№ 289
гр. Б., 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:С. Ив. И.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от С. Ив. И. Гражданско дело № 20241810102111
по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по редовна и допустима молба на УМБАЛ „*“ ЕАД, ЕИК: *, гр. П., бул.
„П. ш.“ № *, срещу Н. Р. Н. – Д., гр. Б., ул. „Х. А.“ № *, действаща чрез особения си
представител – адв. Ц. Г. С., САК, гр. Б., ул. „Б.“ № *, с правно основание чл. 422, във вр. с
чл. 109, ал. 1, изр. 2, във вр. с чл. 52, ал. 2 ab initio ЗЗО и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба (ИМ) на УМБАЛ „*“ ЕАД се твърди, че:
На 13.06.2023 г. в 22:30 ч. Н. Н. била постъпила в УМБАЛ „*“ ЕАД, Отделение
„Спешна медицина“, бидейки транспортиран с автомобил на ЦСМП – гр. П., след като била
припаднала на улица в града. След консултации била пренасочена в Клиника по акушерство
и гинекология (КАГ), Оперативна гинекология (ОГ), приета с диагноза „Извънматочна
бременност, неуточнена“ по Клинична пътека (КП) № 162: „Оперативни интервенции чрез
коремен достъп за отстраняване на болестни изменения на женските полови органи“, с мин.
болничен престой от четири дни. Н. била дала информирано съгласие за всичко това,
подписвайки декларация. Лечението й били приключило с окончателна диагноза „Тубарна
бременност“ по КП № 162, за което била издадена епикриза. Тя била изписана на 20.06.2023
г., като й била връчена сметка за стойността на лечението й, тъй като към този момент Н. не
била здравно осигурена, съотв. НЗОК не е могла да плати за лечението й.
Стойността на оказаната медицинска помощ от УМБАЛ на Н. била в размер на 1 563
лв., като цената била определена по ценоразписа на лечебното заведение. Според УМБАЛ
претенцията се обосновава с това, че Н. не била здравно осигурена, поради което именно тя,
а не НЗОК, трябвало да плати за услугата (чл. 109, ал. 1, във вр. с чл. 52, ал. 2 ЗЗО).
Лечебното заведение поканило Н. да плати извънсъдебно медицинската услуга, но не
последвало плащане. По-късно било подадено заявление по чл. 410 ГПК, но то било
връчено на ответницата по чл. 47, ал. 5 ГПК; така било образувано настоящето исково
производство.
С оглед на изложеното УМБАЛ „*“ ЕАД моли БРС да приеме за установено по
отношение на Н. Р. Н. – Д., че същата дължи на УМБАЛ сумата от 1 563 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване заявлението в съда до окончателното й плащане,
1
представляваща вземане за оказана медицински помощ и услуга и болничен престой от 13.
до 20.06.2023 г. Претендират се и разноски.
В отговора на исковата молба (ОИМ) на Н. Р. Н. – Д. се възразява, че съгласно чл. 52,
ал. 2 in fine ЗЗО, във вр. с чл. 82, ал. 1 ЗЗ, тъй като случаят й е бил спешен. Това следвало и
по арг. от чл. 373, ал. 1, т. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности през
2020-2022 г. на НЗОК и ПМС № 17 за определяне на условията и реда за изразходване на
целеви средства за диагностика и лечение в лечебните заведения за болнична помощ на
лица, които нямат доход или лично имущество, което да им осигурява лечение в участие в
здравноосигурителния процес, съгласно бюджета на НЗОК. С оглед на изложеното Н. моли
БРС да остави без уважение иска на УМБАЛ.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Б.ският районен съд намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По фактите:
На 13.06.2023 г. в 22:30 ч. Н. Н. била постъпила в УМБАЛ „*“ ЕАД, Отделение
„Спешна медицина“, бидейки транспортиран с автомобил на ЦСМП – гр. П., след като била
припаднала на улица в града. След консултации била пренасочена в КАГ, ОГ, приета с
диагноза „Извънматочна бременност, неуточнена“ по КП № 162: „Оперативни интервенции
чрез коремен достъп за отстраняване на болестни изменения на женските полови органи“, с
мин. болничен престой от четири дни. Н. била дала информирано съгласие за всичко това,
подписвайки декларация. Лечението й били приключило с окончателна диагноза „Тубарна
бременност“ по КП № 162, за което била издадена епикриза. Тя била изписана на 20.06.2023
г., като й била връчена сметка за стойността на лечението й, тъй като към този момент Н. не
била здравно осигурена, съотв. НЗОК не е могла да плати за лечението й.
