Решение по дело №185/2025 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 1297
Дата: 14 август 2025 г.
Съдия: Татяна Коцева
Дело: 20257080700185
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1297

Враца, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - VI състав, в съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ТАТЯНА КОЦЕВА
   

При секретар МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА КОЦЕВА административно дело № 20257080700185 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във вр.чл.124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

           Образувано въз основа на жалба на Х.С.Г. ***, против  ЗАПОВЕД № ЧР-72/28.02.2025г. на  Министъра  на електронното управление, с която  на основание чл.107, ал.2 вр. чл.108, ал.1 ЗДСл. е прекратено служебното му правоотношение  на длъжност **  в отдел “Правни дейности“, дирекция „Правни дейности и обществени поръчки“ в МЕУ, считано от 04.03.2025г.   В жалбата се сочи, че издадената заповед  е незаконосъобразна, тъй като  при издаването й са допуснати съществени процесуални нарушения, приложен е неправилно материалния закон. Посочва се, че при определяне на годишната оценка не е спазен редът на НУРОИСДА, както и материалноправните й разпоредби. Излагат се съображения в тези насоки  и се прави искане  за отмяна на заповедта. 

          В с.з. оспорващият се явява лично и с * Б.Т.. Моли за решение, с което се отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна. Претендират се разноски, съгласно представен списък. Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението на ответника и недопустимост на същото. Представена е и писмена защита с изложени подробни съображения по съществото на спора, за незаконосъобразност на оспорената заповед.

         Ответникът -  Министър на ЕУ, в с.з. чрез процесуалния си представител * И.Г. моли за оставяне в сила на оспорената заповед, като основателна  и доказана. Претендират се разноски. Представена е писмена защита с изложени подробни съображения  за законосъобразност на оспорената заповед.

            Административният съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка на акта съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1   АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Жалбоподателят  е работил като  „** в отдел „Правни дейности“, дирекция “Правни дейности и обществени поръчки“ в МЕУ, назначен на тази длъжност със Заповед №ЧР-147/26.09.2023г.  на Гл.секретар на МЕУ, оправомощен със Заповед № МЕУ-10520/06.07.2023г. на Министъра на ЕУ, която длъжност е изпълнявал по служебно правоотношение.  С посочената  Заповед № МЕУ-10520/06.07.2023г., Гл.секретар на МЕУ е оправомощен да изпълнява функциите на орган по назначаването. Представено е и Споразумение по чл.81а ЗДСл. от 18.09.2023г., сключено  между Министъра на ЕУ и Председателя на КЗЛД, по силата на което е изразено съгласие  Х.Г. да премине на държавна служба в  МЕУ.

           За длъжността е изготвена Длъжностна характеристика, връчена на служителя на 26.09.2023г., в която  са очертани основната цел на длъжността, областите на дейност, преките му задължения, възлагане, планиране и отчитане на работата, отговорности и компетентности, вземане на решения. От същата е видно, че той е пряко * Началник отдел, който се явява оценяващият го ръководител.

              Със Заповед № ЧР-62/28.03.2024г.  на Министър на ЕУ жалбоподателят е повишен в ранг от ***, считано от 01.04.2024г. 

             Със заповед № МУЕ-12655/31.07.2024г.  на  Министъра на ЕУ функциите  на Началник отдел“Правни дейности“, дирекция “Правни дейности и обществени поръчки“ са възложени на **-**  в същата дирекция за периода от 31.07.2024г. до 02.08.2024г.

          Изготвен е работен план за дейността  на жалбоподателя  за периода 01.01.2024г. – 31.12.2024г., подписан от служителя и оценяващия  ръководител на 31.01.2024г., в който са описани целите, периода на изпълнение и изискванията към изпълнението. Проведена е междинна среща на 31.07.2024г., в която оценяващият ръководител/**/ е определил работата на жалбоподателя  като ***, което води до постигане на целите от работния план. Служителя изпълнява поставените в работния план цели, като наблюдава нормативната уредба и вътрешните правила в МЕУ, изпълнява поставените му задачи в определените за това срокове и  т.н., т.е направен е изцяло положителен коментар във формуляра за оценка на междината среща. Поставена е от оценяващия ръководител  годишна оценка на изпълнението на дата 31.01.2025г. определена като „Изпълнението отговаря не напълно на изискванията“, като са изложени мотиви  от оценяващия ръководител. Посочено е, като коментар че е необходимо подобряване на качеството на изпълнение.  Видно от формуляра на 12.02.2025г., контролиращия ръководител е променил  на основание чл.21,ал.2 НУРОИСДА поставената оценка с една единица надолу на „Неприемливо изпълнение“, за което са изложени  мотиви.

