Решение по дело №289/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по чл. 145 и сл. във връзка с чл. 19ж от Административнопроцесуалния кодекс АПК) и чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Делото е образувано по жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, със седалище: [населено място] (ВиК ООД – Русе), представлявано от управителя И. М., чрез пълномощника адв. С. Д., против Отказ на Ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 (ОПОС 2014-2020), обективиран в писмо рег.№ 1-016-0001-1-455/02.04.2025 г., за сключване на допълнително споразумение за изменение на Административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № Д-34-62/31.07.2019 г. за проект BG16M1OP002-1.016 „Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената територия , обслужвана от ВиК ООД – Русе във връзка с постановено Решение №13911/20.12.2924 г. по адм. д. № №7364/2024 г. на ВАС, VІІ отд. В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорвания отказ поради противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Излагат се доводи във връзка с всяко от съображенията на административния орган, съдържащи се в писмо рег.№ 1-016-0001-1-455/02.04.2025 г. Иска се съдът да отмени отказа на РУО на ОПОС 2014-2020 г. и да му върне преписката за подписване на допълнително споразумение с ВиК ООД – Русе за изменение на АДБФП като задължи административния орган да подпише такова допълнително споразумение след влизане в сила на съдебното решение. Претендира се и присъждане на разноски, за които представя списък.

Ответникът по делото – Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Околно среда“ 2014-2020 г., чрез пълномощника си, в хода на делото по същество, изразява становище за неоснователност на жалбата като изцяло се поддържат изложените в оспореното писмо съображения. Иска се съдът да остави жалбата без уважение и да присъди на ответника разноски по представен списък. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено и претендирано за присъждане от жалбоподателя, във връзка с което възражение ответникът се позовава на решение от 25.01.2024 г. по Дело С-438/2022 г. на СЕС.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка за законосъобразност на оспорения отказ, съобразно с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Предмет на спора в настоящото производство е отказът на РУО на ОПОС 2014-2020 г. за изменение на АДБФП, сключен с жалбоподателя по реда на ЗУСЕФСУ. Между страните по делото на основание чл. 24, ал. 1, чл. 45, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (сега с променено наименование – ЗУСЕФСУ) е сключен Административен договор № Д-34-62/31.07.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на Европейския съюз по процедура чрез директно предоставяне BG16M1OP002-1.016 „Изграждане на ВиК инфраструктура“.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ "Административен договор" е изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от ЕФСУ, по силата на което и със съгласието на бенефициента (назован така, въпреки дадената легална дефиниция за понятието "бенефициер" в чл. 2, т. 10 на Регламент № 1303/2013 г.) се създават за бенефициента права и задължения по изпълнението на одобрения проект. Административният договор се оформя в писмено споразумение между ръководителя на управляващия орган и бенефициента, заместващо издаването на административен акт. В съответствие с чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕФСУ административните актове по глава Трета от закона се оспорват пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като административният договор се оспорва по реда за оспорване на индивидуален административен акт. Понятието „оспорване на административен договор“, употребено в разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, не следва да се тълкува буквално като възможност за оспорване единствено на самия административен договор, тъй като съгласно чл. 19ж, ал. 1 от АПК споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. Това означава, че на съдебен контрол подлежи не само административният договор като самостоятелен акт, приравнен на индивидуален административен акт, но и неговото изпълнение, изменение или прекратяване, а следователно и съответните откази за изменението му. Съгласно чл. 19ж, ал. 2 от АПК тези спорове се разглеждат по реда на дял трети от кодекса – „Производства пред съд“, т.е. приложение намират разпоредбите за оспорване на административни актове и по-конкретно на индивидуални административни актове. С оглед на изложеното отказът на РУО на ОПОС 2014-2020 г. за изменение на АДБФП подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

От представената по делото кореспонденция между страните се установява, а това не се и оспорва от тях, че писмо рег.№ 1-016-0001-1-455/02.04.2025 г., съдържащо оспорвания отказ, е съобщено на жалбоподателя чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020 (ИСУН 2020) на 02.04.2025 г., а жалбата срещу него е подадена чрез куриер до административния орган на 16.04.2025 г., т.е. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. За жалбоподателя е налице правен интерес от оспорването, доколкото му е отказано поискано от него изменение на АДБФП. Без правно значение за преценката на правния интерес на жалбоподателя е обстоятелството, че към момента на образуване на съдебното производство програмният период по процесната оперативна програма е приключил, изпълнението на проекта е приключило и срокът за допустимост на разходите е изтекъл.

