вместо него се постанови друго, с
което да се признае за установено, че „НД Мениджмънт“ ООД дължи на ищеца сумата
в размер на 60.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на същото, представляваща неплатени такси и разноски по изп. д. №
736/2015 г. на ЧСИ Ш.Д., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 1807/2020 г. на ПРС.
По отношение на претенцията за присъждане на разноски по производството,
съдът, за да се произнесе взе предвид следното:
С оглед резултата от обжалването и частичното уважаване на въззивната жалба
на основание чл. 273, във вр. с чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя се дължат
съразмерно в уважената част на иска направените разноски, както следва: в хода на
въззивното производство в размер на 195 лв. – ДТ и адв. възнаграждение, в хода на
6
първоинстанционното производство – 75 лв. ДТ и адв. възнаграждение и в заповедното
производство в размер на 195 лв. - за ДТ и адв. възнаграждение или в общ размер на
465 лв.
Съобразно прекратената част ответникът има право на разноски за въззивното
производство – 120 лв. - адв. възнаграждение, за първоинстанционното производство –
160 лв. - депозит за вещо лице и адв. възнаграждение и в заповедното производство в
размер на 20 лв. за адв. възнаграждение или в общ размер на 300 лв.
При това положение решението, в частта, в която ЧСИ е осъден да заплати на
ответника сумата от 450.00 лева, представляваща разноски по производството пред
районния съд и в заповедното производство следва да бъде отменено за разликата над
дължимите разноски от ЧСИ в размер на 300.00 лева до присъдените такива в размер
на 450.00 лева.
Предвид цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1 във вр. с 69, ал.1, т.1 от ГПК.
Воден от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260443/09.04.2021г., постановено по гр.д. №
3772/2020г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от ЧСИ – Ш.Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** и адрес: *** срещу
„НД Мениджмънт“ ООД с ЕИК *********, иск да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата от 40.00 лева, представляваща
неплатени такси и разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ по ИД № 736/2015 г. на ЧСИ – Ш.Д.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ***
г. по ч.гр.д. № 1807/2020 г. на ПРС, като НЕДОПУСТИМО, постановено по
ненадлежно предявен иск и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение № *** г. по ч.гр.д.
№ 1807/2020 г. на ПРС, в частта, в която е разпоредено „НД Мениджмънт“ ООД с ЕИК
********* да заплати на ЧСИ – Ш.Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** сумата от
40.00 лева, представляваща неплатени такси и разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ по ИД №
736/2015 г. на ЧСИ – Ш.Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ решение 260443/09.04.2021г., постановено по гр.д. № 3772/2020г. по
описа на Пернишкия районен съд, в частта, в която са отхвърлени предявените от ЧСИ
– Ш.Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** и адрес: *** срещу „НД Мениджмънт“
ООД с ЕИК *********, искове да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца заплащане на сумата от 60.00 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумата, представляваща неплатени такси и
разноски по ИД № 736/2015 г. на ЧСИ – Ш.Д., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № *** г. по ч.гр.д. № 1807/2020 г. на ПРС, и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на ЧСИ – Ш.Д., с рег. № ***,
БУЛСТАТ ********** и адрес: *** срещу „НД Мениджмънт“ ООД с ЕИК *********,
с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 78 и чл. 80 ЗЧСИ, че „НД Мениджмънт“
ООД ДЪЛЖИ на ищеца сумата от 60.00 /шестдесет/ лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК - 21.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
представляваща неплатени такси и разноски по т. 3,4, 8 и 9 от ТТРЗЧСИ по ИД №
736/2015 г. на ЧСИ – Ш.Д., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № *** г. по ч.гр.д. № 1807/2020 г. на ПРС.
ОТМЕНЯ решение 260443/09.04.2021г., постановено по гр.д. № 3772/2020г. по
описа на Пернишкия районен съд в частта, в която ЧСИ Ш.Д. с рег. № ***, БУЛСТАТ
********** и адрес: *** е осъден да заплати на „НД Мениджмънт“ ООД с ЕИК
********* сумата от 150 лева - разноски по производството, представляваща
разликата от дължимите разноски пред въззивната и първата инстанция и в
заповедното производство в размер на 300 лева до присъдените такива в размер на 450
лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260443/09.04.2021г., постановено по гр.д. №
3772/2020г. по описа на Пернишкия районен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА „НД Мениджмънт“ ООД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на ЧСИ –
Ш.Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** сумата от 465.00 /четиристотин шестдесет
и пет/ лева, представляваща разноски в заповедното производството, пред Районен
съд-Перник и ОС-Перник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8