          Въз основа на поставената оценка от контролиращия ръководител - **- ** Дирекция “Правни дейности и обществени поръчки“ е изготвен  доклад до Министъра на ЕУ, № МЕУ-Д-33/19.02.2025г., относно предложение за освобождаване на служители от отдел „Правни дейности“ Х.Г. и  С.Г., поради получена най-ниска оценка „**“. Предложено е служебните правоотношения на служителите на бъдат прекратени/чл.107,ал.2 ЗДСл./.

          От  Министъра на ЕУ е издадена  Заповед № ЧР-72/28.02.2025г., с която  на основание чл.107,ал.2 вр. чл.108,ал.1 ЗДСл. и изготвения доклад № МУЕ-Д-33/19.02.2025г. на Директора на Дирекция“Правни дейности и обществени поръчки“, е прекратено служебното правоотношение с Х.С.Г., считано  от  04.03.2025г., поради получаване на *** на изпълнението на длъжността „** като окончателна оценка на контролиращия ръководител на 12.02.2025г. Заповедта е връчена на лицето на дата  28.02.2025г., видно от направеното отбелязване върху нея.

          По делото е приета, като доказателство Заповед № МЕУ-631/20.01.2025г. на  Министъра на ЕУ, с която на Гл.секретар се възлагат единствено правомощия, свързани с ползване на отпуски  и  е отменена  предходна негова заповед.

           Също така по делото са приети като доказателства копие на служебното досие на жалбоподателя, както и справки за отсъствия на жалбоподателя и други служители за 2024г., справка за проведени обучения на жалбоподателя за 2024г., удостоверения и сертификати за преминати обучения от жалбоподателя и др., вкл. и формуляри за годишна оценка при предходен работодател, декларации  като  част от служебното му досие.           

           По делото са събрани и гласни доказателства по искане на страните.

          От разпита на *С.Г. се установява, че е работил в МЕУ, освободен е от там, в един и същи ден с жалбоподателя и води също дело. Посочва, че не е спазен редът по наредбата за оценка на държавния служител, като пояснява как се е извършвала оценката. Дава пояснения относно работата, съгласуване на проекта, сроковете по преписката. Има поглед върху работата на жалбоподателя, работил е заедно с него  по задача, обсъждали са заедно казуси, не се е налагало да върши неговата работа, не е довършвал негови преписки.  Когато е търсил жалбоподателя е бил в стаята си, работил е и се е отзовавал. Началник отдела, с който е трябвало да съгласува преписките има доста отсъствия миналата година, може би болнични. Пояснява как се правят атестациите в министерство и как са минавали при други негови работодатели. Не е присъствал на атестацията на жалбоподателя и подписването на формуляра.

         От разпита на **/* дирекция“Правни дейности и обществени поръчки“ в МЕУ/ се установява, че има преки наблюдения върху работата на Г., който има началник отдел, с който са в една стая. Всички обсъждания за отдела са извършвани в стаята, в която работят. Тя е контролиращ ръководител, а началника на отдела се явява оценяващ ръководител. Г. си е ***. Дава пояснения в тази насока. Не ***, който се изисква от неговата длъжност. Относно сроковете не ги е изпускал, но материала е изготвял и предоставял в последния ден на срока в 17.00 часа. По ***,  които са били на друго ниво, не като брой, а по сложност. На жалбоподателя  и  другия служител не е давала такива задачи,  да напишат за изменение или допълнение на нормативен акт, защото не им е имала доверие, че могат да се справят със задачата.  Г. е взет на работа с оглед неговия опит от КЗЛД. Първият етап е изготвяне на работен план, който се обсъждал по имейлите, на етап междинна оценка се подготвя оценката от началник отдел и ако отсъства от заместващия и се предоставя на служителя, който си казва коментарите. ***. От служители не е имало *** на жалбоподателя, но от *** –*.  Жалбоподателя не е работил никога със С.Г.. В дирекцията работят около 16 човека юристи, без двамата 14 юристи и по нито едно дело не е осъществявала  процесуално представителство на МЕУ през 2024г. Тя е написала коментара на контролиращия ръководител. Според нея оспорващия не се е **** в МЕУ, не изключва на други места да е бил изключителен изпълнител, не му знае оценките.

