ПРОТОКОЛ
№ 950
гр. Смолян, 27.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Чакърова
при участието на секретаря Величка Маркова
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Чакърова Гражданско дело №
20245440101445 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът П. Л., несвоевременно призован не се явява, и не изпраща
представител. Постъпила е молба от адв. Н. М. от 17.10.2025 г., с която
уведомява съда, че поради невъзможност да се яви в с.з. представя становище
по хода на делото и по същество.
Ответникът *** АД, несвоевременно призован, не се представлява.
Постъпила е писмена молба от процесуалния му представител адв. Х. М., в
която сочи, че не възразяват делото да се гледа в тяхно отсъствие. Поддържат
отговора по чл. 131 от ГПК, както и представените с него доказателства.
Изразяват становище по същество.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът ДОКЛАДВА делото по чл. 146 от ГПК:
1.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения;
Ищецът твърди, че на 04.11.2019г. е сключил с ответното дружество
договор за потребителски кредит № ***. В договора е посочено, че сумата по
отпуснатия кредит е в размер на 1000.00 лева. В чл.17(1) от договора е
посочено, че заемателят се задължава на основание чл.23 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/, в срок до 3 дни от получаване на заемната
сума по договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо
1
се в поемане на солидарно задължение в полза на Заемодателя за връщане на
всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема
банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката
да заплати на „***“ АД всички задължения на Заемателя по Договора за
кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е
получила писмено искане за заплащане на тези задължения.
Ищецът сочи, че в договора е описано, че срокът на валидност на
банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.
Посочено е, че третото лице /поръчител/ подлежи на предварителна проверка
от страна на Заемодателя с оглед на неговата възможност да поеме посочения
солидарен дълг. Посочено е, че страните се договарят третото лице -
поръчител следва да отговаря кумулативно на минимум следните условия:
Навършена възраст - 21 години; Минимален осигурителен брутен доход -
1500.00лв.; Валидно трудово или служебно правоотношение при последен
работодател минимум - 6 месеца; Липса на записи в ЦКР относно просрочил,
под наблюдение, загуба и т.н.; Да не е поръчител по съществуващ кредит, в
която и да е банкова или небанкова институция; Служебна бележка за доход от
работодателя за 6 месеца назад. В договора е уговорено, че страните се
съгласяват, че неизпълнението на задължението на Заемателя, посочено в чл.
17 от договора ще причини на Заемодателя вреди, които неустойката посочена
в тази разпоредба следва да обезщети. В чл.20 в случай, че Заемателят не
изпълни задължението си посочено в чл. 17,чл.18,чл.19 от договора същият
дължи на Заемодателя неустойка в размер на 1681.56лв.
Твърди, че му е начислена неустойка в общ размер на 1681.56лева, тъй
като същият не е представил в срок обезпечения - поръчител или банкова
гаранция, посочени в процесния договор. Срокът на кредита е 6 месеца,
фиксираният годишен лихвен процент е 36.00%, а годишният процент на
разходите /ГПР/ е в размер на 42.57 %.
Сочи, че всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение
на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор.
Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл.
5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда
при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона.
Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/. Съдът не само може, но е и длъжен да
провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания
в следните хипотези: 1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. №
1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. №
951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г.
на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на
ВКС, III г.о. 2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - Решение
2
№ 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от
15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от
01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о. 3/ при нарушаване на
императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в
страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се
изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д.
№ 2 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/
2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г.,
ВКС, I г. о. твърди че затова, следва да се извърши проверка налице ли е
основание за нищожност на договора според твърденията в исковата молба и в
кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявения иск, следи
служебно.
Ищецът сочи, че сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон -
ЗПК в релевантната за периода редакция.
Ищецът счита, че процесният договор е нищожен /недействителен/ на
основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ вр. чл.26 ал.1 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречи на
законоустановените императивни правила. Договорът за потребителски
кредит е нищожен на основание чл.11 ал.1 т.10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е
налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният
процент на разходите /ГПР/ по кредита. В нарушение на императивните
правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като
процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили
за неговото изчисляване. Липсата на ясно разписана методика на формиране
на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как
се формира посоченият в договора ГПР от 42.57 % е в пряко противоречие е
императивните изисквания на чл.19 ал.1 вр. чл.10 ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от
ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема от
36.00 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по
договора.
Твърди, че описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в
това число възнаградителна лихва и неустойка) обаче водят до различен
размер на ГПР от посочения. Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз
/СЕС/ непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни
ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за
изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това
изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят
е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания
договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с
всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението
му“.