Изложените до тук съображения обосновават извода на съда за процесуална допустимост на подадената от ВиК ООД – Русе жалба срещу отказ на РУО на ОПОС 2014-2020 г. за изменение на АДБФП.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Отказът за изменение на АПБФП № Д34-62/31.07.2019 г. е обективиран в писмо рег.№ 1-016-0001-1-455/02.04.2025 г. на Ръководителя на УО на ОПОС Г. С., поради което се явява издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 24, ал. 1 и чл. 45, ал. 2 от ЗУСЕФСУ безвъзмездната финансова помощ се предоставя от ръководителя на управляващия орган с административен договор. Това именно е и административният орган, компетентен да се произнесе по искане за изменение на сключен административен договор по реда на ЗУСЕФСУ. Видно от приложената по делото Заповед № РД-773/02.09.2024 г. на Министъра на околната среда и водите Г. С. – Г. директор на Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ в МОСВ/, е оправомощена за Ръководител на Управляващия орган на оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ като й е възложено да изпълнява функциите на РУО в пълен вид и обем, с изключение на функцията по издаване на заповеди за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) чрез бюджетна линия по приоритетна ос 6 „Техническа помощ“ на ОПОС 2014-2020, както и заповеди за тяхното изменение и/или допълване и отмяна (процесния случай не попада в цитираното изключение).

Оспореният отказ е издаден в писмена форма като в писмото се съдържат съображенията на административния орган за взетото решение, т.е. актът се явява мотивиран.

Съдът не установи допуснати процесуални нарушения при постановяване на оспорения по делото отказ. Наличието на такива не се и твърди от жалбоподателя.

Основният спорен по делото въпрос е относно материалната законосъобразност на оспорвания отказ.

От представените по делото доказателства съдът установи, че жалбоподателят е бенефициер по АДБФП № Д-34-62/31.07.2019 г., по силата на който му се предоставя безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 95 873 605.70 лева по процедура BG16M1PO002-1.016 „Изграждане на ВиК инфраструктура“, по приоритетна ос 1 „Води“ на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“, съфинансирана в размер на 85% от Кохезионния фонд на Европейския съюз, за изпълнение на проект ИСУН № BG16M1OP002-1.016-0001 „Изграждане ва ВиК инфраструктура на обособената територия, обслужвана от „ВиК“ Русе ООД“ като безвъзмездната финансова помощ по процедурата възлиза на 1 350 000 000 лева. Финансираният по договора проект е на стойност 131 783 167.65 лв., от които 81 492 564.85 лв. – от Кохезионния фонд, 14 381 040.85 лв. – национално съфинансиране от държавния бюджет на Р България, 13 947 248.52 лв. – собствен принос на бенефициера и 21 962 313.43 лв. – недопустими разходи.

За изпълнение на одобрения проект, за който е предоставена безвъзмездната финансова помощ, жалбоподателят сключва договори за възлагане на обществени поръчки, сред които са и следните договори:

• Договор за обществена поръчка № С-2019-0021-1/05.03.2021 г. с предмет „Инженеринг на обект: Реконструкция на ВиК мрежи в [населено място]; Етап I – „Реконструкция на канализационни колектори и прилежащи водопроводи““;
• Договор за обществена поръчка № С-2019-0021-2/12.02.2021 г. с предмет: „ Инженеринг на обект „Реконструкция на ВиК мрежи в [населено място]; Етап II – „Реконструкция на главни и второстепенни водопроводни клонове““;
• Договор за обществена поръчка № С-2020-0002/22.03.2021 г. с предмет: „Инженеринг на обект: „Реконструкция на ВиК мрежи ЦГЧ, [населено място]““;
• Договор за обществена поръчка № С-0019-0019/19.02.2021 г. с предмет: „Инженеринг на обект: „Реконструкция и подмяна на съществуващи довеждащи водопроводи от ПС II подем до ПС III подем““;
• Договор за обществена поръчка № С-0013-2019/18.09.2020 г. с предмет: „Инженеринг на обект: „Реконструкция и доизграждане на ВиК мрежи в [жк], Изграждане на отвеждащ колектор и реконструкция на прилежаща ВиК мрежа““.

Във връзка с увеличаващата се инфлация в страната с § 1 от Закона за допълнение на Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 62 от 5.08.2022 г., в сила от 5.08.2022 г.) в ЗОП е създаден нов чл. 117а със следното съдържание:

"Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка при инфлация

Чл. 117а. (1) В случаите по чл. 116, ал. 1, т. 1, 2 и 3 изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки и материали, които формират стойността на договора, се извършва съгласно методика, одобрена с акт на Министерския съвет.

(2) Когато в случаите по чл. 116, ал. 1, т. 1 възложителят предвижда клауза за изменение на цената във връзка с инфлацията по ал. 1, той може да обвърже тази клауза с методиката по ал. 1."

Съгласно § 2 от ПЗР на ЗДЗОП методиката по чл. 117а, ал. 1 се прилага и при изменение на договори за обществени поръчки или рамкови споразумения на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 и 3, сключени преди влизането в сила на този закон.

Самата методика е приета от Министерския съвет с постановление № 290 от 27.09.2022 г. (Oбн., ДВ, бр. 78 от 30.09.2022 г., в сила от 30.09.2022 г.). Съгласно чл. 1 от Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация (Методиката), в редакцията на нормата към датата на приемането й, с методиката се регламентира начинът за изменение на цената на договор за обществена поръчка и рамково споразумение в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основните стоки и материали, формиращи стойността на договора за строителство и рамковото споразумение за строителство. С изменение чл. 1 от Методиката от 28.02.2023 г. (относима редакция към настоящия казус) в обхвата й се включва изменение на цената на договор за обществена поръчка и рамково споразумение в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени: 1. цените на основните стоки и материали, формиращи стойността на договора за строителство и рамковото споразумение за строителство; 2. цените на основните стоки и материали, формиращи стойността на договора за доставка и рамковото споразумение за доставка, сключени от възложители, извършващи една или няколко секторни дейности, свързани с природен газ и топлинна енергия и/или електроенергия, когато доставката е пряко относима към осъществяването на съответната секторна дейност.