             При така установената фактическа обстановка  съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок/заповедта е връчена на 28.02.2025г., а жалбата е подадена  на дата 13.03.2025г., видно от вх. номер на същата/, против индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,ал.1 АПК, подлежащ на оспорване, поради което е допустимо. Разгледана  по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

          Обжалваната заповед е издадена от Министъра на електронното управление,  който съгласно чл. 42, ал.5 ЗА е орган по назначаване на служители в министерството, с което е спазено изискването на  чл.108,ал.1 ЗДСл. за прекратяване на правоотношението от органа по назначаването. Заповедта отговаря на посочените в чл.108,ал.1 ЗДСл. особени изисквания за форма и съдържание на акта за прекратяване на служебното правоотношение-  подписана е от компетентния орган и съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Също така  и фактическото основание-чл.108,ал.1 ЗДСл., като мотиви се съдържат и в атестационния формуляр. Всичко това я прави валиден административен акт. Спазен е определения в  чл.107,ал.2 ЗДСл. едномесечен срок за прекратяване на служебното правоотношение със служителя, считано от датата на получаване на оценката, доколкото окончателната оценка е издадена на 12.02.2025 г., а заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на оспорващия – на 28.02.2025 г.

              Възражението на жалбоподателя, че заповедта е издадена  от некомпетентен орган е неоснователно. Със Заповед № МЕУ-10520/06.07.2023г. на Министъра на ЕУ е оправомощен главния секретар да осъществява функциите на орган по назначаването. Факта, че заповедта, с която е назначен жалбоподателя на държавна служба в МЕУ  е издадена и подписана от гл.секретар/надлежно упълномощен за това със заповедта от 06.07.2023г./ не води до извод, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с Г. също следва да се издаде от гл.секретар и министъра на ЕУ няма такива правомощия.  Няма  пречка заповедта да бъде издадена от министъра, в хипотезата на делегация на правомощия, няма пречка делегиращия да упражни сам правата които е делегирал.  Делегиращия орган запазва компетентността си да  взема решения в областта на делегираните правомощия, като неговата компетентност е паралелна на органа, на който е делегирал правомощия. В този см. е и ТР №4/22.04.2004г. по ТД №2/2004г. на ВАС  и ТР №1/21.01.2022г. по т.д. № 4/2019г. на ВАС. Отделно от тава следва да се вземе предвид и обстоятелството, че към датата на  прекратяване на правоотношението на оспорващия, делегираните правомощия на гл.секретар са свързани с ползване на отпуски, видно от заповед  №МЕУ-631/20.01.2025г., която и отменя предходна заповед. С  оглед на изложеното съдът приема, че служебното правоотношение  на оспорващия е прекратено от компетентен орган. В тази насока и възраженията на ответника са основателни.  

Неоснователно е и възражението на оспорващия за немотивираност на акта, нарушение на изискването за форма по чл.59,ал.2 АПК. В акта е посочено като  основание -  чл.107,ал.2  и чл.108,ал.1 ЗДСл. Съгласно чл.107, ал.2 - органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. Съгласно чл.108,ал.1 ЗДСл. - служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В случаите по чл.107,ал.1,т.5 се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения.

Видно от съдържанието на заповедта същата съдържа и фактическото си основание за прекратяване-чл.108,ал.1 ЗДСл. Изключение от този принцип представлява единствено разпоредбата на чл.107, ал. 1, т. 5 от закона, която е бланкетна и следва при позоваването на нея административният орган да посочи в какво се изразява "обективната невъзможност" за изпълнение на служебните правоотношения. Всички останали хипотези съдържат в себе си необходимите според чл.59,ал.2,т.4 АПК "фактически и правни основания за издаването на акта", което по същество са и неговите мотиви. Органът по назначаване няма задължение да излага други мотиви, свързани с прекратяване на правоотношението при получено „**“ като условие за законосъобразност на заповедта, поради което отсъствието им не води до извод за незаконосъобразността й. Следва да бъде посочено,  че  в заповедта административният орган се е позовал и на  доклад от 19.02.2025г., като мотиви  за прекратяване на правоотношението може да се изведат и от приложения атестационен формуляр. С оглед на изложеното съдът приема, че заповедта съдържа необходимите реквизити и е мотивирана. В тази насока възраженията на ответника са основателни.