3
Счита, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен
размер на ГПР, действителният такъв ще е различен. В чл.17 от договора е
посочено, че заемателят се задължава на основание чл. 23 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/, в срок до 3 дни от получаване на заемната
сума по договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо
се в поемане на солидарно задължение в полза на Заемодателя за връщане на
всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема
банкова гаранция. Счита,, че е налице нищожност на договора по смисъла на
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Настоящият случай касае еднотипни договори за паричен
заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Счита, че
клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че
заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави в срок до 3 дни от
получаване на заемната сума по договора обезпечение - поръчител или
банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от
Директивата цел, транспонирана в ЗПК. Замисълът на изискването за
проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено
в чл.16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора,
съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде
отпуснат кредитът, както и при какви условия /вкл. и дали ще е необходимо
обезпечение/. Въпреки това на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът
му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
Ищецът твърди, че неустойката за неизпълнение на задължение, което не
е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са
настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за
неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване. Налице е заобикаляне на закона
по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Смята, че нито една от страните не е
имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват
правата на кредитора по чл.71 от ЗЗД при непредоставено обезпечение. Ако
кредиторът е имал за цел да получи обезпечение същият е могъл да отложи
даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на
обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали
възможността исканите обезпечения да се предоставят и „неустойката" да не
се дължи, като смятам че това плащане не се явява неустойка по смисъла на
закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като
последиците от неизпълнението на „задължението" да се предостави
обезпечение не са типичните последици от договорно неизпълнение, които
законът предвижда, а напротив договорът продължава да се изпълнява по
първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена прикрита
като неустойка. Тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание
чл.143, ал.2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
4
необосновано висока неустойка. Също така тази клауза не е индивидуално
уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП. В пряко нарушение на императивното
правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК „“***“АД не е включило в
ГПР разходите за заплащане на „неустойка“ в размер на 1681,56лева, която по
своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата,
която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен
процент /ГЛП/ и ГПР. При условие, че ГПР беше законосъобразно описан
действителният такъв щеше да надвиши посочения в договора 42.57 %.
Твърди се, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК,
водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил
потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията
между страните.
Счита, че неизпълнението на задължението за правилно посочване на
размера на ГПР злепоставя и самата цел на Директива 2008/48/ЕО да има
единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин
потребителят не може да сравни продуктите адекватно.
Твърди, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се
приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.И, ал.1, т.Ю от
ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е
реално прилаганият в отношенията между страните, представлява
„заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС.
Твърди, че в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал.4 ЗЗД и
нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността
на целия договор.
Сочи, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит
№***/04.11.2019г. следва да бъде прогласен за нищожен, на осн. чл.26, ал.1
пр.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.Ю ЗПК, поради противоречие със закона.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, в който сочи, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен.
В отговора се сочи, че в действителност на 04.11.2019 година между
„***“ АД като кредитор и ищеца П. Ф. Л. , като Потребител по смисъла ЗПК е
сключен ДОГОВОР за ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ предоставен от
разстояние с № ***, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца
заемна сума в размер на 1000 лв. (хиляда лева), която сума същият е бил
длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и
съгласно Погасителен план. Договорът е сключен от разстояние, като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от
Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. На същата дата
представляваното от мен Дружество е предоставило на разположение на
5
ищеца заемната сума, съгласно изразеното от ищеца желание за изплащане в
брой на каса на Изипей.
Сочи се, че следва да се има в предвид, че в чл. 20 и следващите от
горепосоченият договор е предвидена хипотеза, съгласно която при
неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя визирани
договора, може да му бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче, не е
договорно задължен да претендира подобна неустойка. По отношение на
твърдението, че договорената неустойка в горепосоченият договор е нищожна
на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави мога
да изложа следното: Процесният договор е сключен от разстояние, като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникации от
разстояние. Редът за организиране на системата е посочен в „Общите условия
уреждащи отношенията между „***“ АД и неговите клиенти, по повод
предоставяните от Дружеството финансови услуги от разстояние“ наричани за
краткост ОУ, неразделна част от индивидуалните договори за кредит.
Актуалните ОУ се намират и са общодостъпни на уебсайта на ***. Съгласно
приложимите към настоящият договор ОУ - страните ползват Интернет (и по
точно размяна на електронни съобщения от и до електронната поща, както и
уебсайта на „***“ АД, находящ се на адрес: *** и/или кратки текстови
съобщения (CMC) като средство за комуникация и извършване на правни
изявления.