Стойността на оказаната медицинска помощ от УМБАЛ на Н. била в размер на 1 563
лв., като цената била определена по ценоразписа на лечебното заведение. Според УМБАЛ
претенцията се обосновава с това, че Н. не била здравно осигурена, поради което именно тя,
а не НЗОК, трябвало да плати за услугата (чл. 109, ал. 1, във вр. с чл. 52, ал. 2 ЗЗО).
Лечебното заведение поканило Н. да плати извънсъдебно медицинската услуга, но не
последвало плащане. По-късно било подадено заявление по чл. 410 ГПК, по което било
образувано ч. гр. д. № 1270/2024 г. на БРС с издадена Заповед за изпълнение №
808/11.07.2024 г., но, понеже заповедта била връчена на ответницата по чл. 47, ал. 5 ГПК, за
заявителя били дадени указания за предявяването на настоящия УИ по чл. 422 ГПК. (Всички
тези обстоятелства са безспорни по делото.)
От назначената по делото СМЕ се установява, че: (1) В момента на хоспитализацията
пациентката (ответницата) е била контактна, адекватна и хемодинамично стабилна, корем –
мек, палпаторно болезнен в долен коремен етаж, без данни за преитонеално дразнене,
Бумберг (-), перисталтика – налична (Лист за преглед на пациент в КДБ/СО №
58961/13.06.2023 г.). За пациентката са били налице данни за хемоперитонеум. В Лист за
предоперативна анестезиологична консултация и преценка № 29829/13.06.2023 г. е посочен
анестезиологичен риск ASA I „Е“, като последната буква (Е) означавала, че, ако се налага
оперативна интервенция, тя е била по спешност. Резултатите от проведените клинико-
лабораторни и образни изследвания обусловили извършването на оперативна интервенция в
спешен порядък и приливането на кръв и ПЗП, с което било предотвратено настъпването на
усложнения. (2) Налице били индикации за хоспитализацията на пациентката, спазени били
изискванията за диагностично-лечебния алгоритъм и били изпълнение критериите за
дехоспитализация по КП № 162. (3) Медицинската помощ не е било възможно да се окаже в
спешен кабинет. В СО на ЛЗ бил извършен преглед и след проведени консултации образни
изследвания ответницата била хоспитализирана в спешен порядък, с цел провеждане на
необходимите диагностични и терапевтични процедури.
В о. с. з на 08.07.2025 г. ВЛ заяви, че поддържа СМЕ и направи следните уточнения:
Пациентката била приета по спешност. „Хемоперитонеум“ означавало кръв в свободната
2
коремна кухина. Тя била дошла в следствие разстроената тубарна бременност. Нормално тя
се развивала в маточната кухина, но по някой път, по неясни причини, оплождането става в
тръбата на матката и там започвало развитието на зародиша, но тъй като не било пригодено
в един момент настъпва разкъсване на тръбата и това било съпроводено до болка в долния
коремен етаж, нарушение в циркулацията, кръвозагуба и вече налагало спешна интервенция.
В „Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка“ № 29829/13.06.2023
г. бил отразен анестезиологичен риск клас ASA І „Е“. Това означавало спешен порядък. По
принцип Клас А, клас І се определяли млади, здрави пациенти, без придружаващи
заболявания пациенти. Буквата „Е“ означавала спешен, спешен порядък. Манипулацията,
която била направена, била от спешен порядък. Реално в рамките на няколко часа се била
развила цялата история. Към 21 часа и нещо ответницата била приета за преглед, докарана
от Спешна помощ в Спешно приемно отделение, дежурният екип се е бил ориентирал, че
ставало въпрос за извънматочна бременност. При направените изследвания се е установило
хемоперитонеум и вече около 22 часа и нещо пациентката била поставена на операционна
маса. Извършена била операцията, отстранена било съответно тази руптурираната маточна
тръба, извършено било обилно промиване на коремната кухина, това, което било lavage,
означавало, че оперативната рана била възстановена и паралелно в първите часове на
следващото денонощие били влети два сака кръв + още 500 мл. плазмо-заместващи
разтвори. Ако била отложена операцията, щял да бъде застрашен животът на пациентката.
Развива се перитонит. Може да се развие и сепсис. Това е спешно състояние.