Спорът в настоящото производство касае съобразяването на процедурните и материалноправните правила при изготвянето на годишната оценка на жалбоподателя за периода  01.01.2024 г. – 31.12.2024 г.

Разпоредбата на чл.107,ал.2 ЗДСл. поставя изискването за осъществяване на фактическия й състав, да са налице две кумулативни предпоставки-получена *** на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Получената в нарушение на административнопроизводствените правила оценка, не обосновава прилагането на посочената разпоредба на ЗДСл.               Процесът на оценяване, като елемент от фактическия състав на прекратяването на служебното правоотношение по чл.107,ал.2 ЗДСл.  подлежи на контрол за законосъобразност. Действително правилността на самата оценка е извън обхвата на съдебния контрол, но условията и редът за оценяване, както и наличието на нормативно регламентираните условия за определяне на тази оценка са елемент от фактическия състав на прекратяването на служебното правоотношение и съдът е длъжен да извърши контрол за тяхното спазване. В тази насока възраженията на ответника са неосновтелни.

            Съдът, намира, че макар и формално  да е била спазена процедурата по чл.8,ал.1 НУРОИСДА  за изготвяне на работен план, провеждане на междинна среща, провеждане на заключителна среща и определяне на годишна оценка на изпълнението и да е била дадена възможност за възражение от страна на оценявания служител, административният орган е допуснал съществени нарушения на административно-производствените правила, които са основания за отмяна на издадения от него акт. Същият е и материално незаконосъобразен, поради следните съображения:

              Редът за провеждане и атестиране на държавните служители е регламентиран в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служители в държавната администрация/ НУРОИСДА/, приета с  ПМС №129/26.06.2012г., обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г./ с последно доп., бр. 29 от 9.04.2021 г., в сила от 1.01.2022 г./. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата процедурата по атестирането чрез ежегодно оценяване на изпълнението на длъжността на всеки служител в държавната администрация се извършва от оценяващ ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител и на синдикалната организация на работниците и служителите в администрацията. Оценяването на изпълнението на длъжността се състои от следните етапи: изготвяне и съгласуване на работен план в началото на периода; междинна среща и заключителна среща за определяне на обща оценка на изпълнението на длъжността. Видно от приложения по делото формуляр за оценка на изпълнението на длъжността, същото е проведено и в трите му етапа - изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план в началото на периода; провеждане на междинна среща и на заключителна среща, с определяне на обща годишна оценка на изпълнението на длъжността в края на периода, с което са спазени  изискванията на чл.8, ал.1 от НУРОИСДА. Отделните етапи са удостоверени с подписите на оценяващия ръководител и на оценявания служител.

            Държавният служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността, като оценяването на изпълнението на длъжността обхваща периода от 1 януари до 31 декември на съответната година –чл.76,ал.1 и ал.2 ЗДСл. Съгласно чл.76,ал.4 ЗДСл. оценяването на изпълнението на длъжността на служителя се извършва от оценяващ ръководител, на когото служителят е непосредствено подчинен. Разпоредбата на чл.76,ал.5 ЗДСл. изисква при оценяването да се преценява постигането на предварително определените цели, степента на изпълнение на задълженията и поставените задачи и професионалните компетентности. Разпоредбата на чл.76,ал.6 ЗДСл. изисква предварително определените цели да бъдат в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено, измерими по обем, качество и срокове.  Ал.7 на чл.76 ЗДСл.  сочи, че оценяващият ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. Годишната оценка на изпълнението на длъжността се мотивира писмено, като държавният служител се запознава с направената му оценка. Същите изисквания са пресъздадени и доразработени в  НУРОИСДА – Глава втора "Условия и ред за оценяване".

               Съгласно   чл.16,т.5  от  НУРОИСДА, държавният служител се оценява с оценка **когато едновременно:  - не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя (б. "а");  и

- е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение № 1 и приложение № 1а (б. "б").