Считат, че така договореният размер на неустойката, като определен
процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста
на Договор за потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер
обхващащ целият период на договора изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД
цели и не предвижда неоснователно разместване на блага /Решение № 89 от
02.10.2019 г. по т.д. № 1213/2018 г. на ВКС 2 - ро търг. Отд./. Неустойката
освен обезщетителна функция има и други функции - обезпечителна и
санкционна, като целта е да се стимулира изпълнението и превенира
допускане на неизпълнение. В случая уговорената неустойка не излиза извън
присъщите и функции, като аргументи гласящи, че е „загубила присъщата и
функция“,т.к. няма данни за ответника да са настъпили вреди са
противоречащи на закона и на установената съдебна практика.
Няма въведено законодателно изискване относно размера на
неустойката, като няма въведено ограничение на максималният размер, като
дори е прието че нейният размер може да бъде и по - голям от размерът на
главното задължение,- Доколкото по - големият размер на неустойката е
обусловен от бездействието на длъжника, същият не може да се приеме като
изначално договорен в противоречие на добрите нрави.. Нищожността, поради
противоречие с добрите нрави следва да се преценява към момента на
сключване на договора, а не въз основана размера, получаващ се в резултат на
6
неизпълнението. /Решение № 80 от 25.01.2010 г. по в.гр.д. № 1297/2009 г. на
Апелативен съд София, ГО, 3 състав/. Съгласно чл. 92 ал. 2 от ЗЗД, както и
съдебната практика се приема, че дори е неустойката да се приеме за
прекомерна, въпреки това тя е действително задължение, което може да бъде
намалявано, без обаче да отпада изцяло. Намаляването не цели да установи
пълна еквивалентност между неустойката и действително понесените вреди,
като този извод се налага от дефинитивно определения и обезпечителен и
санкционен характер /в тази насока Решение № 223 от 19.04.2016 г. по по т.д.
№ 3633/2014 г. на ВКС 1 ТО; Решение № 80 от 25.01.2010 г. по в.гр.д. №
1297/2009 г. на Апелативен съд град София, ГО, 3 състав/. С оглед на което,
ако се приеме, че същата е прекомерно голяма, нейният размер би следвало да
бъде намален и не би следвало цялата клауза да бъде обявена за
недействителна.
По правило неустойката представлява предварително определено
обезщетение /Определение № 100 от 25.01.2016 г. по гр.д. № 5831/2015 г. на
ВКС, 3 ГО/с оглед което е нормално нейният размер да е предварително
уговорен между страните и включен, като част от погасителните вноски, като
изрично е записано, че това е дължимата вноска само при хипотезата на чл. 20
от Договора - а именно в случай, че заемателят не представи обезпечение.
Поради това считаме включването на неустойката в падежните вноски за
правилно с оглед изискванията на закона.
Освен това съгласно ТР от 15.06.2010 г по тълк.д. № № 1 по описа на за
2009 г. на ОСТК гласи, че прекомерността на неустойката не я прави , a priori,
нищожна поради накърняване на добрите нрави, като същата следва да се
приеме за нищожна, само ко единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Считам, че с оглед изложеното до тук несъмнено се установява задължението
за неустойка, предвидено в договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № *** от 04.11.2019 година отговаря на присъщите и функции и не
следва да бъде прогласяване за нищожна.
2. Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и възраженията на ответника;
Предявен е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД
вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
3. Права и обстоятелства, които се признават; Няма права и
обстоятелства, които се признават.
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване; Няма
обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
5. Разпределяне доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти.
В производството по делото ищецът следва да докаже, че между него и
ответника е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит , че са
7
заплатени сумите, че договорът е недействителен на посочените основания.
Ответникът следва да докаже всички възражения, от които черпи права,
както и индивидуална договореност, както и че при сключване на
договора са били изпълнени условията на закона .
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен съобщения в съдебно заседание доклад по
делото
Съдът счита, че следва да се приемат представените с ИМ и отговора
доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателствата по делото: Договор за
потребителски кредит №***/04.11.2019г., погасителен план, стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация, заповед относно
вписване на дружеството в кредитните институции, разпечатка от изпратени
на страната преддоговорна документация, Договор за потребителски кредит
№***/04.11.2019г., погасителен план, платежен документ за предоставяне на
сумата на ищеца, договор за цесия от 22.03.2024 г.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 11,15 часа.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
8