Всичко, което било приложено в кориците на делото като копие от история на
заболяването, отговаряло на изискванията на КП № 162 от НРД за МД 2020-2022 г., като
надлежно бил изпълнен и диагностичнолечебният й алгоритъм. Според ВЛ подобна
манипулация се заплащала, не била безплатна. По принцип „безплатно“ по чл. 82 това били
наблюдение и водене на бременност. Когато били неосигурени жените, те имали право на
наблюдение на бременността, водене на раждане, дали било нормално, или било със секцио,
и тези пациентки се подават в министерството и то изплащало по един допълнителен фонд
на болниците. Тази операция била гинекологична операция. Тя била спешна, но се заплаща
по касата. Условията били: ако пациентът бил неосигурен, помощ не се отказвала, защото се
виждало, че това било животозастрашаващо състояние и лекарите в гр. П. в този смисъл си
били свършили чудесно работата, но пациентът трябвало в рамките на болничния престой да
възстанови здравноосигурителните си права, т. е. трябвало да внесе липсващите здравни
вноски. Това бил единият вариант или да заплати за лечението си по ценоразпис, който бил
определен от здравното заведение. В документите в делото имало такъв ценоразпис и това
било всъщност сумата, която болницата претендирала – 1 586 лв. Реално помощта, която
била оказана на ответницата, била при спешни състояния. Това било гинекологична, а не
акушерска помощ. Акушерска щяла да бъде, ако била за раждане. Лечението се
осъществявало в условията на спешност. Спешното било това, че не било възможно да се
отложи, не можело дежурният екип при хоспитализацията на пациентката да я остави в
коридора, за да я поемел следващият екип по време на дневната смяна. Това било
спешността в случая според ВЛ. Това било според него и спешно приемно, Бърза помощ, но
ответницата вече влизала в стационара. В оперативното отделение по гинекология вече се
работела като случай. Процесният случай бил спешен, но се изисквала операция.
Пациентката не можела да се лекува в условията на спешен кабинет. Даже във фиша й за
преминаването й през Спешно отделение пациентката имала отметка, подчертан изрично в
СМЕ от ВЛ с едри букви „незабавна хоспитализация“.
Съдът кредитира и гради фактическите си изводи върху СМЕ, тъй като същата е
обективна, пълна, логична и последователна, а освен това е приета без възражение от
страните; най-сетне СМЕ е дадена в съответствие със специалните знания и умения на ВЛ.
По правото:
БРС намира, че е сезиран с установителен иск (УИ) по чл. 422 ГПК на УМБАЛ „*“
ЕАД срещу Н. Р. Н. – Д., с който се иска съдът да приеме за установено по иск на УМБАЛ
срещу Н., че последната дължи сумата от 1 563 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване заявлението в съда до окончателното й плащане, представляваща вземане за
оказана медицински помощ и услуга и болничен престой от 13. до 20.06.2023 г.: чл. 109, ал.
1, изр. 2, във вр. с чл. 52, ал. 2 ab initio ЗЗО и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответницата възразява срещу
иска, като твърди че на основание чл. 52, ал. 2 in fine ЗЗО, във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗ
не дължи заплащане на медицинските услуги и таксите за престой в болницата, тъй като
3
случаят й е бил спешен (т. 1), а и е била оказана акушерската помощ като здравно
неосигурени жени (т. 2).
Съгласно разпоредбата на чл. 47 ЗЗО, заплащането за оказаната на осигурено лице
медицинска помощ се извършва от РЗОК на предоставилия я изпълнител. Видовете
медицинска помощ, за оказването на която се извършва заплащане, са посочени в
разпоредбата на чл. 45 от същ. зак. Когато на неосигурени лица, бъде оказана медицинска
помощ, включена в обхвата на задължителното здравно осигуряване, чл. 52 ЗЗО предписва,
че тези лица заплащат оказаната им помощ по цени, определени от лечебните заведения.
Именно това е разпоредбата, въз основа на която ищецът претендира ответницата да му
заплати исковата сума.
Безспорно по делото се установяват няколко факта: (1) че на Н. Р. Н. – Д. в периода от
13. до 20.06.2023 г. ищцовото дружество е оказало болнична медицинска помощ по КП №
162 от НРД за МД 2020-2022 г.; (2) че цената на тази пътека е била 1 563 лв.; (3) че към
момента на предоставяне на медицинската услуга Н. – Д. е била с прекъснати
здравноосигурителни права и (4) че цената на услугата не е заплатена на лечебното
заведение нито от НЗОК, чрез РЗОК, нито от пациент.
Съдът счита, че всички тези обстоятелства нямат значението, придавано им от
ищцовата страна. Това е така, тъй като в конкретния случай са били приложими други
правила. Касае се за норми от ЗЗ и от Наредба № 25/04.11.1999 г. за оказване на спешна
медицинска помощ на министъра на здравеопазнането (наричана по-долу за краткост:
„Наредба. №25/04.11.1999 г.“). Според чл. 4 т. 4 от същ. наредбата обект на спешна
медицинска помощ са жени със започващо раждане или аборт. Съгласно чл. 82 ал. 1 т. 1 ЗЗ,
извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се
предоставят медицински услуги, които са свързани с медицинска помощ при спешни
състояния.