Във връзка с посочената нова законова регламентация ответникът е изготвил Указания № BG16M1OP002-1.016-0001-C04-M283 относно сключване на допълнителни споразумения към АДБФП за увеличаване на БФП, съгласно ПМС 290/27.09.2022 г. Указанията са публикувани чрез ИСУН на 05.10.2022 г. (актуализирани на 11.10.2022 г.). С тези указания УО на ОПОС уведомява бенефициерите по АДБФП, че във връзка със срочното изпълнение на договорите с избраните от тях изпълнители и периодичното подаване на искания за предоставяне на средства, както и последващата им верификация и плащания, е налице готовност за увеличаване на финансовия ресурс, предоставен като безвъзмездна финансова помощ (БФП), чрез сключване на допълнително споразумение към АДБФП, при спазване на посочените в указанията условия. В режим на ограничени финансови средства и в съответствие с принципа за добро финансово управление, УО на ОПОС има възможност да осигури БФП в размер, обезпечаващ увеличение на стойностите на сключените договори с избрани изпълнители за строителство с до 15% (петнадесет процента) от стойността им. Указани са подробно процедурните стъпки, които бенефициерите следва да изпълнят, за да се стигне до сключване на допълнително споразумение към АДБФП. На бенефициерите е даден срок от 10 работни дни, в който да представят пред УО на ОПОС сключени допълнителни споразумения с изпълнителите на обществените поръчки, съобразно Методиката, както и искане за изменение на АДБФП. Указани са и конкретните технически действия, които следва да се изпълнят в ИСУН. Съгласно т. 2 от Указанията актуализирането на стойността на БФП ще се извърши със сключване на Допълнително споразумение към АДБФП и ще бъде еднократно, като максималният приложим процент ще е 15% на ниво отделен договор с изпълнител. Според Указанията исканията ще бъдат разглеждани от УО на ОПС по реда на тяхното постъпване, съобразно изброени критерии. При наличие на всички обстоятелства за промяна на стойността на БФП, УО на ОПОС ще процедира Допълнителното споразумение към АДБФП в срок от 15 работни дни, като изрично е посочено, че този срок е индикативен. В Указанията се посочва още, че в следствие индексация на стойностите на сключените договори за строителство, при достигане на сумата за БФП над 50 млн. евро, проектът минава прага за „голям проект“. Одобряването на „голям проект“ се извършва съгласно изискванията на (ЕС) 1303/2013, чрез процедура в ЕК, следвайки и националното законодателство, което налага подготовка на формуляр за „голям проект“, подготвен от бенефициента и прилагане на процедурата, съгласно ЗУСЕФСУ. За бенефициенти ВиК Русе, ВиК Сливен и ВиК Шумен по процедура BG16M1OP002-1.016 и процедура BG16M1OP002-1.020 с бенефициент Столична община, преди стартиране на действия от страна на бенефициентите за подписване на Допълнителни споразумения, отразяващи индексация на договорите за строителство и по подготовка на формуляр за „голям проект“, следва в оперативен порядък да се комуникира с УО на ОПОС.

Във връзка с публикуваните указания ВиК ООД – Русе е отправило до УО молба за получаване на допълнителна информация по реда на чл. 27, т. 4 във връзка с чл. 33, т. 4 от Приложение № 2 към АДБФП (кореспонденция № BG16M1OP002-1.016-0001-C04-M289/20.10.2022 г.). С молбата се искат по-конкретни разяснения относно основните стъпки, които е необходимо да се следват в процеса на кандидатстване за изменение на АДБФП по реда на указанията в хипотезата на „голям проект“ по смисъла на О. Р.. На второ място се посочва, че съобразно действащите правила, хипотетично е възможно проектът да бъде „фазиран“. В тази връзка е зададен въпрос приложима ли е тази хипотеза за проекта, изпълняван от ВиК ООД – Русе, вкл. в условията на реално постигнати заложените общи индикатори по проекта. В отговор (кореспонденция от 24.10.2022 г.) относно поставения въпрос за „фазиране“ на проекта, УО посочва, че опция за фазиране единствено поради бюджетни съображения (без дефиниране на целеви стойности на индикатори) е неприложима. Отправен е апел за срочно представяне на искане за изменение на АДБФП, базирано на сключени допълнителни споразумения с изпълнителите и подаване на искания за средства, базирани на фактури, издадени за реализацията на строителните дейности от проекта.

В изпълнение на Указанията, жалбоподателят е изготвил и подал чрез ИСУН на 20.02.2023 г. искане за изменение на АДБФП. Към искането са приложени изискуемите от административния орган документи и проекти, включително допълнителни споразумения, сключени в периода м. декември 2022 г. – м. февруари 2023 г. с изпълнителите на обществени поръчки по цитираните по-горе в настоящото решение пет договора за обществени поръчки. Независимо от становището на УО, в искането за изменение жалбоподателят изрично е посочил следното:

„…бенефициентът счита за целесъобразно да изложи общия подход, който е предложил към изпълнителите предвид възникващите в рамките на проекта ограничения за увеличение на цената на договорите, произтичащи от достигане на прага на „голям проект“. Предвидено е увеличението да се извърши на три етапа като първият и третият предполагат изменение на АДБФП. Предмет на настоящото искане е само първия етап по същество, както и принципният подход, предвиден за третия етап, а именно:

- Етап 1: изменение на договорите по ЗОП до достигане на прага за „голям проект“ (предмет на настоящото искане по същество);

- Етап 2: изплащане на неизползваните непредвидени разходи като правното основание за това е определението, дадено в § 14. от Заключителните разпоредби на ПМС № 5/13.01.2023 г., с което се изменя ПМС № 189/2016 г. Що се отнася до договорното основание, същото е посочено по-долу;

- Етап 3: използване на спестените средства след фактическото завършване на строителството (предмет на последващо искане за изменение на АДБФП по същество, но обект на искане за принципно одобрение на подобен подход чрез настоящото искане за изменение) съгласно текста по-долу.“

Искането е одобрено и въз основа на него на 03.05.2023 г. е сключено Допълнително споразумение № 4 към АДБФП № Д-34-62/31.07.2019 г. с рег.№ BG16M1OP002-1.016-0001-C4 в ИСУН 2020. Според информацията, предоставена на съда от УО с писмо вх.№ 1520/14.03.2024 г. по описа на съда, процентът на договорената с ВиК ООД – Русе индексация по четири от петте договора с изпълнителите на обществени поръчки е 4.5%, а по един договор е 4.7%. Договорените индексации с останалите 11 бенефициери, с които РУО на ОПОС 2014-2020 г. е сключил допълнителни споразумения при прилагане на ПМС № 290/2022 г. са в диапазона 10-15%.

На 31.10.2023 г. жалбоподателят е депозирал чрез ИСУН ново искане за изменение в АДБФП. Към искането са приложени допълнителни споразумения от 31.10.2023 г. към същите пет договора за обществени поръчки, които са били предмет на искането за изменение на АДБФП от 20.02.2023 г. В новото искане изрично се посочва следното: „Исканото изменение и/или допълнение се състои във вътрешно преразпределение на спестени вследствие изпълнение и завършване на строителството разходи, чрез които изпълнителите по договори за обществени поръчки за инженеринг да бъдат частично удовлетворени предвид произтичащата от законодателството и релевантните указания на УО на ОПОС възможност за индексиране на договорите поради наличие на инфлация на нива, далеч надхвърлящи обичайните търговски очаквания и приети рискове. В резултата от исканото изменение няма да настъпи увеличение на размера на БФП, а само реалокацията й между отделни бюджетни редове.“ Освен това в искането жалбоподателят е уточнил, че чрез предходното Искане за изменение бенефициерът реално е достигнал прага на „голям проект“ чрез увеличаване размера на БФП. Същевременно, чрез реализираното изменение, само частично се постигат заложените както от законодателя, така и от УО на ОПОС цели, касаещи възстановяване на баланса във взаимоотношенията между възложителя/ бенефициера и изпълнителите по договори, нарушен вследствие възникване на инфлационни процеси. За допълнително възстановяване на този баланс, бенефициерът отправя второто си искане за изменение, като по този начин цели да се елиминира неравнопоставеността между стопанските субекти (изпълнителите на обществени поръчки по проекта на ВиК ООД – Русе и изпълнителите по други проекти на бенефициери, които са имали възможност да компенсират инфлационните процеси до общоприложимия размер от 15%).

Екипът на УО на ОПОС е изготвил Становище (под № 20 в описа на представената преписка на хартиен носител), в което се обръща внимание, че исканото изменение представлява втора индексация на процесните договори, които вече са индексиран, съгласно ПМС № 290/2022 г. Посочва се още, че исканата индексация не е изчислена коректно и не е в съответствие с Методиката за изменение на цената на договорите с изпълнител, тъй като е използван индекс за последното тримесечие на 2020 г., а тъй като става въпрос за последваща индексация съгласно чл. 4 от ПМС № 290/27.09.2022 г. (очевидно се има предвид чл. 4 от Методиката, а не от ПМС, с което тя е приета) трябва да се приложи стойността на индекса към последно приложеното изменение.