             В случая  процесуални нарушения са допуснати на етап междинна среща. На първо място  същата не  е проведена между лицата, определени в чл. 76, ал. 4 ЗДСл. и чл. 12, ал. 1 от НУРОИСДА. Това е съществено процесуално нарушение. Според чл.76, ал.4 ЗДСл. оценяването на изпълнението на длъжността на служителя се извършва от оценяващ ръководител, на когото служителят е непосредствено подчинен. Според чл. 12, ал. 1 от НУРОИСДА „междинната среща между оценяващия ръководител и оценявания се провежда в периода от 15 юни до 31 юли на съответната календарна година. При отсъствие на оценявания служител или на оценяващия ръководител междинната среща се провежда в 7-дневен срок след неговото завръщане." Цитираната нормативна уредба изключва възможността друг освен оценяващият ръководител, на когото служителят е непосредствено подчинен да провежда междинна среща с него. Нещо повече - второто изречение на чл. 12, ал. 1 от НУРОИСДА предвижда, че при отсъствие на някой от участниците в този процес междинната среща се провежда в 7- дневен срок от завръщането му. Оценяващ ръководител по чл.76, ал.4 ЗДСл.  и чл. 4, ал. 1 от НУРОИСДА спрямо жалбоподателя  е Началник отдел „Правни дейности" в дирекция „Правни дейности и обществени поръчки" на Министерство на електронното управление. Това се установява от съдържанието на представената длъжностна характеристика, посочваща мястото на длъжността на жалбоподателя в структурата на министерството и на кого е подчинена тази длъжност. Видно от представената по делото  Заповед per. № МЕУ-12655/31.07.2024 г. въз основа на която е проведена междина среща с жалбоподателя и същото е отразено във формуляра е подписана  от ** - ** в същия отдел, като оценяващ ръководител. Със заповедта е възложено на ** да изпълнява функциите на *на отдел „Правни дейности", дирекция „Правни дейности и обществени поръчки" за периода от 31.07.2024г. до 02.08.2024 г. (три работни дни). Нормите на чл.76, ал.4 ЗДСл. и чл.4, ал.1 от НУРОИСДА не допускат делегиране на това правомощие. Правилото е императивно и не позволява участие в междинната среща на лице, различно от това, което заема длъжност на пряк ръководител спрямо оценявания. Съгласно чл.12, ал. 1, изречение второ от НУРОИСДА междинната среща е следвало да стане в 7-дневен срок след завръщането на  началник отдел на работа/предвид факта, че е бил в отпуск 3 р.дни/  и  същата  е  могла да проведе междинна среща с жалбоподателя, но не го е сторила. Вместо това междинната среща е оформена с подпис на ***, която не е на ръководна длъжност. Отделно от това следва да се посочи, че междината среща е  могла  да бъде проведена не в последния ден на срока посочен в нормата, но и по–рано, като началник на отдела е следвало  да  се съобрази  с периода на провеждане на междината среща предвиден  в нормата на закона  и  вземе предвид и дните, в които няма да бъде  на  работа в този период  и  да  проведе  същата с  жалбоподателя. Видно от приложената справка за отсъствия на началник отдела за периода  от 15 юни и 31 юли  същия не е отсъствал през целия период и е бил на работа, поради което е могъл да проведе междината среща с оспорващия.  

          На следващо място,  макар и да се приеме, че  междината среща е редовно проведена е допуснато и друго процесуално нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.12,ал.2 - ал.4 от НУРОИСДА, на междинната среща оценяващият ръководител и оценяваният служител правят преглед на изпълнението на длъжността относно постигането на целите, определени в индивидуалния работен план или на изпълнението на задълженията от длъжностната характеристика/възложените конкретни задачи, на показаните компетентности от служителя, както и на други въпроси, които са свързани и могат да подобрят изпълнението на длъжността. При необходимост, някои от целите в индивидуалния работен план или възложените конкретни задачи могат да се изменят или пък да бъдат допълнени, както и да се набележат конкретни действия за подобряване на изпълнението. Оценяващият ръководител мотивира необходимостта от изменение и допълнение на целите в индивидуалния работен план. След приключване на междинната среща се попълва съответния раздел от формуляра за оценка. Видно от формуляра при проведената междина среща на 31.07.2024г. не са отправени никакви оплаквания към жалбоподателя по повод изпълнение на  целите в плана и служебните му  задължения или за конкретни негови действия, които  се нуждаят от корекция, съгласно изискването на  чл.12,ал.3 НУРОИСДА. Липсват набелязани конкретни действия за подобряване на изпълнението от страна на служителя, нито пък е преценено, че е необходимо преработване на цели или конкретни задачи в работния план, както изискват цитираните норми от  наредбата. В тази връзка следва да се има предвид, че целта на междинната среща е да се обсъдят и дадат на оценявания конкретни насоки относно изпълнението на отделните цели, заложени в индивидуалния работен план, с които той да може да се съобрази, така че да има възможност да ги изпълни до края на периода. След като на тази междинна среща не са констатирани неизпълнения на конкретни цели, не са изменени някои от целите в индивидуалния работен план и не са набелязани конкретни действия за подобряване на изпълнението от страна на държавния служител, предвид на евентуална установена степен на неизпълнението на някоя от цели, заложени в индивидуалния работен план, то безспорно в случая са налице съществени нарушения на изискванията на нормативната уредба относно процедурата по междинното атестиране на служителя. Това от стоя страна е лишило оценявания служител както от възможността да разбере, че по отношение на определени цели не се справя добре, така и от възможността да подобри изпълнението на служебните си задължения. Видно от проведената междинна среща на жалбоподателя е дадено изцяло  положителна оценка, без забележки и коментар.

