РЕШЕНИЕ
№ 20685
гр. ***, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20251110123512 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от *** срещу ***, с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата 561,23 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски, представляваща
остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско
на МПС“, за вреди настъпили от пътнотранспортно произшествие на *** г. в гр. ***,
причинени виновно и противоправно от водача на МПС „Волво С 40“, с рег. № ***, чиято
„Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника,
ведно със законната лихва от *** г. до изплащане на вземането, и сумата от 206,48 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 561,23
лв. за периода от *** г. до *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК на 25.02.2025 г. по ч.гр.д. № 5886/2025 г. по описа на СРС, 61
състав.
Ищецът твърди, че на *** г. в гр. ***, е настъпило ПТП по вина на водача на МПС
„Волво С 40“, с рег. № ***, който при маневра за излизане от паркинг удря движещия се по
ул. „***“ около № *** в посока към бул. „***“ лек автомобил „Пежо 208“, с рег. № ***,
вследствие на което на последния са причинени имуществени вреди. Твърди, че към датата
на ПТП лек автомобил „Пежо 208“, с рег. № ***, е имал сключена имуществена застраховка
„Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица № ***, валидна към датата на
застрахователното събитие. Сочи, че в причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на
застрахования при него автомобил. Твърди, че щетите са отстранени в сервиз, като за
извършения ремонт застрахователят е платил обезщетение в размер на 2623,75 лв. и е
направил ликвидационни разноски в размер на 15 лв., поради което сочи, че в негова полза е
възникнало регресно вземане за платеното обезщетение в размер на 2912,23 лв. спрямо
ответника като застраховател на гражданската отговорност на делинквента. Поддържа, че до
ответника е изпратена регресна покана за заплащане на процесната сума, но ответникът е
заплатил част от претендираната сума в размер на 1105,69 лв., при което част от вземането е
1
останало неудовлетворено. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ***, с
който оспорва предявените искове. Поддържа, че изплатеното обезщетение в размер на
1105,69 лв. покрива изцяло вредите по процесния автомобил, с оглед настъпилите
увреждания. Твърди, че претендираното обезщетение е завишено и не отговаря на
действителните вреди. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, наличието на
валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на
договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства от страна на ищеца, в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на
МПС“ между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил „Пежо 208“, с рег. №
***, към момента на реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика
на МПС „Волво С 40“, с рег. № ***; настъпването на ПТП на *** г. в гр. *** със сочените в
исковата молба участници; посоченият в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП и
вината на водача на МПС „Волво С 40“, с рег. № ***; заплащане от страна на ответника в
полза на ищеца на сума в размер на 1105,69 лв.
Предвид изложеното спорният по делото въпрос касае единствено размера на
вредите, причинени на застрахования при *** автомобил, респ. в какъв размер е възникнало
регресното вземане на ищеца.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва
в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за
определяне на заплатеното обезщетение. Според споделяната от настоящия състав
константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на
ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение №
2
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към
Наредба № 24/2006 г. на КФН.
В настоящия случай от заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, се установява,
че стойността, необходима за възстановяване на щетите по лек автомобил „Пежо 208“, с рег.
№ ***, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 1621,68 лв.
Така определената от експерта стойност включва демонтаж и монтаж на увредените
детайли, възстановяване на увредени детайли, боядисване, консумативи (боя и други
материали), камера и труд. Експертът е констатирал, че към момента на настъпване на
процесното застрахователно събитие увреденият автомобил е бил в експлоатация 4 години, 3
месеца и 30 дни, считано от датата на първоначалната му регистрация – *** г. С оглед
изложеното, настоящия съдебен състав намира, че дължимото от ответника застрахователно
обезщетение следва да се определи по средни пазарни цени, и възлиза на сумата от 1621,68
лв.
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и направените
обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв. съставлява
обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ,
поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
По делото е безспорно, че чрез извършено прихващане на вземанията между двете
застрахователни дружества, от страна на ответника в полза на ищеца е заплатена на сума в
размер на 1105,69 лв.
С оглед изложеното, предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ е
основателен и следва да се уважи за сумата от 530, 99 лв., като за разликата до пълния
предявен размер от 561,23 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Като законна последица от уважаване на иска за главница, върху същата следва да
се присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
*** г., до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска за мораторна лихва следва да се установи наличието на
главен дълг и забава в погасяването му.
По делото съдът формира извод за наличието на главен дълг. Задължението на
застрахователя по „Гражданска отговорност“ към застрахователя по имуществената
застраховка „Каско“, е задължение без срок за изпълнение, поради което е за поставянето му
в забава е необходимо покана. Съгласно чл. 412, ал. 3, т. 1 от КЗ, застрахователят на
„Гражданската отговорност“ на делинквента следва да определи и изплати дължимото
обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички
необходими документи, сочещи за неговата отговорност. В случая, поканата за доброволно
изпълнение е получена от ответника *** г., като срокът е изтекъл на *** г., поради което
ответникът е изпаднал в забава, считано от *** г. Изчислен от съда при условията на чл. 162
ГПК чрез лихвен калкулатор, размерът на мораторната лихва за процесния периода от *** г.
до *** г., начислен върху главницата от 530,99 лв., е 195,70 лв. До тази сума претенцията се
явява основателна и следва да бъде уважена, като за разликата до пълния предявен размер от
206,48 лв., следва бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца „*** се
дължат разноски съразмерно на уважената част от исковете. Съобразно дадените в
3
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноските както в исковото
производство, така и в заповедното производство. В заповедното производство ищецът е
направил разноски в общ размер на 75 лв., от които 25 лв. – заплатена държавна такса и 50
лв. – юрисконултско възнаграждение. За исковото производство са представени
доказателства за сторени разноски в общ размер на 600 лв., от които 100 лв. – заплатена
държавна такса, 300 лв. – депозит за съдебно-автотехническа експертиза, и 200 лв. –
юрисконултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП). Съобразно уважената част от претенции и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът *** има право на разноски в размер на 70,99 лв. за заповедното
производство и 567,94 лв. – за исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника „*** се дължат разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на 10,69 лв. – юрисконултско
възнаграждение (при определен размер на юрисконсултското възнаграждение в размер на
200 лв., на основание чл. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП).
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, ул. „***, срещу „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***, обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „*** дължи на ***
сумата от 530,99 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски, представляваща остатък от
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“,
за вреди настъпили от пътнотранспортно произшествие на *** г. в гр. ***, причинени
виновно и противоправно от водача на МПС „Волво С 40“, с рег. № ***, чиято „Гражданска
отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника, ведно със
законната лихва от *** г. до изплащане на вземането, и сумата от 195,70 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 530,99 лв. за периода от
*** г. до *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК на 25.02.2025 г. по ч.гр.д. № 5886/2025 г. по описа на СРС, 61 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411, ал. 1 КЗ за разликата над сумата от 530,99 лв. до пълния
предявен размер от 561,23 лв., и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
сумата от 195,70 лв. до пълния предявен размер от 206,48 лв.
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***, да
заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 70,99 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. №
5886/2025 г. по описа на СРС, 61 състав, и сумата от 567,94 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***, да
заплати на „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 10,69 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5