Решение по гр. дело №8395/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18620
Дата: 16 октомври 2025 г.
Съдия: Боряна Стефанова Шомова Ставру
Дело: 20251110108395
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18620
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20251110108395 по описа за 2025 година
Ищецът „С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление село Лозен, общ
Столична, ......., твърди, че въз основа на трудов договор от 27.1.2023 г. бил в трудово
правоотношение с ответника Р. В. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Своге, .............
По искане на работника, след като преди това три дни не се явил на работа, работодателят
издал заповед № 3944В от 6.4.2023 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл.
326 КТ, връчена на ответника на следващия ден. С оглед прекратяване на трудовия договор
по този ред ответникът следвало да плати обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ за неспазено
тримесечно предизвестие съгласно трудовия договор, в размер на три месечни заплати по
780 лв. Ищецът моли да се осъди ответникът да му плати обезщетението в размер на 2340
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска. Оспорва
трудовото правоотношение да е прекратено по негова инициатива без предизвестие.
Оспорва дължимостта на претендираното обезщетение. Въвежда възражение за изтекла
давност. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ, страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.
Не е спорно по делото съществувалото между страните трудово правоотношение въз основа
1
на трудов договор от 27.1.2023 г., по който ответникът следвало да се яви на работа на
30.1.23 г. за изпълнение на длъжността „шофьор на товарен автомобил международни
превози“, с основно трудово възнаграждение 780 лв. и уговорено тримесечно предизвестие
при прекратяване за всяка от страните.
С покана от 5.4.23 г. от управителя на дружеството-работодател от Р. Й. са изискани
обяснения за неявяване на работа на 3 и 4.4.23 г.
На 6.4.23 г. ответникът депозирал обяснения, че неявяването е по лични причини.
На 6.4.23 г. работодателят издал заповед на основание чл. 326, ал.1 КТ за прекратяване на
трудовия договор с Р. Й. считано от същата дата с причини „по инициатива на работника без
предизвестие“, като на работника да се изплати обезщетение по чл. 224 КТ, а на
работодателя съгласно чл. 220 КТ. Заповедта е връчена на работника на 7.4.23 г.
Според разпоредбата на чл. 335, ал.1 КТ, трудовото правоотношение се прекратява писмено,
като съгласно ал.2, моментът на прекратяване с предизвестие е изтичането на срока му, при
неспазване на срока на предизвестието – с изтичане на съответната част от срока на
предизвестието, а при прекратяване без предизвестие – с получаване на писменото
изявление за прекратяване. Т.е. в хипотезата на отправено предизвестие прекратяването
настъпва или с достигането му при неспазване изцяло на срока му или с изтичане на срока
на предизвестието, като и в двата случая издадената от работодателя заповед само
констатира настъпилото преустановяване на трудовоправната връзка, но не е условие за
прекратяването й. В третата хипотеза прекратяването настъпва с достигане на писменото
изявление на едната страна /заповед на работодателя или молба на работника/ за
прекратяване на трудовото правоотношение от насрещната страна, независимо дали е
налице посоченото в него основание.
С нормата на чл. 326, ал. 1 КТ, законодателят е уредил потестативното право на
работника/служителя едностранно да прекрати трудовото правоотношение, без значение на
мотива за същото, като отправи писмено предизвестие до работодателя.
В случая не се установява работникът да е отправил писмено предизвестие за прекратяване
на трудовия договор, при липса на което не може да се приеме, че такова е настъпило по реда
на чл. 326 КТ.
Всъщност при установените по делото факти следва да се приеме, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено с получаване от работника /ответника/ на
издадената от работодателя /ищеца/ заповед за прекратяване на трудовия договор, като е
ирелевантно посоченото в нея основание. В този смисъл трудовото правоотношение между
страните е прекратено въз основа на издадената от работодателя заповед и получаването й
от работника, а не в резултат на упражнено от последния преобразуващо право да прекрати
трудовия договор.
Доколкото обезщетението по чл. 220, ал.1 КТ се дължи само при неспазено от иницииралата
страна прекратяването предизвестие и при липса на отправено такова от ответника, то за
ищеца не е възникнало правото да получи претендираното обезщетение.
Предявеният иск като неоснователен, следва да се отхвърли в цялост.
Относно разноските: С оглед изхода на делото, ищецът няма право на разноски.
2
На основание чл. 78, ал.3 ГПК право на разноски има ответникът – в размер на 600 лв.
платено адвокатско възнаграждение /съгласно представените договор и списък/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
село Лозен, общ Столична, ......., срещу Р. В. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Своге, ............, иск за заплащане на обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ, в размер на 2340.00 лв.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление село Лозен, общ
Столична, ......., ДА ЗАПЛАТИ НА Р. В. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Своге,
............, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 600.00 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване
на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3