На 22.11.2023 г. УО е уведомил жалбоподателя за изразеното становище и че следва да извърши корекции в подаденото искане за изменение в срок до 29.11.2023 г. (кореспонденция № BG16M1OP002-1.016-0001-C05-M430). В указания срок жалбоподателят е извършил корекции по искането си, към което е представил и Обяснителна записка (№ 18.8 в описа на преписката). В обяснителната записка се посочва, че в случай на пълно прилагане на Методиката за индексация, проектът, изпълняван от ВиК ООД ще премине в категорията „голям“, което налага поетапно индексиране на последователни в изпълнението си строително-монтажни работи, като основание за сключване на всяка от двете групи допълнителни споразумения, са едни и същи искания на изпълнителите. Според жалбоподателя в конкретния случай, чрез подаденото второ искане за изменение, не се извършва повторно индексиране на изменени вследствие на индексация цени на строителни дейности, както е прието от УО в становището му, а се извършва индексация и прилагане на формулата по чл. 4 върху първоначалната стойност на дейности, неиндексирани или частично индексирани към датата на искането, с оглед ограничения финансов ресурс. Бенефициерът поддържа становище, че в конкретния случай не се иска повторно или последваща индексация, а допълваща такава, доколкото първото индексиране е извършено с оглед ограничен финансов ресурс и в режим избягване достигането на „голям“ проект. По тази причина макар индексацията да е предмет на две отделни споразумения по всеки договор, същата се отнася до и се изчислява спрямо първоначалната договорна цена и стойност на дейностите, а не към изменени, вследствие прилагане на индексацията, такива.

На 13.12.2023 г. УО на ОПОС издал писмо, с което е уведомил жалбоподателя, че отказва поисканото от него изменение.

Този отказ на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г., обективиран в писмо рег.№ 1-016-0001-1-455/13.12.2023 г., за сключване на допълнително споразумение за изменение на Административен договор за безвъзмездна финансова помощ № Д-34-62/31.07.2019 г. във връзка с подадено от „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Русе коригирано искане за изменение № BG16M1OP002-1.016-0001-CR005/23.11.2023 г., е отменен с Решение №1289/17.04.2024 г. по адм. д. № 15/2024 г. на АС-Русе, оставено в сила с Решение №13911/20.12.2924 г. по адм. д. № №7364/2024 г. на ВАС, VІІ отд.

Жалбоподателят с писмо вх. 0№ 1-016-0001-1-455/06.02.2025 г. до РУО, е поискал възобновяване на процедурата за изменение АДБФП № Д-34-62/31.07.2019 г. за проект „Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената територия , обслужвана от ВиК ООД – Русе във връзка с посоченото Решение на ВАС.

На 02.04.2025 г. УО на ОПОС издал писмо, с което го е уведомил, че отново отказва поисканото от него изменение АДБФП. В писмото се излагат мотиви, че за жалбоподателя липсвал на правен интерес за изменение на АДБФП № 34-62/31.07.2019 г., тъй като срока за допустимост на разходите по ОПОС 2014-2020 изтекъл на 31.12.2023 г.

В този отказ е отразено, че посочените допълнителни споразумения от 31.10.2023 г., сключени между „ВиК" ООД, Русе и изпълнителите по петте договора, биха влезли в сила от датата на евентуалното сключване на допълнително споразумение за изменение на АДБФП, която дата би следвала определения краен срок на допустимост на разходите по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г", за УО на ОПОС би било невъзможно да осъществи функциите си по последващ контрол и проверка на законосъобразност на допълнителните споразумения по обществените поръчки, с което Управляващия орган би бил поставен в ситуация на невъзможност да изпълни основните си функции по управление и контрол. В този смисъл всички последици, които би породило сключването на допълнително споразумение към АДБФП биха попаднали извън крайния срок за извършване на действия по разплащане по програмата. Съгласно нормата на чл.65, §2 от Регламент 1303/2013г. разходите са допустими за финансиране от ЕСИФ, ако същите са направени между 1 януари 2014г. до 31 декември 2023г.

