№ 90
гр. Русе, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на петнадесети юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Палма Тараланска
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно търговско дело
№ 20234501000132 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Профи Кредит България“
ЕООД гр. София против решение Решение № 319/14.03.2023 г., постановено
по гр.д. № 5118/2022 г. по описа на Районен съд Русе, в частта, с която са
отхвърлени като неоснователни предявените от дружеството искове против
В. К. К. за установяване дължимост на сумите: 162,90 лв договорно
възнаграждение за периода 15.05.2019 г. – 20.08.2019 г. и 898,32 лв
обезщетение за забава за периода 20.08.2019 г. до 30.05.2022г., за които сума
има издадена Заповед №1492/02.06.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №2902/2022 г. по описа на Районен съд
– Русе. Иска отмяната му в обжалваната част като неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че съдът
неправилно и незаконосъобразно е приел, че сключения Договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 30036576179, по който той
е кредитор, а ответникът В. К. К. – клиент, при подписани от страните ОУ и
1
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, неразделна
част от договора, е недействителен и се дължи само чистата стойност на
предоставения финансов ресурс, ведно със законната лихва от предявяване на
вземането.
Решението в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска на
„Профи Кредит България“ ЕООД гр. София против В. К. К. за осъждане
заплащането на сумата от 1 966,68 лв, представяваща неизплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги като необжалвано е
влязло в сила.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна. Постъпил
е отговор, в който са развити доводи за нейната неоснователност, както и, че
не са налице сочените нарушения, като моли решението на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено в обжалваната му част като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Окръжният съд констатира, че въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК. Същата отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7
ГПК и чл.261 ГПК, не са посочени нови доказателства.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 ГПК,
намира, че обжалваното Решение № 319/14.03.2023 г., постановено по гр.д. №
5118/2022 г. по описа на Районен съд Русе е валидно и допустимо в
обжалваната част.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция,
след преценка на събраните пред РС доказателства, намира въззивната жалба
са неоснователна.
Според въззивния състав, решението е правилно и следва да бъде
потвърдено в хипотезата на чл. 272 ГПК чрез препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, който е обсъдил задълбочено и в пълнота
събраните по делото доказателства и при липсата на допуснати процесуални
нарушения, е приложил правилно материалния закон.
С оглед наведените в жалбата на „Профи Кредит България“ ЕООД гр.
София оплаквания и доводи, следва да се отбележи следното:
Не се спори от страните по делото, че между тях е възникнало
облигационно правоотношение по сключен Договор за потребителски кредит
2
Профи Кредит Стандарт № 30036576179, по който ищецът е кредитор, а
ответникът – клиент, при подписани от страните ОУ и Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, неразделна част от договора
за потребителски кредит /ДПК/. За т. нар. „Пакет от допълнителни услуги“,
описан в раздел VI на договора „Параметри на кредита“, е определена цена от
1 966,68 лв от кредитора като тази сума е разпределена на месечни вноски в
размер на 54,63 лв. Изрично е сумирано общото задължение по кредита със
задължението по „Пакета от допълнителни услуги“, общо – 4 481,88 лв, както
и обща месечна вноска, включваща сбора от задължението по кредита и
задължението по „Пакета“- 124,52 лв.
Според чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. В чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично е регламентирана забраната да се
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Правилен и законосъобразен е изводът на
районния съд, че включените в допълнителния пакет услуги по същината си
представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита,
поради което не може да се приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на
чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Регламентираните в чл. 10а, ал. 1 ЗПК допълнителни
услуги са такива, които нямат пряко отношение към насрещните задължения
на страните по договора. В настоящия случай обаче посочените в
споразумението допълнителни услуги по своята същност касаят изпълнението
на задълженията на потребителя по договора – конкретно тези описани по т.
2, т. 3 и т. 4 от Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, респ. - на кредитодателя по отношение на описаната по т. 1
допълнителна услуга, като по отношение на нея съдът намира, че по
същността си е действие по усвояването на кредита.
Следва да се отчете и обстоятелството, че предоставянето от ищеца на
така наречените „допълнителни услуги“ накърнява общите принципи на
добросъвестността и добрите нрави, тъй като по съществото си същите не
могат да доведат до придобиване на икономическа полза за ответника, която
да е еквивалентна на заплащаната цена. Това от своя страна дава възможност
за неоснователно обогатяване на едната от страните по сделката, в случая на
търговеца за сметка на потребителя. Възнаграждението, което последният се
е задължил да заплати за предоставения му пакет от допълнителни услуги, е в
размер на 1966,68 лв за предоставянето /респ. възможността за
предоставянето/. Съпоставянето на тази сума с искания кредит в размер на
1500,00 лв сочи на извода, че същата се явява прекомерна и е налице
противоречие с принципите на справедливост и равнопоставеност на
участниците в облигационната връзка и основния правен принцип за защита
на всеки признат от правото интерес. Отделно, заплащането на това
3
възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. както правилно е
отбелязъл районният съд, то е дължимо само за „възможността за
предоставянето" на изброените по-горе услуги и е без значение дали някоя от
тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните договор. Няма данни ответникът да е ползвал някоя от услугите, но
това обстоятелство е и ирелевантно.
На следващо място, в нарушение на императивната разпоредбна на
чл.10а, ал.4 ЗПК в процесния ДПК не са посочени нито вида, нито размера,
нито действието, за което се събират съответните такси, като наред с това не е
формирана цена за всяка от услугите поотделно. В сключеното между
страните Споразумение само са изброени услугите. Констатира се, че нито
една от тях няма стойностно измерение, от което да се установява нейната
тежест и да бъде съизмерима с цената, която се заплаща за ползването на тези
възможности. Съответно нито една от възможностите, визирани по
допълнителното споразумение не е обвързана количествено и стойностно или
във времето с вноските по допълнителния пакет, дължими от клиента
ежемесечно.
Така изложеното дава основание да се приеме, че клаузите касаещи
допълнителния пакет услуги действително, както е приел и районният съд, са
в противоречие с разпоредбите на чл.10а, ал. 2 - 4 ЗПК. Като такива те са
нищожни и не могат да породят правно действие между страните по договора.
Отделно от това, въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че
този пакет услуги противоречи и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Основанието за това се извежда, че начисляването и събирането на
посочените суми по „Пакет допълнителни услуги“ не представлява плащане
за услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита, с които се
надхвърлят ограниченията на закона за максимален размер на ГПР и
съответно води до значително и драстично увеличение на тежестта на
изплащане на задължението по договора за кредит.
Правилен и обоснован е и изводът на районния съд, че клаузите,
регламентиращи заплащането на цената на услугата по т.нар. „Допълнителен
пакет услуги“ са и неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП. При
подписването на процесните клаузи кредитополучателят плаща пълната цена
на тези услуги, но на практика получаването им зависи единствено от волята
на кредитора. Реално, независимо, че тези услуги може да не бъдат ползвани,
т.е да не бъдат предоставени, това в нито един момент няма да бъде
обвързано с неплащане или намаляване на цената на този пакет услуги.
След като заемополучателят плаща цена за получаване на услуга, която
е изцяло във волята на търговеца, то това води до неравновесие между
правата и задълженията между последния и потребителя и оттам следва извод
за неосъществяване хипотезата на чл.143, ал.1, т. 3 ЗПК. В последица от това
и следва да се приемат за нищожни, по смисъла на чл.146, ал.1 ЗЗП.
Не може да се игнорира и фактът, че процесните допълнителни клаузи
4
на практика представляват въвеждане на задължение на едната страна по
договора да заплати за нещо, което страната има по силата на самия закон -
правото на страните да променят срока на падежа на договора, както и
свободата им да отложат една или повече погасителни вноски, което води до
значителна неравноправност на същите.
Не на последно място процесният договор за потребителски кредит е
недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в
чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Както правилно е установил първоинстанционният съд
кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности лихвения
процент, годишният процент на разходите и годишното оскъпяване на заема.
Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита – кои
компоненти точно са включени в него и ката се формира посочената му
стойност от 46,27 %. С оглед на това, кредитното правоотношение между
страните се явява недействително на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал.1, т. 10
ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделки
правни последици. Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК при недействителност
на договора за кредит, длъжникът дължи възстановяване на кредитора само
чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
По тези съображения съдът намира, че оплакванията във въззивната
жалба са неоснователни. Решението в обжалваната от „Профи Кредит
България“ ЕООД гр. София част е правилно и законосъобразно, поради което
следва да се потвърди. Подадената от „Профи Кредит България“ ЕООД гр.
София въззивна жалба като неоснователна следва да се остави без
уважение.
С оглед изхода на спора, в тежест на въззивния жалбоподател са
направените от въззиваемата страна разноски съобразно представената
справка по чл. 80 ГПК.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 319/14.03.2023 г., постановено по гр.д.
№ 5118/2022 г. по описа на Районен съд Русе, в частта, с която са отхвърлени
като неоснователни предявените от дружеството искове против В. К. К. за
установяване дължимост на сумите: 162,90 лв договорно възнаграждение за
периода 15.05.2019 г. – 20.08.2019 г. и 898,32 лв обезщетение за забава за
периода 20.08.2019 г. до 30.05.2022г., за които сума има издадена Заповед
№1492/02.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. №2902/2022 г. по описа на Районен съд – Русе.
5
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД гр. София, ЕИК
********* да заплати на основание чл. 38, ал.2 от за на адв. С. Ц. - АК гр.
Русе сумата от 410,00 лв – адвокатско възнаграждение по настоящото дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6