          Също така следва да се посочи, че от св. показания на разпитаните по делото свидетели е видно, че междината среща не се провежда съгласно изискванията на нормативната уредба. Така напр. от показанията на ** е видно, че  на етап междинна оценка се подготвя оценката от началник отдел и ако отсъства от заместващия и се предоставя на служителя, който си казва коментарите. Също така  се установява, че  на първият етап - изготвяне на работен план, същият  се обсъжда по имейлите. В този смисъл са и показанията на *Г., относно провеждането на междината среща. Тоест и от показанията на свидетелите се установява, че атестациите протичат формално и не се изпълнява  процедурата по чл. 12, ал. 1- 4 от НУРОИСДА.

            На  следващо  място в заключителната среща по оценяването също са допуснати съществени процесуални нарушения, налице  е  нарушение на чл.18, ал.1 от НУРОИСДА. Съгласно  разпоредбата оценяващият ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, както и да мотивира писмено своята оценка.  В  изготвения работен план на жалбоподателя са определени шест цели, като  същите следва да се изпълняват до края на годината. В дадената от оценяващия орган годишна оценка на изпълнението макар същата да е подписана от  оценяващ ръководител и от служителя без възражения и забележки относно начина на провеждане, съдът счита, че при нея  оценяването на изпълнението не е извършено въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. Видно от  показанията на * Г. заключителната среща се е провеждала формално, като  дава пояснения как се провежда за разлика от другите работодатели. От показанията на **  също не се установява   заключителната среща да е провеждана съгласно изискванията на наредбата. Дава пояснения за провеждане на междината среща и първия етап от оценяването, но не и как се провежда заключителната среща. В изготвения формуляр, касаещ заключителния етап на оценяването –годишна оценка на изпълнението от оценяващия ръководител е  видно, че  липсва каквото и да е  обсъждане на степента, в която е изпълнена всяка една от шестте цели, заложени в ИРП, както и на преките  задължения на жалбоподателя, произтичащи от длъжностната му характеристика. Не е обсъдено какви компетентности притежава той и как се справя с конкретно поставени задачи. Критериите, които следва да се съблюдават в процеса на оценяване са именно тези и са легално дефинирани в чл. 76, ал. 5 ЗДСл. и чл. 2 от НУРОИСДА. Видно е, че  се съдържат общи изрази  и  бланкетни формулировки и дословни цитати от Приложение № 1 към чл.15, ал. 1 от НУРОИСДА. Няма  аргументация относно изпълнението на която и да е от шестте поставени цели в ИРП на  жалбоподателя. Няма нито един конкретен пример за негови затруднения и изпълнение на поставените задачи, както и че не е изпълнил същите или не се е справил. Посочено е, че служителя е изпълнил преобладаваща част от целите в ИРП, без да е посочено  какво не е изпълнил от поставените цели. Също така е посочено, че при изпълнението на поставените задачи служителя е показал за преобладаваща част от компетентностите знания, умения и поведение, отговарящи на изискванията. Нормата на чл.76, ал. 7 ЗДСл. изисква оценяващият ръководител да извърши оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства като мотивира годишната оценка. Същото е предвидено и в чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА. Във втората и третата алинеи на последния е допълнено, че преди определянето на годишната оценка на изпълнението оценяващият ръководител може да поиска мнение за работата на оценявания от други служители, които често работят с оценявания, както и да отчете наличната информация за мнението на външни потребители относно работата на оценявания.  В случая това не е сторено от оценяващия ръководител. Не е взето предвид и становището  на оценявания ръководител в раздела „междина среща“.Изложените съображения по никакъв начин не се отнасят към преценка за постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи и показани компетентности от служителя за оценявания период.  В мотивите на оценяващия ръководител не се сочи нито един обективно установим факт, на чиято основа е достигнал до извод каква оценка заслужава  жалбоподателя. Налице са процесуални нарушения  и при  изготвянето на тази  оценка, в противоречие с   изискванията на чл. 76, ал. 7 ЗДСл.  и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА.

