№ 214
гр. Свиленград, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20245620100301 по описа за 2024 година
Производството е по спорна съдебна администрация на гражданските
отношения.
Образувано е по молба с правно основание чл.128, ал.1 от СК, подадена
от С. И. К. срещу Д. В. К..
Молителят твърди, че е дядо на малолетните деца В.Б.М. и А.Б.М..
Твърди, че бащата на двете деца Б.Н.М. е негов син, който е починал на
07.03.2024г. Твърди, че след смъртта на бащата на децата майката Д. В. К. не
допускала дядото да види внуците си. Въпреки многократните му опити,
майката отказвала всякакви контакти и срещи между дядото и двете деца.
Предвид изложеното, от съда се иска да постанови конкретен режим на
лични контакти между дядото и децата.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответницата е постъпил отговор, с
който оспорва твърдението, че ищецът е дядо на децата В. и А.. Посочва, че
баща им Б.Н.М. нямал баща по закон, доколкото в удостоверението му за
раждане бил вписан само един родител – майка му А.Ю.А.. Поради това се
иска от съда да прекрати производството по делото като недопустимо.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите,
възраженията и исканията на страните, намери за установено следното:
Видно от представените удостоверения за раждане ответницата Д. В. К.
е майка на децата В.Б.М., родена на 05.07.2019г., и А.Б.М., роден на
24.03.2021г., а техен баща е Б.Н.М..
Видно от представеното удостоверение за наследници, бащата Б.Н.М. е
починал на 07.03.2024г. и е оставил за единствени свои законни наследници
1
двете си деца В. и А..
От удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. №
631/15.05.2024г., издадено от Община Свиленград, се установява, че Б.Н.М. е
неженен, има майка - А.Ю.А., две деца - В. и А., един едноутробен брат – А.
С.ов И. и една едноутробна сестра – Ф. С.ова И.а.
С оглед тези констатации съдът приема, че ищецът не е
материалноправно легитимиран да предяви иск по чл.128, ал.1 от СК, тъй като
не доказа твърдението си, че е дядо по бащина линия на децата на
ответницата. В разпоредбата на чл.128, ал.1 от СК са лимитативно изброени
лицата, които могат да предявят този иск и тези лица се ограничават до бабата
и дядото на децата, а ищецът няма това качество.
По делото не се представи акта на раждане на бащата на децата, а
представеното от ответницата удостоверение за съпруг/а и родствени връзки
не бе оспорено. Това удостоверение представлява официален свидетелстващ и
като такъв доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите,
предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се
осъществили така, както се твърди в документа - чл.179, ал.1 от ГПК. До
доказване на противното съдът е длъжен да счита, че фактите, отразени в
официалния свидетелстващ документ, действително са се осъществили. В
случая, съдът е длъжен да приеме, че след като ищецът не фигурира в
удостоверението като баща на бащата на децата на ответницата, то той няма
качеството на техен „дядо“ по бащина линия. Действително, от същия
документ може да се предположи, че ищецът има това качество, доколкото
едноутробните брат и сестра на бащата на децата носят за свои бащино и
фамилно имената на ищеца, т.е. може да се предположи, че ищецът е
биологичен баща на бащата на децата, но не го е припознал. Съдът обаче е
длъжен да зачита и да се съобразява с материалната доказателствена сила на
официалните свидетелстващи документи, докато същата не бъде оборена, чрез
доказване на тяхната неистинност.
С оглед изложеното, предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
Искането на ответницата да се прекрати производството по делото като
недопустимо, поради това, че ищецът не е дядо на децата, е неоснователно.
При преценката за наличието на процесуална легитимация съдът изхожда
единствено от правното твърдение на ищеца, заявено с иска. Претендираното
от ищеца спорно право обуславя процесуалната легитимация, а какво е
действителното правно положение се установява едва със съдебното решение
по съществото на спора. Изхождайки от твърдението на ищеца, че е дядо на
децата, съдът следва да приеме, че той е процесуално легитимиран да предяви
искането, поради което трябва да се произнесе по съществото на спора. В този
смисъл е Определение № 1638/04.04.2024 г. по ч. гр. д. № 1132/2024 г. на ВКС,
III г. о.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответницата има право на разноски,
каквито претендира и за които е представила списък по чл.80 от ГПК.
Направените от ответницата разноски са в размер на 800,00 лв. – за адвокатско
2
възнаграждение и с оглед изхода на спора следва да й се присъдят изцяло.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на С. И. К., с ЕГН: **********, срещу Д. В. К., с
ЕГН: **********, да му бъдат определени мерки за лични отношения с децата
В.Б.М., родена на 05.07.2019г., с ЕГН: **********, и А.Б.М., роден на
24.03.2021г., с ЕГН: **********.
ОСЪЖДА С. И. К., с ЕГН: **********, да заплати на Д. В. К., с ЕГН:
**********, сумата 800,00 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
3