№ 12946
гр. София, 22.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110103778 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от М. Т. К., ЕГН
********** Адрес: гр. С против „Т“ ЕАД, ЕИК ........... с адрес на управление гр. С,
представлявано от изпълнителния директор ..........
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като е оспорил исковите претенции по
основание и размер.
Ищцата твърди, че спрямо лицето ........-наследодател на М. Т. ......... е било проведено
исково производство, впоследствие въззивно производство, което е завършило с влизане в
сила на Решение от 17.02.2016 г., въз основа на която е издаден изпълнителен лист, въз
основа на която се сочи, че е било образувано изпълнително дело № ..........
Твърди се, че М. Т. К. не е единствен наследник на наследодателя си и дължи 1/3 от
присъдените в изпълнителният лист суми, поради факта, че е с 1/3 наследствен дял.
Твърди се, че не са извършвани действия от страна на взискателя за период повече от
пет години от влизане в сила на Решението на СГС от 17.02.2016г. и би следвало
изпълнителното производство да бъде прекратено, след като е изтекла пет годишната
погасителна давност по чл. 117, ал.1, от ЗЗД.
Твърди се, че давността е започнала да тече от момента на влизане в сила на Решение
от 17.02.2016г., след което с образуването на изпълнителното производство същата не е
прекъсвана.
Твърди се, че в настоящия случай не са извършвани изпълнителни действия от страна
на взискателя и поради това давността не е спирана и прекъсвана. Не са извършвани
никакви изпълнителни действия за период по-дълъг от пет години, считано от датата на
влизане в сила на Решение от 17.02.2016г..
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между М. Т. К., ЕГН ********** Адрес: гр. С и „Т“ ЕАД, ЕИК ........... с
адрес на управление гр. С, представлявано от изпълнителния директор ........., че М. Т. К.,
ЕГН ********** Адрес: гр. С не дължи на „Т“ ЕАД, ЕИК ........... с адрес на управление гр.
1
С, представлявано от изпълнителния директор ......... сумата от 159,44 лв./сто петдесет и
девет лева и 44 стотинки/ от които 59,96лв. - разноски в исковото производство и 99,48лв.-
разноски във въззивното производство, поради обстоятелството, че претендираните суми са
погасени по давност.
Прави се искане за присъждане на разноски.
Ответникът оспорва исковата претенция. Твърди, че вземането не е погасено по
давност, ответникът оспорва претенцията и иска от съда да я отхвърли. Претендира
разноски.
В съдебно заседание за ищцата, редовно призована – не се е явила лично и не се явява
представител. Ищцата не е изразила становище по отговора на исковата молба, който и е
бил връчен, чрез упълномощения процесуален представител.
За ответника – редовно призован, в съдебно заседание не се явил представител. С
постъпило по делото становище е заявено искане за постановяване нареешние по реда на
чл.238 от ГПК.
Въз основа на събраните по делото доказателства от една страна и от друга страна с
оглед искането и наличието на предпоставки за произнасянето на неприсъствено решение по
спора по смисъла на чл.238 и сл. от ГПК съдът е мотивиран да приеме следното от
фактическа и правна страна:
Установява се, че срещу ищцата е образувано и се води изпълнително производство, в
качеството й на наследник на .........
Установява се, че наследодателя на ищцата е приключило исково производство, което
е приключило с влизане в сила на Решение от 17.02.2016 г., постановено по в.гр.дело №
13637 по описа на СГС, ГО, IV-В въззивен състав, въз основа на която е издаден
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ..........
По делото не се установява, освен изпращането на покана за доброволно изпълнение да
се извършвани други изпълнителни действия за събиране на вземането по изпълнителния
лист.
Не може да се спори и съдът приема, че давността за погасяване на вземанията на
ответника по влязлото в сила съдебно решение е започнала да тече от датата на влизане на
решението в сила, която е установена по делото по безспорен начин, а именно – датата на
постановяване на решението на въззивния съд – 17.2.2016 година, при което се налага
извода, че началната дата на давностния срок е считано от 18.2.2016 година. При това
давностния срок по аргумент от чл.117, ал.2 от Закона за задълженията и договорите е
изтекъл на 18.2.2021 година.
Съгласно задължителното органите на съдебната и изпълнителната власт тълкуване,
дадено в Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълкувателно дело № 3/2020 г.,
прието след постановяване на решението, по което е бил издаден процесния изпълнителен
лист - докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди
обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече
от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС №3/1980 г. Ето защо давността
за процесиите вземания следва да се счита, че е започнала да тече именно от 18.2.2016
година и е била спряна с образуването на изпълнително № ..........
Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК
на ВКС задължително тълкуване, давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
2
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в
случай, че е налице реално засягане на правната сфера на длъжника. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително изпълнение.
В казуса следва да се има предвид, че по искане на ищцата съдът е допуснал
обезпечение на иска чрез спиране на изпълнителното производтсво, което също води до
спиране на давността.
Като се съобрази датата на образуване на изпълнителното производство, с което
давността е прекъсната, и се отнесе към датата на предявяване на иска – 26.1.2022 година е
очевидно, че предвидения в чл.117, ал.2 от Закона за задълженията и договорите период от
пет години не е изтекъл, което има за последица извода на съда за неоснователност на
исковата претенция и отхвърлянето й изцяло.
В настоящето производство е заявен установителен иск с правна квалификация чл.439,
ал.1 от ГПК, с който длъжникът оспорва с иск изпълнението, като основава твърденията си
на факти настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
Исковата претенция е допустима, като предявени от лице, което твърди и доказва
правен интерес, пред местно и родово компетентния съд.
Предвид разпоредбата на чл.238 и чл.239 от ГПК съдът като съобрази, че ответникът е
поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, доколкото ищцата не се е
явила в първото заседание по делото и не е взела становище по отговора на исковата молба,
като и с оглед на изложеното по-горе исковата претенция е вероятно неоснователна съдът
следва да постанови неприсъствено решение, с което да отхвърли иска и присъди на
ответника разноски, сторена за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.439, ал.1 от ГПК, и на основание чл.78, ал.1 и
ал.2 от ГПК и на основание чл.238 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения установителен иск с правна
квалификация чл.439, ал.1 от ГПК, с който се иска съдът да постанови решение, с което да
признае за установено в правоотношенията между М. Т. ........., ЕГН **********, с адрес: гр.
С и „Т“ ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.“Красно
село“, ул."Ястребец“ № 23Б, представлявано от изпълнителния директор ........., че М. Т.
........., ЕГН ********** не дължи на „Т“ ЕАД, ЕИК ........... сумата от 159,44 лв./сто петдесет
и девет лева и 44 стотинки/ от които 59,96лв. - разноски в исковото производство и 99,48лв.
- разноски във въззивното производство, за които е бил издаден изпълнителен лист на
23.1.2020 година по гр.дело № 32694/2014 година по описа на Софийски районен съд, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № ..........
ОСЪЖДА М. Т. ........., ЕГН **********, с адрес: гр. С да заплати на „Т“ ЕАД, ЕИК
..........., със седалище и адрес на управление гр. С, представлявано от изпълнителния
директор ........., сумата от 150,00 лева, представляваща сторените по гр.дело № 3778/2022
година по описа на Софийски районен съд разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, като подлежи на отмяна по реда
на чл.240 от ГПК – в едномесечен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4