Доколкото от медицинската документация е видно, че приемната диагноза на Н. Р. Н.
– Д. е заплашващ аборт, – който, ако не е бил предприет, според заключението на ВЛ, тя е
щяла да почине, – то може да се заключи, че оказаната й помощ е представлявала такава при
спешно състояние, по смисъла на чл. 2 от Наредба № 25/04.11.1999 г., според който
спешната медицинска помощ включва всички медицински дейности, насочени към
възстановяване на остро настъпили животозастрашаващи нарушения и поддържане
виталните функции на организма. Страните по спора се съгласиха, че диагнозата, с която
ответницата е приета за хоспитализация, е създавала опасност от спонтанен аборт,
застрашаващ живота на плода и/или на майката. В Листа за предоперативна
анестезиологична консултация и преценка“ № 29829/13.06.2023 г. бил отразен
анестезиологичен риск клас ASA І „Е“, като последната буква („Е“) е означавала спешен
порядък.
С оглед изложеното, здравноосигурителният статус на Н. Р. Н. – Д. е бил без
значение, тъй като по силата на чл. 82 ал. 5 ЗЗ, медицинската помощ при спешни състояния,
се финансира от държавния бюджет. При това положение, няма основание да се приеме, че
ответницата дължи стойността на предоставените й през исковия период медицински
услуги.
Дори да не бъде споделено изложеното и да се счете, че хоспотализацията на Н. Р. Н.
– Д. не е касаела извършване на дейности, свързани с овлядяване на спешно състояние,
недължимостта на цената на медицинските услуги произтича от прогласеното с чл. 47, ал. 2
КРБ, в която разпоредба е постановено, че жената майка има право на безплатна акушерска
помощ. В Р. № 8/02.04.1998 г. по к. д. № 3/1998г. на КС на РБ е дадено задължително
тълкуване на горецитираната разпоредба, досежно прогласеното с нея право на безплатна
акушерска помощ. В т. 2 на решението се приема, че: „Конституционният текст на чл. 47 ал.
2 задължава държавата да оказва особена закрила на жената майка, като й осигурява платен
отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други
социални помощи. Безплатната акушерска помощ е медицинска помощ, която се оказва на
жената майка само през време на бременността, раждането и следродовия период. Тя
обхваща не само профилактика, израждане и лечение, пряко свързани с репродуктивния
период на жената, но и всички други настъпили през този период усложнения в
здравословното й състояние. В оказването на тази помощ могат да бъдат ангажирани освен
специалист акушер и лекари с различни специалности и други медицински специалисти, за
4
да бъдат запазени животът и здравето на жената майка. При необходимост такава помощ се
оказва на жената майка от съответните медицински специалисти във всички публични
здравни заведения в страната, в чийто район тя се намира в момента, независимо от
местоживеенето й. Безплатната акушерска помощ по смисъла на чл. 47, ал. 2 КРБ включва и
спонтанните аборти, както и абортите по медицински показания, абортите на ученички,
студентки и непълнолетни и при бременност от изнасилване. Абортите по желание извън
тези случаи и лица са изключени от безплатната акушерска помощ.“
В контекста на изложеното, налага се извод, че оказаната на Н. Р. Н. – Д. медицинска
помощ не подлежи на заплащане от нея и сумата от 1 586 лв. не се дължи. Не се дължи и
законната лихва, нито разноски (арг. от чл. 78, ал. 3 ГПК).
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Б.ският районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК от
УМБАЛ „*“ ЕАД, ЕИК: *, гр. П., бул. „П. ш.“ № *, срещу Н. Р. Н. – Д., гр. Б., ул. „Х. А.“ № *,
с който се иска да бъде установено, че Н. Р. Н. – Д. дължи на УМБАЛ „*“ ЕАД сумата от
1 563 (хиляда петстотин шестдесет и три) лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване заявлението в съда: 17.06.2025 г., до окончателното й плащане, представляваща
вземане за оказана медицински помощ и услуга и болничен престой от 13. до 20.06.2023 г.:
чл. 109, ал. 1, изр. 2, във вр. с чл. 52, ал. 2 ab initio ЗЗО и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за която сума е
била издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
808/11.07.2024 г. по ч. гр. д. № 1270/2024 г. на БРС, като НЕДОКАЗАН и
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок
от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5