                Съществени процесуални нарушения са допуснати и при коригиране на годишната оценка от контролиращия ръководител. В  случая на основание чл.21,ал.2 НУРОИСДА, поставената годишна оценка на изпълнението  "изпълнението отговаря не напълно на изискванията" от оценяващия ръководител е коригирана от контролиращия ръководител на "**". Така дадената оценка от контролиращия ръководител  не го освобождава от задължението му, предвидено в разпоредбата на  чл.76,ал.7 изр.2 ЗДСл. годишната оценка на изпълнението на длъжността да се мотивира писмено. В този смисъл обаче, независимо, че във формуляра за корекция на годишната оценка на изпълнението на длъжността са изложени мотиви, настоящият съдебен състав  намира, че контролиращият ръководител не е направил коментар във връзка с постигането от служителя на предварително определените цели в ИРП, преките задължения, поставените задачи или показаните компетентности, с което отново е нарушено материално-правното изискване по чл.18,ал.1 НУРОИСДА. Видно от крайната оценка на контролиращия ръководител, констатациите в същата са  прекалено общи, без да са посочени достатъчно конкретни данни и факти, и по-скоро потвърждават част от  мотивите на оценяващия ръководител, без да е извършен задълбочен анализ на относимите факти и обстоятелства, на които тази оценка се основава. В преобладаващата си част преповтарят заложените в НУРОИСДА критерии за оценяване, без да отразяват действителното им съществуване посредством проверими факти и обстоятелства и без да е извършен анализ на същите. В мотивите не се съдържат примери  „в оценката на силните и слабите страни на възможните решения", „в представянето на алтернативни решения". Не се цитира нито едно конкретно „лошо структурирано" негово становище. Не се сочи нито един конкретен пример за допуснати от оценявания „езикови и граматически грешки". Годишната оценка "**" на жалбоподателя,  не е подкрепена с конкретни случаи на неизпълнение, лошо изпълнение или забавено изпълнение на служебните задължения от атестирания служител. В същото време тези констатации са в пълно противоречие с изложените такива във формуляра за проведената междинна среща, както и окончателната среща с  оценяващия ръководител. Вярно е, че в  дадените показания на  ***  се посочват  примери  във вр. с ИРП и  задълженията на жалбоподателя, но тези обстоятелства изобщо не са посочени  в мотивите на  контролиращия ръководител, нито в изготвения доклад, нито пък в тези на  оценяващия ръководител, за да се приеме, че това е била причината за последвалата най-ниска възможна оценка. При определяне на годишната оценка оценяващият ръководител, а след това и контролиращия ръководител изобщо не е обсъждал цялостната дейност на оценяваното лице досежно изпълнението на въпросните цели и тяхно неизпълнение, което е индиция за необективност и избирателност при провеждане на оценяването. Също така наличието на противоречие в мотивите на оценяващия ръководител и контролиращия, води  до  необективно извършване на оценката. Нещо повече, дори и посочените във формуляра за корекция на годишна оценка съображения на контролиращия ръководител да са верни, то оценката трябва да е годишна, т. е. да отразява изпълнението на задълженията за целия оценяван период, включително и за периода до междинната среща, който в случая е оценен позитивно, както и част от заключителната среща. Така например, при определяне на  годишната оценка оценяващият е посочил, че жалбоподателя  е изпълнил преобладаваща част от целите в ИРП на нивото на изискванията, при изпълнение на поставените задачи служителя е показал за преобладаваща част от компетентностите знания, умения и поведение, отговарящи на изискванията, докато в оценката на контролиращия ръководител е прието точно обратното, без да са изложени аргументи в тази насока, подкрепени със съответните  примери, факти и обстоятелства. Липсват и представени доказателства по преписката в тази насока. В случая промяната в мотивите на  контролиращия  ръководител в различните етапи на процедурата по оценяване на държавния служител не е обоснована с обективно установими  факти и обстоятелства. Текущото наблюдение и преценка на работата на служителя не може да е бланкетно и формално. Поради това следва да се приеме, че липсва аргументирана мотивировка на  крайния му извод. Същото  не би могло да бъде санирано с последващото им посочване и изясняване в съдебното производство със св. показания на  *  след издаване на процесната заповед за прекратяване на служебното отношение.

