Решение по дело №10/2022 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 44
Дата: 18 април 2022 г. (в сила от 18 април 2022 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20227120700010
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 януари 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 18.04.2022 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в публично заседание на тридесети март през две хиляди и двадесет и втора  година в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

                                                               МАРИЯ БОЖКОВА

при  секретаря Мелиха Халил и в присъствието на прокурор Георгиева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд 10  по описа на КАС за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН,  във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от «Напоителни системи» ЕАД, ***, ЕИК ***, против Решение №154/25.11.2021 г., постановено по анд №990/2021 г., по описа на Районен съдКърджали. Касаторът намира оспореното решение за незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи неправилна правна квалификация на описаното нарушение, тъй като разпоредбите на 190а, ал.1, т.3 и чл.190а, ал.2, не съдържали правило за поведение, неизпълнението на което да подлежи на санкциониране. Твърди, че  съставеният АУАН и издаденото НП не съдържали датата и мястото на твърдяното нарушение. Счита също, че АУАН е бил съставен след изтичане на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, и това не било взето предвид при постановяване на оспореното решение. Намира, че са налице  предпоставките за прилагане на чл.28а от ЗАНН, като излага и довод за липса на доказателства за компетентността на актосъставителя. Иска отмяна на оспореното решение, както и на потвърденото с него наказателно постановление.  

Ответникът по касация – Председател на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор - гр.София, в писмено становище от пълномощник, намира касационната жалба за неоснователна. Излага подробни съображения за липса на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, както и за спазване на тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, за съставяне на АУАН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, като ясно и точно са посочени датата и мястото на нарушението. Претендира и деловодни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба.  Счита, че нарушението е доказано по безспорен начин и не са налице сочените касационни основания за отмяна на оспореното решение.

Съдът, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателства по делото, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.         

Разгледана по същество  жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение, районният съд е потвърдил Наказателно постановление № НЯСС – 155/27.07.2021 г., изд. от председателя на  ДАМТН, с което, на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева, за нарушение на чл.190а, ал.2, вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите /ЗВ/. Като взел предвид събраните по делото доказателства, районният съд е приел за установено, че  жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение, защото, като собственик на язовир „***“ и адресат на задължително предписание, не изпълнил даденото му предписание в определения срок - до 02.11.2020 г. При извършената служебна проверка, районният съд не констатирал и нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. 

Решението на районния съд е правилно.

В случая, видно от съдържанието на АУАН и НП, касаторът, като собственик на язовир „***е наказан за това, че не е изпълнил задължително предписание, съдържащо се в констативен протокол08-02-97/14.07.2020 г., съставен от служители в РО Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях, а именно: да се почисти сечението на преливника /преходния участък/ от земни маси, със срок за изпълнение – 02.11.2020 г.

По силата на чл.190а, ал.2, вр. с чл.190а, ал.1, т.3  от ЗВ, визирани като нарушени в АУАН и в НП, собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията на председателя на ДАМТН или на оправомощените от него длъжностни лица съобразно правомощията им по ЗВ и наредбата по чл. 141, ал. 2 ЗВ. В разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 ЗВ, въз основа на която е санкционирано дружеството, е предвидено наказание глоба, съответно имуществена санкция от 1 000 до 20 000 лв., за физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2.

Видно от приложения НА №***/*** г., процесния язовир „***“, находящ се в землището на *** е собствен на «Напоителни системи» ЕАД, ***.

С т.V.2 на констативен протокол №08-02-97/14.07.2020 г., във връзка с  извършена проверка от служители на  ГД „Надзор на язовирните стени съоръженията към тях“, на собственика на язовира е предписано, в срок до 02.11.2020 г., да почисти сечението на преливника /преходния участък/ от земни маси. На 19.11.2020 г., при обхождане и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея, служителите Ц. И. и Д. К. установили, че горното предписание не било изпълнено от адресата. Така установеното неизпълнение било отразено в т. IV на констативен протокол №08-02-198/19.11.2020 г.

Въз основа на горните констатации е съставен АУАН №08-014/01.02.2021 г. и издадено НП за това, че на 03.11.2020 г., дружеството, като собственик на язовир „***“, не е изпълнило даденото му предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, и с горното нарушило разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ, като наложената санкция в размер на 1 000 лв. е основана на чл.200, ал.1,т.39 от ЗВ.

По делото не са представени никакви доказателства от страна на собственика, че е изпълнил дадените му предписания по почистване  сечението на преливника от земни маси, задължителни за изпълнение, съгласно чл.190а, ал.2 от ЗВ.

При така установеното, правилно РС е приел, че дружеството е нарушило горното правило за поведение, а за това нарушение се следва именно санкцията, предвидена в чл.200, ал.1, т.39 ЗВ. В тази връзка, неоснователни са доводите на касатора за неправилна квалификация на нарушението. 

Правилно е определена и датата на извършеното деяние - 03.11.2020 г., като последната е изрично посочена както в АУАН, така и в НП. Според отразеното в констативен протокол №08-02-97/14.07.2020 г., срокът за изпълнение на даденото предписание е бил до 02.11.2020 г. Неизпълнението на предписанието в този срок означава, че от следващата дата - 03.11.2020 г. дружеството вече е в нарушение. Последното обстоятелство е констатирано при последваща проверка, извършена на 19.11.2020 г., като резултатите от тази проверка са отразени в протокола, съставен на 19.11.2020 г. На последната дата е открито и нарушението, за което наказан собственикът на язовира – неизпълнение на даденото му предписание, а АУАН е съставен на 01.02.2021 г., или в рамките на тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, поради което неоснователни са възраженията на касатора за неспазване на горния срок.

Предвид приложената Заповед №А-237/08.06.2020 г. на председателя на ДАМТН, според която Ц. С. И. е оправомощена да издава задължителни предписания и определя срокове за изпълнението им, както и да съставя актове за установяване на административни нарушения, не е налице и твърдяната от касатора некомпетентност на актосъставителя.

Процесното деяние не представлява и маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като не са налични данни конкретното нарушение да се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения.

По горните съображения съдът намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, предвид заявеното от ответната страна искане, касаторът следва да заплати на ответника по касация, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №154/25.11.2021 г., постановено по анд №990/2021 г., по описа на Районен съдКърджали.  

ОСЪЖДА «Напоителни системи» ЕАД, със седалище и адрес на управление: ***, ***, с ЕИК ***,  да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, гр.София,  деловодни разноски в размер на 80 лв.

          Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

     2.