Налице било и противоречие по отношение на нормата ЗУСЕФСУ, регламентираща, че доколкото друго не е предвидено, разходите са допустими. С оглед на отлагателното действие за влизане в сила на сключените допълнителни споразумения от 31.10.2023 г., обвързано от подписване на допълнително споразумение към АДБФП № Д-34-62/31.07.2019 г. за промяна на бюджета по проекта във връзка с индексацията, всички последици, които би породило сключването на допълнително споразумение към АДБФП биха попаднали извън крайния срок за извършване на действия по разплащане по програмата. Съгласно нормата на чл.65, §2 от Регламент 1303/2013г. разходите са допустими за финансиране от ЕСИФ, ако същите са направени между 1 януари 2014г. до 31 декември 2023г.Налице било и противоречие с нормата на чл.58, ал.1 от ЗУСЕСИФ, според която, разходите били допустими, ако били платени в срока за допустимост на разходите за съответния програмен период, както и чл.19, ал.4, т.1, б. „а" от Наредба Н-3 от 22 май 2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество, регламентираща, че управленските проверки за верифициране на разходите включват документална проверка на всяко искане за плащане, подадено от бенефициента, включително и на придружаващата го документация, която обхваща минимум следните обстоятелства - разходите са направени и платени в периода на допустимост.

Посочено е, че доколкото не можело да бъде установена правна и фактическа възможност за настъпване на търсените от бенефициера последици, липсата на годен предмет на административното производство, не било налице правна възможност от изменение на АДБФП № Д-34-62/31.07.2019 г. и съответно сключването на допълнително споразумение към него.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че при тълкуване нормите на административния договор следва да се спазват правилата по чл. 20 от Закона за задълженията и договорите, според които при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Същността на клаузите от административния договор, които са едностранно определени от държавната администрация следва да се определя съобразно публичния интерес, доколкото се касае за предоставяне на публични финансови средства. Използването на властническия метод на правно регулиране на отношенията, които се създават с административния договор по ЗУСЕСИФ не означава неравнопоставеност на страните в смисъл на поставяне на едната страна в неблагоприятно и подчинено на административния орган положение, тъй като при сключването му гражданите и техните организации се превръщат в партньори на публичната администрация и целта е предоставяне на особено публично благо – бюджетни финансови средства, което бенефициерът следва да преобразува в друго публично благо чрез изпълнение на проект, за удовлетворяване и закрила на обществения интерес. Именно, защото административният договор по ЗУСЕСИФ е конкретизация на определено публично благо, представляващо обществен интерес, не може да се отказва неговото сключване или изменение и/или допълване на формални основания, тъй като по този начин няма да бъдат спазени целите, дадени в чл. 174 и чл. 175 от Договора за функциониране на Европейския съюз, в чл. 3 от Договора за Европейски съюз и в съображение 3 от преамбюла на Регламент № 1303/2013 на Европейския парламент и Съвета. Или с други думи ответникът следва да съдейства на жалбоподателя за постигане на целите на договора.

Действително, разходи, направени след крайния срок на изпълнение на дейностите по операцията и проекта нямат качеството на допустими, но в конкретния случай е видно, че исканото изменение е свързано само с вътрешно преразпределение на спестени вследствие изпълнение и завършване на строителството разходи, чрез които изпълнителите по договори за обществени поръчки за инженеринг да бъдат частично удовлетворени предвид възможността за индексиране на договорите поради инфлационни нива, надхвърлящи обичайните търговски очаквания и приети рискове. В този случай няма да настъпи увеличение на размера на БФП, а само реалокацията й между отделни бюджетни редове.

Твърденията на ответника, че 5 бр. допълнителните споразумения от 31.10.2023 г. към сключените договори за обществени поръчки биха влезли в сила и биха били платени разходите по тях от бенефициера към изпълнителите след крайната дата за допустимост на разходите в програмния период - 31.12.2023 г., както и евентуален отказ за веритифициране на тези разходи са неотносими в случая, защото тези обстоятелства са хипотетични и неотносими пряко към настоящото производство, тъй като представляват бъдещо несигурно събитие.

Следва де се посочи, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. В случая, ако в разумен срок УО на ОПОС беше удовлетворил първото искане на жалбоподателя,/ отказът му е отменен с Решение №1289/17.04.2024 г. по адм. д. № 15/2024 г. на АС-Русе, оставено в сила с Решение №13911/20.12.2924 г. по адм. д. № №7364/2024 г. на ВАС, VІІ отд./ то тогава всички последици, които би породило сключването на допълнително споразумение към АДБФП не „биха попаднали извън крайния срок за извършване на действия по разплащане по програмата“.

Както е посочено и в Решение №13911/20.12.2924 г. по адм. д. № №7364/2024 г. на ВАС, VІІ отд., „в случаите на искане за изменение на АДБФП на административния орган не е предоставена оперативна самостоятелност да преценява целесъобразността на направеното искане. … Изпълнението на административните договори е елемент от организацията на работата на административния орган“.

В обобщение на всичко изложено до тук, съдът приема, че оспореният в настоящото съдебно производство отказ на УО на ОПОС, обективиран в писмо рег.№ 1-016-0001-1-455/02.04.2025 г. г., за изменение на АДБФП № Д-34-62/31.07.2019 г. е незаконосъобразен. Това налага неговата отмяна.

Производството пред административния орган е инициирано от жалбоподателя с подаването на ново искане за изменение на АДБФП от 02.04.2025 г. след отменен предходен отказ на ответника по съдебен ред. При тези обстоятелства на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, доколкото въпросът не може да бъде решен от съда по същество (съдът не може да измени административния договор), то преписката би следвало да бъде върната на административния орган. В настоящия случай обаче, след отмяна на оспорения отказ, такова връщане се явява безпредметно, предвид факта, че след 31.12.2023 г. УО на ОПОС 2014-2020 г. е лишен от правомощия да процедира административни договори по оперативната програма за програмен период 2014-2020 г. и разходи по тях.

При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на разноски. Техният размер възлиза на 36 700 лв., от които 1 700 лв. – държавна такса и 35 000 лв. – адвокатски хонорар, за заплащането на които по делото са представени платежни нареждания. Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. С оспорваното писмо е отказано изменение на договор с цена в общ размер от 9 030 048.81 лв. Съгласно чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 и за случая (по т.7) при интерес от 1 000 000 лв. до 10 000 000 лв. – 39 650 лв. плюс 1,5 % за горницата над 1 000 000 лв., т.е. минималното адвокатско възнаграждение при материален интерес от 9 030 048.81 лв. е 160 100.73 лв. Заплатеното и претендирано от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е далеч по-ниско (около 4.5 пъти) и по преценка на съда напълно съответства на фактическата и правна сложност на делото. Същото, макар да е протекло само в едно съдебно заседание, касае нов отказ на ОУ и друг специфичен казус различен от разглеждания по адм. д. № 15/2024 г. на АС-Русе. Неоснователно е позоваването от страна на ответника на решението на СЕС по Дело С-438/2022 г., тъй като, както вече се посочи, претендираното адвокатско възнаграждение и без това е далеч под регламентирания с Наредба № 1/2004 г. минимум.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, със седалище: [населено място], представлявано от управителя И. М., Отказ на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г., обективиран в писмо рег.№ 1-016-0001-1-455/02.04.2025 г., за сключване на допълнително споразумение за изменение на Административен договор за безвъзмездна финансова помощ № Д-34-62/31.07.2019 г. за проект BG16M1OP002-1.016 „Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената територия , обслужвана от ВиК ООД – Русе“.

ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството, [населено място] да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Русе, представлявано от управителя И. М., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], сумата 36 700,00 (тридесет и шест хиляди и седемстотин) лева разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.