Прави впечатление, че по-голямата част от мотивите възпроизвеждат описанието на неприемливото поведение, дадени в Приложение №1 към посочената по-горе Наредба и  по-скоро са израз на субективната преценка на контролиращия  ръководител. Това нарушение също води до опорочаване на крайното годишно оценяване. Някаква конкретика  относно неизпълнения към съответните  шест точки от индивидуалния работен план -няма, за да може да се направи преценка има ли неизпълнение на същия до степен, несъвместима със статута на  държавен служител. Не са приложени никакви доказателства, а  дадените св.показания от контролиращия ръководител относно  неизпълнение на конкретни  задължения  от  жалбоподателя, не могат да се приемат като доказателство за  изложеното в мотивите, тъй като не са описани като неразделна част от административната преписка и не са  обсъждани в  производството по оценяване. С оглед на изложеното и възраженията на ответника за спазване на процедурата по оценка на жалбоподателя са неоснователни. Споделят се в тази насока изцяло възраженията на оспорващия.

         Установените нарушения на процесуалните правила при определяне на окончателната оценка на жалбоподателя са довели до изготвянето й в нарушение на материалния закон, защото от събраните по делото доказателства не се доказва кумулативното наличие на двете предпоставки от хипотезата на чл.16,т.5 НУРОИСДА – държавният служител да не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя, както и да е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение № 1 и приложение № 1а. Цитирането на съдържанието на правната норма  не е равнозначно на мотиви и обективна оценка от оценяващия и контролиращия ръководител, още повече, че в случая изобщо не са посочени никакви конкретни обстоятелства, чието настъпване да е предизвикало неизпълнението на целите от индивидуалния работен план и да  зависи изцяло от поведението на жалбоподателя, съответно той да е бил в състояние да влияе върху обстоятелствата. В този смисъл, дори и да е налице неизпълнение на преобладаващата част от целите, заложени в индивидуалния работен план,  липсата на компетентности то не би могло да доведе до определяне на най-ниската възможна годишна оценка, тъй като не се дължи на обстоятелства, чието настъпване зависи от жалбоподателя.             В подкрепа на извода, че оценката на жалбоподателя не отразява изпълнението на целите и задачите, както и професионалните възможности на служителя за целия едногодишен период е и обстоятелството, че конкретни въпроси и действия за подобряване на изпълнението по време на междинната среща не са посочени, въпреки предвиденото в разпоредбите на  чл.12,ал.2  и ал.3 НУРОИСДА.

            С оглед на изложеното съдът приема, че  процедурата по оценяване на държавния служител не е изпълнена в съответствие с изискванията на  ЗДСл. и НУРОИСДА,  поради което годишната оценка за изпълнение на длъжността на оспорващия  за  2024 г.  не може да послужи като основание, по смисъла на  чл.107,ал.2 ЗДСл. за прекратяване на служебното му правоотношение. Оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие със заложените цели в  чл.1,ал.2 от НУРОИСДА – отменителни  основания  по  чл.146,т.4 и т.5 АПК.

В обобщение на изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата форма, но при наличие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел, поради което същата следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

          При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото в размер на 1010 /хиляда и десет/лв., от които 1000 лв.  за адвокатско възнаграждение –договорено и заплатено  и  10.00лв. за държавна такса. Следва да бъде осъдено Министерство на електронното управление  да заплати на жалбоподателя тази сума на основание  чл.143,ал.1 АПК.

          На ответната страна не следва да се присъждат разноски по делото.     

        

          Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 вр. чл.146, т.3 и т.4    АПК   съдът

                                                           Р Е Ш И :

 

           ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД № ЧР-72/28.02.2025г. на Министъра  на електронното управление, с  която  на основание чл.107, ал.2 вр. чл.108, ал.1 ЗДСл. е прекратено служебното  правоотношение на Х.С.Г.  на длъжност **  в  отдел “Правни дейности“, дирекция „Правни дейности и обществени поръчки“ в  МЕУ, считано от 04.03.2025г.  

          ОСЪЖДА  Министерство на електронното управление гр.София  ДА ЗАПЛАТИ на  Х.С.Г. *** сумата 1010.00 / хиляда и десет/ лв., представляваща  разноски по делото.

           Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез АдмС - Враца  в 14-дневен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

                                                                              АДМ.СЪДИЯ: