М О Т И В И
Гр.Средец, 13.07.2020г.
Към Присъда № 9/07.07.2020г.,
постановена по нохд № 77/2020г., по
описа на Районен съд – Средец, втори наказателен състав.
ТО – Средец към Районна прокуратура –
Бургас е повдигнало обвинение срещу Я.Х.С. и същата е предадена на съд
за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, а именно за това, че през периода от от месец декември 2018г. до месец февруари
2020г. включително, в село Драчево, община Средец, област Бургас, , след като е
осъдена с Решение № 112 от 11.12.2017г. по гр.д.№ 289/2017г., по описа на
Районен съд – Царево, потвърдено в частта за присъдената издръжка с Решение № II-34 от 10.07.2018г. по
гр.д.№ 334/2018г., по описа на Окръжен съд – Бургас, влязло в законна сила от
02.10.2018г., да издържа свой низходящ – детето К.К.С. – роден на ***г.,
съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно: 15 /петнадесет/ месечни вноски по 120 /сто и двадесет/ лева
всяка, като общата стойност на неплатените месечни вноски е в размер на 1800
/хиляда и осемстотин/ лева.
В настоящото производство не участват акцесорни
страни – частен обвинител.
В съдебно заседание представителят на държавното
обвинение поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието, като
по отношение реализиране на наказателната отговорност се предлага на съда определяне
на наказание „пробация“, със следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за период от шест месеца с явяване и подписване
пред пробационен служител за този период и втора мярка – задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, без да се
определя безвъзмезден труд или принудителен труд.
В съдебно заседание от страна на подсъдимата и
защитника ѝ адв.А.К. бе направено искане за предварително изслушване по
реда на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимата направи признание на фактите,
изложени в обвинителния акт и се съгласи да не бъдат събирани доказателства по
тези факти, а събраните от досъдебното производство доказателства – да бъдат
ползвани при постановяване на присъдата. Доколкото съдът намери изразеното
съгласие за съобразено с разпоредбите на чл.372, ал.3 и ал.4 от НПК,
производството по делото протече именно по реда, указан в глава двадесет и
седма от НПК.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата Я.Х.С. е родена на ***г***, българка, с
българско гражданство, неомъжена, със средно образование, трудово ангажирана,
неосъждана, с адрес: гр.С., област Б., ул.“***“, № *, ЕГН **********.
Подсъдимата Я.Х.С. и К.Р.С. имали връзка от четири
години, като през 2013г. заживели заедно в село Драчево, община Средец, в къща
собственост на бащата на К.. На *** г. им се родил син – К.К.С.. Четиридесет
дни след раждането на детето, Я. *** и не искала де се прибира, като отишла в
гр.С. Бащата на детето я умолявал да се върне, за да се погрижи за детето и да
го кърми, като тя се съгласила и се върнала, но след известно време пак си
отишла при родителите в гр.С., като това било окончателно.
С Решение № 112 от 11.12.2017г. по гр.д.№ 289/2017г.,
по описа на Районен съд – Царево, потвърдено с Решение № II-34 от 10.07.2018г. по
гр.д.№ 334/2018г., по описа на Окръжен съд – Бургас, влязло в сила от
02.10.2018г., Я.С. била осъдена да издържа свой низходящ – детето К.К.С. –
роден на ***г., като заплаща месечна издръжка в размер на 120 лева считано от
завеждане на иска на дата 15.06.2017г. до настъпване на законови причини за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска чрез неговия баща К.Р.С..
След влизане в сила на решението подсъдимата заплатила
на 31.10.2018г. сумата от 120 лева за месечна издръжка на малолетния си син
чрез неговия баща с пощенски запис. За събиране на дължимите суми за месечна
издръжка присъдени със съдебното решение считано от 15.06.2017г. и разноски по
делото в размер на 600 лева, въз основа на издаден изпълнителен лист, било
образувано и изпълнително дело първоначално пред СИС при РС Царево, заведено
под номер 102/2018г., което било изпратено по подсъдност в СИС при Районен съд
– Средец, заведено под номер 52/2019г. По изпълнителното дело били постъпили
следните сума: на 15.01.2019г. – сумата от 120 лева, от която 80 лева била
изплатена на взискателя и на 15.02.2019г. – сумата от 120 лева, от която 110
лева била изплатена на взискателя.
За инкриминирания период, за който подсъдимата не
плащала издръжка – от месец декември 2018г. до месец март 2020г. същата
работела в Община Средец от 31.10.2018г. до прекратяване на договора на
15.01.2019г., както и при работодателя „***“ *, от 10.02.2020г., като към
17.02.2020г. договорът не бил прекратен. Към момента на приключване на
съдебното следствие в настоящото производство става ясно, че подсъдимата вече
работи като миячка в заведение „***“ на трудов договор. Подсъдимата имала още
едно малолетно дете – Х. Я. С., родено на ***г., което отглеждала сама.
За времето от месец декември 2018г. до месец февруари
2020г. включително в село Драчево, община Средец, област Бургас, където малолетният
К.К. С. живеел с баща си К.Р.С. и се дължало изпълнение, подсъдимата съзнателно
не е платила присъдената месечна издръжка и дължала общата сума от 1800 лева,
равняваща се на 15 /петнадесет/ месечни вноски по 120 /сто и двадесет/ лева за К.К.
С. Следва да се посочи, че платените суми по изпълнителното дело, от които по
сметка на взискателя – малолетното дете чрез неговия баща и законен
представител К.Р.С., е постъпила сумата от общо 190 лева, с нея се погасява
дължимата месечна издръжка назад във времето считано от 15.06.2017г.
За да постанови присъдата си, съдът прие за безсъмнено
установена именно така описаната фактическа обстановка. Същата според съда се
доказа от следните събрани по делото доказателствени материали –
самопризнанията на подсъдимата, показанията на свидетеля К.Р.С., както и от
представените писмени доказателства, събрани в хода на воденото досъдебно
производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствения материал.
От наличните по делото доказателствени материали,
събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен
начин се установява осъществяването на деянието, предмет на настоящото
производство, времето на извършването му, както и авторството на деянието.
Спор по фактите, изложени в обвинителния акт на ТО –
Средец при Районна прокуратура – Бургас, съдът не констатира, като намери в
този смисъл, че от събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива,
че се установява една безспорна фактическа обстановка. За издръжката на бащата
се е грижел само бащата, без майката да е предоставяла ежемесечно парични
средства или по друг начин да е предоставяла ежемесечно парични средства или по
друг начин да е изпълнила законовото си задължение да полага грижи за
материалното обезпечаване на К.С..
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът е на
становище, че с деянието си подсъдимата е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
От обективна страна, подсъдимата С. през периода от
месец декември 2018г. до месец февруари 2020г. включително в село Драчево,
община Средец, област Бургас, след като е била осъдена с Решение № 112 от
11.12.2017г. по гр.д.№ 289/2017г., по описа на Районен съд – Царево, потвърдено
с Решение № II-34 от 10.07.2018г. по
гр.д.№ 334/2018г., по описа на Окръжен съд – Бургас, влязло в сила от
02.10.2018г., да издържа свой низходящ – малолетния си син К.К.С., съзнателно
не е изпълнила задължението си в размер повече от две месечни вноски, а именно
петнадесет месечни вноски, всяка в размер на 120 лева на обща стойност 1800
лева.
С действията си подсъдимата е осъществила от обективна
страна всички съставомерни признаци на престъпния състав на визирания текст.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимата умишлено, като е съзнавала неговия общественоопасен характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаела
настъпването им. В съзнанието ѝ е съществувало знанието, че е осъдена с
влязло в сила съдебно решение да издържа детето си, че дължи издръжката
ежемесечно, както и че не изпълнява това си задължение.
Подсъдимата е в работоспособна възраст и същата е била
трудово ангажирана за част от инкриминирания период, за който е установено, че
не е платена издръжката, няма данни по делото да страда от здравословни
проблеми, които да ограничават работоспособността ѝ, не се представиха
доказателства, видно от които да не може да полага труд или да реализира други
доходи за обезпечаване на дължимата от нея издръжка. Задължението за издръжка е
не само законоустановено, но и морално задължение. То се възлага на лицето, на
което не е предоставено непосредственото упражняване на родителските права,
т.е. преимуществено да полага грижи по прехраната и отглеждането на детето.
Целта на издръжката е да се осигури съществуването на лицето през месеца и
предвид това изплащането ѝ следва да стане през текущия месец, за да се
задоволят естествените нужди за този, за който е предназначена. В противен
случай нуждаещият се от издръжка се поставя в по-неблагоприятно положение от
задължения да я дава. В процесния случай се установи, че дължимата неплатена
издръжка е за период от повече от една година. Престъплението по чл.183, ал.1
от НК е продължавано такова, което се осъществява с едно деяние във форма само
на бездействие и то трайно, непрекъснато в определен период от време. А
издръжката, както се посочи, е дължима ежемесечно и ненапразно законодателят е
предвидил в разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК възможност за съда да не накаже
подсъдимия, само ако е изпълнил цялото си задължение, като наред с това се
оставя възможност за съда да прецени и дали не са настъпили и други вредни
последици за нуждаещия се от издръжка. Доказателства обаче за изплащане на
издръжката за инкриминирания период не се събраха в настоящото производство.
При индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази
следните обстоятелства. Подсъдимата е пълнолетно работоспособно лице, с добри
характеристични данни, чисто съдебно минало. Като отегчаващи обстоятелства взе
предвид, че е работоспособна и е била трудово ангажирана за част от
инкриминирания период. Признава вината
си, грижи се сама за още едно малолетно дете, споделя, че изпаднала в
материално затруднение, не е осъждана, като съдът взе предвид тези данни като
смекчаващи обстоятелства при определяне на наказанието. Ето защо съдът
постанови своята присъда при преценка за наличие на превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и прие, че следва
да се наложи по – лекото алтернативно предвидено наказание – „пробация“, предвидено
в санкционната разпоредба на чл.183, ал.1 от НК. Доколкото гореизброените
смекчаващи отговорността обстоятелства значително превъзхождат отегчаващите,
наказанието следва да бъде наложено в граници до минимума предвиден в
Наказателния кодекс.
Именно поради всичко изложено съдът наложи наказание
при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно – „пробация“, със следните пробационни
мерки: на основание чл.42а, ал.2, т.1 във вр. с ал.1 от НК – задължителна
регистрация по настоящ адрес, с
периодичност – два пъти седмично, за срок от шест месеца и на основание чл.42а,
ал.т.2 във вр. с ал.1 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен
служител, за срок от шест месеца. Именно това наказание и в определения от съда
размер се явява адекватно да санкционира подсъдимата за престъплението, за
което ѝ е повдигнато обвинение.
По изложените съображения съдът постанови
своята присъда.
Районен съдия:________________
/Сирануш Артинян/